Р Е
Ш Е Н
И Е № 260412
гр. Пловдив,20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и шести август,през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева ЧЛЕНОВЕ: Радостина
Стефанова Мария Шишкова
при
секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1176/20г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и
сл. във вр. с чл.439 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Община Асеновград,ЕИК-*********
против решение № 201/14.05.20г.на РС-Асеновград,1-ви
гр.с.,постановено по
гр.д. № 2595/19г.,с което е признато за установено,че Т.Л.Ч.,ЕГН- ********** *** не
дължи на Община Асеновград сумата от 1525лв.,представляваща
такса за ползване на терен,общинска собственост за поставяне на преместваемо
съоръжение-лека гаражна клетка за периода от 01.01.2009г.до 31.03.2016г. и
сумата от 826,06лв.,представляваща лихва към 26.02.2018г.,за събирането на
които е съставен Акт № 5 от 26.02.2018г.,издаден от Община Асеновград,за
установяване на задължение по разрешение № 18515/08.10.2008г.за поставяне на
гаражна клетка върху общински терен,въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 1500/18г. по описа на ЧСИ
Т. *** действие Окръжен съд–Пловдив,както и в частта за разноските.Иска се да се отмени изцяло като неправилно атакуваното решение по изложените във въззивната
жалба съображения и вместо това да се постанови друго по съществото на спора.Не се претендират разноски.
Въззиваемата
страна-Т.Л.Ч. чрез пълномощника си адв.Ст.Д. не
депозира писмен отговор,но изразява становище за неоснователност на жалбата в
съдебно заседание.Претендира
разноски.
Пловдивският
окръжен съд,след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на
страните,приема за установено следното:
Пред
Районен съд-Асеновград е предявен от Т.Л.Ч. *** иск с правно основание чл.439 от ГПК.
В исковата молба се твърди,че против ищеца е образувано изп.д.№ 1500/18г.по описа на
ЧСИ Т.Луков,за което Ч. узнал от получената от него ПДИ.В поканата се посочвало,че ищецът дължи
на Община Асеновград такса за ползване на гаражна клетка и лихви за просрочие
въз основа на Акт за установяване на
задължение по разрешение за поставяне на гаражна клетка № 5/26.02.18г.,издаден
от община Асеновград.Ч. твърди,че не дължи таксата за ползване на терен,общинска собственост за
поставяне на преместваемо съоръжение-гаражна клетка,в размер на 1525лв.,за периода от 01.01.2009г.до 31.03.2016г.,представляваща задължение по цитирания по-горе
Акт за
установяване на задължение по разрешение за поставяне на гаражна клетка,тъй
като бил подал
заявление за ползване на такава клетка само един път–през 2009г.за срок от една
година,след което не бил подавал заявление за ползване на
гаражната клетка,а общината не можела
едностранно да продължи и поднови разрешението без изричното му съгласие.Наредбата,въз основа на която се
претендират такси,била отменена с Решение от 06.03.0218г.по адм.д.№ 14503/2016г. по описа на ВАС.На следващо
място ищецът твърди,че съставеният акт за установяване на задължение не му бил връчен редовно.Прави и
възражение за погасяване на задължението по давност.
Ответната Община
от своя страна е оспорила иска с твърдениeто,че за целия период, посочен в съставения акт за
установяване на нарушение, ищецът е ползвал общински терен за поставяне на
преместваемо съоръжение–лека гаражна клетка,поради което дължи
таксата,определена в чл.32 от Наредба за администриране на местни такси и цени
на права и услуги на територията на Община Асеновград.На ищеца било
издадено разрешително
за това № 18515/08.10.2008г.Той не заявил,че не желае да
продължи да използва съоръжението,нито освободил терена.Поради това дължал спорната сума,а давността била прекъсната с издаването на акта за
установяване на задължението му и с предприемане на действия по принудителното
изпълнение. Актът бил редовно връчен
при спазване на процедурата по чл.32 от ДОПК. Твърди също така, че таксите са
начислени законосъобразно, като с Решение от 16.05.2018г. и от 13.06.2018г.Община Асеновград е изменила
Наредбата така, че да отговаря на изискванията на закона.
Районният съд е приел,че Акт № 5 от 26.02.2018г.за
установяване на задължение по разрешение за поставяне на гаражна клетка върху
общински терен не е надлежно връчен по
предвиденият за това ред-чл.32 от
ДОПК,тъй като в това производство се предвиждало като задължително действие
едновременно с окачването на съобщението на таблото и публикуването му в
интернет,да се изпрати и уведомление по пощата с обратна разписка,а в
случая липсвали данни както за
публикуване в интернет,така и за изпращане по пощата едновременно с поставяне
на съобщението.Така районният съд стигнал до извода,че актът не е редовно
връчен,не е влязъл в сила и съответно не подлежи на принудително изпълнение.
За пълнота е
разгледал и останалите доводи в исковата молба,като е приел за установено,че
действително е било издадено на ищеца разрешение за поставяне на преместваем
обект-гаражна клетка,но то било със срок за една година и нямало данни да е
направено искане от страна на Ч. за подновяването му.Срокът за това изтекъл на
08.10.09г.,затова ищецът не дължал такса въз основа на издаденото разрешение за
поставяне.Съдът не обсъдил останалите основания в исковата молба,които приел за
евентуално наведени-изтекла погасителна давност и отмяна на
наредбата,определяща размера на таксите и е уважил исковата претенция.
Настоящата
инстанция намира,че като краен резултат АРС е постановил правилен съдебен акт.
По
делото е установено,че на 26.02.2018г.Община Асеновград е
съставила акт № 5 за установяване на
задължение по разрешение за поставяне на лека гаражна клетка, с който са
установени задълженията на Т.Л.Ч. по разрешение за поставяне на лека гаражна
клетка № 18515/08,10,2008г. за периода от 01.01.2009г. до 31.03.2016г.в размер
на 1525лв., а дължимите към 26.02.2018г. лихви са за 826,06лв.Не се спори,че
въз основа на този акт е образувано изпълнително дело № 1500/18г.по описа на
ЧСИ Т. Луков, по което е изпратена приложената към исковата молба покана за
доброволно изпълнение.
По отношение
на доводите на ищеца за ненадлежно
връчване на акта за установяване на
задължение от 26.02.18г.изводите на районния съд са правилни и се
споделят напълно от настоящата инстанция,която на осн.чл.272 от ГПК препраща
към тях.В допълнение само следва да се посочи във връзка с направеното във
въззивната жалба възражение,че процедурата по чл.32 от ДОПК за връчване чрез
прилагане към досието била спазена,че
това не е така.Съгласно ал.4 и ал.5 от цитирания член,съобщението
за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция,публикува се в интернет и заедно с
поставянето му
органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка.В случая,макар да се установява,че съобщението е
публикувано в интернет,няма данни за поставянето му на определеното за целта
място в ТД,нито за изпращане на писмо с обратна разписка.Представеното на л.21
от първоинст.дело (гр.д.№388/19г.)известие
за доставяне не може да се приеме за такова по чл.32,ал.5 от ДОПК,тъй
като е с дата отпреди започване на процедурата по чл.32 от ДОПК.То всъщност
представлява връчване по чл.29,ал.3 от ДОПК,което в никакъв случай не може да се приравни на връчването по чл.32,ал.5
от ДОПК.Ето защо правилни са изводите на районния съд,че акта,въз основа на
който е образувано изп.производство,не е връчен надлежно на Ч.,следователно не
е влязъл в сила и не подлежи на принудително изпълнение.
От
представеното по делото разрешение № 18515/08.10.08г.е видно,че същото е
издадено по искане на Т.Л. за поставяне на преместваем
обект-гаражна клетка в гр.Асеновград върху общински терен УПИ II-ЖК,кв.246 с площ от 15кв.м.В
разрешението изрично е посочено,че същото се издава за срок от 1 година и се подновява при поискване след проверка
редовността на плащанията.По делото няма данни до издаването на Акт № 5 от
26.02.2018г.общината да е правила проверка за редовността на плащанията,както и
каквато и да било проверка относно поставената въз основа на разрешението
гаражна клетка от Ч..***,че след като при нея липсва изрично заявление от
страна на ищеца,че не желае да ползва гаражната клетка или
документ,удостоверяващ,че е премахната,то
разрешението за поставянето ѝ следва да се счита за продължено.При
тълкуването на поставеното в разрешението условие за срока настоящата инстанция
приема,че този срок е едногодишен и разрешението следва да се поднови само при
поискване от страна на ползвателя,като това поискване следва да е изрично
заявено.Напълно неприемливо е да се тълкува това условие в смисъл,че след като
липсва заявено искане за продължаване,то
е налице мълчаливо съгласие за
подновяване на разрешението.Още повече,че освен изрично искане от страна
на ползвателя за подновяване на разрешението след изтичането на едногодишния
срок,се изисква и общината да направи проверка за редовността на плащанията,а
няма никакви данни по делото да е налично изрично искане от страна на Ч. за
подновяване на разрешението за ползване,нито да е направена проверка за
редовността на плащанията.При тези констатации въззивният съд приема,противно
на извода на районния съд,че ищеца действително е ползвал гаражна клетка на
посоченото в разрешението общинско място,но само за даденият с разрешението
срок-1 година,т.е.до 08.10.09г.За този
срок Ч. е дължал предвидените в
наредбата такси.
Това му задължение
обаче е погасено по давност.Доколкото таксите
за ползването на терени,общинска собственост, представляват общински
публични задължения,то същите се погасяват с петгодишна давност,започваща да тече от първи януари на годината,следваща годината, през
която е трябвало да се плати таксата,т.е.
от 01.01.2010г.От тази дата до датата на постановяване на акта за установяване
на задълженията от 26.02.18г.са изминали
повече от 5 години,поради което възражението на ищеца за изтекла погасителна
давност е основателно и следва да се приеме,че задълженията за заплащане на
такса за ползването на гаражна клетка въз основа на разрешение №
18515/08г.за срока на разрешението от една година,е изтекло.За останалите
периоди от изложеното по-горе се установява,че ищецът не дължи такси за
ползването поради липсата на последващо(подновено) разрешение за ползване.При констатирано продължаващо ползване на общинското място
от Ч. след изтичането на срока на разрешението-08.10.09г.,общината е
разполагала с възможността да премахне гаражната клетка,както и да уреди
отношенията си с ищеца по общия исков ред,претендирайки,че Ч. ползва
терена,общинска собственост,без основание.
Предвид изложеното до тук се налага извод,че районният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
Разноски:
Съобразно
правния резултат жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски.Същите се
претендират в размер на 500лв,за които е представен ДПЗС.От същия е видно,че сумата
от 500лв.е заплатена в брой от Ч. и следва да се осъди жалбоподателят да я
заплати на въззиваемия.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 201/14.05.20г.на РС-Асеновград,1-ви
гр.с.,постановено по
гр.д. № 2595/19г.
ОСЪЖДА Община Асеновград,ЕИК-*********,с адрес гр.Асеновград, пл.“Акад. Николай
Хайтов“ № 9,представлявана от Х.Г. - кмет да заплати на Т.Л.Ч.,ЕГН-********** *** сумата от 500(петстотин)лв.съдебни
разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: