Р Е Ш Е Н И Е
№ 417/8.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII
състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски
2.
Светомир Бабаков
при секретаря Антоанета Метанова и с участието
на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
касационно административно дело № 120 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е
образувано по касационни жалби на Г. М. Б. и на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София против решение № 698/28.10.2019 г., постановено по адм. дело
№ 652/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
В
жалбата на Г. М. Б. се
сочи, че се обжалва решението на АС Пазарджик в частта, в която е отхвърлен
искът в размер над 1000 лв. до претендирания размер от 10 000 лв. за обезщетение
за причинени му неимуществени вреди. За разликата над присъдения размер от 1000
лв. до претендирания такъв от 10 000 лв. се извеждат основания за
неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и
несъобразяване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Иска отмяната му в
оспорената част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се
уважи предявения от него иск изцяло в претендирания размер.
В
жалбата на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София се сочи, че се обжалва решението
на АС Пазарджик в частта, в която е уважен искът в размер на 1000 лв. Сочи се,
че съдът не се е съобразил с действителната
фактическа обстановка и събраните доказателства, от които не се установили
действително претърпените вреди, поради което се иска отмяната му в осъдителната
част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли
предявения иск изцяло в претендирания размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените
касационни жалби. Счита оспореното решение за валидно, допустимо, правилно и
законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Съдът
намира следното:
Касационните
жалби са подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваните му части, поради което са процесуално допустими.
Производството
пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на Г. М. Б. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София на основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени вследствие на противоправни действия и бездействия на
длъжностни лица от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ а периода от
08.12.2015 г. – 23.12.2016 г. в Централния затвор в София и за периода от
23.12.2016 г. до 12.09.2018 г. в Затвора в Пазарджик, ведно със законната лихва
от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претърпените
неимуществени вреди ищецът е основавал на поставянето му в неблагоприятни
условия - държан в условия на пренаселеност. Конкретно се твърди, че за целия
престой е разполагал с под 3 квадратни метра жилищна площ, в помещение с лоша
хигиена, изразяваща се в наличие на дървеници, хлебарки, гризачи. И в двата
затвора условията били нечовешки и унизителни, в нарушение на чл. 3 от
Конвенцията за правата на човека. Страдал от дископатия, но не са го лекували.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С
решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за сума в размер на 1000 лева
и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10 000 като
неоснователен. Приел е, че в проведеното исково производство са установени
незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които
имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. В Затвора гр.
София лишеният от свобода е пребивавал в килия № 18 от 22.80 кв.м., плюс
санитарен възел на площ от 3.80 кв.м., с още 5 лишени от свобода, поради което
размерът на площта като близка до минимално допустимата не е поставила лишения
от свобода в условията на пренаселеност и не е довела до описаните
неимуществени вреди за него. Не така стояли нещата обаче с пребиваването му в
Затвора гр. Пазарджик, където съдът достигнал до извода, че лишеният от свобода
е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в
тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Така
например в килия № 207 лишеният от свобода е пребивавал 12 дни на около 2,80
кв.м. В килия № 508 лишеният от свобода е пребивавал на около 3,39 кв.м.
за период от девет месеца, а в килия №
707 – 3,16 кв.м. за три месеца, в килия № 904 при площ от около 2.04 кв.м. е
пребивавал девет месеца. Този факт, сам по себе си бил достатъчен, за да се
направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите
задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална
свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане,
преобличане и хранене. В случая не се касаело за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а за
изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства и периода на търпене на вредите – около една
година и девет месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение,
първоинстанционният съд е достигнал до извод, че следва да бъде уважен предявеният
иск в размер на 1000 лв. за този период, а в останалата му част – за сумата над
1000 лв. до 10 000 лв. същият следвало да се отхвърли.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, въз основа от установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при лишаването от свобода на ищеца
за периода от 23.12.2016 г. до 12.09.2018 г. в Затвора в Пазарджик.
Законът
забранява лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава държавата да им осигури от една страна условия за
изтърпяване на наложено им наказание лишаване от свобода или задържане под
стража, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и
методът на изпълнение на наказанието или задържането да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, изразяващи
се в неосигуряване на затворниците и в частност на ищеца на минимална свободна
жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно
лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене,
от които ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора -
Пазарджик, където е изтърпявал лишаването от свобода. Тези условия са
несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение
на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за
изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по
делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото минимална свободна жилищна площ несъмнено
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както
правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни
са доводите и в двете касационни жалби за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди. От установеното по делото неизпълнение не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за
размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии.
Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху
ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора Пазарджик. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди. Правилно и
законосъобразно съдът е уважил частично предявения иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ София за сума в размер на 1000 лева и го е
отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10 000 като
неоснователен.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни - без уважение.
От
страна на страните не е направено искане за присъждане на разноски.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, XII – състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 698/28.10.2019 г., постановено по адм. дело № 652/2019 г. по
описа на Административен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/