Р Е Ш Е Н И
Е № 339
гр. Пловдив, 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1429 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: ********* против Н.Й.К., ЕГН: ********** с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр.
с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 527,32 лв. - главница, дължима по договор за
кредит с „***“ № *** от 25.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 77,50 лв. – такса разходи за събиране; сумата от 120,00
лв. – такса разходи за дейността на служител; сумата от 155,00 лв. – неустойка
за периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2016 г.; сумата от 104,07 лв. –
обезщетение за забава за периода от 06.09.2016 г. до 30.04.2018 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6872 по описа за 2018 г. на ПРС.
Ищецът сочи, че на 25.03.2016 г. между „Аксес
Файнанс“ ООД, като заемодател и Н.Й.К., като заемател, е сключен Договор за
кредит „***“ № *** при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписване на договора заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя револвиращ кредит в максимален размер на 600,00 лв., а
заемателят се е задължил да върне сумата на заемодателя, съгласно
условията на сключения договор. Съгласно договореното между страните заемателят
получава от заемодателя месечно извлечение за извършените транзакции с картата
като заемателят се е съгласил да получава всички съобщения във връзка с
ползването на картата и изпълнението на договора на личния си акаунт, който
съгласно договора е бил длъжен да създаде. Срокът на договора бил 6 години, а
срокът на валидност на картата – 2 години, като след неговото изтичане е
следвало да се преиздава нова такава, докато старата подлежала на връщане.
Кредитополучателят е усвоил заемни суми на 01.04.2016 г. – 200 лв.; 04.04.2016
г. – 300 лв.; 07.04.2016 г. – 100 лв. или общо 600 лв., като според уговореното
между страните, заемателят дължал договорна лихва, която се начислявала
ежедневно. Поради настъпила забава при плащането на текущото задължение на
заемателя е била начислена договорна лихва в размер на 67,32 лв., за периода от
02.04.2016 г. до 06.07.2016 г. В договора било посочено, че при неплащане на
задължението от страна на длъжника, същият следвало да предостави лично
обезпечение, а именно поръчителство. При неизпълнение на това облигационно
задължение, длъжникът дължал неустойка, като на същия е била начислена такава в
размер на 180 лв. за периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2016 г., именно поради
непредоставяне на горепосоченото лично обезпечение. В договора още е посочено,
че при неизпълнение на задължението на падежа, заемателят е следвало да заплати
сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението. Именно поради неизпълнение и на това
задължение, на длъжника е начислена такса разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 142,50 лв. за периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2016
г. Също така, поради неизпълнение на задължението на заемателя да заплати
минимум 15 % от одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора става
предсрочно изискуемо, която предсрочна изискуемост, по силата на уговорка между
страните, настъпва автоматично, без да е нужно кредитора да уведомява длъжника.
В настоящия случай, предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на
06.09.2016 г. като от тази дата се начислява и законна лихва. Начислена е била
е лихва за забава в размер на 104,07 лв. за периода от 06.09.2016 г. – датата
на настъпване на предсрочната изискуемост до 30.04.2018 г. – датата на
входиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По силата
на сключения между страните договор, след настъпване на предсрочната
изискуемост, длъжникът трябвало да заплати еднократно такса разходи за
дейността на служител в размер на 120 лв. Към настоящия момент, длъжникът е
направил плащане в размер на 230 лв., с които са погасени 65 лв. за такса
разходи за събиране, 25 лв. за неустойка, 67,32 лв за договорна лихва и 72,68
лв. за главница. След приспадане на тези суми, длъжникът в настоящото
производство дължи сумите, описани по-горе.
На 11.04.2017 г. между „Аксес
Файнанс“ ООД, ЕИК: ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК:
*********, било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който вземането на „Аксес Файнанс“ ООД,
произтичащо от договор за кредит „***“, е прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Агенция
за събиране на вземания“ АД /сега
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ , ЕИК ********* е правоприемник
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********. Цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Длъжникът не е бил открит, след като на два пъти е било изпращано уведомление
за извършената цесия – първия път на дата 13.04.2017 г., а втория път на дата
08.01.2019 г. Иска се да бъде прието като доказателство копие от Уведомлението
за извършената цесия с изх. № ***/*** от
08.01.2019 г., което да бъде връчено на ответника от съда, заедно с исковата
молба по настоящото дело. Моли се, в случай, че и този път ответникът не бъде
намерен, съобщението за цесията да бъде връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че за „Агенция за
събиране на вземания“ АД е възникнал правният интерес от подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ЧГД № 6872/2018 г. била издадена заповед за
изпълнение, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя
подаването на настоящата искова молба. Моли се настоящият установителен иск за
съществуване на вземането да бъде уважен.
Претендират се и направените разноски в заповедното производство, както и
разноските в исковото производство, включващи и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лв.
Ответникът е подал отговор чрез
особен представител в законоустановения срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Сочи се, че така извършената цесия между
„Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, е нищожна, поради противоречие на закона и по
специално на чл.26, ал.1 от ЗПК. По-нататък се оспорва и обстоятелството, че
ответникът е бил редовно уведомен за прехвърлянето на вземането, поради което за
ответната страна не съществува задължение да престира на ищеца /цесионера/.
Оспорва направеното от ищеца изявление в исковата молба, че нейното получаване
от страна на длъжника, може да се счита за редовно уведомяване за извършената
цесия, тъй като само цедентът може да прави подобно съобщение. Заявява, че
представеното с исковата молба уведомление за цесията не изхожда от цедента -
„Аксес Файнанс“ ООД, а от цесионера - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
поради което не поражда законовите последици на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Особеният
представител твърди по-нататък, че неговият мандат в настоящото производство се
свежда единствено до процесуално представителство, поради което не може да се
приеме, че след като той е запознат с така направеното прехвърляне, длъжникът
се счита за редовно уведомен. Позовава се също на чл.26, ал.4 от ЗПК, според
който кредиторът е длъжен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането.
Счита също, че не е налице настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Твърди,
че кредитодателят е бил длъжен да уведоми кредитополучателя за настъпването й и
че липса на необходимост от уведомяване, както и предварителен отказ на
длъжника от това право противоречи на разрешението, дадено в ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС. Ответната страна посочва още, че ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. Заявява се още, че в тежест на ищеца е да докаже, че преди
образуване на заповедното производство, длъжникът е бил редовно уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост, в тази връзка се позовава и на съдебна
практика на ВКС. С оглед изложеното счита така предявеният установителен иск за
неоснователен и недействителен. В исковата молба не се представят споменатите в
нея общи условия на договора, от което не може да стане ясно, дали те са
подписани от двете страни на всяка една страница, както законът изисква и с
оглед на което счита, че договорът за кредит „***“ е недействителен. Поради
това, ответникът твърди, че дължи само чистата стойност на кредита /без лихви,
разноски и пр./. Заявява, че неустойката (155 лв.), разходите за събиране на
вземането (77,50 лв.) и разходите за дейност на служител (120 лв.),
претендирани в исковата молба, не се дължат, поради нищожност на самите клаузи
от договора, от които произтичат тези вземания. Твърди се, че неустойката
противоречи на добрите нрави, а също и че с нея се заобикаля закона и
по-конкретно чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК. Моли съдът да приеме клаузата, посочена в
чл.22, ал.4 и 5 от договора за кредит „***“ за нищожна. С оглед това, длъжникът
заявява, че дължи само и единствено усвоената главница по кредита в размер на
600 лв. и то намалена с направените от него плащания в размер на 230 лв., т.е.
дължи крайна сума от 370 лева. Моли се предявеният от ищеца иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан по основание и размер.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
На 25.03.2016 г. между ответника
в качеството на кредитополучател и Аксес Файнанс ООД – кредитор е сключен договор
за кредит „***“, въз основа на който
кредиторът предоставя
на кредитополучателя кредит в максимален размер от 600 лв., под формата на
рарешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. На
кредитополучателя е предоставен платежен инструмент- кредитна карта № ***,
издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, за което е подписано и Приложение №1,
неразделна част от договора, съдържащо условия за ползване на международна
платежна карта и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта. Отразено е, че договорът се сключва за срок от
6 години. В чл. 6 е предвидено, че кредитополучателят може по всяко време да
усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през
целия срок на валидност на договора, се задължава да заплаща на всяко 2-ро
число на месеца, текущото си задължение, дължимо за предходния месец.
Предвидено е, че текущото задължение представлява сбор от усвоена и непогасена
главница, която следва да се плати между 01 и 19 – то число на текущия месец,
усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец,
начислена и непогасена договорна лихва върху сумите по т. 1 и т. 2 на основата
на посочения в този договор годишен процент, неустойки за неизпълнение, лихва
за забава и разходи за събиране в случай, че такива са начислени през текущия
месец. В чл.4 от договора са уговорени условията, както следва: срок на
кредита, фиксиран годишен лихвен процент- 43,2 % и ГПР 45,9 %, като са посочени
допусканията, взети предвид при определянето му. Предвидено е, че върху
усвоения размер на кредита, Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в
размер от 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и
непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с
продължителност 30 дни. Общата сума, дължима от Кредитополучателя, съгласно чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК се сочи, че включва следните суми: усвоената и непогасена
главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за
ползване на картата, дължими от Кредитополучателя, посочени в Тарифата. В чл.8 от договора е предвидено, че върху
усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължи договорна лихва, посочена в
договора, която се начислява ежедневно. В чл.8, ал. 2 от договора е предвидено,
че с подписване на договора, кредитополучателят се задължава да върне на
кредитора усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, лихва за
забава, неустойка за неизпълнение на задължения по договора и разходи за
събиране, описани в договора или Условията, в случай, че такива са начислени. В чл. 12 от договора е предвидено, че в случай
че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на падежа (до всяко
второ число на месеца за текущото задължение, дължимо от предходния месец),
същият е длъжен да предостави на кредитора обезпечението по чл. 16 от договора,
както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която
до послужи за частично погасяване на задължението му в срока по чл. 16 от
договора, а именно три дни от датата след падежа за заплащане на текущото си
задължение. В чл. 12, ал. 2 от договора е посочен реда за погасяване на
задълженията по договора за кредит. Съобразно
договореното между страните в чл. 16 от договора, ако кредитополучателят не
плати текущото си задължение на падежа, същият се задължавал да предостави в
срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, като поръчителят
следва да отговаря на определени условия. При неизпълнение на задължението си
за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка
в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. В чл. 15 от договора е уговорено, че за
обезпечаване на вземанията по договора за кредит, кредитополучателят в
качеството на залогодател учредява в полза на кредитора в качеството на заложен
кредитор, залог върху вземанията по Трудов договор от 10.11.2014 г., сключен с *** ***. В чл.18 от договора е предвидено правото на
кредитора да прехвърля по всяко време правата си по договора на трето лице,
включително да заложи вземането в полза на трето лице по реда на Закона за
особените залози, като в последния случай, уведомяването на кредитополучателя
се извършва по реда на чл. 28 от договора. В чл. 22 се сочи, че в случай, че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично
задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15 %
(петнадесет процента) от одобрения кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от
сумата от одобрения кредитен лимит, кредиторът има право да обяви цялото му
задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Посочва се, че обявяването на предсрочната
изискуемост се извършва по някой от начините по чл. 28 от договора. След
настъпване на предсрочната изискуемост, договорна лихва спира да се
начислява. В чл. 28 от договора е
предвидено, че всички писма, покани, съобщения или други документи между
страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на
адресите за кореспонденция, изпратени по факс или е-mail адрес, посочени от страните в
Договора. Кредитополучателят се задължава да уведомява кредитора писмено в срок
до 3 дни при промяна на данните. При изпълнение на задължението по ал. 2,
изпратените до последния известен адрес за кореспонденция съобщения, е
уговорено, че ще се считат за валидно връчени и узнати от кредитополучателя с
изтичането на 3 дни от изпращане. В чл. 22, ал. 5 от договора е предвидено, че
след настъпване на предсрочната изискуемост, кредитополучателят дължи
еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв., включваща разходи на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В чл.
22, ал. 4 от договора е предвидено, че при забава за плащане на текущото
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи на
кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50
лв. за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по
чл.12, ал.1 от договора. В случай, че
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по чл.16 от договора,
но заплати 15% от кредитният лимит, съгласно чл.12, ал.1, до 5 то число на
съответния месец, същият не дължи разходи за събиране на задълженията по тази
алинея, но дължи неустойка по чл. 21 от Договора в размер на 10 %. Тази
неустойка е предвидено при непредставяне на допълнително обезпечение по чл. 16
от договора и е в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. Заявено е от заемателя, че е получил общите
условия, които са приложени и като доказателство по делото. В чл. 10 е
посочено, че актуално състояние може да бъде проверено чрез създаден от
заемателя личен акаунт в сайта ***, който същият се задължава да
регистрира в срок от два дни от подписване на договора.
По делото е представено и
Приложение № 1 към договор за кредит „***“ с КИД *** от 25.03.2016 г.,
представящо Общи условия за ползване на международна платежна карта. Предвидено е, че картата се предава лично на
картодържателя, като с подписване на протокол за предаване на картата,
картодържателят удостоверява, че е получил надлежно картата и отделен запечатан
плик с ПИН. Предвидено е, че са начисляват такси, определени в Тарифата, която
се сочи, че може да бъде променяна едностранно с 2 месечно предизвестие до
картодържателя. Приложението и
съдържащата се в него тарифа са подписани от страните по договора.
На 07.11.2014 г. между АКСЕС
ФАЙНАНС ООД в качеството на продавач – цедент и праводателя на ищцовото дружество (АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ООД) в качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се
уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от
договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и от договори за потребителски кредит
по смисъла на ЗПК, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение №
1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен документ по
смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят нови
вземания при спазване условията на този договор на месечна база. Следващите
вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със съответната
дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване/съобразно правилата
на т. 4.1. и следващите, то става неразделна част от договора/. Уговорено е за
целите на рамковия договор всяко поредно Приложение 1 да има силата и
значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В
т.2.2. е договорено съдържанието на
приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.3. от договора е предвидено, че след
датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху
тях, а купувачът има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или
поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на
предприето принудително изпълнение. В т. 4.4 от рамковия договор е уговорено,
че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение №1 от страна на
Купувача, Продавачът се задължава да предостави на Купувача писмено
потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Съгласно т.4.5. от рамковия
договор продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците
за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от
потвърждаване на съответното Приложение №1 от Купувача. Видно
от Приложение № 1 от 11.04.2017 г., неразделна част от договора на цесионера е
прехвърлено вземането в договор за
кредит *** от 25.03.2016 г. в размер на 1067,42 лв., включващо главница в
размер от 600 лв. и заемни такси и
лихви. С Потвърждение за сключена цесия,
издадено на основание чл. 4.4. от рамковия договор, прието като доказателство
по делото, продавачът – цедент е потвърдил прехвърлянето на вземанията.
На 13.04.2017 г. и на 08.01.2019 г. ищецът е изпратил до
ответника уведомителни писма за извършената цесия, както и покана за заплащане
на дължимите суми, като писмата са изпратени до адреса, посочен в договора, но са
върнато като непотърсени и поради липса на връзка с получателя.
АКСЕС ФАЙНАНС ООД е упълномощило
ищцовото дружество да уведомява всички длъжници по всички вземания на
Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор от 07.11.2014 г. (л.24 по
делото).
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че предоставения на ответника кредитен лимит е
усвоен чрез няколко транзакции до размера на сумата от 600 лв., като са
изтеглени суми в различни размери през периода от 01.04.2016 г. до 07.04.2016
г., като установените транзакции напълно
съответстват на описаните в исковата молба. Установено е, че по договора е
платена обща сума в размер от 230 лв., както следва сумата от 90лв.- платена на
31.05.2016 г., сумата от 100 лв. платена на 21.06.2017 г. и сумата от 40 лв.-
платена на 17.07.2017 г. С така платените суми се установява, че са
осчетоводени следните погасявания на задължения по договора за кредит, а
именно: погасена главница в размер от 72,68 лв., погасена договорна лихва в
размер от 67,32 лв., погасена неустойка в размер от 25 лв. и погасени разходи за събиране на
вземанията в размер от 65 лв. Размерите на задълженията по договора за
кредит към датата на цесията се сочи, че са както следва: главница в размер от 527,32
лв., неустойка за неизпълнение по чл. 21 от договора в размер на 155 лв. за
периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2016 г., разходи за събиране на вземанията по
чл. 22, ал. 5 в размер от 77,50 лв. за периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2016
г. и разходи за събиране на вземанията по чл. 22, ал. 6 за един служител на
06.08.2016 г. в размер от 120 лв. След приспадане на платените суми са останали
дължими суми съответстващи изцяло на заявените в исковата молба, като дължими
от ответника. След датата на цесията не се установява да са извършвани плащания
от страна на ответника. Установява се,
че размерът на лихвата за забава за
периода от 06.09.2016 г. до 30.04.2018 г. е 88,03 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените
искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността
на цедента –наличието на сключен договор за кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил
сумата по кредита. Ответникът следва да
докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания.
На първо място съдът счита за
неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че в договора
не е предвидено право на кредитора да прехвърля вземанията си на трети лица.
Това право е изрично предвидено в чл. 18 от договора.
Следва да се разгледа и направеното
от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Съгласно
Решение № *** г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и цитираното по – горе
решение, изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД; Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235,
ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, постановено по
реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Неоснователно се явява и
възражението, че ответникът не е
уведомен за извършената цесия по надлежния начин. С исковата молба е
връчено уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента,
действащ чрез пълномощник цесионера, и
същото е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради
което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя
е породила действие за длъжника,представляван от особен представител, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото/в този смисъл са постановените от ВКС
на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.
о./.Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия,
поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Съдът не споделя тезата, че не е
налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради това, че
книжата по делото и уведомлението за съответната цесия са връчени на неговия особен представител, а не лично на
длъжника.
Назначаването на особен
представител на ответникът е вследствие на неуспешни усилия същата да бъде издирена, както на
известните й адреси, така и по месторабота. Фигурата на особения представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно
получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и
т.н..
И в двата случая, представителят
има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключения на тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично
упълномощаване-чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК за особения
представител.
Съдът не споделя разбирането,
че връчването на уведомлението за цесия
на особения представител по делото, представлява приемане на материалноправно
изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото,тъй като това би
означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата по договора за
цесия по съдебен ред, поради неуспешното
издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за
цесията.
В
трайната съдебна практика е прието, че
действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент
от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати.В тази връзка
длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор.
В случая не се твърди да е платено на ненадлежен
кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на
вземания по договора за цесия.
С оглед горното следва да се
разгледа дали е налице действителен договор за кредит.
Не се оспорва и от представените
по делото доказателства се установява, че между АКСЕС ФАЙНЕНС ООД и ответника е
сключен договор за кредит, по силата на който на ответника е предадена кредитна
карта с кредитен лимит от 600 лв., който ответникът е усвоил изцяло.
Съдът счита за неоснователни
възраженията на особения представител на ответника, че не са спазени
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Действително общите
условия не са подписани на всяка страница от кредитополучателя и нормата на чл.
11, ал. 2 ЗПК предвижда, че общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора, но
тази норма е приложима само когато договорът за потребителски кредит е сключен
при общи условия. В конкретният случай обаче, в процесният договор не се
констатира, да е налице препращане към общите условия. Доколкото процесния
договор има установеното от закона задължително съдържание, а общите условия не
са задължителен елемент от него, то направените в тази връзка възражения за
недействителност на договора се явяват неоснователни. Изрично е посочено, че
кредитополучателят се задължава да ползва и върне кредита, съгласно условията
на договора, а не съгласно предвиденото в общите условия. Липсва позоваване на
общите условия и при посочване на уговорките, на които се основават претенциите
на ищеца.
От ответника, освен вземанията за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се претендират и вземания за
неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 16 от договора, такса разходи за
събиране и такса разходи за дейност на служител. По отношение на последните три
вземания, съдът намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за
тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи
служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и
при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен
обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното
начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на IV г.о., Решение №
229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011г. на II т.о.,ВКС и др.
Процесният договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в
сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък,
които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието
спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
Въведената в договора за кредит отговорност за отнапред определени разходи – чл. 22, ал.4 и
ал. 5 от договора, представлява по съществото си неустойка, дължима при
забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не е
плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на
тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със
забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
този закон, е нищожна.
По тези съображения и на
основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на договора, а именно:
чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора, които погрешно са записани от вещото лице в
заключението, като чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ,
са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по
договора за кредит. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора
суми за
разходи за събиране на вземането по чл. 22, ал. 4 от договора в размер
от 107,50 лв. и разходи за събиране на вземането по чл. 22, ал. 5 от договора в
размер от 120 лв.
Ответникът не е направил изрично възражение за
недействителност на предвидената в договора клауза за неустойка, като съдът
следи служебно дали същата противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на
неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави
по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество
и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./
Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и
наказателна функция. В случая
неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение
има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение
на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това
задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и
относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при
изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който
е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването
на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към
извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още
към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на заемателя.
По тези съображения и на
основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на договора, а именно:
чл. 16 и чл. 21, чл. 22, ал. 4 и 5 са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за
кредит. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за
неустойка по договора и за такси разходи и исковете за признаване на
установено, че се дължат сумите от 155 лв.- неустойка, 77,50 лв.- разходи за
събиране на вземането и 120 лв.- разходи за събиране на вземането за един
служител следва да се отхвърлят.
По отношение на възражението за
липса на доказателства за предсрочна изискуемост на вземанията, предмет на
настоящото производство, съдът счита същите за основателни.
С оглед задължителните указания
по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена
главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага
позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.
В настоящия казус, както и в т.
12 от заявлението заявителят се позовава единствено на настъпила автоматична
предсрочна изискуемост, на основание клаузи от договора, предвиждаща
автоматично отнасяне в просрочие на кредита при невнасяне на минималната
погасителна вноска в период от пет последователни месеца. Доколкото
установителният иск по чл. 422 ГПК има за предмет установяване само на
притезанието, за което е издадено вече изпълнително основание, извън предмета
му остават всички други правопораждащи факти, освен посочените в заявлението. В
този смисъл и обстоятелствената част на допустимия установителен иск се свежда
само до първия елемент от фактическия състав за пораждане на вземането. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. По делото липсват доказателства, установяващи уведомяване на длъжника
за настъпилата предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като липсват и твърдения в
тази насока, тъй като ищецът неправилно счита, че е налице автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост. Впоследствие в становището по отговора
на исковата молба ответникът е заявил, че е налице редовно връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост чрез изпращане на личния акаунт на
Кредитополучателя, което не само, че представлява ново твърдение спрямо
изложеното в исковата молба и в заявлението, но и не се установява по делото
при разпределената доказателствена тежест за това.
Съгласно приетото с ТР № 8/
02.04.2019 г., по т. д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид на това следва да бъдат
присъдени вземанията с настъпил падеж към приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция, които са установени от вещото лице в приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
Действително договорът за кредит "***"
е сключен за срок от 6 години, но падежът на задълженията по него настъпва не с
изтичането на този срок, а съобразно приетите с клаузите на договора срокове. В
настоящия случай се касае за револвиращ потребителски кредит, като в рамките на
срока на договора (6 години) кредитодателят се задължава да предостави на
кредитополучателя кредит с револвиращ максимален размер от 600 лв., който е
равен на максималния кредитен лимит, в рамките на който лимит
кредитополучателят може да тегли суми в брой или да извършва платежни
нареждания с предоставената му карта. ( В този смисъл е и Решение № 538 от 25.04.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 402/2019
г.)
Съгласно предмета на договора на
ответника се предоставя кредитен лимит в размер на 600 лв., като дължимите от
кредитополучателя усвоени суми от предоставения му кредитен лимит и лихви
следва да се погасяват ежемесечно (чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от договора за кредит).
Ответникът е усвоил заемна сума в
размер на 600 лв. в периода от 01.04.2016 г. до 07.04.2016 г., като съгласно
договореното чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от договора за кредит падежът на задължението
за главница е настъпил на 02.05.2016 г., от който момент нататък
кредитополучателят е в забава по отношение на главницата.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора
за кредит ответникът дължи възнаградителна лихва в размер на 0, 12 % върху
усвоения размер на кредита, която се начислява за всеки ден върху усвоената
непогасена главница. В случая договорната лихва не е предмет на настоящото
производство.
Доколкото ищецът е изпаднал в
забава относно плащането на главницата, то се дължи и обезщетение за забава,
което е изчислено от вещото лице в размер от 88,03 лв. за периода от 06.09.2016
г. до 30.04.2018 г.
Относно останалите претенции за
разходи за събиране на вземане и за дейност на служител, както и неустойката по
чл.21 от договора, същите не се дължат поради нищожност на клаузите. Относно разходите
за събиране на вземане и за дейност на служител в размер съответно на 77, 55
лв. и 120 лв., същите не се дължат и поради липса на предпоставки за
начисляването им, доколкото не се установи по делото да е налице обявена
предсрочна изискуемост.
Направените от ответника плащания в размер на 230 лв. с оглед
нищожността на клаузите за неустойка и разходи съдът приема, че са погасили
задълженията за главница и договорна лихва, като погасената главница е в размер
от 162,68 лв. Предвид частичното погасяване на главницата, то искът за
установяване на дължимост на главницата се явява основателен и доказан до
размера от 437,40 лв. Съдът счита за основателна и претенцията за обезщетение
за забава, като размерът на същата съдът определя на основание чл. 162 ГПК чрез
използване на онлайн калкулатор въз основа на установената падежирала главница,
както следва: 73,15 лв. за периода от 06.09.2016 г. до 30.04.2018 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Ищецът претендира
разноски в размер на 75 лв. за заповедното производство и 1075 лв. за исковото
производство. Съдът счита за неоснователна претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., като определя същото на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за правната помощ
в размер на 100 лв., от което следва, че разноските в настоящото исково
производство са в размер от 825 лв. Съразмерно на уважената част от исковите претенции
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в
размер от 39 лв. и в исковото производство в размер от 429
лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Й.К., ЕГН: ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 437,
40 лв. - главница, дължима по договор за кредит с „***“ № *** от 25.03.2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 73,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.09.2016 г. до
30.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6872 по описа за 2018 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
против Н.Й.К., ЕГН: ********** искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата, представляваща
разлика между претендираната сума от 527,32 лв. и установената сума в размер от 437,40 лв. -
главница, дължима по договор за кредит с „***“ № *** от 25.03.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 30.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 77,50 лв. – такса разходи за
събиране; сумата от 120,00 лв. – такса разходи за дейността на служител; сумата
от 155,00 лв. – неустойка за периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2016 г.; сумата,
представляваща разлика между претендираната сума от 104,07 лв. и установената
сума от 73,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.09.2016 г. до
30.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6872 по описа за 2018 г. на ПРС, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА Н.Й.К., ЕГН: ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 39 лв.-
разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 6872 по описа за 2018 г. на ПРС и сумата
от 429 лв.- разноски по съразмерност по гр.д. № 1429/2019 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ