Р
Е Ш Е Н И Е
№
260024
гр.П.,
05.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 02 септември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло
Бъчваров
при участието секретаря Валентина Атанасова, като
разгледа докладваното от районния съдия г.д.N220 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от Д.П.Н. ***, чрез пълномощника
адв.Г.К. от БАК с адрес за
призоваване в гр.Бургас против ответника Ловно рибарско дружество Г.-П. със
седалище и адрес на управление в гр.П. . Твърди се , че със заповед №2/08.04.2020
г. ответникът, на основание чл.328, ал.1,т.3 от КТ уволнил ищеца от заеманата от него длъжност
„ръководител ловно стопанство” в предприятието на ответника. – ЛРД Г.-П.
.Твърди се ,че не са налице посочените основания за уволнение и не е спазена
процедурата за подбор предвидена при уволнение на това основание, а също се
твърди, че не става ясно какво е качеството на лицето подписало заповедта за
уволнение и същата поради това била нищожна. Иска се отмяна на уволнението като
незаконосъобразно, възстановяване на ищеца на длъжността заемана преди уволнението
и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето през което е
останал без работа, но за не повече от шест месеца, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума от 02.06.2020 г. – датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се и
направените по делото разноски.Представя доказателства.
Предявените от ищеца
обективно съединени искове са с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, 2
и 3 от КТ и по чл.86 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответното ловно рибарско дружество, с който се оспорва
основателността на предявените искове и
иска тяхното отхвърляне. Ответникът признава обстоятелството, че ищецът е
работил по трудово правоотношение на посочената в исковата молба длъжност, като
същото правоотношение е било прекратено със
заповедта за уволнение посочена в исковата молба. Прави се при условията
на евентуалност, възражение за прихващане от ответника, а именно в случай на
уважаване на предявеният иск с правно основание по чл.225, ал.1 от КТ, на
претендираната по този иск сума със сумите в общ размер на 2592 лв. , изплатени
от ответника на ищеца като обезщетения
по чл.220, ал.1 от КТ -1296 лв. и по чл.222,ал.1 от КТ -1296 лв. Представя
доказателства .
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител- адвокат, който
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът се представлява от процесуален представител-адвокат, който моли
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото
разноски.
За да се произнесе по предявените искове, съдът се запозна подробно със
становищата на страните и доказателствата по делото и като се съобрази с
приложимите законови разпоредби, прие следното.
Не се спори между
страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че ищецът е
бил в трудово правоотношение с ответното ЛРД, където изпълнявал длъжността
„Ръководител ловно стопанство“. Не се спори, че
представената по делото заповед №2/08.04.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца. Основанието за уволнението посочено в заповедта е по чл.328, ал.1,т.3 от КТ, като причините за прекратяване на трудовото правоотношение посочени в заповедта
са –намаляване обема на работата. В заповедта е посочено също , че на лицето
следва да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение, както и
обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ за оставане без работа за срок до един месец в
размер на едно брутно трудово възнаграждение , които обезщетения са били
изплатени на ищеца, видно от представените платежни нареждания /л.61 и 63 от
делото /, което също не е спорно между страните. Представената заповед не е
подписана от ищеца, а връчването и е установено с подписите на трима свидетели.
Представени са извлечение от търговския
регистър, в което като представляващ дружеството е посочен Д.Д. , както и препис от устава на дружеството, където сред
правомощията на председателя на УС е посочено правомощието да освобождава от
длъжност. Представен е препис от регистрационна карта издадена на ищеца от Бюро
по труда с посочена дата на регистрация 29.04.2020 г. Представени са в препис
поименно щатно разписание на дружеството към 01.11.2019 г. с 3 щатни бройки,
както и поименно щатно разписание към 13.04.2020 г. с две щатни бройки прието
въз основа на протокол №133/30.06.2020 г. от заседание на УС на дружеството.
Представени са план за ползване на дивеча и таксация за 2019 г. и 2020 г., както
и справки за използвани разрешителни и реализирани приходи от дружеството за
периода март.2018 г. – февруари 2020 г., заявления за закупуване на птици за
разселване за 2019г. и 2020 г. , както и протоколи за извършено разселване през
2019 г. Представени са и длъжностна характеристика за длъжността на ищеца. По
делото е извършена съдебно- счетоводна експертиза, видно от заключението, на
която брутния размер на трудовото възнаграждение на ищеца е 1296 лв., а
размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца е 7776 лв.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
На първо място съдът намира за
неоснователни доводите изложени от ищеца
за нищожност на процесната заповед за уволнение поради липса на компетентност
на автора за издаването и. В случая от доказателствата по делото се установява,
че същата е издадена от Д.Д., представляващ дружеството в качеството си на
председател на управителния съвет, в чиито правомощия съгласно чл.30, ал.2, т.3
от Устава на дружеството е и назначаването и уволняването на служители. На
следващо място следва да се обсъди наличието на посоченото в заповедта
основание за уволнение по чл.328, ал.1,т.3 от КТ, което е и основен спорен
въпрос между страните. Съгласно чл.328, ал.1, т.3 КТ работодателят може да
прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие в случаите на
намаляване обема на работата. В
настоящото производство, в тежест на работодателя е да докаже законността на
уволнението, съобразно хипотезата на приложеното уволнително основание по чл.328, ал.1,т.3 , КТ, а именно че е налице реално намаляване обема на
работата. Преценката относно наличието
на това основание следва да се извърши като се вземе предвид разрешението по
този въпрос дадено в решение № 29/08.02.2011 г. на ВКС постановено по реда на чл. 290
от ГПК по гр.д. № 265/2010 г., ІV г.о: " Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не предвижда нищо
друго, освен посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор
"поради намаляване обема на работата". За да се отговори на
поставения въпрос следва да се поясни какво представлява намаляването обема на
работата. По естеството си намаляването обема на работата представлява
намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема
на стокооборота, на обема на услугите. Това състояние трябва обективно,
фактически да съществува. То обаче не следва да се отнася към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция.
Поради това фактическият състав на
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ изисква при
изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на
работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната
дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено
как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на
дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или
служител." От представената длъжностна характеристика на длъжността
заемана от ищеца се установява, че в същата се включват административно
управленски функции и такива свързани тясно с ловностопанската дейност на
дружеството. В случая от ответника се твърди, че е намалял обема на работата на
дружеството свързан именно с ловностопанската дейност, включена в длъжностната
характеристика на ищеца, като се излагат доводи, че за първото полугодие на
2020 г. е налице намаляване на лова, респ. на издадените разрешителни за лов и
реализираните от дейността приходи от такси. Също така се сочи, че поради
намаляване обема на работа в дружеството
е редуциран щатния персонал на сдружението, което е довело до намаляване
обема на работа на ищеца с оглед неговите ръководни функции по отношение на
работата на останалия персонал. Съдът намира, че от представените доказателства
не може да се направи извод за такова намаляване обема на работата, което да
обоснове уволнението на ищеца. При съпоставяне на данните в представените справки в табличен вид за
използвани разрешителни и реализираните от тях приходи за м.януари и февруари
2019г. и 2020 г. (л.101, л.102) е видно,
че броят издадени разрешителни - индивидуални и групови през януари и февруари
2019 г. е общо 499, а за същия период през 2020 г. е общо 400, като въпреки
намалението на броя на разрешителните, следва да се отчете, че реализираните
приходи за посочения период през 2020 г. са на по-висока стойност-7212 лв.
срещу 6314 лв. за 2019 г. и през 2020 г. са участвали и повече ловци в сравнение
с 2019 г. и на практика с оглед постигнатия финансов резултат и брой участвали
ловци не се установява намален обем на работата. Също така от представените
заявления за броя птици закупени за разселване е видно, че през 2020 г. са
закупени общо 490 бр. птици срещу 310 бр.птици през 2019 г. Що се отнася до
намаляването на заетите в дружеството лица съгласно утвърденото щатно
разписание, с което се обосновава намаляване обема на работата на ищеца що се
отнася до неговите административно- управленски задължения, следва да се
отбележи, че към датата на уволнението на ищеца няма данни да е извършено
намаление на щатното разписание, а в тази насока се установява от
доказателствата по делото, че щатното разписание е намалено с решение на УС от
30.06.2020 г., т.е. след уволнението на ищеца.
Поради изложеното съдът прие, че не се доказа от ответника наличието на
посоченото в заповедта за уволнение основание по чл.328, ал.1, т.3 от КТ-
намаляване обема на работа на дружеството относимо към длъжността заемана от
ищеца, поради което и уволнението следва да се признае за незаконно и да се
отмени. Предвид признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяната,
ищецът следва да се възстанови на предишната работа на заеманата преди
уволнението длъжност „Ръководител ловно стопанство“ в РЛД“Г.“ -гр. П. СНЦ. При уважаване на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата
отмяна, доказан по основание се явява и искът с правно основание по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ за присъждане на ищеца на обезщетение за времето, през което е
останал без работа. Размерът, за който
следва да се уважи този иск, следва да се определи при съобразяване
разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ ,
като в случая съдът прие, че искът за
присъждане на обезщетение за периода, през който ищецът е останал без работа
поради уволнението, следва да се уважи в размер на шест брутни месечни заплати,
което съобразно със заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
обосновано и правилно е 7776лв.. От тази сума, съобразно с направено възражение
за прихващане, което съдът намира за основателно, следва да се извърши прихващане с изплатените
на ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ в общ размер
на 2592 лв., като на ищеца се изплати сумата 5184 лв.Предвид уважаването на
този иск, следва да се уважи и акцесорния иск с правно основание по чл.86, ал.1
от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената сума считано от 02.06.2020 г.- датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По искането на
страните за присъждане на разноски , съдът прие следното: Предвид уважаването
на предявените искове, следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца да се
присъдят направените разноски по делото в размер 700 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид отхвърлянето на иска, следва да се остави без уважение
искането на ответника за присъждане на разноски по делото. На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд П. и сума в
общ размер на 397,36 лв., от които д.т.207,36 лв. и 190 лв. разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ищеца Д.П.Н., ЕГН********** от заеманата
от него длъжност „Ръководител ловно стопанство” в Ловно- рибарско дружество „Г.“
СНЦ, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул...., ЕИК102683478, извършено със заповед №2/08.04.2020 г. на председателя
на управителния съвет на дружеството.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.П.Н., ЕГН********** на предишната работа на
заеманата от него длъжност „„Ръководител ловно стопанство” в Ловно- рибарско
дружество „Г.“ СНЦ- гр.П..
ОСЪЖДА ответника Ловно- рибарско дружество „Г.“ СНЦ, със седалище и адрес на управление в
гр.П., ул...., ЕИК102683478, представлявано от Д.Д.-председател на управителния
съвет, да заплати на ищеца Д.П.Н.
сумата 5184лв. представляващи
обезщетение за шест месеца, през които
ищецът е останал без работа поради уволнението, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума от 02.06.2020 г. – датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ловно- рибарско дружество „Г.“
СНЦ гр.П. да заплати на Д.П.Н. сумата 700 лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Ловно- рибарско дружество „Г.“
СНЦ гр.П. гр.П. да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд град П. 397,36 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :