Р Е Ш
Е Н И
Е №
Гр. Нова Загора,
04.08.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новозагорският
районен съд в публичното съдебно
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Валентина Колева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
АНХД № 191 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „ВИКИС - 18" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Нова Загора, пл. Свобода №11,
ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя Р. К. К,със съдебен адрес ***, чрез
адвокат М. Д., АК-Бургас, против наказателно
постановление/НП/ № 472764-F506318/21.10.2019г., издадено от Д.
В. - началник на отдел „Оперативни дейности" - Бургас в ЦУ-НАП.
Обжалва се като незаконосъобразно горепосоченото наказателно
постановление, с което на жалбоподателя му е била наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв. на основание чл. 185 ал. 2 изр. второ, вр. чл. 185 ал. 1
от ЗДДС. Моли съда да го отмени, като излага следните съображения:
Имуществената санкция била наложена на „ВИКИС - 18" ЕООД за
извършено на 22.08.2019г. нарушение, изразяващо се в установена разлика между
фактическата, касовата наличност в касата на обекта и въведената в използваното
в обекта фискално устройство такава. Към 14.03ч. в деня на проверката е
установена фактическа наличност от 655,70 лв., а във фискалната памет е била
въведена сумата 461,61 лв.
При така установената
фактическа обстановка и липса на доказателства разликата да е резултат от
продажби, установеното нарушение е квалифицирано като такова по чл.ЗЗ, ал.1 от
Наредба № Н-18, съгласно която „извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми."
За извършеното нарушение е била
наложена имуществена санкция, при което наказващият орган бил приложил
неправилно закона, като не е индивидуализирал правилно наложената санкция.
Видно от посочената правна квалификация /чл. 185 ал. 2 изр. второ
на ЗДДС/ в случая сме били изправени пред хипотеза, при която установеното
нарушение не води до неотразяване на приходи, поради което към формалното по
своя характер нарушение, следвало да се приложи по-благоприятният състав на чл.
185 ал. 1 от ЗДДС. Според него имуществената санкция се налагала в размер между
500 и 2000 лв.
В обжалваното наказателно постановление не са били изложени никакви
мотиви относно начина, по който е определен размерът на санкцията. От наказателното
постановление не можело да се направи извод какво е мотивирало наказващият
орган да наложи санкцията в максималния й размер от 2000 лв., при положение, че
допуснатото нарушение не само е първо по вид за дружеството, но е изобщо
първото му нарушение на данъчен закон. При определяне на наказанието АНО не се
е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН - в постановлението бланкетно е
цитирано съдържанието на законовата норма, без да са посочени конкретни
обстоятелства, отнесени към всяка една от конкретните предпоставки, които
подлежат на задължителна преценка. С това органът не изпълнявал задължението си
да мотивира определения от него размер на санкцията. В случая налагането на
имуществена санкция в максимален размер, който надвишава десетократно сумата на
установеното нарушение, било прекомерно и несъизмеримо с целите, предвидени в
нормата на чл.12 от ЗАНН.
Жалбоподателят моли съда да
постанови решение,с което да отмени
обжалваното наказателно постановление № 472764-F506318/21.10.2019 г.,издадено от
Даниел Вълканов - началник на отдел „Оперативни дейности" - Бургас в
ЦУ-НАП, евентуално да го измени, като бъде намалено до законоустановения минимум
имуществената санкция на представляваното
дружество. Моли на осн. чл. 63
ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя да бъдат присъдени и направените съдебни
разноски.
Жалбоподателят или негов
представител не се явява в с.з.
Представителят на АНО-ст.юрк.С.Д.
заяви в с.з.,че счита атакуваното НП за правилно и законосъобразно и моли съда
да го потвърди изцяло.
Районна прокуратура-Сливен не
се представлява в с.з.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следното:
При извършена проверка от служители на НАП - св. Ст.П.
и св.Ел.Я., на 22.08.2019 г., в търговски обект- ресторант“Кума лиса“, находящ се на АМ“Тракия“245км, стопанисвана от жалбоподателя, се установило, че в обекта има въведен
и регистриран в експлоатация ЕКАФП, който притежава операциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми. Фактическата касова наличност на ФУ е в размер на 655.70 лв.,а
отчетения касов оборот е в размер на 461.61 лв. Установена е била положителна
разлика в размер на 194.09 лв., която
представлявала въвеждане на пари в касата, и която не е била отразена във фискалното устройство. За това нарушение е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F506318/28.08.2019 г. въз основа, на който е
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.При съставянето на АУАН е
присътвал управителя на ресторанта.
В с.з.разпитаните свидетели
Ст.П.,Д.А. и Ел.Я. потвърдиха констатациите от проверката и съставения АУАН.
О така приетото за установено
съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид становищата на страните,/изразени в жалбата и в с.з./ приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на
закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната
компетентност, съгласно представената заповед.
Жалбоподателят не оспорва констатациите, залегнали в наказателното
постановление, които се потвърждават и от показанията на
свидетелите, дадени в съдебно заседание, съставеният опис на паричните средства по
време на проверката, както и изведения дневен отчет.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно
на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
и впоследствие било издадено наказателно постановление. Съгласно нормата на чл.
33, ал. 1 от сочената по- горе наредба Н-18, извън случаите на
продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде отразявана във
фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" и
"служебно изведени", което в случая не е било сторено. Размерът на
неотразената сума не е елемент от състава на нарушението, поради което дори и
посочената разлика да не отговаря с точност или същата да е минимална, това би се отразило при
определяне размера на санкцията, но не и на извода дали е извършено
административно нарушение.
Правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр. с ал. 1 от ЗДДС, която
предвижда налагане на санкция от 500 лв. до 2000 лв. за едноличен търговец или
юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118
от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води
до неотразяване на приходи. По делото не се ангажираха доказателства, от които
да се следва, че така извършеното нарушение води до неотразяване на приходи. В
настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП притежава операциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми, поради което наличната
парична сума е следвало да бъде въведена. В описателната част на обжалваното
наказателно постановление и в акта за установяване на административното
нарушение липсват констатации, че установената разлика е от неотчетени
продажби, от което може да се направи единствено извод, че неизпълнението на
задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не е довело до
неотразяване на приходи. Предвид това, имуществената санкция следва размерите
по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 2 изречение второ, както правилно е
определено от наказващият орган.
В случая съдът счита за справедлив около средния, предвиден в
нормата, размер на санкцията, поради което същият следва да бъде намален на 1000 лева. От страна на наказващият орган не са изложени мотиви, поради
каква причина същия е наложил санкция към горната граница на предвидените
размери. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства
налагане на наказание към максимума предвиден от
закона се явява необосновано и
несправедливо. Това е така, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства,
а именно – липсата на данни за предходни нарушения на данъчното
законодателство.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В случая, съобразно
правилата на чл. 93, т. 9 от НК, и като се вземе предвид значимостта на
обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът
намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска
обществена опасност. Не са налице обстоятелства, които да го характеризират и
като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
същия вид.
При този изход на спора, с оглед изричното искане на жалбоподателя за присъждане на
разноски, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, в негова полза има основания да бъдат присъдени разноски
съобразно уважената, респективно отхвърлената част. Но не се представиха
доказателства,че такива са направени в настоящото производство,затова няма да
му бъдат присъдени.
По отношение на наказващият орган, в негова полза би могло да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.63 ал.5 от ЗАНН,но такова искане не бе отправено до
съда и затова последния не следва да присъжда такова възнаграждение на АНО.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 472764-F506318/21.10.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности"- Бургас, ЦУ
на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.
185, ал. 2, изречение второ вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „Викис-18“ ЕООД,седалище
и адрес на управление - гр.Н.Загора, пл.“Свобода“ №11,ет.3,ап.9, представлявано от Р. К.К., е наложено административно наказание "Имуществена санкция", като НАМАЛЯВА размера на същата от 2000/две
хиляди/ лева на
1000/хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски административен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: