№ 28369
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110104067 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Т. Л. Х., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
АДРЕС срещу М. П. М., ЕГН ********** и Т. И. М., ЕГН **********, и двамата с адрес:
АДРЕС. Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2023 г.
от 15.15 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба от Т. Л. Х. , ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. АДРЕС, чрез адв. Х. Н. срещу М. П. М., ЕГН ********** и Т. И. М.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: АДРЕС. Иска се да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот с
идентификатор **************** по КК и КР, с адрес на имота: АДРЕС, намиращ се в
сграда с идентификатор ************, разположена в поземлен имот с идентификатор
************, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, целият с площ от 74,16
кв.м., с прилежащи части: таван 23-7.27кв.м., 0.927 % ид.ч. от общ.ч., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ************.22, под обекта:
************.19, над обекта: ************.27, въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност на описания недвижим имот.
Твърди се, че с Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 08.12.2012 г. наследодателят на ответниците П М.в М. (продавач) и ищцата Т. Л. Х.
(купувач) се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който
продавачът да прехвърли на купувача собствеността на процесния недвижим имот. Сочи се,
че владението върху вещта било предадено на ищцата в момента на сключване на
предварителния договор и от тогава до момента на предявяване на исковата молба същата
владее имота непрекъснато, спокойно и необезпокоявано повече от 10 години. В тази връзка
моли съда да признае за установено, че е собственик на имота.
1
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане трима свидетели
за доказване на факта на давностното владение на имота - непрекъснато, спокойно и
необезпокоявано, за срок повече от 10 години.
Направено е особено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищцата от
заплащането на държавна такса, за което е представена нарочна декларация за материално и
гражданско състояние.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Т. И. М. и М. П. М. са депозирали отговор
на исковата молба, с който оспорват допустимостта на иска с наведени доводи за липса на
правен интерес от предявяването му поради възможността на ищцата да предяви осъдителен
или конститутивен иск за защита на правата си, които обективно и ефективно вече е
реализирала.
Твърди се, че с Решение № 4644 от 28.06.2017 г., постановено по гр.д. №
19429/2014 г. по описа на СГС, 1-6 състав, влязло в сила на 26.11.2018 г., е отхвърлен искът
на настоящата ищца Х. по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. С Решение № 20238525 от 29.10.2020 г.,
постановено по гр.д. №16008/2014 г. по описа на СРС, ГО, 124 състав, е признато за
установено по отношение на Т. Л. Х., че Т. И. М. и М. П. М. са собственици по наследство
на процесния апартамент, като на основание чл. 108 ЗС ответницата в производството /ищец
в настоящото/ е осъдена да предаде на наследниците владението на същия имот.
Първоистанционният съдебен акт е потвърден изцяло с Решение № 1113 от 06.03.2023 г.,
постановено по в.гр.д.№ 7353/2021 г. по описа на СГС, възз. II-д състав. Сочи се, че в хода
на така цитираните производства настоящата ищца е реализирала правото да предяви
всички и всякакви възражения и искове за защита на твърдяното от нея потестативно право,
поради което исковата претенция е недопустима, а производството следва да бъде
прекратено.
По същество искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че ответниците
имат качеството на наследници на П М.в М., като е посочено, че по силата на наследствено
правоприемство същите са придобили процесния недвижим имот. Твърди се, че правото на
собственост на ответниците е било имплицитно установено с постановяването на решение
по гр.д. № 16008/2014 г. по описа на СРС, 124 състав. В този смисъл се поддържа, че е
налице произнасяне на съда с оглед цитираните съдебни актове относно обстоятелството, че
посоченото лице - ползвател /ищец в производството/ няма основание да владее и да ползва
имота. Затова считано от развалянето на предварителния договор ищцата се е превърнала в
държател на имота на отпаднало основание, поради което същата не разполага с правата на
владелец на имота, нито може да придобие същия по силата на осъществено давностно
владение.
Твърди се, че никакви срокове за придобивна давност в полза на ищцата не са
текли по време на висящност на производствата по предявения иск за разваляне на
предварителния договор, както и по ревандикационния иск.
Посочено е, че ищцата не е заплащала данъци за имота, нито консумативните
разходи по него, с което е причинила вреди на ответниците, тъй като срещу тях е образувано
гр.д. № 532/2022 г. по описа на СРС, 126 състав, по предявен от “ФИРМА” ЕАД
установителен иск за съществуването на вземания по неплатени задължения за топлинна
енергия.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
2
По доказателствените искания:
Съдът намира искането по чл. 83, ал. 2 ГПК за процесуално допустимо, доколкото
е направено от легитимирана страна, но по същество същото е неподкрепено с
доказателства, които да обосноват извод за неговата основателност. Видно от съдържанието
на представената декларация ищцата не притежава недвижимо имущество, нито МПС, не
разполага с парични средства по банкови сметки, не реализира и трудови доходи, като
същевременно издържа четирима души. Отразено е, че получава месечен доход в размер на
1000 лв. от друг източник, различен от заплата, пенсия или наем, без същият да е
конкретизиран. Изложеното не дава възможност на съда да направи обосновано заключение
дали лицето би могло да заплати конкретния размер на дължимата държавна такса или не,
поради което на ищцата следва да бъдат дадени указания в срок до о.с.з. да представи
доказателства съобразно изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК в подкрепа на отразената
информация в депозираната по делото декларация за имуществено състояние /доходите на
лицето и на неговото семейство, семейното положение, трудовата заетост/.
На ищцата следва да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане
за установяване на сочените в исковата молба обстоятелства, като разпитът на трети
свидетел, поискан от ищеца, не се явява необходим на този етап на процеса на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК.
С оглед твърденията на ответниците за постановени съдебни решения, имащи за
предмет спорни между страните отношения по повод процесния имот, част от които са
приложени по делото като писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъде изискана
справка за етапа, на който се намира производството по в.гр.д. № 7353/2021 г. по описа на
СГС, ВО, II-д възз. състав, за което се твърди да е в състояние на висящност, като се изиска
препис от издадения по делото краен съдебен акт с отразяване на обстоятелството дали и
кога е влязъл в сила.
Относно възражението за недопустимост на заявената искова претенция съдът ще
се произнесе след снабдяване с препис от постановения краен съдебен акт по цитираното
дело, в това число след анализ на приложените към отговора на исковата молба
доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО обстоятелството, че Т. И. М. и М. П. М. имат
качеството на наследници по закон на починалия П М.в М.. По делото няма други
ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155
ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
Ищцата следва, при условията на пълно и главно доказване, да докаже
основанието, на което почива правото й на собственост върху имот с идентификатор
****************. С оглед твърдението за изтекла в нейна полза придобивна давност на
недвижимия имот ищцата следва да установи, че тя е упражнявала фактическата власт явно,
необезпокоявано и непрекъснато за периода от сключване на процесната сделка /08.12.2012
г./ до предявяването на исковата молба в съда /26.01.2023 г./, с намерението да свои имота,
т.е. да придобие собствеността върху него.
В тежест на ответниците е да докажат настъпването на обстоятелства, довели до
3
спиране/прекъсване на придобивната давност.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищцата в срок до о.с.з. да представи доказателства съобразно
изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК в подкрепа на отразената информация в депозираната по
делото декларация за имуществено състояние /доходите на лицето и на неговото семейство,
семейното положение, трудовата заетост/, с оглед заявеното искане да бъде освободена от
заплащането на държавна такса. При неизпълнение на указанията в срок, искането по
чл. 83, ал. 2 ГПК няма да бъде разгледано, а страната ще бъде задължена да внесе
дължимата държавна такса за образуване на делото.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
на ищеца при режим на довеждане /при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК/, като УКАЗВА на
страната да осигури присъствието на свидетелите за съдебното заседание, което ще е краен
срок за събиране на гласни доказателства.