Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Монтана 10.02.2015г.
В И М Е Т О Н А З А К О Н А
Районен съд-Монтана, първи наказателен състав в открито съдебно заседание на четвърти февруари на две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ ХРИСТОВА
При секретаря Н.А., разгледа докладваното от съдия З. ХРИСТОВА АНД № 40405 по описа за 2014г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №ПО-05-82/04.11.2014г. на Директора на РЗИ-гр. Монтана, на Е.Б.П.-И. xxx,с ЕГН xxxxxxxxxx, е наложено административно наказание-ГЛОБА в размер на 300 лв., на основание чл. 231 от Закона за здравето, за нарушение на чл. 56, ал. 2 от с. з. за това, че при извършена проверка на 02.10.2014г.в 10.00ч. в сградата на Общинска администрация-Бойчиновци е констатирано, че в лицето Е.Б.П.-И. –гл.инспектор в отдел”Местни данъци и такси” нарушава забраната за тютюнопушене в помещение с обособени работни места,където се полага труд.
Недоволна от това постановление е останала административно наказаната и го обжалва с молба да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Същият изтъква, конкретни доводи, свързани с нарушаване на процесуалните правила и нарушен материален закон в писмена защита.
Въззиваемата страна – Регионална здравна инспекция-гр. Монтана чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и в съдебно заседание моли съда да я отхвърли, като неоснователна и потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът след извършена проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното НП, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и наведените оплаквания в жалбата, приема следното:
Жалбата е подадена в срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, с необходимите реквизити по закон и е допустима, разгледана по същество е НЕ ОСНОВАТЕЛНА.
С АУАН № ПО-05-82/21.10.2014г., при извършена проверка на 02.10.2014г., в 10.00ч. в сградата на Общинска администрация-Бойчиновци е констатирано, че лицето Е.Б.П.-И. –гл.инспектор в отдел”Местни данъци и такси” нарушава забраната за тютюнопушене в помещение с обособени работни места,където се полага труд. В акта е посочена нарушената правна норма-чл.56,ал.2 от Закона за здравето. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание-глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето.
Свидетелят М.К.-ст.инспектор в Дирекция”Обществено хранене” на РЗИ-Монтана и актосъставител установява, че при влизането му в работния кабинет на „Местни данъци и такси”,намиращ се на първия етаж в сградата на Общинска администрация-Бойчиновци констатирал,че служителката Е.П.-И.- жалбоподателка пуши,като на бюрото й имало пепелник. След като се легитимирал и й казал, че извършва проверка, същата загасила цигарата.Нищо не казала.Присъстващите в кабинета външни лица-две жени, взели отношение в смисъл ,да направи компромис.К. съставил констативен протокол,който бил подписан и от зам.кмета на общината Б. М..Впоследствие,изпратил покана до нарушителката за съставяне и връчване на АУАН,в който ден и час нарушителката не се явила.На 21.10.2014г.в присъствието на свидетелката М. Г. ,в гр.Бойчиновци връчил АУАН на жалбоподателката, който същата отказала да подпише. Свидетелката М. Г.-гл.инспектор в РЗИ-Монтана придружавала актосъставителя при връчването на Акта.В съдебно заседание същата твърди, че на жалбоподателката акта бил връчен на работното й място,тя отказала да го подпише като заявила,че никой няма да й забрани да пуши,а на бюрото й имало пепелник пълен с фасове. Свидетелят Б. М.-зам.кмет на Община-Бойчиновци установява, че с актосъставителя обиколили всички работни помещения на сградата и никъде не открили служител,който нарушавал заповедта за тютюнопушене,освен на две три места, но го отдавал на по-предишно пушене/каквото и да означава това/. Свидетелят е категоричен, че не влязъл едновременно с актосъставителя в кабинета на жалбоподателката,тъй като в коридора го забавил гражданин.Но, когато влязъл в помещението не видял жалбоподателката да пуши,нито видял на бюрото й пепелник,но леко миришело на цигарен дим.Същата разговаряла с две посетителки.Свидетелят твърди,че по принцип,жалбоподателката пуши. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. , Г. и М. ,тъй като същите споделят лични впечатления.Показанията им са обективни , непротиворечиви и взаимно се допълват. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Трендафилова и М. ,тъй като същите взаимно се познават и са познати на жалбоподателката. С показанията си,твърде неубедителни, тези свидетели преднамерено поддържат версията й,че по време на проверката не е нарушавала забраната за тютюнопушене.И двете твърдят,че в тяхно присъствие жалбоподателката не е пушела,нито са усетили цигарен дим в помещението.И двете не си спомнят какъв разговор е провел актосъставителя с жалбоподателката,които твърдения са в противоречие с описаната по-горе фактическа обстановка. С оглед на събраните в хода на административнонаказателното производство писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав, напълно споделя изводите и мотивите, отразени в обжалваното наказателно постановление, като счита, че наказващият орган правилно е санкционирал жалбоподателката за нарушение разпоредбата на чл.56,ал.2 от Закона за здравето. Съдът намира,че свидетелят К.,влизайки в кабинета на жалбоподателката в сградата на Общинска администрация-Бойчиновци,констатирайки,че Е.П.-И. пуши и на бюрото й има пепелник, е написал констативен протокол независимо,че бил помолен от присъстващите в момента на проверката свидетелки,да направи компромис в случая.Именно тези две свидетелки в съдебно заседание, отричат категорично така изяснената фактическа обстановка,като проявяват криворазбрана солидарност с наказаното лице. Предвид горното,съдът намира,че описаното деяние в съставения против жалбоподателката акт,съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна,така и от субективна страна състав на административно нарушение,за което жалбоподателя основателно е санкциониран.
С оглед на цялостната проверка по законосъобразност на издаденото наказателно постановление,съдът не откри допуснати нарушения на процесуалните правила,ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.Неоснователни са и възраженията за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП с оглед разпоредбата на чл.57,ал.1 от ЗАНН.При внимателен прочит на атакуваното наказателно постановление се установява,че наказващият орган е спазил посочената по-горе правна норма.
С оглед на установената фактическа обстановка,съдът намира,че наказващият орган правилно е наложил наказанието-глоба в размер на 300 лв.,съобразно критериите на чл.27 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното,съдът намира жалбата за неоснователна,поради което същата следва да бъде оставена без уважение,а издаденото наказателно постановление-да потвърди,като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №ПО-05-82/04.11.2014г. на Директора на РЗИ-гр. Монтана,с което на Е.Б.П.-И. xxx,с ЕГН xxxxxxxxxx, е наложено административно наказание-ГЛОБА в размер на 300 лв., на основание чл. 231 от Закона за здравето, за нарушение на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от с. з. за това, че при извършена проверка на 02.10.2014г.в 10.00ч. в сградата на Общинска администрация-Бойчиновци е констатирано, че в лицето Е.Б.П.-И. –гл.инспектор в отдел”Местни данъци и такси” нарушава забраната за тютюнопушене в помещение с обособени работни места,където се полага труд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: