Присъда по дело №379/2023 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 14
Дата: 12 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20234120200379
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. Горна Оряховица, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
СъдебниСофка Д. Стефанова

заседатели:Стоянка П. Йонкова
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
и прокурора Н. И.
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Наказателно дело от общ
характер № 20234120200379 по описа за 2023 година
въз основа данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. А., роден на ******** в гр. Горна
Оряховица, български гражданин, с постоянен адрес гр. ********* и настоящ
адрес гр. ***************, с основно образование, разведен, безработен,
осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че през месец октомври
2019 г. в К. – ФР Г., противозаконно присвоил чужда движима вещ - л.а.
марка Мерцедес Бенц, модел Е200, с идентификационен номер
**************, с номер на двигател ******** и регистрационен номер
********, собственост на „М. Б.“ ООД, ЕИК *******, който владеел в
качеството на лизингополучател на основание Договор за лизинг № *******
на стойност 7 286,37 лева, поради което и на основание чл. 206, ал. 1, във вр. с
чл. 54 и чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
1
СВОБОДА, при първоначален „ОБЩ“ режим.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд -
Велико Търново в 15 - дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ
по ПРИСЪДА по НОХД № 379/2023 г.
по описа на РС-Горна Оряховица

Обвинението на РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица е срещу
А. И. А. от гр. ******, с ЕГН **********, за това, че през месец октомври
2019 г. в К. – ФР Г., противозаконно присвоил чужда движима вещ - л.а.
марка Мерцедес Бенц, модел Е200, с идентификационен номер *********, с
номер на двигател ********** и регистрационен номер *******, собственост
на „М. Б.“ ООД, ЕИК ******, който владеел в качеството на
лизингополучател на основание Договор за лизинг № ********., на стойност
7 286,37 лева - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ поддържа обвинението и счита същото за доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност. Предлага на съда да наложи на подсъдимия
справедливо наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като отчете и наличието на отегчаващи такива – висящи три наказателни
производства, а именно наказание лишаване от свобода към минималния
предвиден в закона размер от една година лишаване от свобода. Счита, че не
са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК предвид
предходни осъждания на подсъдимия и предлага наложеното наказание
лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „общ“
режим.
Граждански иск по делото не е предявен и приет за съвместно
разглеждане.
ЗАЩИТНИКЪТ адвокат Р. Т. от САК се солидаризира със становището
на прокурора. Моли съда при определяне на наказанието да отчете наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства – опита и желанието да репарира
вредите, направеното самопризнание и критично отношение към
извършеното. По отношение на другите висящи наказателни производства
сочи, че са извършени в един сравнително кратък период от време и
подзащитният му е осъзнал вината си и се стреми да коригира поведението
си. Моли съда да наложи минимално наказание в размер на една година
лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно.
ПОДСЪДИМИЯТ А. И. А. се признава за виновен. Дава обяснения,
имащи характер на самопризнания. Съжалява за извършеното. Изразява
желание да възстанови щетите от престъплението и превежда сума в размер
на 3000 лева по сметка на ощетеното юридическо лице. Признава, че има
висящи наказателни производства. Моли за минимално наказание.
СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
1
от фактическа страна следното:
А. И. А. е роден на ************в гр. ********, български гражданин, с
постоянен адрес гр. ********* и настоящ адрес гр. ***********, с основно
образование, разведен, безработен. Не е осъждан за престъпления в
Република България /реабилитиран по чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК относно
осъждането с присъда по НОХД № 710/1997 г. на РС – Горна Оряховица.
Видно от справките от Централно бюро „Съдимост“ А. е осъждан за
извършени престъпления в Ш. /за изпиране на пари, придобити чрез
престъпление/, в П. /за управление на превозно средство под влияние на
алкохол или наркотични вещества/, в Г. /за подправяне на документи/.
Към 2018 г. „М. Б.“ ООД е небанкова финансова институция,
функционираща по смисъла на чл. 3 от Закон за кредитните институции и в
тази връзка основният предмет на дейност на дружеството е предоставяне на
финансов лизинг на автомобили, включително и обратен лизинг на
автомобили.
През лятото на 2018 г. подсъдимият А. помолил св. С. П. М. да му
намери втора употреба лек автомобил марка „Мерцедес“ и в тази връзка го
свързал с лизингова компания, която знаел като „М. Б.“ със седалище и адрес
гр. *******. В края на месец август 2018 г., М. посредничил на А. с
представител на фирмата В. Д., който подготвил и изготвил документите по
лизинга на автомобила и присъствал на сключването на договора.
По силата на Договор за лизинг ******* сключен между „М. Б.“ ООД
гр. ******* и А. И. А., последният придобил като лизингов актив лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 200 с бензинов двигател, с
регистрационен номер ******, с номер на рама ******* и номер на двигател
*********.
На същата дата - 21.08.2018 г. А. с Приемо - предавателен протокол
получил владението върху автомобила, който в активите на дружеството „М.
Б.“ е зачислен като лизингов актив. А. в качеството си на лизингополучател е
заплатил първоначалната вноска по договора, както и такса за регистрация на
автомобила в Сектор КАТ ПП гр. Велико Търново, които му действия явно са
били насочени от субективна страна към придобиване на владение върху
МПС, съобразно условията по договора.
В показанията си св. С. М. е посочил, че големият талон на МПС
останало във фирмата, а малкият дали на лизингополучателя – А. А.
Впоследствие, А. споделил, че възнамерява да излезе с колата си извън
България, и в тази връзка му било издадено пълномощно, което му
позволявало да напуска границата с автомобила.
След придобиване владението върху автомобила, на 25.08.2018 г. видно
от граничен контрол, А. е отпътувал първоначално за Ш. Там работил във
фирма по чистота. Впоследствие напуснал тази си работа и се преместил в Х,
като започнал работа като шофьор на камион. При ползването на лекия
автомобил през време на престоя му в Ш. се наложило да извършва ремонти
по автомобила, които били на висока стойност спрямо възнаграждението му.
2
Впоследствие през месец октомври 2019 г. при пътуване на територията
на Г. до гр. К., автомобилът претърпял авария, която изисквала подмяна на
двигателя, който бил блокирал. Изтеглили автомобила до сервиз. Тъй като
предложената цена за ремонта била висока, А. решил да не го ремонтира.
Предвид невъзможността за използване на автомобила, подсъдимият го
оставил в сервиза за ремонт, като автомобилът бил изкупен от сервиза за
части, с което фактически извършил разпореждане с лизинговия автомобил.
От продажбата на лекия автомобил на сервиза за части А. получил 2000 евро,
за което сочи в обясненията си в хода на съдебното следствие в съдебно
заседание, проведено на 18.01.2024 г.
Впоследствие поради липса на финансови средства, А. спрял плащането
на лизинговите вноски.
Лизингодателят „М. Б.“ ООД гр. **** сезирал РП – Велико Търново на
26.11.2019 г. за спиране на плащанията от подсъдимия по Договора за
финансов лизинг, за невъзможността за откриване на лизингополучателя за
уведомяване да заплати лизинговите вноски или върне лизинговия актив,
липсата на информация за местонахождението на лекия автомобил и
ползващите го лица. Лизингодателят посочил, че дължимите от А. суми към
момента са в размер на 7286,37 лв. и направил искане за извършване на
проверка и образуване на досъдебно производство при преценка, че е
осъществен състав на някое от предвидените в НК престъпления и
подвеждане под отговорност на извършителите, издирване на автомобила и
възстановяване на владението му на собственика.
С телеграма №24939/28.09.2021 г. на ГДНП процесният лек автомобил
Мерцедес е бил обявен за международно издирване, но до приключване на
съдебното следствие не са постъпили данни от проведените ОИМ за
местонахождението му.
От показанията на св. К. И. К. и представените и приети писмени
доказателства - заверено копие от протокол на заседание на съвета на
директорите на „Е.“ АД, с което се променя търговското наименование на
дружеството, както и заверено копие на пълномощно от 15.04.2022 г. се
установява, че е упълномощена от „А.“ ООД, което е с предишно
наименование „М.“ ЕООД и е негов правоприемник, като са приели както
активите на дружеството, така и пасивите му. Запозната е със сключения
договор за лизинг между „М.“ и А. А. с предмет лек автомобил марка
„Мерцедес Бенц Е 200“ с peг. № *********. Този автомобил бил собственост
на дружеството, закупен е от „М.“ клон В. Т. и е регистриран по талон на този
клон, съответно в момента е на „А.“ ЕООД клон В. Във връзка с този договор,
в самото начало са извършени известни плащания, а именно три на брой, като
последното е от 10.12.2018 г. Предприемани са многократни опити за
свързване с лицето, за прекратяване на договора и изпълнение на
задължението към „М.“ е връчено чрез ЧСИ, неприсъствено, поради което и с
оглед липсата на резултат, е сезирана прокуратурата, прекратена е
регистрацията на автомобила, но дължимите суми, включващи главница,
неустойки, не са заплатени от А.
3
В хода на съдебното следствие в съдебно заседание проведено на
18.01.2024 г. св. К. сочи, че регистрацията на автомобила е прекратена на
04.10.2021 г., след като по ДП е обявен за издирване. В момента дългът е
отписан като несъбираем, защото от 2018 г. въпреки много предприети
действия и от събраната информация просто са отчели, че няма как да бъде
събран. Главницата, която не е платена е 11540 лв. и включва лихви,
неустойки, данъци за колата, застраховки за колата по тяхната система, които
за наказателния процес нямат отношение. А. се е свързал с тях и по време на
ДП, но така или иначе нямало плащане и плащане не могат да покажат. Ако
по обвинителния акт подсъдимият дължи сума от 7000 лв. и я заплати, те
няма да имат повече претенции.
С вносна бележка от 18.01.2024 г. подсъдимият е превел сума в размер
на 3000 лв. в полза на „А.“ ЕООД. Св. К. потвърждава, че сумата е постъпила
по тяхната сметка.
До приключване на съдебното следствие въпреки дадената от съда
възможност А. не е заместил пълния размер на присвоеното имущество, като
не е заплатил по сметка на ощетеното юридическо лице остатъка от 4286,37
лв., съгласно стойността на присвоеното имущество по обвинителния акт.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, от
показанията на свидетелите К. И. К. и С. П. М., дадени в хода на съдебното
следствие, както и останалите приложени по делото доказателства.
Самопризнанието на подсъдимия, направено при дадените в хода на
съдебното следствие обяснения, се потвърждава от останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства, поради което същото има
доказателствена сила. Както беше посочено обясненията на подсъдимия се
потвърждават от показанията на свидетелите К. И. К. и С. П. М., които са
последователни, логични и безпристрастни, както и от останалите приложени
по делото писмени доказателства
Приетата от съда фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме за безспорно доказано, че с деянието си подсъдимият А. И. А. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 206,
ал. 1 от НК, поради което следва да се ангажира наказателната му
отговорност.
От обективна страна безспорно се установи, че през месец октомври
2019 г. в К. – ФР Г., подсъдимият противозаконно присвоил чужда движима
вещ - л.а. марка Мерцедес Бенц, модел Е200, с идентификационен номер
*******, с номер на двигател ********** и регистрационен номер *********,
собственост на „М.“ ООД, ЕИК *******, който владеел в качеството на
лизингополучател на основание Договор за лизинг № *********, на стойност
7 286,37 лева.
Вещта - л.а. марка Мерцедес Бенц, модел Е200, с идентификационен
номер ************, с номер на двигател ************ и регистрационен
номер ***********, се е намирала във фактическата власт на подсъдимия на
4
правно основание – по силата на сключен между „М.“ ООД и него Договор за
лизинг ***********., като автомобилът е предаден в негово владение като
лизингополучател с Приемо - предавателен протокол от 21.08.2018 г.
Подсъдимият се е разпоредил с чуждата движима вещ - лек автомобил,
като го продал в К. – ФР Г. на автосервиз за части и от продажбата получил
2000 евро, които използвал за лични нужди. Именно в разпореждането с
чуждата движима вещ се е изразило изпълнителното деяние на обсебването –
противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която владеел /В този
смисъл Решение № 608/12.07.1991г. по н.д.№ 445/91г., І н.о., публ. в Сб.
“Съд. практика на ВС, Наказателна колегия, 1991”/. В резултат на
изпълнителното деяние е настъпил съставомерният резултат на обсебването -
собственикът лизингодател „М.“ ООД е бил лишен от възможността да се
ползва от вещта си и да разпорежда с нея.
До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
подсъдимият е заместил частично присвоеното имущество, като е превел на
ощетеното юридическо лице „А.“ ЕООД /с предишно наименование „М.“
ООД сума в размер на 3000 лв.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл, преследвайки и користна цел. А. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Причини за извършване на престъплението се коренят в стремежа на
подсъдимия към противозаконно материално облагодетелстване и ниска
правна култура.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимия А. И. А. за виновен
за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
При индивидуализация на вида и размера на наказанието, което следва
да наложи на подсъдимия, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената
опасност на деянието, личната такава на дееца, както и смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за извършване.
Обществената опасност на деянието е завишена, предвид високата
стойност на отнетата вещ.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като висока.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените
самопризнания, изразено критично отношение към извършеното, изминалият
период от повече от четири години и половина от извършване на
престъплението и неприключване на наказателното производство в разумен
срок, частично заместване на присвоеното имущество в размер на 3000 лв.,
дори след отписване от ощетеното юридическо лице на дълга като
несъбираем, като последното следва да се приеме за изключително
смекчаващо вината обстоятелство.
Отегчаващи вината обстоятелства се явяват миналите осъждания на
5
дееца в Ш., П. и Г. и лошите характеристични данни.
С оглед изложеното и като съобрази целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК, съдът наложи на подсъдимия А. И. А. наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона
размер, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Наложеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи
ефективно, при първоначален „ОБЩ“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
постигнати целите на специалната и генерална превенция на наказанието.
Разноски по делото не са направени и съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица:__________________

6