Решение по дело №1593/2016 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е  

 

№                                   30 ноември 2016 година                град Стара Загора

 

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

                        Старозагорският районен съд, гражданско отделение, VІІ състав, в публично заседание на ……8 ноември 2016 година….., в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

При секретаря....... Н.К.................................... и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от............ съдията Мишова..............................гр.д. № 1593 за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                         Предявени са субективно и обективно съединени искове за присъждане на трудово възнаграждение чл.128, т.2 от КТ и за присъждане на обезщетение на неизползван платен годишен отпуск.

           Ищците Х.А.Д. и А.З.Т. твърдят в исковата си молба, че са бивши работници в ответното дружество. Първият от тях, Х.А.Д. бил постъпил на работа на 01.10.2013 г. в сектор „Ремонт на механизация”, като е заемал длъжността „Автомонтьор”. Трудовият му договор бил прекратен със заповед № 68/30.11.2015 г. на основание чл.325, т.1 КТ. Вторият ищец, А.З.Т. бил постъпил на работа в „Пътстрой” ООД на 01.03.2012 г. и е работил в ответното дружество до 09.11.2015 г., когато му било прекратено трудовото правоотношение със заповед № 958/09.11.2015 г. на основание чл.325, т.1 КТ. Първоначално заемал длъжността „Работник асфалтова база”, а от 01.01.2015 г. бил назначен на длъжност „Заварчик” в сектор „Ремонт на механизация”. Ищците твърдят, че добросъвестно и качествено са изпълнявали задълженията си, поради което считат, че им се дължи уговореното трудово възнаграждение. Молят, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, да заплати на Х.А.Д. сумата в размер на 2 133,26 лв., представляваща неизплатено трудови възнаграждение за периода м. октомври 2015 г. - м. ноември 2015 г.; обезщетение за неизползван платен отпуск за 2015 година в размер на 14 дни, ведно със законната лихва върху всяко едно месечно трудово възнаграждение от датата, на която е било дължимо, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане; и на А.З.Т. сумата в размер на 2 228,56 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м. октомври – м. ноември 2015 г. и 5 работни дни от м. ноември 2015 г.; обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 10 дни за 2015 г., ведно със законната лихва върху всяко едно месечно трудово възнаграждение от датата, на която е било дължимо, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

         Ответникът „Пътстрой” ООД в срока по чл.131 ГПК не е представил писмен отговор и не взема становище по иска.

                   Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното:

                   Страните не спорят, че ищците са работили при ответника по трудово правоотношение, както следва Х.А.Д. - в сектор „Ремонт към механизация”, като е заемал длъжността „Автомонтьор”, а А.З.Т. - първоначално заемал длъжността „Работник асфалтова база”, а от 01.01.2015 г. бил назначен на длъжност „Заварчик” в сектор „Ремонт към механизация”. Трудовите договори и на двамата били прекратени на основание чл.325, т.1 КТ.

                    Видно от представения по делото трудов договор между ищеца Х.А.Д. и ответното дружество, уговореното трудово възнаграждение е в размер на 800 лв. считано от 01.01.2015 г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесните месеци октомври и ноември 2015 г. на този ищец е начислено, възнаграждение в размер на 809,60 лв. за първия месец и 771,05 лв. за втория. Вещото лице дава заключение, че сумата не е платена по приетия начин с банков превод, а е направено прихващане с дадени суми на ищеца на ръка с 8 бр. РКО.

                   Видно от представения по делото трудов договор между ищеца А.З.Т. и ответното дружество, уговореното трудово възнаграждение е в размер на 1 300 лв. считано от 01.01.2015 г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесните месеци октомври и ноември 2015 г. на този ищец е начислено, възнаграждение в размер на 1 323,40 лв. за първия месец и 315,09 лв. за втория. Вещото лице дава заключение, че сумата не е платена по приетия начин с банков превод, а е направено прихващане с дадени суми на ищеца на ръка с 6 бр. РКО.

                   Освен тези факти, по делото е установено, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Х.А.Д. ответникът е посочил, че му дължи обезщетение по чл.224 КТ за 2015 г. за 16 дни. По отношение на ищеца А.З.Т. е посочено, че му се дължи обезщетение по чл.224 КТ за 10 дни.

 

                    При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

                   Съгласно чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и според общото правило, установено в чл.154, ал.1 ГПК, в негова тежест е да докаже, че е платил дължимото от него трудово възнаграждение или основанията, поради които счита, че не го дължи. В случая обаче ответникът не е изпратил отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, поради което становището и възраженията му, изложени извън този срок, не следва да се вземат предвид на основание чл.133 ГПК като преклудирани. В това число не следва да се взема предвид констатираното от вещото лице прихващане на начисленото за процесните месеци трудово възнаграждение с дадени на ищците суми с РКО. Такова възражение, че ответникът е платил аванси за процесните месеци, не е предявено в преклузивния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 ГПК. По същите съображения съдът не следва да взема предвид и възражението, че не дължи претендираното от ищеца трудовото възнаграждение, тъй като то е коригирано поради месечно неизпълнение на утвърдените трудови норми в дружеството.

                      С оглед на тези съображения съдът приема, че ответникът нито твърди, нито доказва, че е платил претендираните от ищците суми, както и не твърди и не доказва основание, поради което счита, че не ги дължи. Затова исковете за присъждане на трудово възнаграждение следва да бъдат уважени изцяло. Във връзка с размера им следва да се вземе предвид, че ищците претендират по-малко от размера, който вещото лице е констатирало, че е начислен във ведомостите. Затова и поради диспозитивното начало, установено в гражданския процес, следва да се присъдят суми в размера, който ищците претендират, както следва: за Х.А.Д. – по 800 лв. или общо за двата месеца – 1600 лв.; за А.З.Т. – 1 300 лв. за м. октомври 2015 г. и 309,52 лв. за м. ноември 2015 г., тъй като трудовото правоотношение с него е прекратено считано от 09.11.2015 г. (1300 лв. : 21 р.д. Х 5 р.д.). Няма пречка трудовото възнаграждение да се присъди изцяло като брутно, стига това да е посочено изрично в решението. И в този случай работникът няма да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски, защото тези задължения са публично правни, а в изпълнителното производство държавата винаги се смята за присъединен взискател за дължимите й публични вземания, съгласно чл.458 ГПК. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за плащане на тези задължения. В този смисъл е съдебната практика по чл.290 ГПК, която е задължителна за съдилищата (Р-166-2010, ІІІ г.о.).

                       Трудово възнаграждение на основание чл.245, ал.2 КТ се дължи заедно със законната лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи до окончателното изплащане на сумата.

                        По исковете за присъждане на обезщетение по  чл.224, ал.1 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД:

                         Съгласно чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Фактическият състав на тази правна норма съдържа две предпоставки, чието кумулативно установяване предпоставя основателността на иска – прекратен трудов договор и наличие на неизползван отпуск. По делото няма спор, че трудовият договор на ищците с ответното дружество са прекратени. Както бе посочено по-горе, в заповедта от 09.11.2015 г. е разпоредено на А.З.Т. да бъде заплатено на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни. Тъй като ответникът не е възразил своевременно, че е платил това обезщетение, то съдът намира, че той го дължи. Поради това искът е основателен. Съгласно чл.228, ал.1 КТ  брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или последното получено от работника брутно трудово възнаграждение. В случая основанието за обезщетението е възникнало м. ноември 2015 г., поради което база за изчисляване на обезщетението е трудовото възнаграждение за м. октомври 2015 г. За този месец на ищеца А.З.Т. е начислено възнаграждение в размер на 1 323,40 лв. или 63,019 лв. дневна ставка, при което обезщетението за 10 дни неизползван платен годишен отпуск възлиза на 630,19 лв. (закл. на в.л.), от които следва да се присъдят 619,04 лв. – колкото е поискано в исковата молба.

                        Трудовият договор с ищеца Х.А.Д. също е прекратен, което е безспорно, и в заповедта от 30.11.2015 г. е посочено, че му се дължи обезщетение по чл.225 КТ за 16 дни за 2015 г. Тъй като ответникът не е възразил своевременно, че е платил това обезщетение, то съдът намира, че той го дължи. Поради това искът е основателен. Изчислено по посочения по-горен начин, обезщетението възлиза на 539,73 лв. (закл. на в.л.) за 14 работни дни – колкото е поискано в исковата молба. От тази сума следва да бъдат присъдени 533,26 лв. – също колкото е поискано в исковата молба.

                   Ищците претендират и обезщетение за забавено плащане върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ. Тези искове са неоснователни, тъй като работодателят не е изпаднал в забава, след като не е поканен. Вземането по чл.224, ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който напусналият работник или служител е могъл да иска изпълнение на задължението на работодателя да плати обезщетението. Този ден поначало е денят на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 335 КТ, но тъй като вземането за обезщетение е парично и безсрочно, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът (по арг. от ТР 3/96 г. на ОСГК). В случая покана липсва.

          На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв., на държавата – държавна такса в размер на 228,38 лв., както и сумата от 145,58 лв. за възнаграждението на вещото лице.

 

                   Водим от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                  ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 КТ "Пътстрой" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, , ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева), представляваща общия брутен размер на неизплатените трудови възнаграждения за м. октомври 2015 г. в размер на 800 лв. и за м. ноември 2015 г. – 800 лв., ведно със законната лихва на основание чл.245, ал.2 КТ върху сумите, считано от 01.11.2015 г. до окончателното изплащане на възнаграждението за месец октомври 2015 г. и считано от 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на възнаграждението за м. ноември 2015 г.

 

                                ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 КТ "Пътстрой" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, , ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков, ДА ЗАПЛАТИ на А.З.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 1 609,52 лв. (хиляда и шестстотин и девет лева и 52 ст.), представляваща общия брутен размер на неизплатените трудови възнаграждения за м. октомври 2015 г. в размер на 1 300 лв. и за м. ноември 2015 г. – 309,52 лв., ведно със законната лихва на основание чл.245, ал.2 КТ върху сумите, считано от 01.11.2015 г. до окончателното изплащане на възнаграждението за месец октомври 2015 г. и считано от 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на възнаграждението за м. ноември 2015 г.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 КТ "Пътстрой" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, , ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 533,26 лв. (петстотин тридесет и три лева и 26 ст.), представляваща брутния размер на обезщетението за 14 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2015 година, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 04.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 КТ "Пътстрой" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, , ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков, ДА ЗАПЛАТИ на А.З.Т. с ЕГН **********,***, сумата, сумата от 619,04 лв. (шестстотин и деветнадесет лева и 4 ст.), представляваща брутния размер на обезщетението за 10 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2015 година, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 04.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

                               ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК "Пътстрой" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, , ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков, ДА ЗАПЛАТИ общо на Х.А.Д. с ЕГН **********,*** и А.З.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 300 лв., представляваща направените от тях разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК "Пътстрой" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, , ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС държавна такса в размер на 228,38 лв., както и сумата от 145,58 лв. за възнаграждението на вещото лице.

 

       Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на съобщението, с което се връчва на страните.

 

 

                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: