Р Е Ш Е Н И
Е
№ 269
гр.Велико
Търново, 16.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря в.г., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 239 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.Г.
*** против отказ на Кмета на Община Велико
Търново, обективиран в
писмо изх. № 94КК-10158-1 # 1 / 26.02.2021г., с което лицето
е уведомено за невъзможността за изпълнение на решение на Общински съвет Велико
Търново. В жалбата се твърди незаконосъобразност на отказа поради
противоречието му с материалния и процесуалния закони. Излагат се доводи за отчуждаване
на недвижим имот и липсата на обезщетение на собственика. Моли се за отмяна на
оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно
изложени съображения. Моли за прекратяване на производството поради липсата на
годен за оспорване индивидуален административен акт, а в условията на
евентуалност за отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e отказ на Кмета на Община Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 94КК-10158-1 # 1 / 26.02.2021г.,
с което лицето е
уведомено за невъзможността за изпълнение на решение на Общински съвет Велико
Търново.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 194 / 27.02.1990г. на основание чл.95, 98 и 63 от ЗТСУ /отм./ е
отчуждена собствената му част от недвижим имот, находящ се на ***, собственост
на К.Г.Г.. Оценката на имота е 3 729лв., а предвиденото обезщетение – едно
тристайно жилище в новостроящия се жилищен блок в кв.101 в гр.Велико Търново.
Съгласно представени декларации в процедурата по отчуждаване, отчуждения
недвижим имот е бил единствения притежаван недвижим имот от семейството с едно
дете. Заповед № 194 / 27.02.1990г. е обжалвана от Г. и с Решение от
11.06.1990г. на Окръжен съд Велико Търново е потвърдена. Определената стойност
на отчуждените недвижими имоти са преведени по жилищно-спестовен влог на
жалбоподателя.
На
04.07.1997г. Г. се явява за избор на апартамент за обезщетение в блок 101, но
отказва същия като в писмена молба описва несъответствията на предложеното му
жилище с нормативните изисквания за минимална площ.
На
29.09.1999г. Г. депозира молба до Кмета на Община Велико Търново за
обезщетяване с друго тристайно жилище – ***– поради изчерпване на тристайните
жилища в кв.101.
Със
Заповед № РД-22-917 / 15.10.1999г. на Кмета на Община Велико Търново е изменена
Заповед № 194 / 27.02.1990г. в частта относно определеното обезщетение и е
разпоредено обезщетяване на собственика с тристайно жилище – къща на ***. Със
Заповед № РД-22-918 / 15.10.1999г. на Кмета на Община Велико Търново е
индивидуализиран имота и е определено заплащането от Г. на сумата от 39,22 нови
лева.
На
20.12.2001г. Г. депозира молба до Кмета на Община Велико Търново за
обезщетяване с друго тристайно жилище – къща на *** – поради невъзможност за
започване на строителство на *** до момента.
С
Решение № 672 / 31.01.2002г. Общински съвет Велико Търново дава съгласие да
бъде изменена Заповед № РД-22-918 / 15.10.1999г. на Кмета на Община Велико
Търново и се отстъпи като обезщетение на К.Г.Г. тристайно жилище – къща на ***.
Издадена
е Заповед № РД-22-793 / 04.07.2002г. от Кмета на Община Велико Търново, с която
е определено обезщетение на Г. ***. Определено е лицето да заплати за
отстъпеното в обезщетение жилище сумата от 41,34лв. Поради липса на финансиране
на 12.03.2007г. строителството на обект на ***е спряно, съгласно акт образец
10.
На
13.04.2018г. от Кмета на Община Велико Търново е направено предложение до
Общински съвет Велико Търново за приемане на решение за обезщетяване на
собственици /общо 4 броя/ на одържавени недвижими имоти със апартаменти от
жилищния фонд на общината. Всички частни имоти са одържавени през 1990г.,
определено е обезщетение със имоти, които следва да бъдат построени на ***, но
липсват парични средства за довършване на строителството.
С
Решение № 1033 / 26.04.2018г. Общински съвет Велико Търново дава съгласие за
обезщетяване на бившите собственици на отчуждени имоти пл. № 1028 и № 1027 с
недвижими имоти – апартаменти от общински жилищен фонд. Да бъде изготвена
оценка на всеки от имотите, предложени за обезщетение, като бъде внесено
поотделно конкретно решение на общинския съвет. Възложено е на Кмета на Община
Велико Търново да осъществи всички необходими действия по изпълнение на
решението.
С
отделни писма са уведомени всички лица през 2018г., като В.Д. писмено заявява
желание за получаване на парично обезщетение, Т.А. и О.И. заявяват писмено
желанието за обезщетяване с жилища в строящата се сграда, а К.Г. приема
предложението.
На
18.03.2019г. К.Г. писмено моли за информация относно вида на имота, с който ще
бъде обезщетен, оценката му и периода за внасяне на предложението в Общински
съвет Велико Търново.
В
отговор от 07.05.2019г. Кмета на Община Велико Търново уведомява лицето, че
останалите лица, които следва да бъдат обезщетени не са съгласни да им бъдат
предоставени други имоти и е отправено искане за финансиране на строителството.
Изводът на органа е за изчерпване на правните възможности за обезщетяване на
бившите собственици на отчуждени имоти, по реда на започналата и неприключила
процедура от 1990г.
На
18.01.2021г. аналогична молба отново е изпратена от Г. ***, като отговорът от
26.02.2021г. е за невъзможност за изпълнение на Решение № 1033 / 26.04.2018г.
на Общински съвет Велико Търново поради липса на съгласие на всички правоимащи
лица, поради което и решението подлежи на отмяна.
В
хода на настоящото производство нови доказателства не се представят от
страните.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Първия
спорен въпрос, който следва да бъде разрешен от съда, е характера на писмото на
Кмета на Община Велико Търново. Ответникът излага подробни съображения за
липсата на годен за оспорване индивидуален административен акт, които настоящия
състав споделя. Писмото на кмета не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като с него не се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси,
нито отказа за това, нито е волеизявление, с което се декларират или
констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от
значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
Изрично ал.5 на цитираната норма посочва, че не са индивидуални административни
актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от
производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни
актове.
В конкретния
случай индивидуален административен акт, като такъв, създаващ право на
придобиване на общинско жилище в хипотеза на получаването му като обезщетение
за одържавен имот, е Решение № 1033 / 26.04.2018г. на Общински съвет Велико
Търново. Това решение е благоприятно за жалбоподателя и не се оспорва. Изрично
в решението е определен както органа за изпълнението му, така и конкретните
дейности, които изпълнението включва. След като през 2018г. Г. е уведомен за
взетото решение, то депозираните от него молби през 2019г. и 2021г. могат да
бъдат квалифицирани като молби за предприемане на действия по изпълнение на
влязъл в сила индивидуален административен акт до органа по изпълнението –
чл.276, ал.2 от АПК. Съгласно чл.294 и следващите от АПК постановленията,
действията и бездействията на органа по изпълнението подлежат на обжалване. В
оспореното пред съда писмо изх. № 94КК-10158-1 # 1 / 26.02.2021г. се съдържа отказ на органа, на който
е възложено изпълнението на административния акт, да извърши предвидените в
решението действия, поради което съдът намира оспорването за допустимо по реда
на оспорването на действия по изпълнението. Като насочена срещу подлежащ на
оспорване акт, жалбата е допустима и подадена в определения в закона срок,
поради което и възражението на ответника за недопустимост на съдебното
производство е неоснователно.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган и в предписаната писмена
форма.
Единствения мотив за отказа за изпълнение на решението на
общинския съвет за предоставяне като обезщетение на апартаменти, собственост на
Община Велико Търново е липсата на съгласие на останалите правоимащи лица.
Този довод на ответника не намира опора в закона и в
административния акт, който следва да бъде изпълнен. Видно от Решение № 1033 /
26.04.2018г. на Общински съвет Велико Търново съгласието на собствениците на
отчуждени недвижими имоти не е предвидено като условие за извършването на
оценка на общинските недвижими имоти и внасяне на проект за решение, поради
което и на тази фаза от изпълнението на решението то те е условие за извършване
на съответните действия. Ако лицата, от които е одържавена недвижима
собственост, не са съгласни с начина на обезщетяване, то е следвало да обжалват
съответния административен акт, в който този начин е разпореден. Ако не са
удовлетворени от предоставения им конкретен имот, то могат да защитят правата си
с обжалване на административния акт, с който той е определен. По делото липсват
доказателства за оспорване на Решение № 1033 / 26.04.2018г. на Общински съвет
Велико Търново от останалите правоимащи лица, поради което заявеното в писмени
молби съгласие или несъгласие за начин на обезщетяване няма правна стойност.
Още повече, че желанието на останалите правоимащи е без значение за
реализирането на правата на жалбоподателя. Видно от представените документи К.Г.
е адресат на заповед за отчуждаване от 1990г. и последващи заповеди за
изменението й по отношение на отстъпваните като обезщетение имоти. Следователно
административното производство по отчуждаване се развива само с един адресат –
жалбоподателя – и то следва да приключи по отношение на този един адресат.
Обвързването на предоставянето на обезщетение с други лица е допустимо ако тези
лица са съсобственици на отчуждения имот и нямат право на самостоятелно
обезщетение, а един имот ще служи за обезщетение на няколко лица. Тази хипотеза
не е налице в конкретния случай. Обединяването на бившите собственици на имоти
№ 1027 и № 1028 в едно общо решение за обезщетяване е допустимо с оглед
еднаквите факти довели до необходимостта от вземане на това решение, но
определянето на обезщетение е индивидуално според вида и обема на одържавеното
имущество. Това е съобразено от Общинския съвет, който изисква в изпълнение на
цитираното решение да бъде изготвена индивидуална оценка на имотите и внесени
отделни решения – „за всяко обезщетяване да бъде внесено конкретно предложение
за решение…“. Следователно производството по обезщетяване с конкретно имущество
ще бъде проведено поотделно за всяко лице, което има право на обезщетение. От
изложеното следва, че доводът на ответника за неизпълнение на решението на
общинския съвет е несъстоятелен и следва да бъде отменен.
В писмени бележки на страните са развити подробни
съображения относно отчуждителната процедура, започнала през 1990г. по реда на
ЗТСУ /отм./. Ответникът се мотивира с погасено по давност право на жалбоподателя
да бъде обезщетен съгласно разпоредбата на чл.137 от ЗТСУ /отм./ приложим по
силата на § 9 от ЗУТ. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на § 10 от ЗУТ
- Правото на обезщетяване с недвижим имот
или с друго вещно право за отчужден и завзет недвижим имот не се погасява по
давност.
От една страна
действията на Община Велико Търново са в противоречи с изразеното от
процесуалния представител на ответника становище за погасяването на правото на
жалбоподателя на обезщетение за отчужден недвижим имот. Много след изтичане на
петгодишния срок от завземане на имота са издадени заповеди за изменение на
обезщетението. А през 2018г. – 28 години след заповедта за отчуждаване – от
кмета на общината е внесено предложение за обезщетяване на собствениците с
други недвижими имоти, поради невъзможността на общината да построи имотите,
които е предвидено да бъдат собственост на лицата. Ако ответника е считал за
погасено по давност правото на обезщетение на лицата, то не би внесъл за
разглеждане и приемане това решение.
От друга страна
наличието на противоречие в нормативната уредба следва да бъде разрешено при
съобразяване с основните правни принципи. Настоящия състав намира, че
разпоредбата на § 10 от ЗУТ в най-пълна степен отговаря на правните принципи за
неприкосновеност на собствеността, правото на справедливо обезщетение, липсата
на причиняване на вреди от държавата и справедливото им обезщетяване. Видно от
материалите по делото, липсата на прието обезщетение за одържавения недвижим
имот се дължи не на бездействие на жалбоподателя, а на бездействие на
ответника. След като е предвидено обезщетението за отчужденото имущество да е
във вид на строящ се недвижим имот, то именно за общината възниква задължението
да построи имот съответстващ на предвидения в отчуждителната заповед. От
неизпълнението на това задължение на общината не може да произтече погасяване
на правото на обезщетение на ответника, тъй като това би довело до недопустимо
обогатяване от собствено недобросъвестно поведение. Общината е 30 години
собственик на недвижим имот, а ответника 30 години няма собственост. В този
смисъл е и константната практика на Съда по правата на човека в поредица от
решения срещу Република България във връзка с възстановяването на недвижими
имоти и обезщетения. Доводът на
процесуалния представител на ответника за ползване безвъзмездно на общински
имот от жалбоподателя през цялото време на висящото производство би бил от
значение в съдебно производство по обезщетяване на имуществени и неимуществени
вреди поради неизпълнение на решение, каквото настоящото производство не е. За
наличието на задължение на органа по изпълнението да извърши конкретни действия
е без значение дали жалбоподателя ползва без да заплаща наем недвижим имот,
общинска собственост.
Ако все пак
ответникът приема, че не е в състояние да изпълни решението на общинския съвет,
то той е следвало да уведоми писмено издателя на административния акт и той да
бъде преразгледан в срока и на основанията по чл.99 от АПК. В тази хипотеза
жалбоподателя би имал годен за оспорване административен акт, при разглеждането
на който могат да бъдат разгледани и становищата на страните за производството
по отчуждаване, приложимия закон и т.н. Лоша административна практика е повече
от три години да не бъде изпълнено решение на общински съвет, създаващо права
за конкретни лица.
По
изложените съображения съдът намира оспореното писмо за издадено в нарушение на
процесуалния и материалния закони, поради което и следва да бъде отменено, като
преписката бъде върната на ответника за определяне на конкретен апартамент от
общинския поземлен фонд за обезщетяване на К.Г., определяне на стойността му и
внасяне на предложение за решение в Общински съвет Велико Търново.
При
този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски, съобразно представен списък с
разноските и доказателства за действителното им изплащане. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Действително в
Наредба № 1 / 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения хипотеза като
настоящата за разглеждане на дело без материален интерес е уредена с предвидено
минимално възнаграждение в размер на 500лв., но предвид спецификата на спора,
неговата фактическа и правна сложност и активното процесуално поведение на
процесуалния представител на страната, съдът намира, че договореното
възнаграждение от 600лв. е справедливо и не следва да бъде редуцирано.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на Кмета на Община Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 94КК-10158-1 # 1 / 26.02.2021г.
ВРЪЩА
преписката на Кмета на Община Велико Търново за определяне на конкретен
апартамент от общинския поземлен фонд за обезщетяване на К.Г., определяне на
стойността му и внасяне на предложение за решение в Общински съвет Велико
Търново в двумесечен срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на К.Г. *** сумата от 610лв.
/ шестстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: