Р E Ш Е Н И Е
№ 132
гр.Плевен, 14.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Любомира Кръстева
При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 135 по описа за 2023 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 115 от 23.12.2022 г., постановено по НАХД
№ 311 по описа за 2022 г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно постановление № 22-0938-001401/25.04.2022г.
на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на А.А.М. ***,
на основание чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500,00лв.
/петстотин лева/, за извършено нарушение по чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от А.А.М., чрез адвокат Г.Г., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че при постановяването на
решението РС – Левски е допуснал съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че при издаването на обжалваното НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до нарушаване правото на защита на касатора, поради
невъзможност да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му.
Твърди се, че нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна и е следвало
да бъде обвързана със съответната
разпоредба от Наредба №11 на МРРБ. Сочи се също, че следва да е налице правно
единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и тази
отразена в НП. Счита се, че в конкретния случай, видно от съставения АУАН, като
нарушени са посочени разпоредбите на Наредба № 11 на МРРБ и на чл. 139, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, като нормите в тях имат бланкетен характер, поради което при
ангажиране на административнонаказателната отговорност позоваването единствено
на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение
на задължението за посочване на виновно нарушена законова разпоредба и води до
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Твърди се също, че превишаването на размера на
управляваното ППС само по себе си не е достатъчно за ангажиране отговорността
на нарушителя по чл.177 ал.3 от ЗДвП, поради което пълното и точно описание на
нарушението при всички случаи изисква констатация, че управляваното ППС с надвишени
норми за размери, маса или натоварване на ос е при неспазване на установения за
това ред. Твърди се още, че предвид приложеното по делото доказателство
РИ-266/11.01.2022г. е видно, че процесният трактор има разрешение за движение
по описания в акта път, като извън габаритно ППС, което от своя страна
опровергава вмененото нарушение на М., че се движи без такъв документ. В
заключение се моли да бъде отменено обжалваното решение, както и издаденото НП.
От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на М. за това, че на 12.04.2022г. в
15:10часа на първокласен път 3/Бяла-Ботевград/, при км.49+450, с посока на
движение към с.Обнова, като водач на Самоходна пръскачка BATEMAN RB55 с рег.№ВО8800 /КТИ/ извършва следното: 1.Управлява
горепосоченото МПС, което е с извънгабаритни размери по републикански,
първокласен път; Съгласно Наредба №11/03.07.2001г., раздел II, чл.5, ал.1, т.1, б.“А“, допустимите максимални
размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване са с
широчина от 2.55м; При замерване със стандартно измерително средство по БДС
/ролетка/ се установява, че управляваното ППС е с широчина от 3.50м., показано
на водача. Съгласно чл.8 ал.3 от наредбата, водача управлява горепосоченото
ППС, без да притежава разрешително, което да е издадено от институцията,
управляваща пътя /Агенция Пътна инфраструктура-ОПУ Плевен/, което да е
съгласувано със съответната служба за контрол на МВП /ОДМВР Плевен/; Водачът
представя разрешително с №РИ-266/11.01.2022г., издадено от АПИ-Велико Търново,
което не е съгласувано със службите за контрол на МВР, и в което изрично е
описано, че разрешителното не важи за автомагистрали, скоростни пътища и пътища
от I и II клас. Нарушението е установено само и единствено
относно горепосочените размери; Водачът не възразява след зачитане на АУАН.
Нарушението е квалифицирано по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел за установена описаната в акта фактическа обстановка,
която съответства на събраните по делото доказателства, като е кредитирал с
доверие показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Приел е, че в
приложеното по делото разрешително №РИ-266/11.01.2022г. изрично е посочено, че
не важи за пътища от първи клас, какъвто е първокласен път 3/Бяла-Ботевград/
при км.49+450. Счел е, че по безспорен начин се установява, че водачът на
самоходната пръскачка е нарушил забраната за движение на извънгабаритни ППС с
обща ширина над 2.55м. по пътищата, съгласно изискванията на Наредба №11 и не
притежава изискващото се разрешително, като правилно наказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП. Посочил е, че правилно е
приложена и санкционната норма на чл.177 ал.3 от ЗДвП, а размерът на санкцията
съответства на тежестта на нарушението и обществената му опасност.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана
административно-наказателна отговорност на М. за нарушение по чл.139 ал.1 т.2
от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд
се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Не
е нарушено правото на защита на М.. В случая отговорността на водача е ангажирана за нарушение на чл. 139 ал.1 т. 2 от ЗДвП,
съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Тази разпоредба установява
правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния случай
разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които
са установени в съответен подзаконов нормативен акт. Посочена е ясно и
недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на касатора – тази на чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, според която се наказва всяко лице, което
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да се спазва установения за това ред, а именно- при
липса на издадено разрешение по Наредба № 11 на МРРБ за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, с което не е спазено и изключението от
забраната на чл. 139 от закона - ППС да
могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение
по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на
пътя.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115 от 23.12.2022 г.,
постановено по НАХД № 311 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2. /п/