№ 1293
гр. Варна, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:Златина Ив. Кавърджикова
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501943 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 4381/04.07.2023г.
от А. Й. А., ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, бл. 409, вх. 2, ет. 2, ап. 47,
против решение № 143/15.06.2023г. по гр.д. № 20233130100433 по описа за 2023г. на ПРС.
Посочено е, че постановеното от ПРС решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и неправилно
интерпретиране на събраните по делото доказателства.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което
молбата по ЗЗДН да бъде отхвърлена.
Постъпил е писмен отговор от А. М. Х., чрез адв. Ал.А., в който изказва становище,
че решението е правилно и законосъобразно. А. Х., А. А., М. М. и з. М. са в близка
родствена връзка и живеят заедно в едно домакинство, което прави логично и
целесъобразно издаването на заповед за защита по отношение на всеки един от тях. И до
момента А. А. изпраща на А. Х. заплашителни съобщения и звъни по телефона й по всяко
време на денонощието. Става ясно, че той следи и знае какво е правил всеки един от
четиримата през деня. Семейството е изложено на риска от последващи актове на агресия и
насилие и този риск не следва да се подценява.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 4426/06.07.2023г. от А. Й. А., ЕГН **********
от гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, бл. 409, вх. 2, ет. 2, ап. 47, чрез адв. Ат.Д., поддържана от
страната с молба № 6092/18.09.2023г., насочена против решение № 143/15.06.2023г. по гр.д.
1
№ 20233130100433 по описа за 2023г. на ПРС с което са наложени мерки за защита на А. М.
Х., ЕГН**********, А. Й. А. с ЕГН **********, М. Х. М., ЕГН-********** и з. Ю. М., ЕГН-
********** при осъщественото спрямо тях домашно насилие от А. Й. А., ЕГН**********
както следва: А. Й. А., ЕГН-**********, адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“
бл.409 вх.2 ет.2 ап.47 е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над А.
М. Х., ЕГН-**********, А. Й. А. с ЕГН **********, М. Х. М., ЕГН-********** и з. Ю. М.,
ЕГН-********** с адрес: гр. Провадия, ул. „Патриарх Евтимий“ №28; на А. Й. А., ЕГН-
**********, адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.409 вх.2 ет.2 ап.47 се забранява
да се доближава на помалко от 50 м. разстояние до: А. М. Х., ЕГН-**********, А. Й. А. с
ЕГН **********, М. Х. М., ЕГН-********** и з. Ю. М., ЕГН-********** с адрес: гр.
Провадия, ул. „Патриарх Евтимий“ №28, жилището, в което живеят, находящо се на адрес:
гр. Провадия, ул. „Патриарх Евтимий“ №28 и в с. Лопушна, общ.Дългопол, ул.
„Седемнадесета“ № 4, местоработата им, както и до местата им за социални контакти и
отдих за срок от 12 месеца; на осн. чл.5, ал.1 т.5 от Закона за защита от домашното насилие
А. Й. А., ЕГН-**********, адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.409 вх.2 ет.2
ап.47 е задължен да посещава специА.зирана програма за извършители на домашно насилие
организирана от фондация SOS семейства в риск в гр.Варна, ул.“Синчец“ №21, тел.052/609-
677; наложена е глоба на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на А. Й. А., ЕГН-**********, адрес:
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.409 вх.2 ет.2 ап.47 в размер на 300 лв., платима по
сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение и А. Й. А.,
ЕГН-**********, адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.409 вх.2 ет.2 ап.47 е
осъден да заплати по сметка на Провадийският районен съд сумата от 25 лева,
представляваща държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
Решението на ВРС е незаконосъобразно и неправилно. Моли за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на молбата за защита.
Доказва се по делото, че на 04.04.2023г. е ударил с юмрук бащата на молителката, но
не е извършвал акт на домашно насилие по отношение на молителката, детето им А. А. Й. и
майка з. Ю. М.. Детето и майката на молителката дори не са били свидетели на случилото
се с бащата на молителката М. М.. Въпреки това съдът е приел, че физическата агресия
срещу М. М. е акт на домашно насилие, но не само против него, а и срещу молителката,
детето А. и майка ѝ.
Мили се обжалваният акт да бъде отменен изцяло, евентуално да бъде намален срока
на наложените мерки и размера на наложената имуществена санкция.
Писмен отговор по тази въззивна жалба не е постъпил от лицата на насрещната
страна.
В о. с. з. проведено на 09.10.2023г. пострадалото лице М. М., редовно призован, не се
явява, не изпраща представител. Не се явява и не изказва становище по спора и з. Ю. М..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда А. Х. излага, че с А. А. са бивши съпрузи и имат общо дете А.
2
А.. Страните се развели, тъй като ответникът употребявал наркотици. След развода
ответникът бил на лечение в специА.зирана психиатрична клиника, в резултат на което
престанал да употребява наркотици. Така отново се събрА. и заживели заедно с дъщеря им
като семейство в общо домакинство. Отношенията помежду им, както и отношенията на А.
с нейните родители били отлични. В края на месец март тази година, поведението на А. се
променило чувствително. Станал тревожен, хиперактивен, дори агресивен, зениците му
често били разширени, често говорел несвързано, започнал да се преуморява необичайно
бързо за възрастта си, движенията му станА. резки. Тази промяна се отразявала негативно на
дъщеря им. Излага, че А. е споделял, че има самоубийствени мисли, както и че някой го
следи. Поведението му било твърде обезпокоително. На 04.04.2023 г. А., по своя
инициатива, поканил баща и майка на вечеря в общия им дом. Споделя, че към 17-18 ч.
била в апартамента и приготвяла вечерята, а А., заедно със съседи и приятели, бил пред
магазина пред блока и пиел бира. В това време се появил баща , който се отзовал на
поканата на А.. Ответникът се насочил към баща и най-неочаквано стоварил юмрук върху
лицето му. ПострадА.я паднал назад, главата му се спукала и изпаднал в безсъзнание. След
случилото се, А. се качил в апартамента при нея и казал, че някой друг е ударил баща .
През терасата видяла, че баща лежи в локва кръв. В болницата се установило, че
пострадА.я е с тежка мозъчна травма. Полицията започнала проверка. Излага още, че след
случилото се говорила със съседи и приятели и разбрала от тях, че А. от няколко месеца
отново употребява наркотици. След въпросния инцидент молителката и дъщеря се изнесли
от общия им дом и заживели на друго място. Споделя, че е изплашена и се опасява, че всеки
момент може да последват нови актове на насилие, както спрямо нея и дъщеря , така и
спрямо родителите ѝ.
Ангажирани са гласни доказателства посредством разпита на брата на ответника –
Иса Й. А.. Същият споделя, че брат му е в добро психическо състояние. Не знае да е имал
проблеми с бащата на бившата си жена. Има негативно отношение върху случката,
разиграла се с неговия тъст, но не знае какво конкретно се е случило на процесната дата. От
него знае, че той е посегнал на пострадА.я М., който паднал на земята. Не знае да са се
скарА.. Не му е известно брат му да употребява наркотици.
В о. с. з. проведено на 22.05.2023 г. е изслушана молителката. Споделя, че откакто се
познава с ответника, той употребява алкохол и наркотици. Оженили се с обещанието, че той
повече няма да употребява наркотици, но впоследствие се разделили заради това. След
въпросния инцидент с баща , не поддържат връзка. Нейните родители не са имА. проблем с
ответника до този момент.
В о. с. з. проведено на 22.05.2023 г. ответникът, чрез процесуалния си представител,
възразява, че е осъществил акт на домашно насилие спрямо бившата си съпруга, нейната
майка и детето. Счита, че исканата защита спрямо А. Х., з. М. и А. А. е недопустима, т. к.
спрямо тях няма осъществен акт на домашно насилие.
В о. с. з. проведено на 22.05.2023 г. социалният работник заявява, че познава
семейството и е работила с тях още преди развода. Тогава ищцата била много уплашена и
3
напуснала семейното жилище с детето вследствие на такива прояви от страна на ответника.
Впоследствие той отново проявил агресивно поведение. Счита, че контактите му с детето
следва да бъдат временно ограничени, докато не се подобри неговото емоционално
състояние.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
В молбата се съдържат данни за упражнено физическо насилие от страна на
ответника спрямо пострадА.я М. М. на посочената дата – 04.04.2023 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
От така дадената дефиниция следва изводът, че целта на закона е да се изследва
поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуА.зиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява
основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за
защита, като при определяне на конкретните способи за осигуряване на физически и
емоционален интегритет на пострадА.те лица и срока им, следва да бъдат взети предвид
всички релевантни по делото обстоятелства.
В конкретния случай по делото действително се установи, че между ответника, от
една страна, и молителката, от друга са нА.це обтегнати отношения, като двамата са бивши
съпрузи, които понастоящем отново живеят съвместно. Установява се и не се спори, че на
04.04.2023г. А. Й. А., без видима причина е нанесъл силен удар в главата на бащата на
бившата си съпруга М. Х. М. пред дома на извършителя в гр. Провадия, ул. „Кирил и
Методий“, бл. 7, вх. А, ет. 2, ап. 6, като му причинил дифузна травма на главния мозък. Като
доказателство за твърдяното от молителката в тази част, съдът цени подписаната от нея
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. За инцидента свидетелства и воденият от ответника св.
Иса Й. А., негов брат.
Основателно са предприети мерки за защита на пострадА.я М. Х. М.. Следва да бъде
задължен извършителя да се въздържа от домашно насилие, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН,
да му бъде забранено да доближава на по-малко от 50.00лв. до пострадА.я М. Х. М., до
жилището в което живее в гр. Провадия, ул. „Патриарх Евтимий“, № 28, и в с. Лопушна,
Общ Дългопол, ул. „17-та“, № 4, местоработата му, местата за социални контакти и отдих за
срок от 12 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, като бъде задължен да посещава
специА.зирана програма за извършители на домашно насилие, организирана от Фондация
SOS семейства в риск в гр. Варна, ул. „Синчец“, № 21, тел. № 052 609-677, на осн. чл. 5, ал.
1, т. 5 от ЗЗДН.
Не се установява обаче извършен от А. Й. А. акт на домашно насилие спрямо
молителката А. М. Х., детето А. А. Й. и майката на молителката з. Ю. М.. Настоящият
4
състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че тази проявена физическа агресия
спрямо М. М. представлява акт на домашно насилие и спрямо молителката А. М. Х.,
нейната дъщеря-детето А. А. Й. и майката на молителката з. Ю. М.. Нито едно от
посочените лица не е пострадало от поведението на А. Й. А. и не е станало пряк свидетел на
упражненото физическо насилие спрямо М. Х. М.. След като А. Й. А. наранил бащата на А.
М. Х. се прибрал вкъщи и й казал, че баща й е пострадал, което тя установила, като излязла
на балкона и погледнала към улицата. Нито се твърди, нито се установява инцидентът да е
осъществен в присъствието на детето А. или баба й по майчина линия з. Ю. М..
От съдържанието на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не
може да се установи, че е осъществено спрямо по-горе посочените А. М. Х., А. А. Й. и з. Ю.
М. психическо и емоционално насилие. Не е посочен и конкретен акт на домашно насилие,
което е извършено от ответника, вкл. с посочване на думи, изрази, жестове и механизъм на
насилие спрямо тях. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат
вербалното насилие /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение и др., стига да са
насочени спрямо лицето, което твърди да е пострадало от акта на домашно насилие.
Доказателства в тази насока обаче не са събрани. Вярно е, че е стресираща гледката, на
която молителката е станала свидетел, след въпросния инцидент, но сам по себе си този
факт не може да се възприеме като осъществено психическо насилие спрямо нея, а данни за
физическо такова няма. Детето А. и неговата баба з. не са присъствА. нито по време на
осъщественият акт на физическа агресия, нито след това, поради което спрямо тях също не е
осъществен акт на психическо, още по-малко има доказателства за упражнено физическо
насилие.
При тези обстоятелства въззивният съд намира, че молбата за защита е основателна
единствено по отношение на М. Х. М. и неоснователна по отношение на А. М. Х., А. А. Й. и
з. Ю. М. и следва да бъде отхвърлена. Обясним е страхът на майката на детето, на детето и
бабата на детето по майчина линия, че бащата А. Й. А. в нетрезво състояние или приел
наркотици е възможно да им посегне, но те следва да защитят правата си по предвидения за
това ред-с искане за задължително лечение или по наказателноправен път, а не ползвайки
защитата по ЗЗДН, целите на която са други. Като е достигнал до извод за основателност на
молбата по отношение и на тези три лица, ПРС е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде отменен и молбата за защита отхвърлена в частта, а потвърден
само по отношение на пострадалото лице-М. Х. М..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/15.06.2023 г., постановено по гр. д. № 433/2023 г.
по описа на ПРС, II-ри състав, в частта в която са наложени мерки за защита спрямо М. Х.
М. ЕГН ********** от гр. Провадия, ул. „Патриалх Евтимий“, № 28, като А. Й. А. ЕГН
********** от гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, бл. 409, вх. 2, ет. 2, ап. 47 е задължен да се
5
въздържа от домашно насилие по отношение на М. Х. М., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН;
забранява му се да доближава на по-малко от 50.00лв. до пострадА.я М. Х. М., до жилището
в което живее в гр. Провадия, ул. „Патриарх Евтимий“, № 28, и в с. Лопушна, Общ
Дългопол, ул. „17-та“, № 4, местоработата му, местата за социални контакти и отдих за срок
от 12 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и е задължен да посещава специА.зирана
програма за извършители на домашно насилие, организирана от Фондация SOS семейства в
риск в гр. Варна, ул. „Синчец“, № 21, тел. № 052 609-677, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, в
частта, в която на А. Й. А. е наложена глоба в размер на 300.00лв., платима в двуседмичен
срок от влизане на решението в сила, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, и в частта в която А. Й.
А. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, бл. 409, вх. 2, ет. 2, ап. 47 е осъден да
заплати по сметка на РС-Провадия държавна такса в размер на 25.00лв., на осн. чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН..
ОТМЕНЯ решение № 143/15.06.2023 г., постановено по гр. д. № 433/2023 г. по описа
на ПРС, II-ри състав, в частта в която са наложени мерки за защита спрямо А. М. Х., ЕГН
**********, А. Й. А., ЕГН ********** и з. Ю. М., ЕГН **********, трите от гр. Провадия,
ул. „Патриалх Евтимий“, № 28, като А. Й. А. е задължен да се въздържа от домашно
насилие по отношение на А. М. Х., А. Й. А. и з. Ю. М., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН;
забранява му се да доближава на по-малко от 50.00лв. до А. М. Х., А. Й. А. и з. Ю. М., до
жилището в което живеят те в гр. Провадия, ул. „Патриарх Евтимий“, № 28 и в с. Лопушна,
Общ Дългопол, ул. „17-та“, № 4, местоработата им, местата за социални контакти и отдих за
срок от 12 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. М. Х., ЕГН ********** от гр. Провадия, ул. „Патриалх
Евтимий“, № 28 с искане за защита от домашно насилие, като А. Й. А. бъде задължен да се
въздържа от домашно насилие по отношение на А. М. Х., А. Й. А. и з. Ю. М., на осн. чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и му се забранява да доближава на по-малко от 50.00лв. до А. М. Х., А. Й.
А. и з. Ю. М., до жилището в което живеят те в гр. Провадия, ул. „Патриарх Евтимий“, №
28 и в с. Лопушна, Общ Дългопол, ул. „17-та“, № 4, местоработата им, местата за социални
контакти и отдих за срок от 12 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита по въззивното решение, на осн. чл. 17, ал. 5,
предл. последно от ЗЗДН.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6