РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. В., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:С. Ж. С.
В. Й. М.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно гражданско дело №
20221300500165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от О. В. чрез процесуалния й представител юрисконсулт
Т.Т. срещу Решение № 71/17.02.2022г. по гр.д.№ 1494 по описа за 2021г. на Видинския районен
съд /”ВРС”/, с което предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди е уважен.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил О. В. на основание чл. 50 ЗЗД да
заплати на С. Т. И. с ЕГН ********** от гр. В.сумата от 10 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие ухапване от куче на 04.03.2021 г. в
гр. В.“. С решението си районният съд е присъдил и имуществени вреди, както и разноски по
делото, съразмерно с уважената част от иска.
С въззивната жалба се навежда оплакване за неправилност на решението в атакуваната му
част с конкретни съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че районният
съд неправилно и необосновано приел, че са налице предпоставките на чл. 50 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответната община. По делото не се установявало ищецът да е ухапан от
безстопанствени кучета. Възразява се, че О. В. предприела мерки за изпълнение на законовите
изисквания на параграф 5 от ПЗР на ЗЗЖ във вр. с чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, което се удостоверявало от
събраните пред районния съд писмени доказателства. Според заявеното в жалбата искът следвало
да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Възразява се и срещу уважения от районния съд
размер на обезщетението за неимуществени вреди, с оплакване за несъответствие с чл. 52 ЗЗД.
1
Иска се решението на ВРС да бъде отменено и се отхвърлят исковете , алтернативно да се намали
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна С. Т. И. чрез пълномощника адв. П.Б. оспорва жалбата в подадения
писмен отговор , както и в съдебно заседание.
Видинският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата пороци на решението,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния
закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните
права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и
установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен
съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г.
по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната
инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само
по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното
решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните
по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата
и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 04.03.2021г. свидетелят В. Р. С. заедно със съпругата си, пътували в автомобила си към
жилището си в гр.В.“ в посока от „Къщата с куклите“ към магазин „Кауфланд“. На пешеходната
пътека, която се намира пред магазин „Кауфланд“ свидетелят С. забелязал, че три кучета са
нападнали ищцата на тротоара пред пешеходната пътека. Трите кучета имали ушни марки, жълти
на цвят. Връхната дреха и панталона на ищцата били скъсани, както и чантата й. Свидетелят С.
спрял автомобила, до пешеходната пътека, слязъл и заедно с още един мъж, пресичащ
пешеходната пътека, прогонили кучетата. Свидетелят С. установил, че ищцата е нахапана по двата
крака. Мъжът, помогнал на свидетеля С. да прогонят кучетата, си тръгнал. Свидетелят С. закарал,
с автомобила си, ищцата до ЦСМП към МБАЛ“С. П. АД гр. В. където последната влязла в ЦСМП
заедно със съпругата на С. Оттам била изведена с инвалидна количка от ЦСМП, като свидетеля С.
й помогнал да се качи в автомобила му, отишли до аптека, купили лекарства, след което свидетеля
2
закарал С. И. до жилището й. Ищцата била уплашена и в шок.
Когато ищцата се прибрала в жилището си, се обадила на свидетеля П. Н. П.. Свидетелят
отишла при ищцата, като видяла, че краката й били превързани с бинтове и била избила кръв
върху бинтовете. Ищцата трудно се придвижвала самостоятелно, дори и до тоалетната. Ищцата
живее сама, като свидетеля П. се грижила за нея, носела й храна и лекарства до месец юли на
2021г. Ищцата ходила през два - три дни на превръзки на раните. Ищцата споделяла, че не може да
спи от болки.
Видно от представеният по делото Отчет за дейността на ОП „Приют за кучета“ за периода
от месец февруари на 2021г. до месец юли на 2021г. заловени са общо 65 бр. кучета; кастрирани,
маркирани, чипирани и ваксинирани са общо 68 бр. кучета; осиновени са общо 19бр. кучета.
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза ищцата е получила
Посттравматично стресово разстройство, вследствие на преживяната травма. Същото е лекувано
медикаментозно около шест месеца. Ищцата получава и психотерапевтична подкрепа. Към
момента на изготвяне на заключението на съдебно-психиатричната експертиза не се отчита трайна
промяна на личността на ищцата, което е възможно да се определи след години.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, ищцата е лекувана
стационарно и амбулаторно. Ищцата е била временно нетрудоспособна за период от 30 дни.
Причинени са болки и страдания. Налице са кожни и козметични дефекти, ненуждаещи се от
корекция. Получените увреждания съответстват да са причинени по време и начин съобщени от
ищцата, като е налице причинно-следствена връзка. В съдебно заседание вещото лице д-р И.
И.К.заявява, че ухапването от куче е силно болезнено. Ищцата е ухапана на две места. Проведена е
първична хирургична обработка на раните - почистване на раната, опресняване на ръбовете,
изваждане на чужди тела, ако има такива, опресняване на раните с цел да не некротизират. В
настоящия случай не е настъпила некроза на тъканите. Понастоящем здравословното състояние на
ищцата е стабилно, не се очакват усложнения и прогнозата е добра. Останал е белег, който не се
нуждае от корекции.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза дава заключение по
поставените задачи, а именно : за лекарства за периода от 04.03.2021г. до 22.04.2021г. ищцата е
заплатила сума в общ размер на 103,52лева. За периода от 14.03.2021г. до 16.06.2021г. ищцата е
заплатила разходи за превръзки за сума в общ размер на 73,88лева. За прегледи при специалист
ищцата е заплатила сума в общ размер на 57,40лева. Сумата, платена от ищцата за такси е в общ
размер на 04,17лева. Разходите за платени лекарства, прегледи и превръзки са на обща стойност
238,97лева. Стойността на унищожените дрехи е както следва : панталон от памучен плат на
стойност 40,00лева; яке от плат, тип шушляк на стойност 60,00лева; чанта от естествена кожа на
стойност 120,00лева, или общия размер на стойността е 220,00лева.
При така установената фактическа обстановка на спора, от правна страна съдът направи
следните изводи:
При извършена проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
С атакувания съдебен акт неправилно е прието, че отговорността на ответната община по
иска за репариране на причинените от ухапване на бездомно куче вреди се ангажира от
разпоредбата на чл. 50 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че исковете за обезщетения за вреди, причинени от ухапвания от
бездомни кучета, намират правното си основание в чл. 49 ЗЗД. Пасивно отговорна страна е
съответната община, на територията на която е извършено деянието. Отговорността на общината
следва от възложените й със ЗЗЖ задължения по организиране настаняването на скитащите кучета
в изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината. Тази дейност не е
административна и не е проява на власнически компетенции. Касае се до фактически действия,
възложени на общината със закон. Затова при доказано бездействие на нейните органи и служби
във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места, отговорността на
общината следва да се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице, на основание извършено от
нея възлагане на установени със закон нейни задължения /в този смисъл са и решенията по гр.д. №
1533/2010г. на ВКС, III г.о., гр. дело № 1155/2009 г., четвърто г. о. ВКС, по гр. дело № 2398/2008
3
г., първо г. о. ВКС, със задължителен характер/.
Районният съд е разгледал иска на предявеното основание – фактите и петитума, посочени в
исковата молба, и е определил правилно правната им квалификация.
При възприетата от въззивния съд правна квалификация на спора, искът е основателен,
доколкото по делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 49 вр. с чл. 45
ЗЗД.
Въз основа на изнесените факти и обстоятелства, съдът приема за безспорно установено, че,
като пряка и непосредствена последица от ухапването от свободно движещото се безстопанствено
куче, въззиваемата е претърпяла описаните по-горе травматични увреждания и съпътстващите ги
физически и психични болки и страдания, които елементи изпълват обективната страна на
фактическия състав на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
С решаващо значение за изхода на спора е въпросът дали ухапалото ищцата С. Т. И. куче е
било безстопанствено. Косвени, но категорични данни в тази насока се съдържат в показанията на
свидетелите и по-конкретно в описанието, че нападението е извършено на улицата, от куче, което е
бездомно и е с марка на ухото-жълта на цвят и трите кучета обитават района на ж.к. В. –т.е. без
външни отличителни белези за собственост и в отсъствието на лице, което да покаже позиция, че е
стопанин на кучето. При тези съображения въззивният съд не споделя оплакването в жалбата за
необоснованост на извода на районния съд за безстопанственост на причинилото уврежданията
куче.
Въззивният съд не споделя и оплакването за освобождаване на ответната община от
отговорност, поради предприемането на действия по изпълнение на Програмата за овладяване
популацията на безстопанствените кучета. Смисълът на задължението на общините съгласно
ЗВМД и ЗЗЖ е постигането на резултат, при който скитащите /безстопанствени/ кучата биват
уловени и изолирани и обратното - наличието на скитащи кучета, особено на агресивни такива,
сочи на неефективно изпълнение на задължението за организация. Законът определя изискуемия
резултат, който общината следва да постигне и ако не го е постигнала, включително чрез
ангажирането на трето лице-изпълнител, е налице бездействие, което е противоправно.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не
е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма
на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата са причинени телесни
увреждания, изразяващи се във Ухапно-разкъсно контузна рана в средна трета на лява
подбедрица- медиално с дължина 5 см и уханпа рана в областта на дясна подбедрица- дистална
трета, дорзално с дължина 3 см. Раните са с намачкани рабове отоци и хематоми на двете
подбедрици -хирургично обработени. От назначената СМЕ се установява, че нараняванията са
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Тази фактическа констатация
съответства на уврежданията на здравето, които се квалифицират като лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 НК. От събраните доказателства безспорно се установява, че ищцата е изживяла
изключително силни болки и страдания, била е стресирана във връзка със случилото се. Ищцата е
била на амбулаторно лечение, като е извършена хирургична интервенция и след това се е лекувала
в домашна обстановка. От събраните гласни доказателствени средства –се потвърждава, наличието
на телесните увреждания. И двамата свидетели твърдят, че ищцата имала силни болки, била под
стрес и плачела. Свидетелстват, че възстановяването и е продължило и след изписването й от
болницата, като се налагало да приема антибиотик. Посочват, че след като била изписана и се
прибрала в дома си, ищцата се страхувала от кучета, дори чувайки кучешки лай започвала да
плаче. Съдът кредита показанията на двамата свидетели като логични и последователни,
подкрепящи се от другите доказателства по делото. При така установените правнорелевантни
обстоятелства и въззивният съд приема, че адекватното заместващо обезщетение за болките и
страданията, преживени от пострадалата, следва да бъде в размер от 4000 лева.
Относно претенцията за имуществени вреди, се установи, че във връзка с инцидента
са заплатени разходи за лечение и манипулации свързани с уврежданията, унищожени и негодни
4
за употреба са дрехите с които е била по време на инцидента, както и дамската чанта, като
стойността на имуществените вреди е в общ размер установен от вещото лице, както и, че
извършването им се е наложило единствено поради увреждането на въззиваемата и е в пряка
причинно-следствена връзка с него. Ето защо и на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД, приема, че искът е
основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 458,97 лева, ведно със законната лихва за
забава от датата на завеждане на исковата молба – 04.03.2021 г. до окончателното й плащане.
С оглед на изложеното съдът счита, че въззивната жалба подадена от ответната страна в
първоинстанционното производство следва да бъде уважена отчасти
и първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която е уважен предявения иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над уважения размер от 4000 лв. до пълния предявен
размер от 10000 лв., като за тази разлика искът за неимуществени вреди над присъдената сума от
4000 лева до пълния предявен размер бъде отхвърлен, както и в частта за разноските над сумата от
490 лева. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото ответната страна Община В. има право на разноски за въззивната
инстанция, но не е направено искане за такива и не е представен списък на разноски по чл.80 ГПК.
Не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция на въззиваемата С. Т. И. предвид изхода на делото. Пред първата
съдебна инстанция от ищцата са били претендирани разноски в размер на 850 лв., като искането е
основателно за сумата от 490 лева предвид отманята на решението в частта за присъдената над
4000 лева сума за неимуществени вреди.
С оглед на изложеното въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 71/17.02.22 г. на Районен съд – В. постановено по гр.д. №
1494/2021 г., в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 4000 лв. до пълния предявен размер от
10000 лв., и в частта, с която Община В. е осъдена да заплати на С. Т. И. разноски пред
първата инстанция над сумата от 490 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Т. И., ЕГН **********, от гр. В. против Община В. ЕИК
: , адрес гр. В. площад „. над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 10
000,00лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие ухапвания от кучета на 04.03.2021г. в гр. В..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71/17.02.22 г. на Районен съд – В. постановено по гр.д. №
1494/2021 г. в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните по реда на чл.280 и сл ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5