РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Перник, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105554 по описа за 2022 година
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу А. П. Ф. ЕГН
********** гр.П. кв.Х. д. бл.** Б ет.* ап.** обективно съединени ОСЪДИТЕЛНИ искове с
правно основание чл.79 ЗЗД , вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника ДА
ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество стойността за доставена питейна вода, отведени и
пречистени канални води, вкл. такса канал и такса пречистване,от която – сумата 901.98лв.,
от която сумата 790.40лв.главница за периода 20.05.2019-21.03.2022, сумата 111.58лв.
законната лихва за забава върху главницата, за периода 20.06.2019- 14.06.2022г., лихва за
забава върху главницата считано от датата на исковата молба 26.10.2022г. до окончателното
плащане на вземането и разноските по делото . Ищецът твърди, че между него и ответника,
в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува
облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на
канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П. е водоснабден. Посочва, че
ответникът се явява задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна
вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК
системата и откриването на партида с абонатен номер. Поддържа се, че през процесния
период ищецът е изпълнил задълженията си като е доставил до имота водоснабдителни и
канализационни услуги, възлизащи на сумата по ИМ. Изяснява се, че от своя страна
потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена.
1
Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя
начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор. Прави се възражение са
погасяване на част вземанията по давност за периодите предхождащи тригодишния период
от подаването на исковата молба- 26.10.2022 г.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от процесуален представител по
пълномощие адв. М., която изменя на основание чл. 214 ГПК размера на предявените главен
и акцесорен иск съобразно направеното от ответницата с отговора на исковата молба
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
В о.с.з. ответницата не се явява лично, а се представлява от процесуален представител
по пълномощие адв. Михайлов, който заявява, че не оспорва, че ответницата е собственик на
процесния имот и като такъв има качеството потребител на ВиК услуги, както и размера на
исковете съобразени с възражението й за изтекла тригодишна погасителна давност.
Последните обстоятелства, с оглед изявленията на страните са били отделени от съда като
безспорни между страните.
Съдът с оглед извършеното от ищеца изменение на размера и периодите на главния и
акцесорния иск по реда на чл. 214 ГПК е приел, че е сезиран с главен иск в размер на 658,40
лв. за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г. и с акцесорен иск в размер на 84,58 лв. за
периода от 20.06.2019 г. до 14.06.2022 г.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа страна следното:
Страните не спорят по следните обстоятелства- ответницата е собственик на
процесния имот и като такъв има качеството потребител на ВиК услуги, както и размера на
исковете съобразени с възражението й за изтекла тригодишна погасителна давност.
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор, както и писмени доказателства, че същите са публикувани
във вестник „Новинар” и вестник „Съперник”.
Приложени са препис на решения на КЕВР, отнасящи се цената на ВиК услугите.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне
на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално
доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
2
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването
на договор за доставка на ВиК услуги. Страните не спорят, че ищцата е собственик на
процесния имот находящ се в гр. П., кв. „Х. д., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **и че има качеството
на потребител на ВиК услуги за процесния период.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума. По делото страните не спорят, че до имота са
доставяни ВиК услуги на стойност 790,40 лева за периода от 20.05.2019 г. до 21.03.2022 г.,
като тази стойност при отчитане на основателността на възражението за изтекла тригодишна
погасителна давност се равнява на 658, 40 лв.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК
услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Страните съобразявайки падежните
датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, както и при отчитане на основателността
на възражението за изтекла тригодишна погасителна давност, не спорят че обезщетението за
забава е в размер на 84,58 лева.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към
ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна
на ответника възражение за погасяването на същото по давност.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за
процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за
доставка на ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата
на фактуриране.
При изчисляване на давността следва да се взема предвид отчетните периоди, през
които страните се намирали в договорни отношения (безпредметно разглеждане на
възражение за давност за времето през което страните не се намирали в договорни
отношения).
За отчетен период от 20.05.2019 г. до 21.03.2022 г. са издадени фактури на обща
3
стойност от 790,40 лв., главница и мораторна лихва в размер на 111,58 лв. С оглед на
горните уточнения изискуемостта е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е.
на 04.07.2019 г. по отношение на задължението за главница за периода от 20.05.2019 г. до
20.06.2019 г., тъй като фактурата е с дата 03.07.2019 г., когато настъпва падежа на
задължението и започва да се дължи мораторна лихва върху главницата след тази дата,
съответно на 03.09.2019 г. за периода от 20.06.2019 г. до 22.07.2019 г., тъй като фактурата е с
дата 02.08.2019 г. и на 04.10.2019 г. за периода от 22.07.2019 до 26.08.2019 г., тъй като
фактурата е с дата 03.10.2019 г., а тригодишният давностен срок по отношения на
вземанията за главница за тези периоди изтича съответно на 04.07.2022 г., 03.09.2022 г. и на
04.10.2022 г. След като са се погасили по давност главниците за тези периоди са се погасили
и дължимите върху тях акцесорни задължения за лихви. Исковата молба е подадена на
26.10.2022 г. или след изтичане на тригодишната погасителна давност по отношение тези
вземания за посочените периоди, поради което се явява основателно направеното от
ответната страна с отговора на исковата молба възражение за частично погасяване по
давност на тези задължения. След като са се погасили по давност главниците за тези
периоди са се погасили и дължимите върху тях акцесорни задължения за лихви. Страните не
спорят, че размера на главницата след уважаване на възражението на ответника за изтекла в
негова полза тригодишна погасителна давност се равнява на 658,40 лв., като се извади от
общото задължение за главницата за исковия период от 20.05.2019 г. до 21.03.2022 г.-790,40
лв. размера на погасената по давност главница за периода предхождащ тригодишния период
от подаване на исковата молба-26.10.2022 г., равняваща се на 132 лв. Страните не спорят, че
размера на мораторната лихва след уважаване на възражението на ответника за изтекла в
негова полза тригодишна погасителна давност се равнява на 84,58 лв., като се извади от
общото задължение за мораторната лихва за исковия период от 20.06.2019 г. до 14.06.2022
г.-111,58 лв. размера на погасената по давност мораторна лихва за периода предхождащ
тригодишния период от подаване на исковата молба-26.10.2022 г. равняващ се на 27 лв.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава, което е
погасено е в размер на 27 лева., за което страните не спорят помежду си.
Горното означава, че непогасените вземания са в размер на 658,40 лева - главница за
периода от 19.09.2019 г. до 21.03.2022 г. и в размер на 84,58 лева - лихва за забава, считано
от 01.11.2019 г. до 14.06.2022 г. С оглед на изложеното предявените главен и акцесорен иск
се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер след допуснатото
изменение на размерите на исковете по реда на чл. 214 ГПК.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство в пълен размер от 450 лв., тъй като
предявените от него искове са напълно уважени след допуснатото от съда изменение на
размерите на предявените главен и акцесорен иск.
4
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Ф., ЕГН : **********, с постоянен адрес гр. П., кв. «Х. д.», бл. **, вх. *, ет.
*, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сума в размер на 658,40
лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в кв. «Х. д.»,
бл. **, вх. *, ет. *, ап.**, за периода от 19.09.2019 г. до 21.03.2022 г. и сумата от 84,58 лева
- лихва за забава, считано от 01.11.2019 г. до 14.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба-26.10.2022 г.
ОСЪЖДА А. П. Ф., ЕГН : **********, с постоянен адрес гр. П., кв. «Х. д.», бл. **, вх. *, ет.
*, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата от 450 лв.,
съставляващ общ размер на сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5