Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 128
гр. Севлиево, 30.04.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1072/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.срещу С.П. Ц., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че със заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 610/2018 г. по описа на Районен съд
- Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца заявление срещу ответника, относно
вземания по договор за паричен заем № 2841031 от 29 юни 2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД като заемодател и С.П.Ц. като заемател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че получил стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Датата
на договора за паричен заем с № 2841031 била 29 юни 2017 г., според представен
договор с исковата молба, а не както погрешно, поради техническа грешка, била
посочена датата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като 03 юли
2017 г.. Въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите реквизити на
договора за паричен заем напълно съвпадали - неговият номер, страни, предмет и
съдържание. Поради изложеното била налице пълна идентичност на договора за
кредит. Основанието, на което заявлението и исковата молба се подавали от името
на ищеца бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
от 01 февруари 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, по силата, на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения
договор за заем, заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен
заем в общ размер на 2500 лв., а последният усвоил цялата сума веднага след
сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението си.
В договора страните се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира
текущият заем на ответника по договор за паричен заем 2708875. Страните
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
като процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане
задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят му изплащал
остатъка от заемната сума по договора. С.П.Ц. се задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 2741,83 лв., ведно с договорната лихва на 13 двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер на 210,91 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва). По договора за паричен заем, С.П.Ц. извършил плащания в общ размер на 300,00 лв..
Дължимата главница била в размер на 2322,74 лв.. За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2841031 от 29
юни 2017 г. между страните, ответникът дължал и договорна лихва, в размер
посочен в договора. Начислената договорна лихва била в размер на 208,18 лв. за
периода от 15 юли 2017 г. - датата на първата вноска до 30 декември 2017 г. -
датата на настъпване на падежа на договора. В сключения между страните договор,
ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на
заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се
съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3
дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като
допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Дължимата неустойка била в
размер на 1040,74 лв.. Разпоредбите на договора предвиждали, че съгласно Тарифа
на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи
такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни
разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен
период, до максимален размер от 45 лв.. С.П.Ц. дължал разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 45 лв.. Следвало да
се има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени
съгласно чл.10 а от ЗПК и нямали характер на неустойка. Ответникът трябвало да изплати целия заем на 30 декември
2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата
молба, сроковете по всички падежи на остатъчните вноски били отдавна изтекли, а
ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си,
поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 108,61 лв. от 31 декември 2017 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 19 април 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Иска постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има
следните вземания срещу С.П. Ц.:
2322,74 лв., главница; 208,18 лв., договорна лихва за периода 15 юли 2017 г. -
30 декември 2017 г.; 1040,74 лв., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 45 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 108,61 лв. от 31 декември 2017 г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението -19 април 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми; за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по горепосоченото ч. гр. д. на Районен съд – Севлиево. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез
назначеният му особен представител, с който е оспорил исковете. Оспорва твърдението, че
между ищеца и ответника са съществували договорни отношения, по силата на които
последния да дължи исковите суми. Твърди, че нито ищеца, нито цедента
предоставил на ответника сума в размер на 2 500,00 лева. Липсвало реално
предаване на пари. Правата и задълженията между страните възниквали от момента
на предаване на парична сума от заемодателя в собственост на заемателя (сочи
съдебна практика в подкрепа на доводите си - решение № 568 от 16.10.2008 г. по
т.д. № 278/2008 г., ТК, I т.о. на ВКС). Заемът за потребление бил реален
договор и се считал за сключен не в момента, когато между страните било
постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или др.
заместими вещи, а едва когато въз
основа на това съгласие, вещите били предадени на заемателя (сочи
съдебна практика в подкрепа на доводите си - решение № 568 от 16.10.2008 г. по
т.д. № 278/2008 г., ТК, I т.о.
на ВКС). От представените с исковата молба доказателства, било видно, че
праводателят на ищеца посочил в представения договор за паричен заем от
29.06.2017г., че част от сумата посочена в същия, а именно сумата в размер на
1324,09 лв. ще бъде прихваната за погасяване на задължения по договор за паричен
заем № 2708875, без да се ангажират каквито и да било доказателства дали това
условие по договора е изпълнено. Оспорва и твърдението, че ищеца дължи както
обезщетения за забава, така и неустойки по договора за заем от 29.06.2017 г..
Счита, че в исковата молба, и в подаденото до PC заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по отношение на неустойката било налице противоречие
относно начина на формиране на претенцията, доколкото се твърди, че макар да е
изчислена еднократно, неустойката е разсрочена на равни части и е включена в
размера на месечните погасителни вноски, което водело до извод, че
действителното начисляване на неустойката е извършено още преди изтичане на
предоставения съобразно договора срок за изпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предвиждала, че заявлението
следва да съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т.е. следвало да е
налице пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както и
изложение на фактите, от които то произтича, така щото длъжника да прецени дали
да възрази срещу заповедта за изпълнение или не. Този порок бил пренесен и в
исковата молба. Оспорва претенцията за неустойка в размер на 1040,74 лева на
основание чл. 4 от договора за паричен заем, а именно поради това че в 3-дневен
срок от подписването му заемателят не представил на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова гаранция с бенефициер
- заемодателя. Тази клауза била нищожна,
тъй като с нея се предвиждало обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не
произтичали вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, били че вземането нямало да бъде събрано. На практика така се
стигало до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което било недопустимо. Праводателят на ищеца, допринесъл до
самопричиняване на вреди, тъй като, ако имал предварителна оценка, че е нужно
обезпечение, за да отпусне кредитът (заемът), той не трябвало да го отпусне
преди да се предостави обезпечението. Това изискване не било спазено и от
неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция
не можела да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да
претендира описаната неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди, била типичен пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и целяла само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване, какъвто бил настоящия случай и съответно клаузата, с
която била уговорена била нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл.
26, ал. 1 ЗЗД (сочи съдебна практика в
подкрепа на доводите си - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, IV г.о.; Р-88-2010 г., I т.о.;
Р-702-2008 г. II т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на
клаузата за неустойка можело да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО,
доколкото в случая не било спорно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт"
АД била финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината
на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя,
като при необходимост това задължение можело да включва да се направи справка в
съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочвало, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състояла, както ставало
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се
приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В
този смисъл било и решение от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на СЕС по повод
преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвиждала,
че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова
гаранция, което задължение ставало изискуемо след неизпълнение на договора за
кредит, била в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава
клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след
като кредита е отпуснат, като ако не го направел, дългът му нараствал, тоест
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Целта била, ако има
съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствала на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичало и от
разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Оттук следвала
недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която била уговорена. По отношение на извършената цесия на
процесните вземания, съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът можел да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускали това. Страните по договора не ограничили правото на кредитора да
прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятствали
подобно действие. От това следвало, че договорът за цесия, по силата на който
ищецът се легитимирал като кредитор, бил валиден. Спрямо ответника цесията
имала действие от деня, в който му била съобщена, като това следвало от нормата
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая липсвало надлежно уведомяване на длъжника, тъй
като за първи път такова се представяло с исковата молба, но и то не достигнало
до длъжника. Твърди, че няма непогасени
задължения към ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД и към „Изи Асет
Мениджмънт" АД. Оспорва твърдението, че „Изи Асет Мениджмънт"
АД, прехвърлило ликвидно и изискуемо вземане по отношение на ответника, както и
че същия бил уведомен надлежно за твърдяната цесия, с която станало прехвърлянето. Уведомяването не
можело да стане надлежно и с исковата молба, въпреки направеното искане.
Оспорва твърдението, че ищеца е придобил вземане срещу ответника. Такова
вземане не било описано в договора за цесия по основание, по размер и спрямо
конкретен длъжник, нито индивидуализирано в Приложение 1 към него. Оспорва
съдържанието на приложения към Приложение 1 списък, в който било посочено името
на ответника. Счита, че представения Договор за цесия не бил годен да установи
твърдяното вземане в полза на ищеца. Според разрешението, дадено с Решение № 32
от 09.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т.о., ТК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, и според разясненията в т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК
на ВКС, договорът за цесия винаги предполагал съществуващо вземане, произтичащо
от друго правно основание, което трябвало да е определено или определяемо.
Неопределяемостта на прехвърлените вземания водела до недействителност на
цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя била
извършена, т.е поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Дори
да не се приемело разрешението в по - горепосочените решения, че процесния
договор за цесия е недействителен поради неопределеност на прехвърлените
вземания, то липсата на индивидуализация на конкретното вземане от ответника,
препятствала възможността да се провери дали ищеца е носител на правото да го
реализира. Ищеца не установил материално правната си легитимация, което имало
за резултат неоснователност на претенцията му.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмено становище развива подробни съображения
за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа доводите в отговора. Допълнително уточнява заявени с отговора
оспорвания на истинността на представени от ищеца документи и искания за
задължаване ищеца да представи документи в оригинал.
С определение от открито съдебно заседание от 01.03.2019
г. съдът е указал на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК, че в срок до следващото съдебно заседание
следва да заяви дали ще се ползва от представените: договор за паричен заем №
2841031, предложение за сключване на договор за паричен заем и Приложение № 1
от 01.02.2018 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г.. С определение от същото открито съдебно заседание от
01.03.2019 г. съдът е задължил ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, на основание чл. 183 ГПК, най - късно в следващото
съдебно заседание да представи оригинали или официално заверени преписи от:
договор за паричен заем № 2841031, предложение за сключване на договор за
паричен заем, рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г., Приложение № 1 от 01.02.2018 г. към рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия). Указано е на ищеца, че при неизпълнение на
указанията съдът ще изключи от доказателствата по делото представените преписи
от гореописаните документи.
С определение от открито съдебно заседание от
29.03.2019 г., предвид частично изпълнение от ищеца на дадените с определение
от 01.03.2019 г., указания съдът е констатирал, че оригиналите на: договор за
паричен заем № 2841031/29.06.2017 г. и предложение
за сключване на договор за паричен заем от 28.06.2017 г. съответстват пълно и
точно с представени по делото по - рано преписи от тези документи, на основание
чл. 183 ГПК. С определение от същото
открито съдебно заседание от 29.03.2019 г., са изключени от доказателствата по
делото, на основание чл. 193 вр. чл. 194 ГПК, предвид незаявеното изрично
желание от ищеца да се ползва от представените документи следните писмени
доказателства, а именно: договор за паричен заем № 2841031/29.06.2017 г. и предложение за
сключване на договор за паричен заем от 28.06.2017 г.. С определение от откритото
съдебно заседание от 29.03.2019 г., са изключени от доказателствата по делото,
на основание чл. 183 ГПК, предвид непредставяне на оригиналите на документите
от ищеца: рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и приложение № 1 от 01.02.2018
г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия).
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт"
АД за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, от уведомление от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД и от
потвърждение от „Изи Асет Мениджмънт" АД, че ищеца е упълномощен от „Изи
Асет Мениджмънт" АД да уведоми длъжниците по вземанията прехвърлени с
рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и
приложение № 1 към него, като такова уведомление за ответника е приложено към
исковата молба.
От приложеното ч. гр. д. № 610/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото
ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу С.П.Ц., заповед № 310/11.05.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 2322,74 лв. - главница; 208,18 лв. - договорна лихва за
периода от 15.07.2017 г. до 30.12.2017 г.; 1040,74 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение;
сумата 45,00
лв. - разходи за извънсъдебно събиране на задължението; сумата 108,61 лв. - законна лихва за
периода от 31.12.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 74,51 лв. - разноски за
заплатена държавна такса и сумата от 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
и последният не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на
настоящия си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на
указанията на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - икономическата експертиза, от обясненията на същото в съдебно
заседание и от представени със заключението документи, следното: заемната сума в
размер на 2500,00 лв. е получена с подписването на договора; за погасяване задължението по заема заемателят е
заплатил на 07.07.2017 г. сумата 300,00 лв.; след прехвърляне на задължението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД няма извършени плащания, остава задължение в размер на
сумата 3687,64 лв., формирано от: главница
- 2322,74 лв.; договорна лихва – 208,18 лв.; неустойка – 1085,74 лв.; лихва за
забава до 19.04.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ - 70,98
лв.; от седмичен отчет на парични постъпления на „Изи Асет Мениджмънт" АД е
видно, че ответникът по делото е внесъл на 07.07.2017 г. сумата 300,00 лв., за
погасяване на задължението.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на
претендираните вземания, т.е. съществуването на валиден договор за кредит между
праводателя му и ответника с посочения предмет, чиито клаузи съдържат
задължение за ответника да заплати процесните суми; изпълнението на
задълженията на праводателя му по този договор; твърдяната неустоечна клауза в
договора, настъпване на предвидените в неустоечната клауза обстоятелства,
обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата; размера на задължението на
ответника за главница, договорни разходи и такси и лихва начислена до подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда; наличие на
договор за цесия между него и праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на
изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Ищеца при негова доказателствена тежест не установи
сключване на договор за паричен заем № 2841031 с твърдяното в исковата молба
съдържание и между твърдените там лица. Не се установи по делото и сключване на рамковия договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., а също и изготвяне на приложение №
1 от 01.02.2018 г. към рамковия договор, касаещо вземане спрямо ответника,
произтичащо от процесния договор за кредит. Посочените доказателствени изводи
се налагат с оглед изключването с определение от 29.03.2019 г., от
доказателствата по делото, на основание чл. 193 вр. чл. 194 ГПК, предвид незаявеното
изрично желание от ищеца да се ползва от представените документи на следните
писмени доказателства, а именно: договор за паричен заем № 2841031/29.06.2017 г. и предложение за
сключване на договор за паричен заем от 28.06.2017 г. и на основание чл. 183 ГПК, на рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и приложение № 1 от 01.02.2018 г.
към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия). Преди
изключване на посочените документи от доказателствата по делото на ищеца бяха
дадени ясни и конкретни указания за извършване на съответните процесуални
действия, като същият бе предупреден за
последиците от неизвършването им в указания срок. Дори да би могло да се
приеме, че ищеца с конклудентни действия е заявил желание да се ползва от договора за паричен заем № 2841031/29.06.2017 г. и предложението за
сключване на договор за паричен заем от 28.06.2017 г., доколкото същият е
представил оригиналите на документите, това не би променило крайния
доказателствен извод, че ищеца не притежава претендираните вземания срещу
ответника, тъй като с оглед пълното бездействие на същия по указанията
дадени му по реда на чл. 183 ГПК, относно
рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.
и приложение № 1 от 01.02.2018 г. към рамковия договор, е наложително
изключването от доказателствата по делото на последните два документа /в същият
смисъл решение № 173/03.05.2012 год. по гр.
д. № 668/2011 год. на IV г.о. на ВКС/.
От събраните по делото писмени доказателства - пълномощно
от „Изи Асет Мениджмънт" АД за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, уведомление от
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и потвърждение от „Изи
Асет Мениджмънт" АД, може да се направи най - общо извод, че ищеца е
упълномощен от „Изи Асет Мениджмънт" АД да уведоми длъжниците по
вземанията прехвърлени с рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. и приложение № 1 към него, както и, че такова
уведомление за ответника е приложено към исковата молба, но тези документи не установяват
конкретните правопроизводящи факти, относими към претендираните от ищеца вземания,
нито съдържат данни за съдържанието на твърдяното правоотношение между
ответника и праводателя на ищеца, а още по – малко за извършена цесия в полза
на ищеца с предмет вземания срещу ответника. При горните изводи относно
ангажираните от страните писмени доказателства по делото следва да се обсъди и
заключението на вещото лице по събраната съдебно - икономическа експертиза. Заключението на вещото лице е изготвено въз
основа на счетоводните книги на ищеца и твърдяния му праводател и други
документи в счетоводството на последните, които по същество представляват
частни свидетелстващи документи. За такива документи законът по изключение дава
възможност да установяват изгодни за издателя си факти, в случая на чл. 182 ГПК. Въз основа на такива документи е изготвено и заключението на вещо лице по
събраната съдебно - икономическа експертиза, поради което неговата доказателствена
сила е производна от силата на посочените документи. Вписванията в счетоводните
книги, на каквито се основава експертизата, съгласно чл. 182 ГПК, се преценяват
от съда според редовността им и с оглед другите обстоятелства по делото.
Редовността на тези вписвания не се предполага, а следва да се установи от
страната, която се позовава на тях, а доказателства за редовността им ответника
не е ангажирал, нещо повече установи се по делото от заключението на вещото
лице, че в процесните вписвания са отразени неточни изчисления (например на лихвата за забава), което наред с обсъдените по
– горе доказателства налага извод за нередовно водене на книгите /Решение № 42
от 25.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 485/2003 г., ТК, II т. о./. Не може да се
приеме, че установеното от вещото лице плащане на сумата 300,00 лв. от
ответника на праводателя на ищеца, представлява извънсъдебното признание на задълженията,
претендирани по делото. Съгласно чл. 175 ГПК, съдът е задължен при извършено пред него признание на факт да прецени
признанието с оглед на всички обстоятелства по делото. Посоченото задължение на
съдът, относимо за съдебно признатите факти, е важимо и при извънсъдебните
признания на неизгодни за признаващият обстоятелства, в още по – голяма степен.
Предвид всичко изложено по – горе относно събраните доказателства по настоящото
дело и при възприемане на посоченото частично плащане, като признание на факт,
не се установи по делото подкрепа на обсъжданото признание от доказателствената
съвкупност. Дори да би могло да се приеме, че с плащането на посочената сума се
извършва признание, това би се отнасяло единствено да платения размер на сумата
и то по отношение на „Изи Асет Мениджмънт" АД, а не по отношение на ищеца.
На последно място следва да се отчете, че по делото
няма представено връчено на ответника уведомление за цесия до ответника. Не може
да се приеме, че е осъществено и връчване до ответника на уведомлението за
прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, същото като част от приложенията към исковата молба е
получено от назначения от съда особен представител и предаването му не може да
се приравни на съобщаване на длъжника предвид особения характер на
представителството от назначен от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален
представител и обема на неговите правомощия. По тези съображения следва да се
приеме, че длъжника не е бил валидно уведомен за прехвърляне на вземанията към
нов кредитор, поради което правата на ищеца да търси вземанията си от ответника
са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията има действие от
момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния
кредитор. В посоченият смисъл е определение № 567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., с което настоящият
състав се солидаризира.
Предвид всичко изложено не се установи при
доказателствена тежест на ответника за това обстоятелство, претендираните суми,
в твърдения от ищеца размер да му се дължат и то именно по договор за паричен
заем № 2841031, рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. и приложение № 1 от 01.02.2018 г. към рамковия договор, поради
което предявените искове като неоснователни следва да се отхвърлят, като не се
налага обсъждане на останалите изложени доводи от страните, доколкото и при
евентуална тяхна основателност, същите не могат да променят горните изводи
относно крайния изход по делото.
Относно
разноските, предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК, на ищеца разноски не се дължат
нито по исковото, нито по заповедното производство, а ответника има право на
разноски, но предвид че не е направил искане и не е представил доказателства за
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от
Р.Г.А.и Т.Я.К.против С.П. Ц., с ЕГН **********,***, за установяване
съществуване на парични вземания за сумите: 2322,74 лв., главница; 208,18 лв., договорна
лихва за периода от 15.07.2017 г. до 30.12.2017 г.; 1040,74 лв., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 45 лв., разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава върху непогасената
главница, в размер на 108,61 лв., за
периода от 31.12.2017 г. до 19.04.2018 г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, дължими по договор за
паричен заем № 2841031, рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и приложение № 1 от 01.02.2018 г.
към рамковия договор, за които вземания е издадена заповед № 310/11.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 610/2018 г. по описа на Районен съд -
Севлиево.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: