С присъда № 127/28.02.2005 г., постановена по НОХД № 122/2005 г., Кърджалийският районен съд е признал Ерол Юсеин Мехмед от гр.Бургас, за виновен в това, че на 18.09.2003 г. в гр.Кърджали, чрез използване на техническо средство – шперц при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Юрий Михайлович Ковальчук от гр.Карнобат, отнел чужди движими вещи на обща стойност 345,68 лв. от владението на Цонка Неделчева Илиева от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието на основание чл.47 от ЗИН. Със същата присъда Кърджалийският районен съд е признал Юрий Михайлович Ковальчук от гр.Карнобат, за виновен в това, че на 18.09.2003 г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – шперц, в съучастие като извършител с Ерол Юсеин Мехмед от гр.Бургас, повторно и в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи на обща стойност 345,68 лв. от владението на Цонка Неделчева Илиева от гр.Кърджали; и чужди движими вещи – 14 чифта маратонки “Атлетик” на стойност 546 лв. от владението на Мира Василева Гетова от гр.Кърджали, всичко на обща стойност 891,68, без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието на основание чл.47 от ЗИН. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 180 лева. Постановено е да се отнемат в полза на държавата веществените доказателства – джобно ножче, ключ – шперц, найлонов чувал, торбичка с надпис “Атлетик” и картонена кутия с надпис “Атлетик”. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Ерол Юсеин Мехмед, който я обжалва като неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като моли същата да бъде отменена и вместо нея спрямо него да бъде постановена оправдателна присъда. Твърди, че обвинението относно неговото участие не било доказано по безспорен начин и било построено на базата на косвени доказателства. Жалбодателят не бил участвал в кражбата, а само наблюдавал как другият подсъдим отключва вратата на магазина за хранителни стоки. Твърди също, че не се бил признал за виновен в извършване на престъплението “кражба”, а се признал за виновен, че присъствал там без да попречи на извършителя и по тази причина решил, че е редно да възстанови на св.Илиева имуществените вреди, които причинил с бездействието си. Между двамата подсъдими не била направена очна ставка, което било съществено процесуално нарушение. Моли съда, да отмени обжалваната присъда на Кърджалийския районен съди и вместо нея да постанови оправдателна такава спрямо него. В съдебно заседание жалбодателят Ерол Мехмед се явява лично и поддържа жалбата си и моли да му бъде намалено наказанието. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд като правилна, законосъобразна, и обоснована. Счита, че наложеното на жалбодателя наказание е справедливо и отговаря на обществената опасност на деянието. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.312 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка: На 16.09.2003г. двамата подсъдими – Ерол Мехмед и Юрий Ковальчук, които били добри познати се придвижвали от гр.Бургас до гр.Кърджали, където отседнали в жилището на познат на подс.Мехмед, находящо се в кв.”Възрожденци”. На 18.09.2003 г. около 0.30 ч. Ковальчук и Юсеин се разхождали из гр.Кърджали, като се насочили към находящия се на ул.”Екзарх Йосиф” магазин за маратонки, в който работела св.Мара Гетова. Направили опит да отключат входната врата, но не успели.Подс. Ковальчук счупил с крак входната дървена врата, но тъй като след нея имало втора врата с решетки не успял да проникне вътре в магазина. По-късно двамата се отправили към кв.”Байкал”, където забелязали находящия се на ул.”Славянска” магазин за хранителни стоки и решили да влязат вътре. Подс.Ерол Мехмед извадил носения от него шперц и с него успял да отключи устройството на бравата, която била “секретна”. Подсъдимите влезли в помещението и започнали да пълнят в носения от тях найлонов чувал следните вещи: 1,2 кг. “Ûарловска луканка”; 0,600 кг. луканков салам “Амбарица”; 1,6 кг. шпеков салам “Сервилат”; 1,6 кг. шпеков салам “Търново”; 2 кутии по 100 гр. нес кафе “класик”; 0,250 кг. нес кафе – пакет; 2 кутии нес кафе “класик”; 15 бр. шоколади “Своге” от по 100 гр.; 10 бр. шоколади “Своге” по 40 гр.; 10 бр. шоколади “Своге” от по 25 гр.; 6 бр. шоколади “Фин млечен” от по 100 гр.; 9 пакета по 100 гр. кафе “Нова Бразилия”; 13 бр. шоколади “LZ” по 70 гр.; 5 бр. дезодоранти “Астера”; 15 чифта мъжки чорапи; 2 бутилки водка “Флирт”; 30 бр. самобръсначки “Жилет” и 1 бр. дезодорант “Бак”. Открили и сумата от 85 лв., която подс.Ковальчук прибрал в себе си. Излизайки от помещението подсъдимите забелязали и телевизор марка “Кроун”, който Ковальчук взел, а подс.Мехмед взел чувала с отнетите вещи. На излизане притворили входната врата и се придвижили с откраднатите вещи до намираща се наблизо детска площадка. Поставили телевизора в бетонна гривна, намираща се на площадката и започнали да консумират от хранителните продукти. След около час решили да се върнат до магазина за маратонки, в който преди това не успели да влязат. Скрили чувала и се отправили към спортна площадка “Спартак”, движейки се по ул.”Джебелска”. В близост до сградата на “изчислителния център” били забелязани от полицейски автопатрул в състав Георги Григоров и Георги Костадинов. Подсъдимите виждайки автопатрула се разделили и побягнали в различни посоки. Подс.Мехмед се укрил в храсти зад сградата на “Изчислителния център”, но бил заловен от полицаите. На мястото, където заловили подсъдимия, св.Георги Григоров открил метални клещи със сини ръкохватки и пластина от бял метал с цилиндрична метална дръжка - шперц. Подс.Мехмед бил отведен в полицейското управление. През това време подсъдимият Ковальчук, който успял да избяга от автопатрула се придвижил отново до магазина за маратонки , намиращ се на ул.”Екзарх Йосиф”, счупил едно от стъклата на магазина и през образувалия се отвор взел от вътре с помощта на една летва 14 чифта маратонки “Атлетик”. Скрил от тях 11 чифта в двора на училище “Отец Паисий”, а останалите три чифта взел със себе си. По-късно взел и чувала с хранителни продукти и отишъл в кв.”Възрожденци” у познатия на Мхемед. На сутринта свидетелките Мара Гетова и Цанка Илиева установили, че в търговските обекти, където работели липсвали стоки и били разрушени входната врата и прозорец на магазина за маратонки, а вратата на хранителния магазин била отворена, като по нея липсвали следи от взломяване. Междувременно свидетелите Данчо Костадинов и Стефан Антонов открили оставения в бетонната гривна телевизор и го отнесли в дома на техен познат, намиращ се на ул.”Славянска” №11А, от където на следващия ден бил иззет от служители на полицията и върнат на св.Илиева. Бил извършен оглед на магазина за маратонки, където от кутия за маратонки били иззети годни дактилоскопни следи, а при извършения оглед на т.н. детска площадка били открити найлонова торбичка с надпис “Атлетик” и 1 бр. спортна обувка, бутилка от алкохол бяла на цвят и парче от траен колбас. На 19.09.2003 г. подс.Ковальчук взел 11-те чифта маратонки и се придвижил до гр.Бургас. Подс.Мехмед възтановил сумата от 345,60 лв., представляваща стойността на причинените щети в хранителния магазин. От извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът възприема изцяло се установява, че стойността на откраднатите вещи, включително и пари-банкноти от хранителен магазин находящ се на ул.”Славянска” 2 , собственост на Цонка Илиева, възлизат на стойност 345,68 лева, а вещите - маратонки от магазина на ул.”Екзарх Йосиф”, собственост на Мара Гетова, възлизат на стойност 546 лева. От извършената дактилоскопна експертиза, която съдът също въприема изцяло, се установява, че дактилоскопната следа, намерена на местопроизшествие от 18.09.2003 г., иззета от кутия за маратонки “Atletik”, е оставена от ляв безименен пръст на лицето Юри Михайлович Ковальчук. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал безспорността на така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка, която не се промени от извършения разпит на подсъдимите Мехмед и Ковальчук на проведеното съдебно следствие от въззивния съд. Последователно и при отсъствие на твърдяните в жалбата на подсъдмия противоречия, решаващия съд е изложил подробни мотиви защо не кредитира обясненията на подсъдимите, в частта им, че в хранителния магазин Ковальчук, а не Мехмед отключил вратата, което обстоятелство се явява единствено спорно по делото. Обясненията на двамата подсъдмите в тази им част са нелогични, предвид, че е невъзможно “секретна” брава, каквато е била тази на магазина да бъде отключена с обикновен ключ, както твърди подс.Ковальчук и какъвто не е използвал при кражбата от магазина за маратонки, където е бил сам. В подкрепа на факта, че подс.Мехмед е отключил втарата на магазина за хранителни стоки с носения от него шперц е и обстоятелството, че на мястото, където е бил заловен от органите на полицията, св.Григоров е открил и предал на дознател от РПУ-Кърджали с протокол пластина от бял метал с цилиндрична метална дръжка т.н. шперц. Изложеното води до извода, че обясненията на подсъдимите, че подс.Ковальчук е отворил вратата на магазина, а не подс.Мехмед са в противоречие с другите събрани по делото доказателства и представляват защитна версия, целяща оневиняването на подс.Мехмед. Предвид изложеното, настоящата въззивна инстанция формира приетият и от първоинстанционния съд, единствено възможен извод, че подс.Мехмед е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК - на 18.09.2003 г. в гр.Кърджали, чрез използване на техническо средство – шперц при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Юрий Михайлович Ковальчук от гр.Карнобат, отнел чужди движими вещи на обща стойност 345,68 лв. от владението на Цонка Неделчева Илиева от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата като съставомерна по 196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които се законосъобразни, правилни и обосновани и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което и не следва да се преповтарят. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят т.е. отчел е критериите за индивидуализация на наказанието съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. Съдът е достигнал до правилния извод, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, предвид, че и най-лекото преõвидено в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 от НК – три години лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно тежко за извършеното от подс.Мехмед. Относно размера, който първоинстанционният съд е определил, а именно 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода”, настоящата инстанция намира, че същото е справедливо и по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Мехмед деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Наказание в по-нисък размер от така определения би се оказал неоправдано занижен и неотговарящ на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Правилно е определен и първоналния режим на изтърпяване на наказанието, а именно “строг”, съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН. Предвид изхода на делото разноските по същото следва да се възложат на двамата подсъдими, както впрочем отново правилно е постановил първоинстанционния съд. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийският районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. В тази връзка следва да се отбележи, че са неоснователни доводи изложени в жалбата, че неизвършването на очна ставка между подсъдмите представлявало съществено процесуално нарушение. Извършването на очна ставка между подсъдими не е задължително процесуалноследствено действие по смисъла на чл.89 от НПК, а и в случая не е било необходимо, тъй като очна ставка се извършва при съществено противоречие между обясненията на обвиняемите съответно подсъдимите, а такова не е било налице нито на досъдебното, нито на съдебното следствие. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд като правилна и законосъобразна. Ето защо и на основание чл.336 вр с чл.332 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 127/28.02.2005 г., постановена по НОХД № 122 по описа за 2005 г. от Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: Членове:1.
2. |