Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 248
гр.Русе,
26.VІ.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 18 юни през две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
МАРИЯ ВЕЛКОВА
При
секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Георгиева ВГД № 362 по
описа за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
О. Р. е обжалвала решението на Русенския
районен съд,постановено по гр.д.№ 4906/2018 год.,с което е установено
задължението й към „Б. В. И. Г.“ от 402,34 лева,регресна
претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на лек автомобил.Развива оплаквания за неправилност
на решението и иска отмяната му и отхвърляне на иска или намаляване на размера
на задължението като се отчете поведението на водача на лекия
автомобил,допринесъл за увреждането,в каквато насока развива подробни
съображения.
Ответното дружество счита жалба за
неоснователна и иска потвърждаване на решението.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,а
разгледана по същество,е частично основателна.
Производството по гр.д.№ 4906/2018
год.на РРС е образувано по предявен от ЗАД“Б. В. И. Г.“ иск по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на задължението на Община Русе в размер на 402,34 лева платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“за
причинени вреди на лек автомобил,за изпълнението на което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№3310/2018 год.на РРС,след подадено от
длъжника възражение.
По делото не е спорно,че за лек
автомобил „Мерцедес“с рег.№ *********** имало сключен с ответното дружество договор за имуществена застраховка „Каско“ за 2017 год.На 29.VІІІ.2017 год.автомобилът
претърпял ПТП по време на движение по ****в град Р. като при преминаване през
дупка на пътното платно са увредени предна лява джанта,преден ляв носач,преден шарнир и преден ляв шенкел.Щетите
били оценени и съобразно условията на застраховката дружеството заплатило
обезщетение в размер на исковата сума,които съгласно чл.410 КЗ претендира,че О.
му дължи,тъй като не изпълнила задълженията си да поддържа пътя в изправност и
да организира движението по начин,осигуряващ безопасността на движението.
О. не признава иска като
противопоставя възражения,които изключват или намаляват нейната отговорност.В
първата група са възражения,с които се оспорва повредите на МПС да са в резултат на настъпило ПТП,които се
основават на липса на протокол за ПТП и надлежни доказателства за датата на
произшествието ,за наличие на пътна неравност и липса на сигнализация. Те са
обсъдени подробно в обжалваното решение и районният съд обосновано ги е
отхвърлил като неоснователни.До същия извод стига и настоящият състав след
самостоятелно обсъждане на доказателствата по делото.По делото е разпитан
свидетелят Пазарджиев,управлявал автомобила в деня на
произшествието.Показанията му относно обстоятелствата,при които е настъпило
произшествието са подробни и се подкрепят от приетото заключение на автотехническата експертиза относно механизма на
произшествието,както и от писмените доказателства за своевременното уведомяване
на застрахователя за уврежданията по лекия автомобил.По делото не е спорна
липсата на съставен протокол за ПТП,но от него не следват изводите,върху които
се гради защитната теза на Общината.Контролните органи за движението по
пътищата нямат задължение да посещават ,респ.да съставят протокол за ПТП ако
превозното средство не е увредено от друг автомобил,какъвто е и процесният случай.Събраните по делото доказателства са
достатъчни за установяване на факта за настъпило застрахователно събитие,в
резултат на което за застрахователя е възникнало задължение да обезщети
застрахованото превозно средство за причинените вреди.
Съдът намира за основателно
възражението за виновно поведение на водача на лекия автомобил,което е в
причинна връзка с настъпилия резултат и съставлява основание за намаляване на
обезщетението.Произшествието е станало в светлата част на деня,при нормални за
сезона атмосферни условия.В показанията си водачът признава,че е видял дупката
на пътя,а според вещото лице е имал техническата възможност да предотврати
произшествието като извърши необходимите действия за намаляване на скоростта до
безопасна.Пак според експерта при по-ниска скорост/5-10 км/ч/автомобила нямаше
да получи увреждания.Изложеното дава основание на съда да приеме,че водачът е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,регламентирани в чл.20,ал.2 ЗДвП ,които го задължават при избиране скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.В случая
тези задължения са нарушени.Водачът е управлявал лекия автомобил с разрешена за
градски условия скорост,но очевидно несъобразена със състоянието на пътя и
препятствията по него,които той възприел,но не направил необходимото ,за да предотврати
произшествието.Този принос съдът определя на ¼ и така дължимото от
Общината обезщетение възлиза на 301,76 лева.този размер искът се явява основателен,а
решението,с което е уважен правилно.В останалата част решението следва да се
отмени и искът да се отхвърли.
Съобразно този изход на
спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.В
производството пред двете инстанции той е направил разноски общо в размер на
1140 лева за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение,от които О. Р.
следва да му заплати 855 лева.С решението на районния съд са присъдени 840 лева
и съдът присъжда още 14 лева.О. Р. също е претендирала и има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска,възлизащи на 6,25 лева заплатена държавна
такса.По компенсация О. дължи 8,75 лева,както и сумата 243,75 лева разноски в
заповедното производство.
На основание чл.78,ал.8 ГПК
в полза на О. Р. съдът присъжда 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така и на
основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 442 от 18.ІІІ.2019 година
на Русенския районен съд постановено по гр.д.№ 4906/2018 год.в частта,с която е
установено задължението на О. Р. към ЗАД“Б. В. И. Г.“над сумата 301,76 лева до
402,34 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта,с която е
установено,че О. Р. дължи на ЗАД“Б. В. И. Г.“сумата 301,76 лева.
ОТМЕНЯ същото решение в частта,с която О.
Р. е осъдена да заплати на ЗАД“В. И. Г.“ разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 3310/18 год.на РРС над 243,75 лева до 325 лева.
ОСЪЖДА
О. Р. да заплати на ЗАД“В. И. Г.“ сумата 8,75
лева разноски по компенсация за двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗАД В. И. Г. да заплати на О. Р.
100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
