РЕШЕНИЕ
№ 2532
гр. Пловдив, 17 декември, 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXIV състав, в открито заседание на двадесет и
пети ноември, две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора от ОП – Пловдив Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административно дело № 2521 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.285, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и глава XII от АПК.
Депозирани са две касационни жалби против решение № 1336/29.06.2021
г., постановено по административно дело № 1/2021 г. по описа на Административен
съд Пловдив, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София
да заплати на Д.Т.Т. с ЕГН **********
обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода
от 01.05.2014 г. до 22.07.2015 г. за Затвора Пловдив, от 28.10.2015 г. до
02.03.2016 г. за ЗООТ „Хеброс“ и от 02.03.2016 г. до 01.12.2016 г. за Затвора
Пловдив. Със същото решение е посочено,
че се отхвърля исковата претенция до пълния ѝ размер от 10 000 лева,
като ГДИН София е осъдена да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение на участвалия в производството адвокат на ищеца от 249 лева по
съразмерност.
Касационният жалбоподател Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ гр. София, обжалва Решението в частта, с която е бил осъден
да заплати обезщетение от 3000 лева. С жалбата се излагат твърдения за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение, като се
сочи, че съдът не е преценил правилно доказателствената тежест на събраните доказателства,
не е установил по категоричен начин вредата, бездействието на администрацията и
причинната връзка. Сочи се, че установената пренаселеност в затвора била
компенсирана от възможността за раздвижване на лишените от свобода в коридорите
и в останалите помещения. Твърди се, че неимуществени вреди не били доказани и
съдът бил направил субективна преценка за тяхното наличие, което било съществен
порок на решението му. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново такова по същество, с което да се отхвърлят исковите
претенции на Т., или решението да се отмени в частта му, с която ГДИН е осъдена
да заплати обезщетение за сумата над 500 лева до присъдения размер от 3000
лева. Не се претендират разноски. В съдебно заседание, редовно призован, този касационнен жалбоподател не е изпратил
представител и не е взел становище по същество, нито такова по жалбата на
другия касационен жалбоподател Т..
Касационният жалбоподател Д.Т.Т. в жалбата, депозирана чрез
пълномощника му адв. М., излага пространни съображения относно неправилност на
съдебното решение в частта му, с която са приети за недоказани част от
претенциите на ищеца. Твърди се, че съдът е присъдил и занижено обезщетение по
отношение на установените неимуществени вреди, което не е съобразено с
действително претърпените от ищеца Т. вреди. Сочи се, че съдът е присъдил
законна лихва върху обезщетението от датата на завеждане на иска, вместо, както
е поискано от момента на преустановяване на незаконосъобразното бездействие,
което противоречи на разрешението, дадено в ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС. Прави се искане за отмяна на съдебното решение, което се
обжалва и постановяване на ново такова, с което да бъде уважена в цялост
предявената искова претенция. В съдебно
заседание касационният жалбоподател не е изпратил представител и не е взел
становище по другата касационна жалба.
Прокурор Тодорова при ОП Пловдив изразява
становище за неоснователност на всяка от жалбите и моли обжалваното решение на
съда да се остави в сила като правилно и законосъобразно, като сочи, че
определеното обезщетение е справедливо.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение по повод на наведените от страните оплаквания, както и във
връзка с дължимата служебна проверка по чл.218,
ал.2 от АПК, намери следното:
Касационните жалби са подадени в предвидения законов срок
и от страни по първоинстанционното производство, за които в съответната
обжалвана част решението е неблагоприятно, поради което и всяка от жалбите се
явява допустима. Същевременно, съдът намира, че са налице основанията на чл.222,
ал.2, т.1 от АПК за отмяна на съдебното решение и връщането му за ново
разглеждане от друг съдебен състав по следните съображения:
С исковата молба,
с която Административен съд Пловдив е бил сезиран, е била предявена една искова
претенция с основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за периода от 06.01.2013 г. до
01.12.2016 г., включваща претендирани от ищеца неимуществени вреди от непрекъснат
негов престой в рамките на целия исковия период в места за лишаване от свобода
– първоначално в Ареста Пловдив за времето от 06.01.2013 г. до 01.06.2013 г. и
след това в Затвора Пловдив от 01.06.2013 г. до 01.12.2016 г. Съдът, постановил
обжалваното решение, вероятно поради технически пропуск, е посочил на стр.1 от
съдебното решение, че във въпросния исков период, за който са предявени
оплаквания за неблагоприятни условия на престой в условията на задържане в
пенитенциарни заведения, е включен престой в Ареста Пловдив за времето от
06.01.2013 г. до 01.06.2013 г. /както е било посочено и в исковата молба/ и в
Затвора Пловдив – за времето от 20.10.2016 г. до 28.06.2017 г. и от 12.02.2019 г.
до 22.07.2020 г., като претенции за периоди във времето след 01.12.2016 г.,
обаче, не са били наведени изобщо в исковата молба. Посоченият навярно
технически по характера му пропуск е бил преодолян и коригиран, като вече на
стр.7 от решението съдът е конкретизирал съвсем точно периодът, за който се
отнася исковата претенция, както и акцесорната такава, касаеща искане за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение. Същевременно
обаче, независимо от това, че съдът все пак е посочил вече ясно очертания
предмет на иска, съответно границите на дължимата съдебна защита, включващи при претендирано парично вземане за определен период
от време, какъвто е настоящият случай, индивидуализиране на вземането, както чрез неговия размер, така и чрез периода, за който се претендира, налице е според настоящия
съдебен състав, от една страна, частична липса на мотиви към съдебния акт, а от
друга се установява вътрешно противоречие в мотивите, както и липса на
съответствие между мотиви и диспозитив на съдебното решение. В тази насока и решението
според настоящия касационен състав е било постановено при нарушение на основния
принцип за единство между мотиви и диспозитив на съдебния акт, както и при
неизпълнение на изискването за надлежно мотивиране на съдебния акт, съгласно нормата
на чл.172а, ал.2 от АПК.
Независимо от пространното изложение, в обжалваното съдебно решение липсва
посочване на конкретните фактически установявания на съдебния състав, както и
въз основа на кои кредитирани от него доказателства е достигнал до конкретни
изводи относно установеното от фактическа страна. Вместо това, в съдебното
решение е посочено единствено какво е съдържанието на събраните писмени и
съответно гласни доказателства, при това не всички, без обаче да е направен
какъвто и да било анализ на същите, за да стане ясно кои от тях съдът възприема
и кредитира при постановяване на акта си и кои не, както и защо. В тази насока
и се установява, че съдът, в крайна сметка, е приел /стр.12-13 от решението/,
че „следва да бъде разгледан по същество“ искът за периодите от 14.01.2014 г.
до 22.05.2014 г. за Арест Пловдив, от 01.05.2014 г. до 22.07.2015 г. за Затвора
Пловдив, от 22.07.2015 г. до 28.10.2015 г. за ЗООТ Смолян, от 28.10.2015 г. до
02.03.2016 г. за ЗООТ „Хеброс“ и от 02.03.2016 г. до 01.12.2016 г. отново за
Затвора Пловдив. Не става ясно обаче от мотивите, нито от диспозитива на
съдебното решение, какво е приел съдът досежно частта от целия исков период,
посочен в исковата молба, с начална дата 01.06.2013 г. до посочената първа дата
от така разделените периоди, които съдът е решил да разглежда по същество, а
именно до 14.01.2014 г. В тази насока не
е конкретизирана изобщо волята на съда и липсват мотиви по отношение на тази
немалка част от целия очертан в исковата молба исков период, като и в
диспозитива на решението няма произнасяне с частично отхвърлителен диспозитив,
ако искът е приет за неоснователен в тази му част /за 2013г./, или например
правото на иск е било погасено по давност, респективно с прекратителен
диспозитив, ако съдът, предвид посочването му, че ще се разглежда „по същество“
само част от периода по исковата молба е приел, че за другата останала
неразгледана част искът е бил недопустим по някаква причина. Впрочем, никъде в
съдебното решение не е обсъдено изрично, каквото обсъждане е дължимо,
направеното възражение на ответника пред първоинстанционния съд с отговора по
исковата молба относно изтекла погасителна давност за предявяване на иска, като
не става ясно какво е становището на съда по посоченото изрично възражение и
дали същият го отхвърля, или уважава.
Освен това, установява се вътрешно
противоречие в мотивите на съда, като неясно остава как и въз основа на какви
именно доказателства първоинстанционният съд е приел за начало на първия от
описаните от него периоди на престой на ищеца в корпуса на Затвора Пловдив
датата 01.05.2014 г., след като
описаният от него също като установен период на престой на Т.,***, е от
14.01.2014 г. до 22.05.2014 г. и
поради това очевидно включва част от периода, в който е прието Т. да е бил пък
в корпуса на Затвора Пловдив, като се има предвид обективната невъзможност
лицето да пребивава фактически едновременно и на двете места. В тази насока и
изводите на съда /на стр.13 от решението/ относно неоснователност на
оплакванията на ищеца по отношение на престоя му в ареста за периода от
14.01.2014 г. до 22.05.2014 г. и изключването на този период /стр.16 от
решението/, като такъв, в който не са доказани нарушения, не държи сметка за
приетото в същите тези мотиви на първоинстанционния съд, както и за посоченото
в диспозитива на съдебното решение, че на практика от 01.05.2014 г. до
22.05.2014 г., който период влиза в този, който е изключен поради приетата
неоснователност на претенциите, ищецът бил търпял неблагоприятни условия на
задържане в Затвора Пловдив, свързани с пренаселеност и за това му е присъдено
обезщетение. Това е съществено противоречие, което не дава възможност за
установяване действителната воля на съда, нито какви са точните му фактически
установявания, за да се извърши и надлежен контрол от касационната инстанция за
това дали решението е обосновано, правилно и съответно законосъобразно. Отделно
от това, разглеждането по същество на въпроси, свързани с установен период на
престой на ищеца в Ареста Пловдив през 2014 г. и обсъждане на ненаведени такива
оплаквания от ищеца за това време, най-малкото не е било дължимо, доколкото
ищецът е формулирал изрично исковата си претенция и неговите твърдения са били
за престой и съответно неблагоприятни условия, които е търпял в Ареста Пловдив
в конкретен период в рамките на 2013 г., а не на 2014 г., поради което и в
случая е бил разширен от съда предмета на доказване в насока, която не е
очертана от исковата молба, вместо съдът да се фокусира и да вземе становище по
изрично и конкретно наведените твърдения, които, както се каза, са били обвързани
от ищеца с начална и крайна дата на посочен в исковата молба период.
Не става ясно и на какво основава
съдът и извода си в мотивите към обжалвания сега съдебен акт, пренесен и в
диспозитива на решението, че е установено ищецът Т. да е бил в място за лишаване
от свобода, вкл. и до края на исковия период, формулиран по исковата молба, а
именно 01.12.2016 г., като се има предвид, че съдът е приел по делото официална
справка, изходяща от Началник на Затвора Пловдив /л.35/, съобразно която Т. е
бил освободен на 21.11.2016 г. от Затвора поради изтърпяване на наказанието му „лишаване
от свобода“. В тази връзка и съдът не е изложил мотиви дали кредитира това
писмено доказателство или не и ако не, по какви съображения.
На страница 14 от обжалваното съдебно решение съдът е изложил мотиви
относно това, че са основателни оплакванията на ищеца за наличие на дървеници и
хлебарки за периодите от 22.07.2015 г. до 28.10.2015 г. за ЗООТ Смолян, от
28.10.2015 г. до 02.03.2016 г. в ЗООТ „Хеброс“, като и на стр.18 от решението
си е включил при посочване на размера на обезщетението за „неприемливите
условия“ при изтърпяване на наказанието и времето, прекарано в ЗООТ -
Смолян. Същевременно обаче, в
диспозитива на съдебния акт посочения като установен в мотивите на решението
период на пребиваване в това затворническо общежитие изобщо не е намерил място,
макар, както се каза, да е прието, че част от претенциите на ищеца, свързани с
пребиваването му там, били основателни. Поради това и отново неизвестно остава
дали съдът реално преценява и това оплакване, което е намерил за установено,
при преценката на кумулативното въздействие на неблагоприятните условия по
задържането на Т..
Съдът е приел в решението си, че са основателни
твърденията на ищеца за липса на индивидуална и корекционна работа с ищеца,
като е посочил, че доказателства в тази насока не са били изобщо представени от
ответника. Видно е от материалите по делото, че съдът е приел план за присъдата
на Т., който е останал изобщо необсъден в решението, а е доказателство с пряко
отношение към посочените оплаквания за липса на извършвана възпитателна работа. Отделно
от това, по делото са събрани доказателства за полаган от ищеца труд, както и
за налагане на дисциплинарни наказания и производства по промяна на режима му,
като следва да се има предвид, че трудовите мероприятия също съставляват част
от социално-възпитателната работа при изпълнение на присъдата, съобразно с
указаното в чл.129 от ППЗИНЗС, а прилагането на дисциплинарни наказания е също
проявна форма на възпитателната и корекционна работа, прилагана спрямо лишените
от свобода. Тези доказателства са останали изобщо необсъдени.
На стр. 16 от съдебното решение е
посочено, че съдът е намерил наличие на незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ГДИН само по отношение на конкретно установените факти по
делото, които водели до извод, че битовите условия създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и създават предпоставки
за уронване на човешкото достойнство. Следва да се има предвид обаче, че никъде
в съдебното решение не се съдържа ясно, точно и конкретно описание на
действително установени факти, които съдът определя като такива, сочещи на
описаното незаконосъобразно бездействие. От съдържанието на мотивите би могъл
да се направи извод, че това се отнася до установени от съда факти на
пренаселеност и заразеност с инсекти на затворническите помещения. Същевременно
обаче, в същите тези мотиви на стр. 17 се сочи и че безспорно било установено
бездействие на ответника по неосигуряване на минимална жилищна площ, без
наличие на инсекти в помещенията, на адекватно медицинско обслужване и
подходяща за здравословното състояние на ищеца хранителна диета. Оплаквания за
неадекватно медицинско обслужване и неподходяща диета обаче, не са били
възведени в исковата молба. Поради това и посочването по-надолу в мотивите към
решението и на името на друг ищец, навежда на възможен извод, че изложените
мотиви не се отнасят до предявения иск на касационния жалбоподател Т.. В тази
насока прави впечатление тяхното общо звучене, общото посочване на различни
обстоятелства, без обвръзка с конкретиката на разглеждания случай. Все в тази
насока липсват в съдебното решение конкретни мотиви и касателно определения
размер на обезщетението. Вярно е, че е посочено, че то се определя с оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици и
периодите на тяхното претърпяване. Тези обективни обстоятелства, както и в
някои случаи възрастта, пола, здравословното състояние на лишения от свобода и
др. са все общи критерии, въз основа на които се прави преценката за степента
на нарушаване нормата на чл.3 от ЗИНЗС. Същевременно обаче, както е имал
възможност да посочи и ЕСПЧ в многократно цитираното от първоинстанционния
съдебен състав и иначе напълно относимо с оглед
характера на производството пилотно решение „Нешков и др. срещу
България“, посочената оценка е относителна и зависи от всички конкретни
обстоятелства по делото. В случая, според настоящия съд, липсва такава
конкретна оценка именно на конкретните обстоятелства по делото, въз основа на
която да се определи интензитета на търпените от ищеца вреди, като следва да се
има предвид, че волята на съдебния състав в тази насока не може да бъде
извличана по тълкувателен път от съдържанието на решението му, а е следва да е
ясно и конкретно формулирана. Все в този смисъл, не става ясно, съдът взел ли е
предвид или не, при определяне на обезщетението, посочените по-горе в мотивите
му за установени нарушения, свързани с неадекватна медицинска помощ и липса на
съобразена хранителна диета.
Липсват конкретни мотиви в
съдебното решение и защо съдът счита, че следва да се присъди законна лихва
върху обезщетението от датата на предявяване на исковата молба, а не, както е
претендирал ищецът от датата на преустановяване на незаконосъобразното бездействие.
Впрочем, независимо от посочената в мотивите дължимост на законна лихва, липсва
присъждане на такава с диспозитива на съдебното решение. Същото се отнася и до
разноските, приети като дължими на ищеца, които са конкретизирани в мотивите на
решението, но липсва произнасяне на съда с диспозитива на решението му за тях.
Липсата на мотиви към съдебния
акт, включително и частичната липса на мотиви, тогава, когато се отнася до
съществени за решаване на делото въпроси, всякога е била определяна като
съществено процесуално нарушение, както в теорията, така и в съдебната практика.
Фактическият елемент от правораздавателната дейност на съда се изразява в пълното
и правилно установяване на фактите по делото, а правният – в подвеждането на
фактите към приложимата правна норма. Доколкото касационната инстанция
проверява правилността на правните изводи въз основа на фактическите
установявания на първоинстанционния съд, то отсъствието, както на единия, така
и на другия елемент, препятства касационния контрол за законосъобразност. В
случая са установени частична липса на мотиви, както и вътрешни противоречия в
мотивите към съдебния акт и несъответствие на мотивите с диспозитива на
решението, което води до извод за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и налага връщане на делото, след отмяна на
решението, за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В тази насока са
напр. Решение № 5600/2018 г. по адм. дело № 10817/2017 г., Решение № 14681/2018
г. по адм. дело № 11515/2017 г., Решение № 2212/2019 г. по адм. дело №
7699/2018 г., Решение № 15261/2020 г. по адм. дело № 9588/2019 г., Решение №
15047/2020 г. по адм. дело № 3909/2020 г., Решение № 7558/2021 г. по адм. дело
№ 2774/2021 г. всички на ВАС.
Предвид изложеното и на основание
чл.222, ал.2, т.1, вр. с
чл.221, ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1336/29.06.2021 г., постановено по
административно дело № 1/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :