Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.04.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесети март година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 13904 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са три субективно съединени искове с правно
основание чл . 288, ал.1, т. 1, т. 2,
бул. „а” КЗ /отм./, приложим съгласно § 22 от КЗ.
Производството е образувано по искова
молба на Р.А.П., ЕГН ********** с адрес: *** М.А.Д., ЕГН ********** с адрес:
гр.Петрич, ж.к“*********, Ю.А.К., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез
пълномощника им адв.П. К., против Г. Ф. ***, с която са предявени при условията
на субективно съединяване искове с правно
основание чл. 288, ал.1, т. 1, т. 2, бук. „а” КЗ/отм/, за осъждане на ответника
да им заплати сумата от по 120 000 лв., частично от общ размер 200 000 лв., за всяка една, п обезщетение
за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на баща им А.И.С., при ПТП на 19.07.2014г. причинено от водач на
МПС без застраховка „ГО”, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на
изтичане на срока за произнасяне на ГФ - 01.09.2016г.
Ищците
твърдят, че са дъщери и наследници на починалия, вследствие на ПТП А.И.С.
на 75 години. Твърди се, че на 19.07.2014 г. около 11:30-12:00ч. лицето П.Д.И., като
неправоспособен водач при управление на МПС
- лек автомобил марка „Опел Фронтера“ с per. № *******, по пътя - с. Коларово, общ.
Петрич за с.Първомай, общ. Петрич, при
наближаване на разклона за с. Беласица, общ. Петрич /района на долна автобусна
спирка на с.Беласица, общ. Петрич/ се е движил с превишена скорост 91-92 км/ч
при максимално допустима скорост от 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак В-26,
като на кръстовище на равнозначни пътища не е пропуснал пътно превозно
средство, което се намира или наближава от дясната му страна, а именно л.а. марка
„ВАЗ“ с per. № *******,
управляван от бащата на ищците А.И.С., в резултат на което настъпил сблъсък
между двата автомобила. Вследствие на удар е причинена смъртта на А.И.С., който
е получил несъвместими с живота телесни увреждания.
По случая било образувано НОХД № 478/ 2015 г.
по описа на Окръжен съд - Благоевград, водено срещу П.Д.И. за престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като с Присъда №
2724/18.05.2016 г., водача на увреждащия автомобил - П.Д.И. е признат
за виновен по повдигнатото му обвинение. В хода на наказателното производство е
установено, че техническата причината за настъпване на процесното ПТП е
движение на л.а. „Опел Фронтера“ с per. № ******* със скорост над разрешената за пътния
участък. Ищците поддържат, че в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на водача на лекия автомобил И. и настъпилите обществено опасни
последици - причинената смърт на А.И.С..
Твърди се, че в случая пътнотранспортното
произшествие е причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО, което обосновава отговорност на ответника - Г.
Ф.. В конкретния случай, пострадалите са предявили претенцията си за изплащане
на обезщетение пред Г. Ф. ***, съгласно заведена Щета №210170/31.05.2016г. Тъй
като Ф.ът не се е произнесъл по преписката в законоустановения 3-месечен срок.
Твърди се, че след смъртта на баща им ищците Р.А.П., М.А.Д. и Ю.А.К., преживели
тежко внезапната му загуба. Твърди се,
че дъщерите и баща им имало много близки отношения на привързаност и подкрепа.
Сочи се, че А. С. бил деен, активен, грижил се за семейството си и никой не
очаквал смъртта му, поради което ищците преживели много болки и страдания от
внезапната му загуба.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден ответника Г. Ф. *** да заплати на Р.А.П., М.А.Д. и Ю.А.К. сума в
размер на по 120 000 лв., представляващи частичен иск от по 200 000 лв., за
всяка една, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им А.И.С., ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите, считано от датата на изтичане на срока за произнасяне на ГФ -
01.09.2016г.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът Г. Ф. *** е депозирал отговор
на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че
наследодателят на ищците е имал тежки придружаващи заболявания. Наведено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че пострадалия не е носил
предпазен колан в нарушение на 137 а от ЗДвП. Ответникът оспорва изцяло претенцията за лихва от
01.09.2016г. Поддържа, че Ф.ът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща
обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при
наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в
Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл.288, ал.7 от КЗ/отм./, задължението за лихва възниква след изтичане на
срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Твърди, че в случая по предявената в ГФ претенция е
образувана щета № 210170/31.05.2016 г.. Сочи се в отговора, че Ф.ът
се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок - 25.08.2016г. с писмо за
предоставяне на допълнителни писмени доказателства, не е станал причина за
завеждане на делото и не дължи лихви /приложено към исковата молба/. Твърди се, че ГФ не е изпадал в забава по отношение
на задължението си да изплати дължимия размер на застрахователно обезщетение,
но именно ищците Р.А.П., М.А.П. и Ю.А.П. са изпаднали в забава и не са приели
предложеното им изпълнение, като не са предоставили
поисканите документи и не са посочили банкови сметки, по които да бъдат
преведени сумите на дължимото им обезщетение, а са завели в СГС исковата
претенция. Сочи, че
е налице забава на кредитора.
На основание чл. 219 ГПК, като трето лице –
помагач на страната на ответника Г. Ф. е конституиран П.Д.И., ЕГН ********** ***.
В
открито заседание ищците чрез адв. К. поддържат
предявените искове.
В
о.с.з. на 20.03.2018 г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, по искане на ищците е
допуснато увеличение размера на предявените частични искове от 120000лв. на 150 000лв., за всяка от трите ищци, при общ размер от 200 000 лв.
В о.с.з. ответникът Г. Ф. чрез
пълномощника си юрк. Попопова оспорва исковете.
Третото лице – помагач на страната на Г. Ф. П.Д.И. , редовно призовано не се явява в съдебно заседание и не взема становище
по иска.
Съдът, след като обсъди направените от
страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на . на 19.07.2014 г. около
11:30-12:00ч. П.Д.И., като неправоспособен водач при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел Фронтера“ с per. № *******, по
пътя - с. Коларово, общ. Петрич за
с.Първомай, общ. Петрич, при наближаване на разклона за с. Беласица,
общ. Петрич /района на долна автобусна спирка на с.Беласица, общ. Петрич/,
нарушил чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като се е движил с превишена скорост 91-92
км/ч. при максимално допустима скорост от 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак и
след сблъсък с лек автомобил марка „ВАЗ“ с per. № *******, управляван от А.И.С., по
непредпазливост причинил смъртта на А.И.С. ЕГН **********, като деянието представлява
престъпление по чл. 343, ал.1 , б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК. Съдът приема тези
факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлата в сила присъда
по НОХД
№ 478/ 2015 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, същата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския
съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл.
причинната връзка между пътно – транспортното
произшествие и смъртта на А.И.С., баща на ищците. /препис от присъда по НОХД № 478/ 2015 г. на БлОС, решение
№386/13.10.2016г. по в.н.о.х.д№654/2016г. на САС, и решение по к.н.д.№1317/ 2016г.
на ВКС, 2 н.о. на л.33 – л.45 от делото /
В
приета неоспорена СМЕ на труп №60/2014г.
изготвена от СМО на УМБАЛСМ „Пирогов” гр.София, се сочи, че след ПТП
пострадалия при ПТП на 19.07.2014г. А.И.С. първоначално е закаран в МБАЛ
Петрич, а по –късно е транспортиран от екип на МБАЛ Сандански до болница Пирогов,
спрямо него са извършени оперативни интервенции и реанимационни процедури,
които не дали резултат и на 30.08.2014г. същия е починал. Сочи се, че при ПТП А.
С. е получил съчетана черепно –мозъчна, лицева, шийна и гръдна травма, като
причина за смъртта е тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения./л.14-л.16 от делото/
От
приетото Удостоверение за наследници изх.№02/21.01.2015г. изд. от Община П., се
установява, че ищците Р.А.П., М.А.Д. и Ю.А.К.,
са наследници на А.И.С. ЕГН **********, починал на 30.08.2014г, като и трите са негови дъщери./л.48 от
делото/ Като дъщери на
починалия, ищците попадат в кръга
посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящи и възходящи
роднини, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
ответника.
Безспорно е между
страните, че към датата на пътния инцидент – 19.07.2014 г. процесният лек
автомобил
марка „Опел Фронтера“ с per. №
*******, не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, което ангажира отговорността на Гаранционния Ф.
за изплащане на обезщетение от причинените от ПТП неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на синът на ищцата.
Не е спорно, че на 31.05.2016.г. ищците, като пострадалите са
предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред Г. Ф. ***-01-306 от
31.05.2016г., като при ответника е заведена
Щета №210170/31. 05.2016г.
С писмо
изх.24-01-306/09.06.2016г. във връзка с щета № 210170/31. 05.2016г., Г. Ф. указал на молителките да представят по
образуваната щета конкретни документи. /л.17 от делото/
Не са ангажирани доказателства Ответния Ф. да се е произнесъл по
преписката в тримесечен срок.
От неоспореното заключение на КСМАТЕ с вещи лица доц. д-р М. М. Г. и доц. инж.А.П.А.
се установява, че при аутопсията на А.И.С. извършена на
31.08.2014г. са установени следните травматични увреждания: Кръвонасядане в
дясната задушна област; Кръвонасядане горно-задно 8 см. на лявото
рамо;Кръвонасядане на лявата гръдна половина външно-странично; Кръвонасядане по
долната повърхност на дясното ходило; Кръвонасядане над левия вътрешен глезен ;
Кръвонасядане на долната трета на лакъта; кръвонасядане в средната трета
задно-въшно на лявата мишница; кръвонасядане на лявата подбедрица;
Кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни покривки двустранно
челно и дясно слепоочно, с кръвонасядане на цялата дебелина на слепоочния
мускул; Счупване от тилната кост до върха на дясната пирамида на слепоочната
кост; Две други малки успоредни счупвания на тилната кост;Сочи се, че при
аутопсията е описана генерализина атеросклероза и сепсис и кисти в бъбреците,
но не може да се приеме, че установените
придружаващи болести увреждания имат принос към неблагоприятния изход от
настъпилата смърт на пострадалия, тъй като самите политравматични увреждания са
не само множествени, но и тежки по характер и са предопределили настъпването на
смъртта. Установя се, че процесния
автомобил ВАЗ 21011 се произвежда с предпазни триточкови обикновени,
неинерционни колани, но в конкретния
случай при страничен за пострадалия водач удар
предпазният колан не би изпълнил превантивната си функция, тъй като и
при поставен обезопасителен колан травмите на черепа, главния мозък и гръдния
кош са щели да се получат и да доведат до летален изход.
При обясненията си в о.с.з. на 20.03.2018г.
вещото лице инж.А.А. пояснява, че предпазния колан при процесния механизъм на
ПТП не би бил ефективен.
Заключенията на приетото от съда и
неоспорено от страните КСМАТЕ, съдът възприема, като обективни и компетентно
дадени.
В
приетата неоспорена Характеристика
издадена на 08.12.2017г. от кмета на кметство с.Ключ, Община Петрич, е отразено,
че А.И.С. се е ползвал с уважение в
местната общност, като личност, агроном и специалист в сферата на земеделието./л.87-л.88 от делото/
За установяване на неимуществените вреди са допуснати и изслушани свидетелите
И.Г./68г., без родство/ и Г.Н./38г. без родство/.
Свид. Г., сочи в показанията си, че познава пострадалият А. и семейството му, т.к. са
съседи в с.Ключ, живеят на една улица и познава дъщерите му от деца. Свидетелката Г. сочи, че починалия бил много добър и отговорен човек, който имал отговорно и позитивно
отношение към децата и внуците си. А. възпитал и трите си дъщери, като им помогнал да получат добро образование.
Сега и трите били семейни и
живеели в други населени места. Свидетелката сочи,
че семейството на А. имало
силна връзка помежду си, в края на всяка седмица
децата му пристигали при него на село, общували заедно, а той бил подчертано грижовен по отношение на тях. А. обичал
децета си, подкрепял ги и им помагал. Свидетелката каза, че преди да се
пенсионира починалия работел като агроном в АПК, а след пенсионирането си
станал земеделски производител и отглеждал овошки, продължавал да работи, за да е полезен и да ги
подкрепя. Дори процесния инцидент на 19 юли 2014г. станал, когато А. се прибирал
от пазара, където продавал продукция от праскови. Свидетелката
твърди, че дъщерите приемат много тежко смъртта на техния баща, не могат да се
приемат загубата му
и често посещават гроба му.
Видно от
разпита на свидетелят Г. Н., че познава
починалия от 15 г., от едно и също село са, били съседи.Свидетелят сочи, че познава семейството на А., трите му дъщери, които
всяка седмица посещават дома на родителите си, имат отлични отношения, били семейство за пример. Сплотени, задружни
и със силна връзка помежду си. Свидетелят Н., разказа, че преди да
почине А. се занимавал със земеделие, подпомагал децата си с продукция, грижел се
за тях и били много близки. След смъртта му доверителките ми много тъгували за
своя баща, често посещавали гроба му, не могат да се приемат загубата му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Г.
и Г. Н., които са взаимно
допълващи се, последователни и почиват на преки лични впечатления.
Не
се спори по делото, че от страна на ответника не е изплащано обезщетение на
ищците.
При така
установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Исковете с правно основание чл.
288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./
вр. чл.288, ал.11 от КЗ /отм./ са допустими, предявени при наличие на
правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.
По
същество:
В настоящото производство, за да бъде успешно проведен
предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КЗ /отм./, следва да са осъществени следните кумулативно
дадени материалноправни предпоставки: 1/ деликт с всички кумулативно дадени
елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно -
следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя/; 2/
непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република България и
да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач да няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 3/
увреденото лице да е сезирало Гаранционният Ф. по предвидения в чл. 288, ал. 9
от КЗ /отм./ ред и същият да не се е произнесъл по подадената молба в срока по
чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./, да е отказал плащане на обезщетение или увреденият
да не е съгласен с размера на определеното обезщетение /предпоставки по чл.
288, ал. 11 от КЗ /отм/. По отношение на претендираните неимуществени вреди от
ищцата са осъществени всички горепосочени материалноправни предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, който дължи на основание чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. "а" КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД репариране на действително причинените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Налице са
противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушение на
правила на ЗДВП, извършено виновно; неимуществени вреди и причинно - следствена
връзка между противоправното деяние и вредите, както и предпоставките по чл.
288, ал. 1, т. 2, б. "а" и чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./, - факти, установени с приетите по делото
писмени доказателства.
Неоснователно се явява
възражението на ответника, че пострадалия А. С. е имал придружаващи
заболявания, които допринесли за смъртта му. От заключението на КСМАЕ се
установи, че самите получени при процесното ПТП политравматични
увреждания са не само множествени, но и тежки по характер и са предопределили
настъпването на смъртта му.
Предвид
изложеното решаващият съдебен състав намира, че предявените искове
са доказани по своето основание,
а техния размер следва да бъде определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
която предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
По размера: Предмет
на исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които ищците са
претърпели вследствие смъртта на А.
С., който е техен баща . Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от
преждевременната и невъзвратима загуба на починалата, с която всеки от ищците
се е намирал в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от когото е
получавал нормално присъщата за отношенията
родител - дете житейска подкрепа. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятно отражение върху увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр.
с § 27 ПЗР на КЗ.
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на
НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения.
Ответникът навежда възражение,
исковете са неоснователни, че между А. С. и дъщерите му не съществува
изключителна връзка, тъй като пострадалия
е бил на 75 г., а ищците са
пораснали самостоятелни със свои
семейства. Това възражение, настоящия състав намира за неоснователно.
Отчуждение или взаимна привързаност може да е налице, както в ранна, така и при
по-късна възраст. Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не
съставлява самостоятелен критерии за съдържанието на връзката между тях.
Връзката родител-дете няма само едно
измерение и най –силна проява при низходящи в детска възраст. Морална подкрепа,
приятелство, емоционална близост и пр. могат да обогатят тази връзка и след
израстването на децата. /В този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д.
458/2012г. първо т.о. ТК, постановено в производство по чл.290 ГПК/ В
случая събраните гласни доказателства
сочат, че между пострадалия А. С. и дъщерите му Р., М. и Ю. А. е
съществувала близка и дълбока връзка. Те
си общували често, има ли са жива емоционална връзка. Дъщерите тежко понесли
загубата на баща си, усещат силно липсата му. Поради това, съдът счита за
справедливото обезщетение за всяка една от низходящите на А.И.С. е по 100 000лв.
Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с
оглед претърпените от ищцата болки и страдания и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
За тази сума
претенцията е основателна, като за
разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв., частично от общия размер
200 000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът своевременно с
писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалия не е
поставил предпазен колан. Обезщетението следва да бъде намалено, ако и самия
пострадал е допринесъл за настъпването на вредите. Видно от заключението на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза, че в
конкретния случай предпазният колан не би изпълнил превантивната си функция,
тъй като и при поставен обезопасителен колан травмите на черепа, главния мозък
и гръдния кош са щели да се получат и да доведат до летален изход.
С оглед на изложеното,
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
е неоснователно. Ответникът, който носи доказателствена тежест съгл. чл.154 ГПК да докаже възражението си, не установи че
пострадалия е извършил нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка и
са довели до настъпване на вредоносния резултат.
Относно претенцията за лихва:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./
Гаранционният Ф. изплаща обезщетение за вреди и дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от
увреденото лице. Срокът не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на
завеждане на претенцията. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 11 от КЗ /отм./, ако увреденото лице не е съгласно с размера
на обезщетението може да предяви претенцията си по съдебен ред. При тълкуването
системно на двете разпоредби и с оглед на житейската справедливост следва
изводът, че при произнасяне на Ф.а по размера на обезщетението, с който
увреденото лице не е съгласно и в случай на определяне на по – голямо
обезщетение по съдебен ред, то ГФ дължи обезщетение за забава, тъй като не
определеният от него размер не съответства на нанесените вреди, и с което е
станал повод за завеждане на делото, а оттам – дължи законна лихва и разноски
по делото. В случая няма спор, че ищците Р.А.П., М.А.Д. и Ю.А.К. са отправили искане за обезщетение на 31.05.2016 г., поради което срокът по чл. 288,
ал. 7 от КЗ /отм./, от който момент ответникът дължи мораторна лихва е 01.09.2016
г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК,
вр. чл.38 ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. П.К. от САК сумата от 9036 лв. с ДДС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса в размер на 12
000 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска – 250 лв., общо сторените разноски са 600лв.
депозит за вещи лица и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Р.А.П., ЕГН **********, М.А.Д. ЕГН ********** и Ю.А.К., ЕГН **********
- на основание чл.
288, ал.1, т. 2, б.“а“ от КЗ /отм./ сумата от по 100 000 лв. на всяка от
трите, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на техният баща А.И.С., настъпила в резултат от пътно – транспортно
произшествие станало на 01.09.2016
г. по вина на водача на лек автомобил „Опел Фронтера“
с per. № *******, ведно със законната лихва,
считано от 01.06.2016г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата от присъдения до предявения размер от 150 000лв., при общ размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. П.К. от САК, на основание чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата сумата от 9036
лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА Р.А.П., ЕГН **********
с адрес: *** М.А.Д., ЕГН **********
с адрес: гр.Петрич, ж.к“*********, Ю.А.К.,
ЕГН ********** с адрес: ***, да заплатят
на Г. Ф., със седалище и
адрес на управление ***, разноски
по делото в размер на 250.00 лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
12 000 лв. – държавна такса, дължима по уважения срещу ответника
иск.
Решението е постановено при участието на П.Д.И., ЕГН **********,
като трето лице – помагач на страната на ответника Г. Ф..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: