ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......20........
гр. Видин 28.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Видин, гражданско отделение, в закрито заседание
на двадесет
и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:В.
В.
Членове: 1.А.П.
2. В.М.
с участието на секретаря
...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В….
въззивно частно гражданско дело №39 от
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „С….“ЕАД-гр.В.
против определение от 18.12.18г. по гр.д.№1729/16г. на ВРС,с което е отхвърлено
искането за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса по
подадената от него въззивна жалба.Подържа се,че обжалваното определение е
незаконосъобразно,поради това,че с неосвобождаването от държавна такса ВРС
препятства достъпа на жалбоподателя до правосъдие.Постановеното определение
противоречи на чл.6,ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи,която е ратифицирана от Република Б… и в която не е направена
разлика между правата на физическите и юридическите лица.Иска се обжалваното
определение да бъде отменено.Като алтернативно се иска дружеството жалбоподател
да бъде осъдено с решението по делото да заплати дължимата държавна такса.
Съдът като взе предвид
производството по делото счита,че жалбата е неоснователна,поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.С решението по гр.д.№1729/16г. ВРС е осъдил дружеството – жалбоподател да
заплати на ищите по делото обезщетения в общ размер около 300 000лв.Против
решението е подадена въззивна жалба от настоящия жалбоподател,в която същият е
поискал освобождаване от внасяне на държавна такса и/или като алтернативно
искане-дължимата по жалбата държавна такса да бъде намалена.С обжалваното
определение ВРС е отхвърлил искането за освобождаване от внасяне на държавна
такса като се е позовал на чл.83,ал.2 от ГПК,който предвижда възможност за
освобождаване от внасяне на държавна такса само за физически лица.
ВОС счита,че становището на ВРС в
обжалваното определение е
законосъобразно,поради което същото следва да бъде
потвърдено.Разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК предвижда възможност за съда да
освободи от внасяне на държавна такса само физически,но не и юридически лица.В
случая не може да се приеме,че е нарушено правото на достъп на жалбоподателя до
съд,поради това,че за него такава възможност е налице,като е свързана със
заплащането на съответната държавна такса.При положение,че дължимата държавна
такса е в размер на около 6 000лв. не може да се приеме,че този размер е
прекомерен и не може да бъде заплатен от жалбоподателя.
По изложените по-горе съображения
не може да бъде уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на дължимата
държавна такса.
Не съществува и процесуална
възможност за осъждане впоследствие с решението на жалбоподателя да заплати
дължимата държавна такса.Условие за образуване на въззивно производство е
дължимата държавна такса да бъде внесена.
С оглед на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от
18.12.18г. по гр.д.№1729/16г. на ВРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: Членове: