Р Е
Ш Е Н
И Е№ 103/22.2.2017г.
гр. ЯМБОЛ.22.02.2017..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........26.01.2017г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Ст.М.….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……………….....…...гр.дело N .1859..
по описа
за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на Ж.А.Е. против С.А.А., с която желае да се
допусне делба на съсобственият им недвижим имот, а именно:
Недвижим имот,
находящ се в с. П., ул. „*** общ. С., обл. Я. представляващ реална част с площ
1530 кв.м. от поземлен имот № ***, включен в състава на УПИ ***, целият с площ
от 1630 кв.м. в квартал *** по плана на с. П., общ. С. обл. Я. при граници на
УПИ: *** УПИ ***, УПИ ***, - УПИ ***, - УПИ ***, заедно с построената в имота
двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м. и РЗП 100 кв.м., както и навес с
оградни стени, с площ от 12 кв.м. и всички останали приращения, при квоти за Ж.А.Е.
- 3/4 ид.ч. и за С.А.А. - 1/4 ид.ч.
Ищцата твърди, че
процесният недвижим имот е оставен в наследство от техният наследодател А.В.А. починал на *** г.
Освен страните негови
наследници са и И.Н. А. – *** и В.А.А. – ***. Твърди, че с нотариален акт акт №
***, том ***, per. № ***, н.д. № *** г. от 20.08.2014 г. И.Н. А. и В.А.А. са
прехвърлили идеалните си части от имота
на ищцата срещу задължение за гледане. Тъй като с ответницата не могат да
поделят доброволно имота, той е неподеляем за ищцата е възникнал правен
интерес от воденето на настоящото дело.
На осн. чл.47 ал.6 от ГПК на ответницата по делото С.А.А. с определение на съда № 2299/17.11.2016 г.
са назначени като особени представители адв. Х.К. и адв. М.М. ***.
От същите са
постъпили писмени отговори, в които са заявили, че не оспорват допустимостта на
исковата претенция, както и нейната основателност. В писмен отговор вх.№ ***г.
е посочено, че т.к. според съдържанието на исковата молба ответницата не ползва
наследствения имот съобразно правата си, е направено искане по реда на чл.344,
ал.2 от ГПК съдът да осъди ищцата да заплати на ответницата дължимата й се сума
според нейната квота в наследствения имот, затова че е лишена от ползването му.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно
удостоверение изх.№***г. на Община Б. за наследници на А.В.А., починал на ***г.
са посочени освен страните по делото – негови ***, и И.Н. А.-*** и В.А.А. – ***.
Съгласно нот.акт ***,
том ***, дело №***г. А.В.А. е признат за собственик по завещание на следния
недвижим имот: дворно място от 1530 кв.м., съставляващо парцел ***в св.*** по
плана на с.П., Я.окр. при посочени граници, заедно с построената в него жилищна
сграда.
Съгласно нот.акт №***,
том ***, рег.№***, н.д.№***г. на нотариус Д.Л., вписан под № *** в регистъра на
НК И.Н. А. и В.А.А. са прехвърлили на Ж.А.Е. , собствените си 2/4 идеални части
от недвижим имот с площ от 1530 кв.м. от поземлен имот №***, включен в състава
на УПИ ***, целият с площ 1630 кв.м., в кв.*** по плана на с.П., общ.С., обл.Я.,
при граници на УПИ: изток-улица, запад-УПИ ***,***, УПИ ***, север- УПИ ***,
юг-***, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 50 кв.м. и РЗП 100кв.м., както и навес с оградни стени, с площ 12 кв.м. и
всички останали приращения, срещу грижите, които приобретателката е полагала до
момента за прехвърлителите, както и срещу бъдещи грижи, които същата ще полага
за тях.
За имота е
представена скица изх.№***г. гр.С.,
според която имота е УПИ *** и от 1630 кв.м.
при описани по-горе граници, като до момента няма промяна в дворищната и улична
регулация. Представено е и удостоверение за данъчна оценка на имота изх.№ ***г.
на Община С.,обл.Я..
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Производството е за делба по реда на
чл.341и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание чл.34 вр.с чл.69,ал.1 от ЗН.
По силата на чл.344,ал.1
от ГПК в решението, с което се допуска делбата,съдът се произнася по въпросите
между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на
всеки съделител.
В случая
предмет на делбата е недвижим имот, находящ се в с.П.,община С., обл.Я., част
от който е придобит от страните по наследство от А.В.А., а именно по ¼
ид.ч. , а друга част – 2/4ид.ч. Ж.А.Е. е придобила по силата на придобивна
сделка, обективирана в нот.акт №***,т.**,
н.д.№***г.
При тези
доказателства съдът намира, че делбата върху процесния имот следва да се
допусни при квоти: ¾ ид.ч. за Ж.А.Е. и ¼ ид.ч. за С.А.А. .
По направеното искане
по реда на чл.344, ал.2 от ГПК.
Направено е от един
от назначените на ответницата особен представител за заплащане на сума според
нейната квота в наследствената имот , затова че е лишена от ползването му.
Разпоредбата на
чл.344, ал.2 от ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури
възможност всеки от тях да ползва реално имотите, които са предмет на делбата
или да получава съответно обезщетение за това ползване. В случая се претендира
обезщетение, че ответницата не ползва имота. Хипотезата е сходна с тази по
чл.31,ал.2 и чл.32 от ЗС. За да бъде уважено такова искане, следва да бъде
установено, че съделителят, който го е направил, не ползва имота предмет на
делбата, а той се ползва изцяло от другия съделител. На второ място, когато се
иска присъждане на парично обезщетение вместо реално разпределение на
ползването на съсобствения имот, следва
да бъде установено, че последното е невъзможно. Доказателствената тежест за
установяване на тези факти се носи от съделителят, направил искането по чл.344,
ал.2 от ГПК. В случая това е С.А.А.,
чрез назначения й особен представител адв.М.. Такива доказателства не бяха
ангажирани от ответницата. Напротив, според твърденията в исковата молба имотът
не се ползва от никой, той се намира в
много лошо състояние, като къщата се нуждае от спешен ремонт, а дворът е
буренясъл и е недостъпен за ползаване, като ответницата не се интересува от
имота повече от десет години, а той е неподеляем. С оглед на това направеното
искане по чл.344, ал.2 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Я
Р С
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Ж.А.Е., ЕГН ********** с адрес *** и С.А.А., ЕГН ********** *** по
отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот: Недвижим имот, находящ се в с. П.,
ул. „***” № ***, общ. С., обл. Я., представляващ реална част с площ 1530 кв.м.
от поземлен имот № ***, включен в състава на УПИ ***, целият с площ от 1630
кв.м. в квартал *** по плана на с. П., общ. С., обл. Я., при граници на УПИ:
изток-улица, запад УПИ ***,***, УПИ ***, север - УПИ ***, юг - УПИ ***, заедно
с построената в имота двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м. и РЗП 100 кв.м., както и навес с
оградни стени, с площ от 12 кв.м. и всички останали приращения, при квоти за Ж.А.Е.
- 3/4 ид.ч. и за С.А.А. - 1/4 ид.ч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.А.А., направено чрез назначеният й
от съда особен представител адв.М.М. ***, по чл.344, ал.2 от ГПК за заплащане
на обезщетение , че не ползва процесния имот съобразно квотата й от имота.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: