Номер 80424.08.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 24.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно частно гражданско дело №
20205500503049 по описа за 2020 година
Производството е на осн. чл.272- 273 във вр. с чл.411 и чл.413, ал.2 от
ГПК.
Делото е образувано по постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.413,
ал.2 от ГПК частна жалба от „Б.ф.“- ООД, гр.София против Разпорежданe №
5790/26.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1591/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора, с коeто е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжницата А.
К. Г. от гр.С.З.. Ч.жалбоподател излага доводи за неправилност на
разпореждането и моли въззивният съд да отмени същото, като бъде издадена
заповед за изпълнение за претендираните от него суми срещу длъжницата,
със законните последици.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в ч.жалба, данните по
първоинстанционното дело и като взе предвид приложимите по казуса
материалноправни и процсуални норми, намира за установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Първоинстанционното производство е било образувано по писмено
Заявление от „Б.ф.“- ООД срещу длъжницата- пълнолетната българска
гражданка А. К. Г. от гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение за сумата
839, 13 лв. главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане на
заем на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит
“на вноски” № 3001231/27.12.2018г., 125, 49 лв. за договорна лихва за
периода от 02.05.2019г. до 26.12.2019г., 664, 02 лв. за неустойка за
1
неизпълнение на задължение по Раздел IV от Договора за кредит за периода
от 02.05.2019-26.12.2019 г., 49, 62 лв. за мораторна лихва за периода от
16.05.2019г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда/27.05.2020г./ и направените в производството разноски
33, 57 лв. за Държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор
за потребителски кредит Договор за потребителски кредит “на вноски” №
3001231/27.12.2018г. по реда на чл.6 ЗПФУР за съответните суми, посочено е,
че заемателката се е съгласила да върне кредита на 26 равни двуседмични
вноски, чиито падежи са посочени в погасителен план, като последната
падежна дата е 26.12.2019г. Изрично е било посочено, че длъжницата следва
да върне общо 1 475, 24 лв., която сума представлява сбор от главницата и
лихва, че е уговорена неустойка за неизпълнение на задължение по раздел ІV
от договора за кредит, и че заявителят е изпълнил задължението си по
договора и на 27.12.2018г. е превел в заем на длъжницата договорената сума
от 1 200 лв., като към настоящия момент сумата от общо 1 475, 24 лв. от
кредита не е била погасена от нея.
С обжалваното Разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло
заявлението, като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение
противоречи на закона, че съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ/по чиито ред са били
предоставени общите условия под формата на електронен документ/, не
предвиждали друг ред за сключване и форма за действителност на договора
за потребителски кредит, а само стандартната писмена, че ЗПК е специалният
закон, определящ реда и условията за сключване на договора за
потребителски кредит и неговата действителност, че не било достатъчно
съставянето на електронен документ, за да се приеме съгл. чл.3, ал.2 от
ЗЕДЕУУ, че писмената форма по чл.10, ал.1 от ЗПК за действителност е била
спазена, и че ЗЕДЕУУ не се бил прилагал за сключването на такива сделки, за
които законът изисквал квалифицирана писмена форма. РС е счел, че
клаузата на чл.5.2 от Общите условия/ОУ/, предвиждаща възможност за
сключване на такъв договор под формата на електронен документ, била
нищожна на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и че според императивната норма на
чл.10, ал.1 от ЗПК договорът се сключвал в писмена форма за
действителност, а общите условия, като неразделна част от него, трябвало да
2
бъдат подписани на всяка страница, че представеният по делото договор за
потребителски кредит, както и общите му условия не са били подписани, нито
от заявителя, нито от длъжницата, поради което договорът бил
недействителен, а искането противоречало на закона, според който
кредиторът имал право да иска само връщане на чистата стойност на
предоставения без основание кредит съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Разгледана по същество, процесната ч.жалба е частично основателна,
поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, длъжницата да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р.България и да е с обичайно местопребиваване или седалище
на територията Р.България предвид разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК. В
конкретния процесен случай настоящия въззивен съд приема, че не са налице
пречките по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, като между страните е
сключен договор за паричен заем от разстояние/дистанционно/, по силата на
който на длъжницата е предоставена сумата от 1 200 лева, със срок на
издължаване 26.12.2019г. В самото Заявление се твърди, че тази сума е
преведена на длъжника чрез банков превод по нейна сметка на 27.12.2018г.
Договорът е сключен по реда на ЗПФУР, в който нормативен акт е
регламентирана възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по
електронен път, и самото сключване на такъв договора става не чрез
саморъчното му подписване от кредитополучателката, а посредством
избиране на един от двата посочени в общите условия начини: чрез SMS от
идентификационния номер, когато се кандидатства за кредит по телефона,
или чрез кликване върху електронното съобщение линк, като след това се
въведе избраната парола за достъп, която представлява електронен подпис на
потребителя. С избора си да активира съответната препратка линк
потребителят е приел условията на договора, той се счита за сключен и
страните се задължават по него, и с това се считат обвързани от общите
условия, които са неразделна част от самия договор. Сключването на
3
договора по реда на специалните закони/ЗПФУР и ЗЕДЕУУ/ изключва
приложението на разпоредбите на общия закон/ЗПК/, тъй като установяват
различие в правния режим в сравнение с общите норми, в т.ч. и относно реда
и начина за сключване на договори. Поради което напълно мотивирано,
обосновано и правилно в ч.жалба се претендира, че в производството по
чл.410 от ГПК/каквото и процесното/ не се изисква представянето на какъвто
и да е писмен документ, освен ако договорът е сключен в писмена форма, и
обстоятелството, че процесният договор е представен на хартиен носител не
променя характеристиката му на електронен такъв. В тази връзка не
противоречи на закона искане за издаване на заповед за изпълнение за
вземане по недействителен договор, като противоречие на закона се явява
несъобразяването с предписанията на императивни правни норми, като в
процесния случай няма правна норма, която да забранява сключването на
договор за кредит от разстояние, а напротив- тези нови моделни
правоотношения са уредени със специален закон.
Предвид гореизложените мотиви въззивният ОС- С.З. намира, че
обжалваното Разпореждане на РС- С.З. следва да бъде отменено изцяло, а
вместо това да се издаде исканата Заповед за изпълнение съгласно
Заявлението, със законните последици от това- лихви и разноски.
Настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не
подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.272- 273 във вр. с чл.411
и чл.413, ал.2 от ГПК, въззивният ОС- С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпорежданe № 5790/26.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№
1591/2020г. по описа на РС- С.З., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по заявлението на „Б.ф.“- ООД,
гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. К.
Г. - ЕГН ********** от гр.С.З., с постоянен адрес гр.С.З., *** и с настоящ
4
адрес в гр.С.З., *** за сумата 839, 13 лв. главница, представляваща
неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между
страните Договор за потребителски кредит “на вноски” №
3001231/27.12.2018г., 125, 49 лв. за договорна лихва за периода от
02.05.2019г. до 26.12.2019г., 664, 02 лв. за неустойка за неизпълнение на
задължение по Раздел IV от Договора за кредит за периода от 02.05.2019г. до
26.12.2019г., 49, 62 лв. за мораторна лихва за периода от 16.05.2019г. до
12.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда/27.05.2020г./ и направените в производството разноски 33, 57 лв. за
Държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5