гр.София, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
III-B състав, в закрито съдебно
заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ч.гр.дело
№ 11509 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба.,
подадена от Т.Д.В. и М.Д.В., чрез процесуалния им представител адв. Б.Й.,
против разпореждане от 7.8.2019 г. ма ЧСИ А.П., рег. № 849, по изп. дело № 20098490400097, с което е отказано
прекратяване на принудителното изпълнение.
Моли се съдът да отмени обжалваното разпореждане и в случай, че приеме
делото за възобновено след приложеното удостоверение за наследници от
18.11,2013 г., да постанови прекратяване на същото на осн. чл. 433, ал.1, т. 8
от ГПК поради настъпила перемпция. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че
изпълнителното дело не е било възобновено, да постанови прекратяване на същото на
осн. чл. 230 от ГПК във вр. с чл. 230, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи, че
длъжникът по изпълнителното производство Д. М.В., с ЕГН: **********, е починал на 5.7.2012 г., което било
констатирано от ЧСИ А.П. чрез направена справка ГРАО. Чрез искане с изх. №
5431/26.08.2013 г. до Столична общинна, район „Младост“, съдебният изпълнител
изискал удостоверение за наследници на починалия, което било получено в
кантората му с вх. № 6871/18.11.2013 г. След получаването му съдебният
изпълнител не се произнесъл с никакъв акт за конституиране на наследниците.
Изпратил им покани за доброволно изпълнение на 27.11.2013 г., като на гърба им
имало отбелязване от призовкар, който посетил адресите им и залепил
уведомления. По-късно, на 21.12.2013 г. съдебният изпълнител изпратил съобщения
на наследниците. До този момент по делото не били постановени никакви
разпореждания за спиране на изпълнителното дело или за конституиране на
наследниците. Изложени са аргументи, че е следвало на основание чл. 230, ал.2
от ГПК в шестмесечен срок от съобщението взискателят да посочи правоприемниците
на починалия длъжник и адресите им, а при неизпълнение на това задължение
производството да бъде спряно. Взискателят можел или да представи удостоверение
за наследници, или по искане на
взискателя съдебният изпълнител да се снабди с този документ, а след като определи
кръга на лицата, които имат право да приемат наследството, съдебният изпълнител
трябвало да възобнови изпълнителното дело, като им изпрати покана да приемат
наследството направо, по опис или да заявят, че се отказват от него. Изразява
се становище, че шестмесечният срок е преклузивен и не бъде ли спазен от
взискателя, делото следва да се прекрати. Посочено е, че вместо това съдебният
изпълнител сам се снабдил с удостоверение за наследници, без да ги конституира
като страни в производството. Наведени са аргументи, че ако такъв е случаят по
процесното изпълнително дело, то е следвало делото да бъде прекратено след
входираната от процесуалния им представител молба с вх. № 5727/7.8.2019 г. до
ЧСИ А.П. за прекратяване на изпълнителното дело на ЧСИ. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като от документите по делото се установявало, че в периода от
21.12.2013 г. до 26.11.2018 г. не били извършвани никакви изпълнителни
действия, не били постъпили никакви молби от взискателя, не били внасяни
никакви разноски от него. Твърди се, че съдебният изпълнител нито бил спрял
изпълнителното производство, нито, ако го е сторил, при снабдяването с
удостоверение за наследници го е възобновил, а е оставил делото спряно в
продължение на 7 години, 1 месец и 2 дни след като е имал яснота кои са
наследниците, през който период към задължението се били натрупали лихви.. След
датата, на която съдебният изпълнител твърдял, че делото е било спряно, към
делото била приложена призовка за принудително изпълнение.
Ответникът
по жалбата и взискател по изпълнението - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмено
възражение и не взема становище по подадената жалба.
ЧСИ А.П., рег. № 849,
е изложил мотиви по чл.436, ал.З от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Релевирани са доводи, че по изпълнителното дело не е
имало непрекъснат период от две години, през който не са извършвани
изпълнителни действия. Твърди се, че направеното искане за прекратяване на
изпълнителното производство по делото, поради евентуално настъпила перемпция
при условията на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, е било неоснователно. Сочи се, че
през релевирания от жалбоподателите период от 21.12.2013 г. до 26.11.2018 г.
изпълнителното производство е било спряно по силата на закона, считано от
по-ранна дата, а именно от 5.7.2012 г., когато е настъпила смъртта на починалия
длъжник Д.В.. Посочва, че до евентуалното конституиране на наследници срокът по
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не следва да се счита изтекъл. Неоснователни били
възраженията на жалбоподателите, че суспензивният ефект досежно принудителното
изпълнение не следвало да се счита за настъпил поради неиздаване на
постановление в тази насока, тъй като според установеното в ГПК смъртта на една
от страните водела до спиране на производството по силата на закона. Изложени
са аргументи, че всички изпълнителни действия и способи, предприети от съдебния
изпълнител, следва да бъдат разглеждани в светлината на възложените му от
взискателя правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което за него не е било налице
задължение след констатиране настъпилата смърт на длъжника да уведомява
взискателя, а с оглед предоставените му правомощия е могъл сам да предприеме
действия за издирването на наследниците. Изразява становище, че приложение на
разпоредбата на чл. 320, ал.2 в изпълнителното производство е недопустимо, тъй
като същата се отнася само за исковите производства. Твърди се, че са
неоснователни твърденията на жалбоподателите, според които съдебният изпълнител
преднамерено не ги е издирил в по-ранен момент, като е посочено, че
изпълнителният орган още на 7.8.2012 г. се е снабдил с удостоверение за
наследници, като е им е изпратил и покани за доброволно изпълнение, но след
посещения на адреса на три различни дати те не са били открити, поради което е
разпоредил залепване на съобщение по реда на чл. 47 от ГПК, като през 2018 г.
изпълнителният орган отново ги е търсил на общия им адрес, за да им връчи
съобщение с питане по реда на чл. 51 от ЗН дали са приели наследството от
длъжника. Наследниците отново не били открити, отново било залепено съобщение
по реда на чл. 47 от ГПК, след което съдебният изпълнител разпоредил
извършването на справка в НОИ и констатирал, че заета по трудово правоотношение
е единствено наследницата на починалия длъжник Д.В. – Т.В., поради което само
на нея било връчено съобщение, чрез работодателя и, на 31.7.2019 г. С оглед
изложеното моли съда да остави подадената жалба без уважение.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 2009849040097 е образувано на
29.6.2009 г. при ЧСИ А.П., рег. № 849, по молба на взискателя „ Т.С.“ ЕАД срещу
Д.В. . Длъжникът по изп. д. № 2009849040097 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849, Д.В.
е починал на 5.7.2012 г. Наследниците на длъжника Т.В. и М.В. са конституирани
като страни по изпълнителното дело с разпореждане от 7.8.2019 г., постановено
от съдебния изпълнител.
На 7.8.2019 год. е депозирана по изп.дело № 2009849040097 по описа на ЧСИ А.П., молба вх.№ 5727 от наследниците на починалия длъжник по делото Д.В. - Т.В. и М.В., с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С разпореждане от 07.08.2019 год. на ЧСИ А.П. е оставил без уважение искане с вх.№ 5727/7.8.2019 год., подадено от Т.В. и М.В. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Със същото разпореждане те са конституирани като страни по изпълнителното дело.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В
нормата на чл.435, ал.2 от ГПК /след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г./ е
регламентирано кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника,
а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.З отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл.468, ал.4 и чл.485 ; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на
цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно
действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от
длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело,
съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На
следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436,
ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното в настоящето производство разпореждане, с
което ЧСИ А.П. е оставил без уважение искането за прекратяване на изпълнително
дело № 2009849040097 на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е правилно и законосъобразно.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен
срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от
търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона,
от момента на изтичане на срока, който тече считано от последното действие на
взискателя. В конкретния случай при преценка висящностга на изпълнителното
призводство, съдът намира че не е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал. Проследявайки
хронологията, когато са извършени изпълнителните действия по процесното
изпълнително дело /независимо от това дали прилаганото им е поискано от
взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът намира, че липсват основания за прекратяване на
изпълнението поради бездействие от страна на
взискателя.
В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че длъжникът по изп. д. № 2009849040097 по описа на ЧСИ А.П.,
рег. № 849 - Д.В., е починал на 5.7.2012 г. От този момент изпълнителното дело
е било спряно по силата на закона, съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т.
3 вр. чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК до конституирането на наследниците на длъжника Т.В.
и М.В. с разпореждане от 7.8.2019 г., постановено от съдебния изпълнител. До
момента на тяхното конституиране жалбоподателите не са били страни по изпълнителното дело.
Едва след този момент по отношение на тях започва да тече перемпционният
двугодишен срок по чл. 433, т. 8 от ГПК. От обстоятелството, че наследниците на
починалия длъжник са конституирани като страни по изпълнителното дело едва на 07.08.2019
г. следва извод, че не е изтекъл визирания в разпоредбата на чл. 433 от ГПК
двугодишен срок и не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-B състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като
неоснователна частна жалба с вх. № 5778/ 18.8.2019 г. по описа на
ЧСИ А.П., рег. № 849, подадена от Т.Д.В.
и М.Д.В., чрез процесуалния им представител адв. Б.Й., против разпореждане от
7.8.2019 г. ма ЧСИ А.П., рег. № 849, по изп. дело № 20098490400097, с което е оставено без
уважение искане с вх.№ 5727/ 07.08.2019 год., подадено от Т.В.
и М.В. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.