Решение по дело №5289/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1251
Дата: 20 ноември 2017 г. (в сила от 27 ноември 2017 г.)
Съдия: Петър Василев Сантиров
Дело: 20171100205289
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският Градски Съд, Наказателно Отделение, 17-ти състав, в открито заседание на двадесети наември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                             БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретаря Танева и в присъствието на прокурора В.ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Сантиров Н.Ч.Д. № 5289 по описа за 2017 година, въз основа на закона и данните по делото,

 

Р Е Ш И:

 

ОТКАЗВА изпълнението на Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена от Окръжен Съд гр.К., С. на 06.07.2017г. по дело № I IKZ 42157/2015 за предаване на българският гражданин К.Б.И., роден на ***г, ЕГН: **********, за изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода по влязла в сила на 15.11.2016г. присъда на Окръжен Съд гр.К., С..

На основание чл.44, ал.8, вр. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, ПРИЕМА да се приведе в изпълнение от Софийска Градска Прокуратура наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода на българския гражданин К.Б.И., роден на ***г., с ЕГН: **********, наложено с влязла в сила на 15.11.2016г. присъда на Окръжен Съд гр.К., С. по дело № I IKZ 42157/2015.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 5 дневен срок от днес пред САС.

След влизане в сила препис от решението да се изпрати на Софийска Градска Прокуратура за изпълнение.

След влизане в сила на решението да се уведоми съдебния орган на издаващата държава за изхода на делото.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                            

                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                2.

Мотиви по НЧД № 5289 от 2017 г. на СГС, НО, 17-ти с-в

Производството е по реда на глава V от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувало е по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена от Окръжен Съд гр.К., С. на 06.07.2017г. по дело № I IKZ 42157/2015 за предаване на българският гражданин К.Б.И., роден на ***г., ЕГН: **********, за изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода по влязла в сила на 15.11.2016г. присъда на Окръжен Съд гр.К., С..

В съдебно заседание представителят на СГП моли да не бъде уважено искането на съдебните власти на С.. Счита, че ЕЗА отговаря в пълнота на изискванията на чл.36 и 37 от ЗЕЕЗА, издадена е от компетентен орган, получена е по надлежния ред, и съдържа цялата изискуема информация по чл.37 ЗЕЕЗА. Счита, че не са налице задължителните предпоставки за отказ да се изпълни ЕЗА, но изразява принципно становище да се приеме изпълнението на наказанието на територията на Република България предвид обстоятелството, че исканото за предаване лице е български гражданин и е трайно отседнал на територията на Р.България.

Защитниците на исканото за предаване лице молят да бъде оставено без уважение искането на компетентните органи в С. за предаването на К.Б.И., с оглед обстоятелството, че исканото лице е български гражданин с две малки деца, съответно на 4 г. и на 2 месеца, молят остатъкът от наказанието да бъде изтърпян в Република България.

Българският гражданин К.Б.И. казва, че е присъствал на делото в С., като моли съда предвид семейното си положение, остатъкът от наказанието да бъде изтърпян в Република България.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Исканото за предаване лице К.Б.И. е българин, български гражданин, роден на ***г., с ЕГН: **********, със средно-специално образование, неосъждан в Република България, с постоянен адрес:***, занимава се с частен бизнес, неженен (живее на семейни начала).

Постъпилата за разглеждане в настоящото производство Европейска заповед за арест е издадена от Окръжен Съд гр.К., С. по дело № I IKZ 42157/2015  за предаване на българският гражданин И. за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода по присъда, постановена на 14.01.2016г., влязла в сила на 15.11.2016г., на Окръжен Съд гр.К., С..

В ЕЗА е отразено изрично, че се издава срещу К.Б.И., роден на ***г. за изтърпяване на наложеното му наказание от 10 месеца лишаване от свобода за престъплението, в извършването на което е бил признат за виновен и осъден с влязлата в сила присъда, както следва:

в това, че с умишлено съучастничество със С.М.в извършване с користолюбиви цели многократно, последователно са отнели или са направили опит да отнемат чужда движима вещ с цел да си я присвоят противозаконно, като са извършили деянието така, че по друг начин с преодоляване на по-големи препятствия са влезли в затворено помещение, по такъв начин, че на 3.11.2015г. са извършили следното:

1.              в 21.00 часа са дошли до банкомат на Н.Л.Б., АД на адрес „*******” 92, К.ска гора, където К.И. е поставил в банкомата банкоматна карта VISA на името на Г.Т., № 4645942904131766, набрал е кода и е била извършена транзакция за теглене на сумата 400,00 EUR, но когато банкоматът му върнал картата, не я изтеглил веднага, а я натиснал със сила в процепа, който прикрива отвора за изплащане на парите, специално направени вилки, и по такъв начин стигнал във вътрешността и с вилките е измъкнал банкнотите на стойност 400,00 EUR, а през това време С.М.е дежурил наоколо, с което са ощетили „Н.Л.Б.“ АД с посочената сума, тъй като вследствие на такова поведение на К.И., банкоматът е регистрирал грешката и е прекъснал транзакцията.

2.              в 21.27 часа са дошли до банкомат на банка „SKB d.d. на адрес: *******№ 110, *******, и си на начин, описан под точка 1 в щета на SKB измъкнали 400,00 EUR,

3.              в 21.35 часа са дошли до банкомат на „Delavske hranilnice А.Д. на адрес: *******N2 63, *******, и си на начин, описан под точка 1 в щета на Delavska hranilnica измъкнали 400,00 EUR,

4.              в 22.12 часа са дошли до банкомат на банка SKB d.d. на адрес: *******№ 4, Блед, и по този начин, описан под точка 1 в щета на SKB измъкнали 400,00 EUR,

5.             в 22.32 часа са дошли до банкомат на „SKB d.d. на адрес: *******№ 4, *******, и си на начин, описан под точка 1 в щета на SKB първо опитали да измъкнат 1.000,00 EUR, което обаче не са успяли, гьй като парите са останали в банкомата , след това са повторили процедурата на същият банкомат и са измъкнали 400,00 EUR,

6.             в 23.02 часа са дошли до банкомат на банка SKB d.d. на адрес: К.ска цеста № 4, в К., и са се упитали на начин, описан под точка 1 в щета на SKB да измъкнат 900,00 EUR, което не са успяли, тъй като парите са останали в банкомата,

7.             в 23.19 часа са дошли до банкомат на банка “SKB d.d. на адрес „*******” 37 в К., за да може по начина, описан под точка 1 в щета на банка SKB, да присвоят пари, но не са успели да довършат деянието, тъй като са ги заловили полицаите поради престъпното деяние насилие в семейството по член 191, алинея трета във връзка с алинея първа от НК-1В.

Посочените деяния са били квалифицирани като продължило престъпно деяние кражба в големи размери съгласно член 205, алинея 1, точка 1 от Наказателния кодекс (НК-1) във връзка с член 204, алинея 1, и член 20, алинея 2 от НК-1 и член 54 от НК-1

В ЕЗА е пояснено, че престъплението, дефинирано според законодателството на издаващата държава, е наказуемо с лишаване от свобода до 5 години. Отбелязано е също, че престъплението е от кръга на тези, за които се изисква двойна наказуемост (съответно по чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА).

Уточнено е, че остатъкът от срока за изтърпяване на наказанието е 7 месеца и 19 дни.

К.Б.И. е семеен (живее на семейни начала) с две малолетни деца, едното от които е на 2 месеца, а другото е на 4 години. За същите бяха предоставени заверени копия от удостоверения за раждане.

Отразено е също, че в първоинстанционното производство в Съда в гр.К., исканото лице се е явявало лично, включително в това, в което е обявена присъдата в присъствието и на упълномощен адвокат. Прокуратурата е обжалвала присъдата и е било образувано производство и пред Висшия Съд на С., което е приключило на 27.10.2016г., който е потвърдил постановената присъда, но е уважил жалбата относно размера на наложеното наказание и е определил такова в размер на 10 мес. ЛОС.

Съдът установи изложените факти въз основа на изслушването на исканото за предаване лице и писмените доказателства - легализиран превод на ЕЗА, към която е приложено и заверено копие на оригинала на ЕЗА; справка с пълните данни от НБДН за К.Б.И., копия от удостоверения за раждане на деца, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, удостоверение за наследници на Б.Константинов И., първа страница от домова книга, партиден лист на ателие собственост на К.И., декларация на домоуправителя на жилищна сграда, предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по който купувач е К.И., декларация от Г.Е.Т.- фактическата съпруга на К.Б.И., удостоверение за актуално състояние на „Б.И. - Д." ЕООД.

Като съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА и доказателствата за личността на българския гражданин И., в рамките на компетентността си по същество съдът приема следното:

ЕЗА отговаря на изискванията иа чл.37 от ЗЕЕЗА за форма и съдържание и е издадена от компетентен орган на издаващата държава - Окръжен Съд гр.К., С..

На следващо място съдът взе предвид, че престъплението не е от кръга на тези по чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА, при които не се изследва въпросът за двойната наказуемост, но същото има аналог по българския НК. Наложеното наказание в издаващата държава е по-високо от минимума, предвиден в чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА от 4 месеца.

В случая решаващо значение има поставената от съдебния орган на С. правна квалификация, която не следва да се преценява от настоящия съд, доколкото производството се основава изцяло на взаимното доверие между издаващия и изпълняващия орган. Следвайки същото разбиране, съдът възприе численост на деянията и престъплението, такава, каквато е приета в заповедта. Въпрос на суверенна преценка на издаващия орган е как ще квалифицира фактите, включително и в колко престъпни състава ще ги подведе. Достатъчно е, че съгласно чл.37, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА са обособени времево деянията, които са индивидуализирани чрез излагане на конкретни обстоятелства, В този смисъл ЕЗА съдържа необходимата конкретна информация за престъплението и за участието на И., като отговаря и на останалите относими към искането за наказателно преследване изисквания по чл.37, ал.1 ЗЕЕЗА.

Не е налице съмнение и в самоличността на лицето, срещу което е издадена заповедта, както и че то е именно К.Б.И.. Индивидуализиращите белези – име, презиме, фамилия, дата и място на раждане, не оставят съмнение, че пред съда се явява именно поисканото лице. Нещо повече, видно от процесуалната позиция на И., той не оспорва, че е бил задържан по наказателното производство в С. и то е водено именно срещу него.

На следващо място съдът намира, че не са налице предпоставките за отказ по чл.40, ал.2 ЗЕЕЗА, тъй като в процесната ЕЗА са отразени недвусмислено ясни факти, че исканото лице е било призовавано за съдебния процес и е участвало в същия. Тази информация се подкрепя и от изслушването на К.Б.И., който показва пълноценна осведоменост за хода на процеса и не отрича, че е бил в съдебно заседание пред Словенския съд и е участвал с упълномощен от него адвокат. Освен това И. заявява, че е обжалвана присъдата до последна инстанция от прокуратулата на С., което кореспондира на отразеното в ЕЗА и представените в съдебно заседание писмени доказателства.

Оттук нататък основният правен въпрос за съществуването на факултативното основание по чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, за отказ за изпълнение на ЕЗА, съгласно чиято норма съдът може да откаже предаване, когато исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република България, или е български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода, наложено от съда на издаващата държава.

Във връзка с него съдът обсъди всички доказателства за гражданския статус на исканото за предаване лице и семейното му състояние, което изисква лично присъствие и отношение, както и подкрепяща семейна среда.

На следващо място, с оглед правната връзка на гражданството, съдът отчете и това, че лицето, чието предаване се иска, има гарантирано право на личен и семеен живот на територията на България, което следва да бъде съблюдавано при преценка на пропороционалното му ограничение.

На следващо място съдът прие, че искането на К.Б.И. да търпи наказанието си в български затвор, за да може да бъде посещавана от роднините си, е напълно релевантно, изхождащо от правото му по чл.8 от ЕКПЧОС. В подкрепа на хуманитарните основания за изтърпяване на наказанието в близост до семейството са и целите на наказанието, доколкото основен принцип в пенетенциарното право е мястото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода да е най-близко до местоживеенето на осъдения именно за да не се стигне до непропорционална на целите на наказанието намеса в правото на личен и семеен живот и да не се затрудни впоследствие правилната ресоциализация.

Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, от които да се извежда правнообоснован извод, че привеждането в изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода по присъдата, постановена от Съда в гр.К., С., в България ще изисква от българските власти повече ресурс от обичайно необходимия за привеждане в изпълнение на всяко друго наказание лишаване от свобода на български гражданин или постоянно пребиваващ чужденец. Съдът взе предвид и обстоятелството, че присъдата е влязла в сила преди близо 1 година. Дългият период от време от осъждането до привеждането в изпълнение на наказанието, през който И. е бил в държавата на гражданството си, без да е извършвал престъпления, е допълнителен аргумент за това, че предаването му за изтърпяване на наказанието в затвор във С. и отдалечаването му след толкова време от семейството му при наличие на две малолетни деца не представлява необходима намеса на държавните власти в упражняването на правото на личен и семеен живот по смисъла на чл.8, т.2 от ЕКПЧОС.

Поради това съдът прие, че е налице основанието по  чл.44, ал.8 вр. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА да откаже изпълнението на ЕЗА, като се приеме за привеждаме в изпълнение от прокуратурата по местоживеене на лицето – Софийска Градска Прокуратура, наложеното наказание от 10 месеца лишаване от свобода на българският гражданин К.Б.И., наложено с влязла в сила на 15.11.2016г. присъда на съда в гр.К., С. по дело № I IKZ 42157/2015, с остатък за изтърпяване от 7 месеца и 19 дни.

Съгласно чл.44, ал.10 от ЗЕЕЗА след влизането в сила на решението по ал.8 съдът постанови да се изпрати препис от него на съответната окръжна прокуратура по местонахождението на лицето, която следва да приведе наложеното наказание в изпълнение, както и да се уведоми съдебния орган на издаващата държава за изхода на делото.

.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

Председател:

 

 

Членове: 1.

 

 

               2.