Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на четиринадесети
октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 4300 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
570792 от 31.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 72811/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 68-ти, е признато за установено по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, че „В.0.“ ЕООД дължи на етажните собственици на сградата,
находяща се в гр.София, ул. „******, комплекс „С.С.“, бл.8 следните суми:
701.60 лева, представляваща неплатената втора годишна вноска от таксата за
поддръжка и управление за 2013г. на общите части на блок 8 от комплекс „С.С.“,
гр.София, ул. „******, дължима от ответника въз основа на решение на Общото
събрание на етажните собственици, прието на 19.12.2012г., в качеството му на
собственик на апартамент 8-04 и гаражна клетка в сградата, и 199 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 16.06.2013г. до 29.03.2016г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.03.2016г. до окончателното изплащане.
Съдът се е
произнесъл и по искането на ищцовата страна за присъждане на разноски, като „В.0.“
ЕООД е осъдено да заплати в полза на етажните собственици сума в размер на
744.68 лева – разноски за исковото производство и сума в размер на 325 лева –
разноски за заповедното производство.
В срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от името на „В.0.“ ЕООД е депозирана въззивна жалба с вх. №
5013566/28.01.2019г. срещу първоинстанционното решение в неговата цялост с
изложени аргументи за неправилност. В жалбата се излагат аргументи, че
неправилно съдът е приел, че направеното от ответника възражение за прихващане
е неоснователно. Поддържа се, че съдът е следвало да съобрази заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото било изготвено не само въз
основа на твърденията на ответника, но и на твърденията на ищцовата страна,
която е имала възможност да отрече съществуването на такова вземане, но не го е
направила. Посочва се, че от етажната собственост умишлено не бил предоставен
протокола, в който е обективирано решението на общото събрание на ЕС за връщане
на претендираната от ответника сума. Въззивникът заявява, че следва да бъде
съобразена и представената от него още с отговора на исковата молба справка
актуална към 01.11.2012г., от която било видно, че етажната собственост дължи
на ответното дружество връщането на суми за спортен комплекс. С оглед
изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено, като в полза на
въззивника бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК от името на етажната собственост не е депозиран отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 30.03.2016 г. със заявление по чл. 410 ГПК от етажните
собственици на сградата, находяща се в гр.София, ул. „******, комплекс „С.С.“,
бл.8, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.0. ЕООД, ЕИК ******за следните суми:
сумата от 701.60 лева, представляваща неплатената втора годишна вноска от
таксата за поддръжка и управление за 2013г. на общите части на блок 8 от
комплекс „С.С.“, гр.София, ул. „******, дължима от ответника въз основа на
решение на Общото събрание на етажните собственици, прието на 19.12.2012г., в
качеството му на собственик на апартамент 8-04 и гаражна клетка в сградата,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.03.2016г. до окончателното изплащане и
сумата от 199 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.06.2013 г.
до 29.03.2016 г.
На 02.10.2016 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 17636/2016 г., по описа на
СРС, 68 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на
представител на длъжника В.0. ЕООД, ЕИК ******на 11.10.2016, като в срока по
чл. 414 ГПК е депозирано възражение от длъжника срещу издадената срещу него
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Във връзка с
горното и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на
заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на съда. В указания
срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът
е предявил иск срещу В.0. ЕООД, ЕИК ******за претендираните в заявлението суми.
В исковата молба
се твърди, че на проведено на 19.12.2012 г. Общо събрание на етажните
собственици на бл. 8 в комплекс „С.С.“ – гр. София е приет бюджет за 2013 г. и
е взето решение, което не е обжалвано и влязло в сила, всеки собственик на
обособен обект в сградата - жилище да заплаща годишна такса за поддръжка и
управление в размер на 6,5 евро на кв.м., а за собственост върху гараж – общо
150 евро. Поддържа се, че е решено така приетите такси да се заплащат на 2
вноски – 50 % до 31.03.2013 г. и 50 % до 15.06.2013 г. Твърди се още, че
ответникът притежава в процесната сграда жилище, представляващо апартамент №
8-04 с площ по нотариален акт от 87,30
кв.м., както и един брой гаражна клетка № 10-18, поради което за 2013 г. дължи
за поддръжка и управление на етажната собственост сумата от 1403,21 лева. Сочи
се, че ответникът е заплатил половината от дължимата годишна такса в размер на
701,61 лева, но останалата част от дължимата годишна такса не е заплатил и
считано от 16.06.2013 г. е изпаднал в забава относно плащането на тази сума,
поради което от страна на ищеца се претендира и заплащане на обезщетение за
забава в плащането на претендираната главница в размер на 199 лева за периода
16.06.2013 г. – 30.03.2016 г.
Моли се за
уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответника В.0. ЕООД, ЕИК ******е
депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. В
отговора се признава, че ответното дружество е собственик на апартамент № 8-04
с площ по нотариален акт от 87,30 кв.м.,
както и един брой гаражна клетка № 10-18, находящи се в процесната сграда, но
се оспорва дружеството да дължи заплащане в полза на етажната собственост на сумата
от 701,60 лева, както и че е изпаднало в забава за заплащането на такава сума.
Поддържа се, че етажната собственост на сградата,
находяща се в гр.София, ул. „******, комплекс „С.С.“, бл.8 е останала задължена
спрямо ответното дружество за сумата от 170,74 лева, представляваща неизплатена
от ищеца сума за спортния комплекс в комплекс „С.С.“. В тази връзка се твърди,
че сумите, които е следвало да бъдат възстановени за спортния комплекс са
изчислявани на база едно евро на квадратен метър, поради което и доколкото
ответникът е собственик на апартамент №8-04 със застроена площ от 87,30 кв.м.,
то ищецът му дължи заплащане на сума в размер на 87,30 евро с левова
равностойност 170,74 лева, представляваща невърната сума за спортния комплекс.
При условията на евентуалност, в случай, че предявените от ищеца искове бъдат
уважени, ответникът прави възражение за прихващена на сумите присъдени на ищеца
със сумата от 170,74 лева, представляваща невърната от страна на ищеца в полза
на ответника сума за спортния комплекс, намиращ се в сградата етажна
собственост.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 68-ми състав, решение за валидно и
допустимо в обжалваната част.
По правилността
на решението в обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:
Предмет на
разглеждане са искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 51 от ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД. Това е положителен установителен иск, с
който разполага кредиторът, когато вземането му е оспорено от длъжника. С
предявяването му той търси защита за признаване със сила на пресъдено нещо на
неговото съществуване. С уважаването му се постига и стабилизиране на заповедта
за изпълнение, която служи като титул за принудително събиране на вземането.
Както всеки установителен иск и при този абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск е наличието на правен интерес.
В случая той се обосновава с подаване на възражение от длъжника в
законоустановения срок по чл. 414 от ГПК. Такова е депозирано от името на „В.0.“ЕООД,
поради което в полза на ЕС като кредитор е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
За да бъде
уважен предявеният иск съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК от ищеца следва да бъде установено
при условията на пълно и главно доказване наличието на следните кумулативно
дадени предпоставки, а именно, че 1) че ответникът е собственик на индивидуален
обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че общото събрание на
етажната собственост на сградата е взело решение за определяне на разходи за
управление и поддържане на общите части на сградата и 3) размерът на частта от
разходите, дължими от ответника. При установяване на така посочените факти от
страна на ищеца, в тежест на ответното дружество е да докаже, че погасил
процесните задължения към ЕС. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът
следва да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
По отношение на направеното с отговора на исковата молба при условията на
евентуалност възражение за прихващане, в тежест на ответника е да докаже
възникнало вземане на ответника към ищеца за връщане на платена сума в размер
на 170,74 лева.
От представения
по делото Протокол от общото събрание на етажната собственост на бл. № 8 в
комплекс „С.С. се установява, че на проведено на 19.12.2012 г. общо събрание на
етажните собственици е взето решение за заплащане на такса за поддръжка и
управление на етажната собственост, дължима от собствениците на обособени
обекти в сградата, както следва: по 6,50 евро на кв.м. площ по документ за собственост
за жилища/апартаменти; по 150 евро на брой гараж; по 1 евро на кв.м. за офиси/магазини
или левовата равностойност на горепосочените суми, платими на две вноски, от
който първата до 31.03.2013 г. – 50 % от дължимата вноска, а втората до
15.06.2013 г. – останалите 50 % от дължимата вноска.
По делото е
представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, том I, рег. № 778, дело № 4/2010 г. от 28.01.2010 г. на
нотариус А.Б., рег. № 391 в Регистър на Нотариалната камара, с район на
действие СРС, от който се установява, че на 28.01.2010 г. ответникът „В.0.“
ЕООД е придобил собствеността върху апартамент № 8-04, със застроена площ от
87,30 квадратни метра и върху гаражна клетка № 10-18 със застроена площ 18,60
кв.м., находящи се в процесната сграда етажна собственост. Горните
обстоятелства не се оспорват от ответника, които изрично посочва, че е
собственик на процесните имоти. Отделно от това същият е признал, че е ползвал апартамент
№ 8-04 през процесния период, което обстоятелство е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните в производството с определение,
постановено в проведеното пред първоинстанционния съд о.с.з. на 20.04.2018 г.
От страна на ответника, по делото е
представена справка към 01.11.2012 г., върху която липсват отбелязвания за дата
на издаване, както и за издател на същата.
По делото е
изслушано и прието заключение на вещо лице по допусната в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение
наличието на първата от посочените предпоставки за уважаване на предявения иск,
въззивната инстанция намира, че безспорно между страните е установено от
представените по делото доказателства, че "В.0." ЕООД е собственик
именно на посочените в исковата молба два самостоятелни обекта в сградата ЕС -
апртамент № 8-04 и гаражна клетка № 10-18, находящи се в процесната сграда
етажна собственост.
Относно
наличието на втората посочена предпоставка, настоящият състав приема, че следва
да се съобрази разпоредбата на § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС, в която е дадена легална
дефиниция на понятието "разходи за управление и поддържане", а
именно, че те представляват разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните
органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата. В правомощията на
общото събрание на ЕС съгласно предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС е
възложено вземането на решение за определяне на размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Веднъж
определен от общото събрание, размерът на вноските обвързва всички собственици
на обекти в сградата в режим на етажна собственост и освобождава етажната
собственост от процесуалното задължение да доказва конкретните суми, които са
били необходими за покриване на разходите за общите части за всеки конкретен период.
В настоящия
случай по делото е установено, съгласно протокол от проведено общото събрание
на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******,
комплекс „С.С.“, бл. 8, че на 19.12.2012 г. общото събрание е взело решение за
заплащане на такса за поддръжка и управление на етажната собственост, дължима
от собствениците на обособени обекти в сградата. Конкретният
размер на таксата е бил определен по време на това общо събрание, както следва:
по 6,50 евро на кв.м. площ по документ за собственост за жилища/апартаменти; по
150 евро на брой гараж; по 1 евро на кв.м. за офиси/магазини. В решението са
определени и сроковете, в които таксата следва да бъде заплатена, като същото е
прието да бъде извършено на две вноски - първата до 31.03.2013 г. ,
представляваща 50 % от дължимата вноска, а втората до 15.06.2013 г.,
представляваща останалите 50 % от дължимата вноска. Видно от протокола за
проведеното общо събрание, представител на ответното дружество е участвало на
процесното общо събрание, като същият е упражнил правото на дружеството да
гласува и е гласувал против приемането на процесното решение на общото събрание
за определяне такса за поддръжка и управление на етажната собственост.
Така посоченото
решение, взето от общото събрание на етажните собственици, са породили своето
действия и са обвързали всички етажни собственици в това число и "В.0."
ЕООД, доколкото съгласно константната съдебна практика след влизането им в сила
решенията на общото събрание на етажната собственост са задължителни за всички
етажни собственици, включително и за тези, които са гласували против, за
неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. (решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г.
на ВКС, I г.о., решение № 155/21.06.2017 г. по гр. д. № 4451/2016 г. на ВКС, IV
г.о.). По делото не са представени доказателства за атакуване на решението на
общото събрание на ЕС относно дължимите такси за разходите за управление и
поддръжка на общите части, по реда по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което
задължителната сила на това решение следва да бъде зачетена и следва да се
приложат съответните правни последици, доколкото в настоящия процес не може да
се извърши инцидентен контрол върху законосъобразността на решения на общото
събрание за ЕС.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че по делото е установено, че ответното
дружество като собственик на два самостоятелни обекта в процесната сграда, а
именно апартамент № 8-04, със застроена площ от 87,30 квадратни метра гаражна
клетка № 10-18 със застроена площ 18,60 кв.м. е дължал заплащането на 717.45
евро /с левова равностойност 1403,21 лева/ общо за двата притежавани от него
обекта. По делото се признава от ищеца, че ответното дружество е заплатило 50 %
от дължимата такса за поддръжка и управление на етажната собственост, поради
което ответникът е останал задължен за сумата от 701,60 лева.
От ответника не
са наведени твърдения, нито са представени доказателства за заплащане на
горепосочената сума.
Предвид
основателността на предявения иск за сумата от 701,60 лева, представляваща
неплатената втора годишна вноска от таксата за поддръжка и управление за 2013г.
на общите части на блок 8 от комплекс „С.С.“, гр.София, ул. „******, настоящият
съдебен състав намира, че следва да разгледа своевременно направеното от страна
на ответното дружество възражение за прихващане на тази сума с вземане на
ответника спрямо ищеца в размер на 170,74 лева, представляващи невърнати суми
за спортния комплекс в жилищен комплекс „С.С.“.
Настоящият
съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че
възражението за прихващане направено от ответника е останало недоказано в
производството. По делото не са представени доказателства, които да установят,
че ищеца е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря пред ответника за
връщане на суми във връзка с намиращ се в сградата етажна собственост спортен
комплекс. Не са представени доказателства за това кога и как е възникнало
задължение за ищцовата страна да връща на етажен собственик суми за намиращия се
в сградата етажна собственост спортен комплекс. За установяване дължимостта от
ищеца в полза на ответника на сумата от 170,74 лева, представляваща неизплатени
суми за спортния комплекс в жилищен комплекс „С.С.“ е представена справка към
01.11.2012 г., която не е подписана и не е ясно кой е нейния автор, както и не
съдържа данни, от които да може да се направи извод, че за ищеца е възникнало
задължение да заплати в полза на ответника сумата от 170,74 лева,
представляващи неизплатени суми за спортния комплекс в жилищен комплекс „С.С.“.
Действително
вещото лице по изготвената и приета в хода на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че етажните
собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, комплекс „С.С.“,
бл. 8 дължат за спортния комплекс на ответното дружество сумата от 170,74 лева, но въззивният съдебен
състав намира, че правилно СРС не е кредитирало заключението на вещото лице в
тази му част. За този извод вещото лице не е ползвало специални знания, а
изявления на страните, направени пред вещото лице. Съдебните експертизи, обаче,
се ценят с оглед ползване на специални знания и с тях не могат да се събират
доказателства чрез други способи.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че приетото по делото заключение на вещо лице
по допусната и изготвена в производството пред СРС съдебно-счетоводна
експертиза не е годно да установи дължимостта на претендираната от ответното
дружество сума в размер на 170,74 лева, доколкото не е доказано по делото, че
именно ищецът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за връщането
на суми, свързани с ползаването на спортния комплекс, намиращ се в сградата
етажна собственост, основание на това задължение.
По отношение на
иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, въззивният съд намира
следното:
Съгласно чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
За да бъде
уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
Съгласно чл. 84,
ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора.
Както бе
посочено по-горе, съгласно процесното решение на общото събрание на етажните
собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, комплекс „С.С.“,
бл. 8, приетата такса за поддръжка и управление на етажната собственост е
дължима от всеки от етажните съсобственици на две вноски, от който първата до
31.03.2013 г. – 50 % от дължимата вноска, а втората до 15.06.2013 г. –
останалите 50 % от дължимата вноска. Установи се още, че първата дължима от
ответното дружество вноска е изплатена от същото в срок, както и че втората вноска
е следвало да бъде платена до 15.06.2013 г. Следователно денят за изпълнение на
задължението на ответното дружество за заплащане на втората вноска за дължимата
от същото такса за поддържка и управление на етажната собственост е бил
определен още с решението на общото събрание, поради което и по аргумент от чл.
84, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава след
изтичането му, т.е. считано от 16.06.2013 г., денят следващ този, в който е
следвало да бъде изпълнено задължението.
Предвид горното
предявеният иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен
за претендирания период от 16.06.2013 г. до 30.03.2016 г. и за пълния предявен
размер от 199,00 лева.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния по
отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на Софийски районен съд - потвърдено
като правилно.
По отношение на разноските:
Предвид изхода
на спора право на разноски във въззивната инстанция има въззиваемата страна.
Въпреки това същата не е направила изрично искане за присъждането на разноски,
поради което съдът не следва да присъжда такива.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 570792 от 31.12.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 72811/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
68-ти.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.