О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
06.11.2023г. Стара
Загора
Старозагорският административен съд, в
закрито заседание
на шести ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова касационно частно административно дело № 613 по
описа за 2023, год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 229 от АПК, образувано по частна жалба на Е.Н. М., представляван
от редовно упълномощен адвокат, против Определение №495/03.08.2023г,
постановено по адм.д.№298/23г по описа на Административен съд Стара Загора, с
което е върната исковата молба на Е.Н.М. против Главна
дирекция «Изпълнение на наказанията»
за присъждане на обезщетение в размер на
100 000лв, на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието «лишаване от свобода» в периода от 01.05.2014г до 23.05.2018г, ведно със законната
лихва от 01.05.2014г до окончателното изплащане на сумата. Със същото определение и като резултат от връщане на исковата молба, поради недопустимостта й
на основание чл.299 ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, съдът
е прекратил и образуваното по нея
адм.д.№298/23г по описа на АС Стара Загора.
С частната жалба се иска от съда да бъде отменено Определение №495/03.08.2023г, като
постановено в нарушение на чл.299 ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, защото липсва идентичност
на фактите по настоящата искова молба и фактите, представляващи основания
на исковата претенция, по
която е постановено Решение № 499/17.12.2020г по адм.д.№950/2019г по описа на
АС Стара Загора. Твърди се, че основанията
на настоящия иск се свеждат
до вреди, причинени от поставяне
на ищеца в положение, което не е съответно
на задържан подсъдим с невлязла в сила присъда «доживотен затвор», а дори е по –тежко от положението на осъдените на «доживотен затвор», защото: ищецът не е включван в програми, провеждани с осъдените на доживотен затвор «Пътшествие на
затворника», «Компютърна грамотност»
курс по изучаване на Английски
език, сбирки на Фалун Даф. Не
му е позволено да ползва получена вещ от списъка на разрешените за притежавани – PST / компютърна игра/, който му е донесен от близките по време
на свиждане на 21.11.2015г и предоставен едва към края на 2017г. До месец
октомври 2019г. не му е разрешавано предоставеното на другите лишени от свобода
право на флашки, в които да съхраняват филми и снимки
на близките си. В исковия период е провеждал престой на открито на така
нареченото „малко каре“ само веднъж на ден, където няма фитнес, библиотека,
лавка и маса за тенис, каквито са налични на „голямото каре“. Другите осъдени
на доживотен затвор са посещавали голямото каре понеделник, сряда и петък, като
са извеждани и по два пъти на ден на малкото каре. Когато е говорил по телефон
с близките си, които се намирали в Иран, Турция и Германия е прекъсван по пет
пъти, поради преминаващ конвой, което причинява разход на парични средства, защото
една минута телефонен разговор е на цена 4.50лв.-5.50лв, а всяко прекъсване
увеличава таксата и така се стигнало до плащане в размер на 2 000лв на
месец. Прекъсването на разговора преди да изтече минутата се таксувало като
използвано време, за което се плаща. От три месеца в килията му е заварена
метална маса, но по средата, поради което пречи на свободното движение и
причинява наранявания от блъскане в нея при нощното ставане.
По изложените доводи за липса на основанието по чл. 299 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК се иска от съда да бъде отменено Определение №495/03.08.2023г
постановено по адм.д.№298/23г по описа на АС Стара Загора и делото да се върне
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
процесуалния си представител, иска от съда да бъде оставено в сила Определение
№495/03.08.2023г, постановено по адм.д.№298/23г по описа на АС Стара Загора с
доводи за правилно приложение на материалния закон и обоснованост. Поддържа, че
съдът вярно е констатирал, че между същите страни за същото искане и на същото
основание вече е разгледан предявения иск, по който е образувано
адм.д.№298/2023г по описа на АС Стара Загора с влязло в сила решение. Позовава
се на практика на ВКС – Решение №49/14.04.2011г по т.д.№561/2010г по писа на
ВКС, І-во отделение на Търговска колегия, според което при пораждане на няколко
иска от един и същи факт и по някой от исковете е постановено съдебно решение,
следва да се приеме, че относно правопораждащия факт
съдът се е произнесъл окончателно. С
Решение №499/17.12.2020г, постановено по исковата молба на същия ищец против ГД
„Изпълнение на наказанията“, АС Стара Загора е присъдил обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода от 01.03.2013г до 31.12.2019г от
неблагоприятните условия по изпълнение на мярката „задържане под стража“ в
ареста в град Хасково и в затвора в град Стара Загора, което е влязло в сила на
09.04.2021г, когато е оставено в сила с Решение №140/09.04.2021г постановено по
касационно административно дело №63/21г по описа на АС Стара Загора. С новата
искова молба не се твърдят други вреди, различни от вече предявените, поради
което не се касае за защита на друго материално право. Твърдяната от М.
идентична вреда, с тази за която вече е получил обезщетение, е причинена от
фактически действия на затворническата администрация, представляваща по негови
твърдения незаконосъобразна практика на затвора в град Стара Загора. Не се търси обезщетение отделно за неимуществени
вреди, причинени от фактически действия и друго обезщетение за
неимуществени вреди, които са причинени от нарушение на конкретна правна норма.
Обезщетението е за неимуществени вреди, представляващи кумулативното
въздействие на условията, при които е бил поставен в един и същи исков период,
довели до един резултат – страдания, за които вече е присъдено обезщетение и са
признати за причинени от същите факти. Първоинстанционния съд, зачитайки силата
на присъдено нещо на Решение №499/17.12.2020г, постановено по адм.д.№950/2019г
на АС Стара Загора е върнал исковата молба, поради предявяване на иск между
същите страни, на същото основание и за същото искане. Определението му поради
вярно установената идентичност между страни, предмет и искане е постановено при
правилно приложение на закона.
От съда се иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, в случай на
постановяване на благоприятен за ответника съдебен акт, с който да бъде
оставено в сила обжалваното определение.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Обжалваното Определение № 495/03.08.2023г по адм.д.№ 298/23г по описа на АС Стара Загора е връчено на ищеца на 07.08.2023г,
а частната жалба против него е подадена
от упълномощения му процесуален
предствител на 10.08.2023г, в рамките
на 7-дневния преклузивен срок за обжалване.
Частната жалба като подадена
от редовно упълномощен процесуален
представител на ищеца, в
срок и против съдебно определение, преграждащо разглеждането по
същество на предявената искова
молба е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
С решение №499/17.12.2020г,
постановено по адм.д.№950/2109г по описа на АС Стара Загора е разрешен със сила на присъдено нещо предявения от Е.Н.М. иск по
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за осъждане на Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» да му заплати
обезщетение в размер на 100 000лв за неимуществени
вреди / обида, възмущение, притеснение/, на основание
нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, извършено
в периода 01.03.2013г. до 31.12.2019г., чрез поставяне
на ищеца в неблагоприятни
условия на изтърпяване на мярка
«задържане под стража» в арест гр. Хасково и в Затвора в град Стара Загора.
С
искова молба, по която е
образувано адм.д.№298/23г по описа на АС Стара Загора, ищецът
Е.Н.М. предявява против ГД «ИН» иск за осъждането й да заплати обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от 100 000лв, преживени в периода от 01.05.2014г до 23.05.2018г от
нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, поради настаняване
в Затвора в град Стара Загора при следните условия: в килия, тоалетната към която е без стени,
няма възможност за
проветрение, лишаване от право на престой
на открито за нормативно установеното
време и честота, включително и място, не включването му в различни дейности, съвместно обитаване на килията с лице,
което вече е осъдено на доживотен
затвор, а ищецът е бил все още
подсъдим, лишаване от право
да ползва доставени му по време на свиждане и разрешени за притежаване вещи, включително и да разполага с електронен носител на филми за гледане и на снимки на близките му, прекъсване на скъпи телефонни разговори, заваряване в средата на килията му на метална маса за период от три месеца, в
която нощем се блъска.
Страните,
основанието и искането, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение,
сочат на извод, че с исковата молба,
по която е образувано адм.д.№298/23г по описа на АС Стара Загора ищецът предявява срещу ответника същото искане по чл.284 ал.1 от ЗИНС и на същото правно основание – нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1
от ЗИНЗС. Това е така, защото искането от 18.05.2023г за
осъждане на ответника да
заплати обезщетение за неимуществени вреди / иск по
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС/ е обусловено от същото материално правно
основание – нарушаване на забраната
по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, извършено в съвпдащ исков период и изразяващо
се в поставянето му в неблагоприятни
условия на изтърпяване на мярката
«Задържане под стража» докато
е «подсъдим» в Затвора в град
Стара Загора. Единствената разлика
е в посочването на допълнителни
действия и бездействия на длъжностни лица по изпълнение на мярката и наказанието, чрез които ищецът е поставен в условия, не съответстващи на
забраната по чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Силата на присъдено нещо обхваща разгледаното правно
основание, а това означава,
че всички незаявени факти, които се подвеждат правно под състава, пораджащ заявеното чрез иск материално право, са преклудирани.
По тези съображения
настоящият касационен състав на Административен съд – Стара Загора намира, че
първоинстанционният съд правилно и обосновано е върната исковата молба на Е.Н.М. против Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» за присъждане на обезщетение в размер на 100 000лв, на основание чл.284
ал.1 от ЗИНЗС, и е
прекратил производството по делото, поради което атакуваното определение, като постановено
в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 221, ал.2 във връзка с чл.236 от АПК, Старозагорският
административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №495/03.08.2023г постановено по
адм.д.№298/23г по описа на Административен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА
Е.Н.М. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от
100лв / сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по чКАД № 613/2023г по описа на АС Стара Загора.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.