№ 692
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично при закрити врати
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100900826 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по молба с правно основание чл.625 ТЗ.
Молителят „В. ММ 2007“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че към датата
на подаване на настоящата молба е натрупал публичноправни задължения
към държавата, които са свързани с осъществяваната от него търговска
дейност. Не е в състояние да ги заплати, тъй като е неплатежоспособен.
Твърди, че това състояние е трайно, обективно и не се дължи на
временни затруднения. Дружеството не разполага с имущество, с което да
покрие задълженията, които има.
Тези публични задължения произтичат от описаните в молбата актове на
държавни органи и са в общ размер на сумата от 32 119,09лв.. Задължения по
търговски сделки дружеството няма, както няма задължения към персонала
или такива, които произтичат от банкови сделки.
Не са налице и парични средства или бързоликвидни активи.
Ето защо моли съда, след като установи верността на твърдяното в тази
молба, да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ, а при условие на
евентуалност, такова по чл.630, ал.1 ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
За установяване на твърденията в молбата страната „В. ММ 2007“
ЕООД, ЕИК *******, е представила следните доказателства:
Протокол № П-22220621193536-073-001/25.11.2021г., издаден от ТД на
НАП, издаден след извършена проверка по несъстоятелност.
1
Този документ съдържа следните констатации: към момента на
извършване на проверката дружеството не извършва дейност, а
осъществяваната от него до ноември 2022 година е извършване на шивашки
услуги. Към момента на извършване на проверката не се установява да са
налице назначени лица по трудови правоотношения, а управителят на
дружеството е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4 КСО в друго
дружество.
Документът съдържа констатации относно счетоводните записвания в
дружеството, както и наличие на ликвидни и изискуеми задължения към
трети лица. Констатирано е, че по отношение на дружеството е образувано
изпълнително дело №*********/2017г. за събиране на задължения в общ
размер на 32 119,09лв., към 26.11.2021г.
По отношение на дружеството е издаден Ревизионен доклад № Р-
22220620003643-092-001/13.11.2020 година, който е приключил с
предложение за установяване размери на задължения по видове, периоди и
лихви за просрочие към 14.04.2022година.
На 04.05.2022г. е издадена Ревизионен акт № Р- 22220621006636-091-
001, с който органът по приходите е установил, че към 04.05.2022 година
дружество „В. ММ 2007“ ЕООД, ЕИК *******, има дължими, изискуеми
задължения за корпоративен данък, ДДС и лихви са общо 14 421,20лв., ДДС и
лихви в размер на 2 296,59лв.
По делото страната е представила баланс към датата на подаване на
молбата и ГФО в съставните му части за изследвания период от време от 2019
до 2021 година, включително.
По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза, която да
установи финансово- икономическото състояние на молителя, изготвена от
вещото лице А.Т., приета като годно доказателствено средство по делото.
Обективираните от вещото лице Т. констатации касателно тези
обстоятелства са следните:
За периода 2018 – 2020г. ДМА на дружеството са с балансова стойност 2
хил.лв. и заемат 1,65% през 2019г. и 10% през 2020г. Тези ДМА са били касов
апарат и компютър, които към 31.12.2021г. не се съдържат в отчетите, тъй
като отчислени поради амортизация.
Основен дял в краткросрочните активи на дружеството заемат стоковите
запаси – между 96,47% през 2018г. и 5% през 2020г., като към 31.12.2021г. не
са отчетени такива, тъй като са предадени на едноличния собственик на
капитала, за погасяване на задължения на дружествата към него. Тези
задължения са произтекли от това, че едноличният собственик на капитала е
давал пари на дружеството. Краткосрочните вземания на дружеството са били
през 2019г. в размер на 1,65%, а през 2020 г. – 80,00% от стойността на
краткосрочните активи. Към 31.12.2021г. дружеството не отчита такива
активи. Паричните средства имат малък относителен дял и заемат 4, 96% през
2019г., а през 2020г. – 5%. Към 31.12.2021г. не отчита такива активи. Вещото
лице пояснява, че за изследвания период от време дружеството не е имало
банкови сметки, в които да държи парични средства, а паричните средства са
2
били в брой.
По отношение на структурата на пасивите, вещото лице пояснява, че
краткосрочните задължения заемат между 30% през 2020г. и 98,82% през
2019г. Основен компонент от тези пасиви са задължения към едноличния
собственик на капитала.
При извършената проверка в ТД на НАП е констатирало, че през 2017г.
срещу дружеството е образувано изп.д.№ *********/2017г., като
задълженията по него към 27.05.2022г. са в общ размер на 33 645,64лв., от
които главници в размер на 23 953,01лв. и лихви в размер на 9 692,63лв.
Въз основа на РАПРА № П – 22220622078888-003-001/13.05.2022 година
в данъчно-осигурителната сметка на молителя са начислени задължения,
представляващи главници от 14 148,85лв. и лихви в размер на 2 338,34лв., в
резултат на което общият размер на задълженията на дружеството към фиска
са нараснали до 50 132,83лв. , от които главници от 38 101,86лв. и лихви в
размер на 12 030,97лв.
По отношение на показателите за ликвидност вещото лице е направило
изводи, че за периода 2018г. – 2021г – показателите за ликвидност да
следните: КОЛ за 2018 г. – 0,98; за 2019 г. – 1,21; за 2020 г. – 3,00 и за 2021 г.
– 0,00; КБЛ за 2018 г.-00; за 2019 г. – 0,08; за 2020 г. – 2,83 и за 2021 г. – 0,00;
КНЛ за 2018 г. – 0,00; за 2019 г. – 0,08; за 2020 г. – 2,83 и за 2021 г. – 00; КАЛ
за 2018 г. – 0,00; за 2019 г. – 0,06; за 2020 г. – 0,17 и за 2021г. – 0,00.
Вещото лице е констатирало, че за изследвания период коефициентът за
задлъжнялост за 2021г. е отрицателна величина, за останалата част от
периода – в рамките на допустимите граници.
От събраните от съда служебно доказателства не се установява
молителят да има вещни права върху недвижимости или МПС/ ППС.
При така установеното съдът достига до следните изводи:
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуално-
правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на
чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да
е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-
правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна
3
процесуална легитимация.
Твърдението на молителя е, че има задължения, които попадат в обхвата
на нормата на чл.608 ТЗ, представляващи задължения към държавата, които
не е в състояние да заплати, макар да са изискуеми, тъй като не разполага с
имущество.
Относно описаните по- горе задължения и техния характер.
Касае се за публични по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК задължения.
Установените задължения са за данъци, които са свързани с осъществяваната
от търговеца дейност, поради което попадат в обхвата на нормата на чл.608,
ал.1, т.2 ТЗ. Тези задължения са изискуеми, тъй като следва да бъдат
заплатени в месеца, който следва възникването им.
Във връзка с тези задължения съдът съобразява следното:
Съгласно депозираното заключение данъчните задължения на
дружеството са намерили счетоводно отражение едва в ГФО за 2021 година.
Пак съобразно заключението през 2017 година е образувано
преждецитираното изпълнително производство, по които задълженията към
дружеството са възникнали пред 2021 година, а към датата на заключението
са нараснали до 33 645,64лв. Увеличението на размера на дълга е резултат от
увеличението на размера на дължимите лихви, при непроменена главница от
23 953,01лв.. Размерът на дълга към държавата е преизчислен въз основа на
РАПР от 13.05.2022 година, издаден въз основа на извършената данъчна
ревизия. Сумите по изпълнителното дело са били дължими към края на 2020
година, както и лихвата в съответния размер, предопределен от периода на
забава до 31.12.2020г. Ето защо тези задължения, макар и не съдържащи се в
счетоводните регистри на молителя, следва да участват при формиране
коефициентите за ликвидност. Издадените от НАП ревизионни актове, с
оглед на техния декларативен характер, не пораждат публични задължения, а
само установяват такива (чл.118, ал.1.1 ДОПК), които с издаването на акта
подлежат на изпълнение, като вземания, определени по основание и размер.
Ето защо с оглед техния краткосрочен характер, същите са част от
структурата на пасивите на молителя, които в съотношение с притежаваните
от дружеството краткотрайни активи, водят до извод, чрез показателите за
ликвидност, каква е възможността на търговеца да покрива своите
краткосрочни /текущи задължение.
Съобразявайки тези задължения от краткосрочен характер, съдът
намира, че следва да се корегират показателите за ликвидност на молителя за
2020 година, като при включването им в съотношение краткосрочни активи/
краткосрочни пасиви, показателите за ликвидност придобиват следните
измерения: КОЛ-0,60; КНЛ и КБЛ – 0,57 и КАЛ – 0,03 за тази година.
Относно възможността предприятието да погасява краткосрочните си
задължения, която възможност се изразява чрез състоянието на
платежоспособност на търговеца.
Наличието на платежоспособност или наличие на неплатежоспособност
е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и неговите
краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за наличие на това
4
състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност същите да бъдат източник на парични
средства, с които търговецът да посреща своите краткосрочни и текущи
задължения. Т.е. предмет на преценка е дали притежавания от ответника
оборотен капитал му дава възможност да посреща своите краткосрочни и
текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната стойност е
достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на текущите
активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на различната им ликвидност,
формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Тези коефициенти дават възможност да се прецени съотношение
между краткосрочни и текущи задължения на предприятието и текущи
активи- цялата им съвкупност или части от тези активи. Ликвидността
представлява способността на търговеца да изплаща задълженията си в
краткосрочен план, т.е. като краткосрочна платежоспособност. Тя се
дефинира като количествена характеристика на способността му да покрива
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, което е
равносилно на способността на активите на предприятието да се обръщат в
налични пари. Т.е. ликвидността е показател за финансовото равновесие
между активите и задълженията, намиращи израз в показателите за
ликвидност. Основните показатели за ликвидност, известни в икономическата
литература са коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Те се формират като съотношение между притежаваните от
търговеца краткотрайни активи и краткосрочните и текущи задължения.
Под ликвидност следва да са разбира способността на предприятието да
обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите с
разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид
сумата на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения,
дължими през съответната година. Преценката на способността на
предприятието да обслужва дълговете си от краткосрочен и текущ характер
се гради, след изясняване на въпроса кога предприятието може да обърне тези
активи в пари или това е изясняването на степента на ликвидност на
отделните елементи на активите.
Коефициент на обща ликвидност се определя като отношение между
стойността на краткотрайните активи (материални запаси, краткосрочни
вземания, финансови активи и налични парични средства) на предприятието и
стойността на краткосрочните му и текущи задължения. За добра степен на
ликвидност може да се говори, тогава, когато стойностите на показателя са
над единица, т.е. нетният оборотен капитал е положителна величина.В
практиката е прието, че референтната стойност на показателя следва да е
единица, за да се приеме, че търговецът е в състояние на платежоспособност.
Бързата ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива
своите текущи задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови
активи и налични парични средства. При този коефициент се изключва
стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните
5
от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да се превърнат
наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството, същото
да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните
краткотрайни активи. В тази връзка може да се установи въздействието на
бързината на реализация на продукцията или обращаемостта на запасите
върху ликвидността на предприятието.
Другият коефициент е коефициентът за незабавна ликвидност. При
този коефициент са изключва освен стойността на материалните запаси така и
краткосрочните вземания, които са по-бавно ликвидните от финансовите
активи и паричните средства. Вземанията, като разчетни отношения, имат по
слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на факта, че за да се
събере едно вземане, е необходимо време, което забавя ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът на абсолютна ликвидност.
Показва степента на покритие на текущите задължения само с налични
парични средства. От числителя се приспадат и ценните книжа, притежавани
от фирмата.
Както е посочено по- горе за изследвания период от време от 2018 –
2021 година коефициентът за обща ликвидност е в референтна стойност само
за 2019 г. Извън този коефициент за останалия период от време показателите
за ликвидност са извън референтните стойности.
Вещото лице е отчело и това, че само през 2019г. дружеството е било с
печалба от 2 хил.лв., а в останалия период – на загуба.
Следва да бъде съобразени и следните факти: спрямо молителя е
образувано изпълнително производство през 2017 година за неизпълнени
публични задължения, които не са погасени и към датата на изготвяне на
заключението задълженията по това дело са увеличили размера си, както и че
са отчетени от НАП нови задължения от данъчно естество, които са дължими.
Тази констатация води до несъмнен извод, че пасивите на дружеството
трайно се увеличават, докато активите трайно намаляват.
Ето защо съдът приема, че за изследвания период молителят, с
изключение на 2019 година, е бил неплатежоспособен. Временното
подобрение на финансовото му състояние през посочената година не е с траен
характер и през следващата 2020 година ответникът отново не е бил в
състояние с притежавания от него оборотен капитал за покрива своите
краткосрочни задължения и това състояние е продължило и през следващата
2021 година, което сочи на неговия обективен, траен и необратим характер.
По отношение на началната дата на състоянието на
неплатежоспособност.
Съдът приема за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020
година, в която година е констатирана обективната невъзможност на
ответника да изпълнява своите задължения, както към фиска, която е
придобила траен характер. Към таза дата са установени като изискуеми
публични задължения.
6
Коефициентите за ликвидност са извън своите референтни стойности,
поради което следва да се приеме, че липсата на плащания на краткосрочните
и текущи задължения на ответника се дължи на обективната му невъзможност
да изпълни паричните си задължения, поради влошеното си финансово-
икономическо състояние, а не поради субективни причини.
Ето защо като налично обективно състояние, намерило своята изразна
форма в коефициентите за ликвидност, при установени задължения,
попадащи в обхвата на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ, съдът приема за начална
дата на неплатежоспособността на ответника 31.12.2020 година.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството. Съобразно заключението на
вещото лице молителят не разполага с налични парични средства, нито
такива, които да са по банкови сметки. В откритото съдебно заседание
неговият процесуален представител изразява невъзможността дружеството да
привнесе разноски за развитие на производството по несъстоятелност.
Поради това, с определение №1840/02.06.2022 година, постановено на
основание чл.629бТЗ, съдът е указал на кредиторите на молителя
възможността да привнесат разноски за развитието на производството по
несъстоятелност в размер на 3 000лева, но в дадения срок доказателства за
привнесени разноски не са налични. Липсата на средства за развитие на
производството по несъстоятелност, налага произнасяне с решение, съобразно
нормата на чл.632, ал.1 ТЗ, а именно - по отношение на молителя „В. ММ
2007“ ЕООД, ЕИК *******, следва да бъде постановено решение със следните
реквизите - обявяване на неплатежоспособността на дружеството и
определяне на началната й дата, откриване на производство по
несъстоятелност, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване
на дейността на предприятието му, налагане на обезпечителни мерки и
спиране на производството.
При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В. ММ 2007“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, район „П.“, ж.к.
„*******“ и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2020 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „В. ММ
2007“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „П.“, ж.к. „*******“.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „В. ММ 2007“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „П.“, ж.к. „*******“.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
длъжника „В. ММ 2007“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „П.“, ж.к. „*******“ .
7
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „В. ММ
2007“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „П.“, ж.к. „*******“.
ОСЪЖДА „В. ММ 2007“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „П.“, ж.к. „*******“ да заплати по сметка на СГС
държавна такса от 250 лв.
СПИРА, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, производството по търговско дело
№826 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6
състав.
УКАЗВА на длъжника „В. ММ 2007“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „П.“, ж.к. „*******“, че в
едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
отношение на „В. ММ 2007“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „П.“, ж.к. „*******“, е издадено удостоверение
по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис
от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се
изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7
-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл.
624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8