Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
01.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 10360 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 125036 от 27.05.2019 г. по гр.д. № 25315/2016 г. Софийски
районен съд, 87 състав: Изнесъл на публична продан на основание чл. 348 ГПК допуснатите
до делба недвижими имоти: дворно място, представляващо по нотариален акт УПИ XІV-6 от кв. 72 по плана на гр. София, местността „Малашевци“, цялото с
пространство от 406 кв. м, при граници на мястото: Б.П., Г.С., Г.Г.и улица,
находящо се на адрес: гр. София, район „Сердика“, ул. „*********, с
идентификатор 68134.508.1000, с площ по скица от 400 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), при съседи: поземлен имот с идентификатор
68134.509.5030, поземлен имот с идентификатор 68134.508.999, поземлен имот с
идентификатор 68134.508.998, поземлен имот с идентификатор 68134.508.1001,
заедно с намиращата се в този имот масивна жилищна сграда, застроена на около
80 кв. м по нотариален акт и състояща се от две стаи, две кухни, хол, при
граници на сградата: от четири страни двор, с идентификатор 68134.508.1000.1,
със застроена площ по скица от 97 кв. м, брой етажи 1, предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, заедно с построената в имота сграда, разположена по
протежението на западната граница на имота, с идентификатор 68134.508.1000.2,
със застроена площ от 45 кв. м по скица, брой етажи 1, предназначение: постройка
на допълващото застрояване (лятна кухня), като получената парична сума от
продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, както
следва: за Т.Х.Х., ЕГН ********** – 1/2 част, и за И.Х.К., ЕГН ********** – 1/2
част; Отхвърлил претенцията на И.Х.К., ЕГН **********, за възлагане на
делбените имоти на основание чл. 349, ал. 2 ГПК; Осъдил И.Х.К., ЕГН **********,
да заплати на Т.Х.Х., ЕГН **********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата
5 234 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имотите
за периода от 03.07.2015 г. до 03.01.2018 г., като отхвърлил този иск за
разликата над 5 234 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв.;
Осъдил Т.Х.Х., ЕГН **********, да заплати на И.Х.К., ЕГН **********, на
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата 20 000 лв., представляваща 1/2 от
стойността на извършени и заплатени от И.Х.К. подобрения в делбения имот през
периода м. 09.2013 г. – м. 03.2014 г., като отхвърлил този иск за разликата над
20 000 лв. до пълния предявен размер от 28 137.55 лв. Съобразно
изхода на спора съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС държавни
такси и разноски, като във връзка с претенцията по сметки на И.Х.К. съделителят
Т.Х.Х. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 800 лв. – държавна такса
върху уважената част.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от съделителя Т.Х.Х., който го
обжалва в частта, с която е осъден да заплати на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД
сумата 20 000 лв. – стойност на извършени подобрения, с оплаквания за
неправилност - неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд не изпълнил
задължението си да определи в съответствие с всички събрани писмени и гласни
доказателства какъв е характерът на претендираните от ищцата СМР – кои
представляват необходими разноски и кои – подобрения, и едва след това да
определи в качеството на владелец или държател съсобственикът е извършил
подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици, или без тяхното знание и въпреки
противопоставянето им. Вземанията за необходими разноски и за подобрения били
различни фактически състави, като при необходимите разноски можело да се търсят
само действителното изплатените разноски. СРС не дал правилна правна квалификация
на претенцията на съделителката К., без да отчете характера на извършените СМР
и показанията на разпитаните свидетели. От събраните по делото доказателства се
установило, че става дума за ремонтни дейности от категорията необходими
разноски, свързани със запазването на имота, без извършването на които имотът
би погинал или състоянието му би се влошило съществено. Всички СМР били
извършени не за създаване на удобства, а за да бъде запазена старата къща от
срутване и протичане на покрива. Тъй като при необходимите разноски можело да
се търсят само действително заплатените разноски в размера, в който са
изразходени, неправилно районният съд приел, че претенцията за „подобрения“ е
доказана чрез приетата по делото СТЕ, която установила с колко се е увеличила
стойността на имота след ремонтите. При необходимите разноски не можело да
става дума за увеличение стойността на имота и за основателността на
претенцията нямало значение увеличила ли се е стойността на имота, а само какви
са били действително изхарчените пари за закупуване на материали или за
извършване на ремонтните работи. Такива доказателства по делото нямало събрани
– нямало представени писмени доказателства, че съделителката К. е заплатила
конкретни суми за извършени СМР или материали. Нямало никакви доказателства за
реално направени разходи във връзка с извършените неотложни ремонти в делбения
имот, поради което съделителят Х. не дължал заплащане на претендираните суми. Поради
това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и
вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенцията. Претендира
разноски. Съображения излага в писмена защита от 05.04.2021 г.
Въззиваемата страна И.Х.К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се
в молба от 23.03.2021 г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК
на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част, поради
което следва да бъде преценена правилността му в същата част съобразно
наведените в жалбата доводи.
Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.
С влязлото в сила на 16.09.2017 г. първофазно решение е допуснато извършването на съдебна делба между
Т.Х.Х., ЕГН **********, и И.Х.К., ЕГН **********, на
следните недвижими имоти: дворно място,
представляващо по нотариален акт УПИ XІV-6 от кв. 72 по плана на гр. София,
местността „Малашевци“, цялото с пространство от 406 кв. м, при граници на
мястото: Б.П., Г.С., Г.Г.и улица, находящо се на адрес: гр. София, район
„Сердика“, ул. „*********, с идентификатор 68134.508.1000, с площ по
скица 400 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: поземлен имот с
идентификатор 68134.509.5030, поземлен имот с идентификатор 68134.508.999,
поземлен имот с идентификатор 68134.508.998, поземлен имот с идентификатор
68134.508.1001, заедно с намиращата се в този имот масивна жилищна сграда,
застроена на около 80 кв. м по нотариален акт и състояща се от две стаи, две
кухни, хол, при граници на сградата – от четири страни двор, с идентификатор
68134.508.1000.1, със застроена площ по скица от 97 кв. м, брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, заедно с построената в имота сграда,
разположена по протежението на западната граница на имота, с идентификатор
68134.508.1000.2, със застроена площ от 45 кв. м по скица, брой етажи 1,
предназначение: постройка на допълващото застрояване (лятна кухня), при дялове:
за Т.Х.Х., ЕГН ********** – 1/2 идеална част, и за И.Х.К., ЕГН ********** – 1/2
идеална част.
С искова молба, представена в първото открито съдебно
заседание във втората фаза на делбеното производство, уточнена в откртото
съдебно заседание и с молба от 02.04.2018 г., съделителката И.К. е заявила претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК за сумата от 28 137.55 лв.,
представляваща 1/2 от стойността на направени от нея подобрения в делбената
масивна жилищна сграда в периода м. 09.2013 г. – м. 03.2014 г. със знанието и
съгласието на съсобственика Т.Х., както следва: 1. Разваляне на съществуващ
покрив и гредоред, вкл. извозване на строителни отпадъци; 2. Премахване на
старо дюшеме и направа на обратен насип; 3. Направа армирана бетонова настилка
върху обратен насип; 4. Изкопни работи за фундаментни стъпки за укрепване на
съществуващата сграда; 5. Доставка и монтаж на арматурна заготовка за
фундаменти, колони и шайби; 6. Доставка и монтаж на кофраж за колони и шайби; 7.
Доставка и полагане на бетон за фундаменти, колони и шайби; 8. Доставка и
монтаж на кофраж за направа на греди и плоча; 9. Доставка и монтаж на арматурна
заготовка за греди и плоча; 10. Доставка и полагане на бетон за греди и плоча;
11. Направа на надзид и армиран бетонов пояс, в т.ч. доставка на тухли
четворки, доставка и монтаж на арматурна заготовка, доставка и полагане на
бетон; 12. Направа на покрив; 13. Направа на нова ел. инсталация; 14. Доставка
и монтаж на ПВЦ дограма. В молбата са посочени площи, количество вложени материали
и стойност по пера.
Съделителят Т.Х. и ответник по претенцията по сметки с молба от 04.05.2018
г. е оспорил претенцията при твърдения, че описаните СМР нямат характер на
подобрения, а на необходими разноски, при които се дължат действително
изразходваните средства съобразно частта на съсобственика, а такива средства не
били изразходвани от ответницата нито за труд, нито за материали. Твърди, че
съпругът на ответницата и нейният свекър били строители и всички ремонтни
работи били извършени от тях или техни близки и нямало извършени плащания.
Оспорил е твърдението да е давал съгласие за извършване на СМР, узнал за тях
много след извършването им.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство допълнително
заключение на СТЕ от 19.02.2019 г., което не е оспорено от страните, стойността
на СМР към момента на извършването им е 40 520.35 лв. Увеличената стойност
на имота в резултат на СМР е 40 000 лв.
Съгласно приетото във въззивното производство заключение на СТЕ, всички СМР
- предмет на претенцията по сметки, са били необходими за запазване на
сградата, строена през 30-те години на миналия век, като общата стойност на СМР
към момента на извършването им е 48 938.55 лв.
Според показанията на св.Т.Х., син на съделителя Х. и племенник на
съделителката К., леля му не се била свързвала с тях за ремонтите. Знаел за
ремонт на покрива и подмяна на дограмата. Баща му не бил плащал пари за
извършените ремонти.
Според показанията на св. Г.Г., през 2016 г. ходил до имота с Т., който
искал да му го даде под наем. Нямало никой и не влезли в имота, къщата била
полуразрушена.
Свидетелят И.Г.познава страните по делото, съсед на процесния имот е от
1965 г. Откакто майката на страните починала през 2012 г. не бил виждал Т..
Къщата била стара, покривът течал, била вече пред разпадане. Свидетелят видял
как през есента на 2013 г. започват да свалят гредореда, свалили покрива,
извадили дюшемето, направили насип, замазка, шайби и колони. На другата година
завършили покрива и плочата, направили облицовка и инсталация. Към пролетта
завършили къщата грубо. Според свидетеля този ремонт бил наложителен. Не знаел
каки суми са плащали, свидетелят виждал майстори за работа по арматура, кофражи
и машини за копаене. После идвали камиони за почистване на двора. Не знаел
какво работят съпругът на И. и нейният свекър.
Свидетелят М.Б.познава страните, знае имота им, участвал в почти всичко по
ремонта. Бил зет на съпруга на И.. Къщата била в окаяно състояние. Правили
колони и шайби за заздравяване на сградата, плочи, керемиди и мазилки, всичко,
което е нужно за една къща. Имало още двама майстори. Виждал И. и съпругът й Г.
да плащат на работниците, дори и на свидетеля плащали. Не знае по време на
ремонта Т. да е идвал и да е имал претенции за ремонта. След ремонта там
живеела И. със семейството си. Ремонтите започнали през 2013 г. Съпругът на И.
работел и се занимавал със строителни неща, по време на ремонта купувал
материали. Гледал какво се прави, като технически ръководител, но не работел
там. Новият покрив бил направен през 2014 г.
Свидетелят К.Н.познава страните по делото от деца, бил им съсед в
Малашевци. Знае за извършения ремонт. Виждал И. и онова момче, че започнали
ремонт с майстори. Направили голям ремонт, сложили колони, направили хубав
покрив. Свидетелят присъствал на разговор между И. и Т., който се състоял през
2012 г., преди да започне ремонта. Говорели, че тя иска да прави ремонти и Т.
казал на И.: „Прави си каквото искаш, аз нищо не искам, само пари не ми искай“.
Не бил виждал Т. по време на ремонта, всичко И. го направила, тя и съпругът й Г.
си наемали майстори.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК: Не кредитира показанията на
св.Т.Х. в частта им относно твърдяното незнание на баща му за извършвания
ремонт като пристрастни и противоречащи на показанията на св. К.Н., който е
съсед на имота и има преки впечатления относно този факт; Показанията на св. Г.Г.,
според които през 2016 г. сградата била полуразрушена, не кредитира като
противоречаща на показанията на другите свидетели, които безпротиворечиво
установяват, че ремонтът на къщата е бил направен в периода от есента на 2013
г. до пролетта на 2014 г.; Кредитира като цяло показанията на свидетелите И.Г.ев,
М.Б.и К.Н.като преки, достоверни и непротиворечиви.
От правна страна: Съгласно чл. 346 ГПК, в първото заседание след допускане
на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като
посочат и доказателствата си. Заявените по този ред претенции представляват
обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни
искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението,
стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на
делбата.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази
съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. За
разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са такива
нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за запазването
и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на стойността на имота
(ППВС № 6/1974г., т. 6).
Отношенията с останалите съсобственици за необходимите
разноски за запазването на имота се уреждат от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС - съсобственикът може да търси действително направените
разноски. При извършени подобрения при определяне правната квалификация на
претенциите следва да се съобрази задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 6/1974
г. и ТР № 85/1968г. в неотменената с постановлението част, касаещи отношенията
между съсобственици, когато един или няколко от съсобствениците извършат подобрения
в съсобствения имот. Ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите
съсобственици, а е държател на тези части, по отношение правата на
съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС - ако
те са извършени със съгласието на останалите съсобственици; Ако са извършени без
съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна,
отношенията следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие – чл. 60 – чл. 63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се
противопоставили - по правилата на чл. 59 ЗЗД. Когато ликвидацията на
отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по реда
на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, ответниците-съсобственици отговарят само
до размера на обогатяването - т.е. се присъжда по-малката сума измежду
направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. В този
смисъл е практиката на ВКС – решение № 74/21.02.2012г. по гр.д. № 660/2011г., ІІ
ГО, решение № 127/06.07.2016г. по гр.д. № 5847/2015г. , І ГО,
решение № 339/10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г., І ГО, решение № 487/30.11.2011г.
по гр.д. № 1503/2010г., І ГО, решение № 315/25.10.2012г. по гр.д. № 1189/2011г.,
І ГО и др.
Определянето на действителното правно основание на
облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия, респ.
съсобствения имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон.
Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата
молба, но и в съответствие с установеното по делото. Въведените в исковата
молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията
(владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който
е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на
вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обедняването“, „до размера
на обогатяването“, „връщане на необходимите и полезни разноски“), не
ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно
основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно
предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на
предявения иск, която не е обвързваща за съда (в този смисъл решение № 108/08.07.2015г.
по гр.д. № 415/2015г. на ВКС, І ГО и цитираните в него други решения на ВКС).
В случая съгласно неоспореното заключение на САТЕ, прието
във въззивното производство, с оглед времето на построяване на процесната
сграда – 30-те години на миналия век, както и съобразно кредитираните
свидетелски показания относно състоянието на сградата преди извършване на процесните
СМР, въззивният съд приема, че всички СМР, предмет на претенцията по сметки на
съделителката К., имат характер на необходими разноски – за запазване на имота.
Поради това претенцията следва да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 ЗС, като съделителят
Х. дължи действително направените разноски от съделителката К. съразмерно с дела си в
съсобствеността на сградата от 1/2.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че дори да
се приеме, че извършените СМР представляват подобрения, претенцията отново би
имала правното си основание в чл. 30, ал. 3 ЗС предвид установеното от
кредитираните свидетелски показания съгласие на съсобственика Х. с извършването
на СМР от съсобственичката К..
Настоящият състав намира за
неоснователни доводите в жалбата, че въззивникът не дължи заплащане на
разходите, тъй като нямало представени писмени доказателства за плащане. По
делото се установи по безспорен начин от неоспорените заключения на СТЕ и
кредитираните свидетелски показания извършването на описаните в молбата по чл.
346 ГПК СМР. Твърденията на въззивника, че СМР били извършени от съпруга на
съделителката К. и от нейния свекър са недоказани – обратно, от кредитираните
свидетелски показания се установи, че К. и съпругът й наемали майстори и
работници, на които заплащали за извършените СМР и закупували необходимите
материали. Не става ясно какво отношение има професионалната сфера на дейност
на съпруга на К. и нейния свекър към стойността на вложените в ремонта
материали. Независимо от това, под „разноски” се разбира извършването на
парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в
труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на единия
съсобственик и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на
другия собственик.
Ето защо, след като е установено извършването на СМР със
семейни средства на ищцата и стойността на необходимите материали и труд към
момента на извършване на СМР, претенцията е основателна, като по отношение на
размера й въззивният съд намира, че следва да се вземе предвид допълнителното
заключение на СТЕ от 19.02.2019 г., прието в първоинстанционното производство, тъй
като същото не е оспорено от страните, а СТЕ във въззивното производство е
допусната само с оглед установяване характера на СМР и с оглед различната
стойност, която евентуално (при липса на съгласие от другия съсобственик) би се
дължала при направени и необходими, и полезни разноски. Съгласно заключението
от 19.02.2019 г., стойността на направените разходи към момента на извършването
на СМР е 40 520.35 лв., като съобразно дела си в съсобствеността
съделителят Х. дължи 1/2, или 20 260.17 лв. До този размер претенцията с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС е основателна, но тъй като
първоинстанционното решение в отхвърлителната част по претенцията не е
обжалвано и е влязло в сила, и предвид забраната за влошаване на положението на
обжалващия, претенцията следва да бъде уважена до размер от 20 000 лв.
Предвид дадената от въззивния съд различна правна квалификация на
претенцията, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в атакуваната
част, като въззивният съд присъди сумата от 20 000 лв. на основание чл.
30, ал. 3 ЗС.
При този изход, няма основание за изменение на първоинстанционното решение
в частта за разноските и определената от СРС държавна такса по претенцията,
нито за присъждане на разноски на въззивника за настоящата инстанция. Такива с
оглед изхода на спора и изричната претенция се следват на въззиваемата.
Доказано направените разноски от въззиваемата са в размер на 300 лв. – депозит
за СТЕ, и 350 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
08.07.2020 г. Доказателства за платено възнаграждение в претендирания със
списъка по чл. 80 ГПК размер от 650 лв. не са представени. Така общо направените
разноски от въззиваемата са в размер на 650 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 125036 от 27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 25315/2016 г. на
Софийски районен съд, 87 състав в
обжалваната част, с която Т.Х.Х., ЕГН **********, е осъден да заплати на И.Х.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата 20 000 лв.,
представляваща 1/2 от стойността на извършени от И.Х.К. подобрения в делбения
имот през периода м. 09.2013 г. – м. 03.2014 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.Х.Х., ЕГН **********, да заплати
на И.Х.К., ЕГН **********, на основание чл.
30, ал. 3 ЗС сумата 20 000 лв. (двадесет
хиляди лева), представляваща 1/2 от стойността на извършени от И.Х.К. в периода
м. 09.2013 г. – м. 03.2014 г. необходими разноски за запазване на делбения
имот, представляващ масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.508.1000.1 по
кадастралната карта и регистри на гр. София, одобрени със заповед №
РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА Т.Х.Х., ЕГН **********, да заплати
на И.Х.К., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 25315/2016 г. на Софийски
районен съд, 87 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.