Решение по дело №2689/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1677
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110202689
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                         

РЕШЕНИЕ

 

№1677/19.9.2019г.

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На  девети септември                                        Година две хиляди и  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар  Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2689  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Й.П. – ЕГН **********  против Наказателно Постановление  № 19-0819-001276 / 11.04.2019г. на  Началник на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна,  с което   му е  наложено  административно наказание    “Глоба” в размер на 1 000лв.  и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца  на основание чл.174 ал.1 т.2  от ЗДП.    

             В жалбата декларативно се твърди, че наложеното на въз.П. наказание е необосновано и незаконосъобразно    и се иска отмяна на постановлението.

            В съдебно заседание въз. П., редовно призован, не се явява,   представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Б.  пледира за отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно, тъй като техническото средство, с което е била установена концентрацията на алкохол има допустимо отклонение.В условията на евентуалност моли да се приспадне описания толеранс и на въз.П. да се наложи по-леко наказание.  

            Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

             След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 04.02.2019г. около 09.42ч. въз.П., въпреки че бил употребил алкохол, управлявал л.а. „ Шкода Октавия” с рег № В 38 06 ВН, като се движел в гр.Варна, по бул.” Цар Освободител”, в посока „Летен театър“ .По същото време на този пътен участък,   в изпълнение на служебните си задължения се намирали служители  на сектор „ПП“ –Варна. Те  изпробвали въз. П.  за   употреба на алкохол с техническо средство „  Дрегер Алкотест 7510”  ARDM с № 0232.При пробата се установило съдържание на 1,02 промила алкохол.Поради това  против въз.П. бил  съставен    акт за установяване на нарушение-управление на МПС след употреба на алкохол, което квалифицирал като такова по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

          На въззивника  бил издаден и талон за кръвна проба, чиито предписания той не изпълнил.

         На 06.03.2019г. служителят на сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна изготвил докладна записка, в която посочил, че при съставяне на акта е пропуснал да отбележи фабричния номер на използваното техническо средство.

           Въз основа на така съставения акт  против въз.  П.  било издадено и атакуваното наказателно постановление  , в което наказващият орган изцяло възприел описаната  фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. На въззивника било наложено наказание  „Глоба” в размер на  1 000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.  

              Доколкото фактическата обстановка не се оспорва, съдът заличи от списъка за призоваване св.А.С..

              Съдът изиска и приобщи към доказателствата по делото справка за техническите характеристики на    Дрегер Алкотест 7510”  ARDM с № 0232, които кредитира изцяло.

              Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,  събраните в хода на съдебното производство   гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

              При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

             Наказателното постановление № 19-0819-001276/ 11.04.2019г.. е издадено от компетентен орган - от  Началника на   сектор ПП при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

             Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН. То е  съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушението, вменено във вина на въз.  П. е конкретизирано в степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Наложеното наказание също е индивидуализирано.  При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства нуждаещи се от разследване.Наказващият орган е изпълнил в цялост задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и се е възползвал от правомощията, дадени в чл.53 ал.2 от ЗАНН като при издаване на постановлението е отстранил допуснатата в акта нередовност и е посочил вида и фабричния номер на използваното техническо средство.Правото на защита на въззивника не е било нарушено по никакъв начин, като същото е реализирано в цялост с депозирането на жалба пред въззивната инстанция.Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.  

           Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.Именно  там в задължение на водача на МПС е вменено да не управлява след употреба на алкохол, както и под въздействието на наркотици или други упойващи вещества. В случая безспорно по делото е установено   въз.    П.  е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над  0, 5 промила.Това е било установено по надлежния ред -  с техническо средство „  Дрегер Алкотест 7510”  ARDM с № 0232, което е отчело наличие на алкохол в размер на 1,02 промила . Доколкото по делото няма данни и не се твърди, че въз.П., макар да е оспорвал резултата от проверката, е дал кръвна проба.Поради това и правилно са били взети предвид показанията на техническото средство.То е  годно средство за измерване и е преминало през съответните проверки, което се установява от   протокол № 3286бр-50102/25.10.2018г.От него е видно, че описаното в акта и постановлението   средство за измерване успешно е преминало периодична проверка на 25.10.2018г., която е била със срок на валидност от 6 месеца.В случая въз.  П. е бил изпробван с това средство на 04.02.2019г., т.е. в срока на неговата валидност. Установената концентрация на алкохол  обективно изключва възможността  въз.  П.  да не е почувствал субективните признаци на това алкохолно повлияване .Въпреки това е  предприел управление на МПС, като добре е знаел, че това деяние е обявено от закона за нарушение.Поради изложеното до тук съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено от въз.  П.. 

          Съобразно събраните по делото доказателства и константната съдебна практика, съдът намира, че искането на адв.Б. за преизчисляване на резултата , отчетен от техническото средство с оглед допустимото отклонение в чувствителността, е неоснователно.От приложеното по делото копие на техническите характеристики на „  Дрегер Алкотест 7510”  ARDM с № 0232 се установява, че е налице тенденция на отклонение в чувствителността на техническото средство, която обикновено е 0,6 % от измерената стойност на месец.          В чл.1 ал.3 от Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, действала към момента на извършване на нарушението, е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Съгласно чл.3 „а“ от наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища  , или с медицинско и химическо лабораторно изследване.Според чл.15 ал.6 от наредбата при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок, се приемат показанията на техническото средство.В случая, както бе посочено по-горе, въз.П. не е дал кръвна проба за изследване и наказващият орган е приел показанията на техническото средство.Те от своя страна, с оглед цялостното тълкуване на разпоредбите на приложимата наредба, следва да бъдат приети като установена стойност от използваното техническо средство, а не като данни с допустимо техническо отклонение.  В този смисъл не би могло показанията на техническото средство да бъдат преизчислявани с приспадане на отклоненията в чувствителността .

           Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната норма- чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 до 1,2 на хиляда, каквото имаме в настоящият случай, а именно – въз.  П.  е управлявал автомобил с концентрация от 1, 02 промила.  Предвидените в тази законова норма  наказания   са  императивни, а именно „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”  за срок  от 12 месеца и „глоба” от  1 000 лв.Наказващият орган ги е определил именно в тези срокове и размери, като не съществува правна възможност за тяхното намаляване.

             Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

             Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА      Наказателно Постановление  № 19-0819-001276 / 11.04.2019г. на  Началник на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна,  с което  на Н.Й.П.  е  наложено  административно наказание    “Глоба” в размер на 1 000лв.  и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца  на основание чл.174 ал.1 т.2  от ЗДП.    

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

               След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                              

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: