№ 153
гр. Оряхово, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20231460100185
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Д., ЕГН
********** от ....., действащ чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК Враца
против К. Г. А., ЕГН ********** от ........, Н. П. И., ЕГН ********** от .......,
П. И. П., ЕГН ********** от ....... и М. Д. П., ЕГН ********** от ....... –
последните двама родители на Н. П. И. за солидарно заплащане на сумата от
10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от първите двама ответници на ...... г., съгласно влязла в сила на
22.12.2021 г. Присъда по НОХД № .... г. по описа на РС Оряхово за причинена
средна телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в линейно
счупване на долна челюст, ведно със законната лихва от деня на увреждането
– ...... г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 и чл. 48, вр. с чл. 52 от ЗЗД
за солидарно заплащане от страна на ответниците на сумата от 10 000 лв.
неимуществени вреди за причинени на ...... г. телесни увреждания на ищеца,
съгласно влязла в сила Присъда по НОХД № .... г. по описа на РС Оряхово,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – ...... г. до окончателното
изплащане на сумата.
От името на ищеца се твърди, че на ...... г. на стадиона в ...... се е състоял
футболен мач между отборите на ФК .... ...... и ФК ......, като ищецът е
участвал в отбора на ......, а първите двама ответници – Н. И. и К. А. – в отбора
на ..... По време на мача последните двама са нанесли побой над ищеца чрез
удари в областта на главата, което е довело до счупване на долна челюст
вдясно и лечение в МБАЛ „Христо Ботев“ Враца и УМБАЛСМП „Пирогов“,
вкл. е наложило оперативна интервенция.
Твърди се, че около 50-60 дни след това ищецът е изпитвал силни
болки, като не е могъл да отваря устата си, да се храни нормално, не се е явил
1
на два от студентските си изпити, стоял е единствено вкъщи и е изпитвал
неудобство от хората, тъй като не е могъл да контактува нормално с тях.
Сочи се също, че това увреждане представлява средна телесна повреда и
срещу Н. И. и К. А. е било повдигнато обвинение с обвинителен акт, по което
е образувано НОХД № .... г. по описа на РС Оряхово, което е приключило с
влязла в сила на 22.12.2021 г. осъдителна присъда за двамата подсъдими. В
разпоредителното заседание по делото на 28.06.2019 г. съдът не е приел за
разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск срещу
подсъдимите от 10.04.2019 г.
При горните аргументи се обосновава правен интерес от предявяване на
иска за солидарно заплащане на причинени неимуществени вреди в размер на
10 000 лв. за посочените болки и страдания, причинени от страна на К. А. и Н.
И. (непълнолетен към датата на извършване на деянието), за които освен тях
следва да отговарят и родителите на последния солидарно, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – ...... г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори само от ответниците Н.
П. И., П. И. П. и М. Д. П., действащи чрез пълномощника си адв. ..... от АК
Враца, с които искът се оспорва като неоснователен при идентични доводи и
възражения.
Твърди се наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия ищец, който сам е допринесъл за настъпване на уврежданията
му по време на мача между отборите на ФК .... ...... и ФК ......, което е
предпоставка за намаляване на обезщетението.
Заявено е възражение за изтекла погасителна давност на
претендираното вземане, считано от датата на откриване на дееца – в случая
от ...... г. В този смисъл се сочи, че не е налице прекъсване на давността, с
предявяването на граждански иск в наказателния процес, тъй като искът не е
бил приет за разглеждане, поради което се счита, че иск не е бил предявяван и
не е могло да настъпи прекъсване на погасителната давност по чл. 116, б. „б“
от ЗЗД. Освен това се твърди, че не е налице и спиране на давността по чл.
115, б. „ж“ от ЗЗД, тъй като наказателното производство по НОХД № .... г. по
описа на РС Оряхово не се е развил в „съдебен процес относно вземането“,
съгласно цитираната норма, поради неприемането за съвместно разглеждане
на предявения граждански иск от страна на ищеца.
Заявено е възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на
претендираната законна лихва от деня на увреждането, предвид разпоредбата
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Твърди се прекомерност на претендираното обезщетение, предвид
принципът на справедливостта и причинените телесни увреждания на ищеца.
По изложени доводи и възражения, е отправена молба за отхвърляне на
предявения иск, с присъждане на разноски.
В отговора на исковата молба от името на П. И. П. и М. Д. П. освен
всички изложени по-горе доводи за неоснователност на предявения иск, от
страна на родителите се твърди, че на основание чл. 48, ал. 3 от ЗЗД не следва
да носят отговорност за поведението на сина им Н. по време на проведения
футболен мач, тъй като е бил под грижите и надзора на футболния клуб, към
който е тренирал и участвал в мачове. Също така се сочи, че не е налице
проявена безотговорност от страна на родителите, във връзка със
2
задълженията им по възпитание и надзор върху поведението на сина им Н.,
който не е имал регистрирани противообществени прояви преди ...... г., а в
случая не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите по
време на проведения футболен мач на посочената дата.
Заявено е възражение за прекомерност на претенцията, предвид
степента на телесното увреждане на ищеца и предвид твърденията за
ограничени финансови възможности на ответниците П. и М. П.и, които са
родители на шест деца – студенти и ученици. Претендират се разноски и е
заявено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатското възнаграждение.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С определение № ..... г., неоспорено от страните, съдът е отделил като
безспорни ненуждаещи се от доказване между тях на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК обстоятелствата, че П. И. П. и М. Д. П. са родители на Н. П. И., както
и че срещу последния и К. Г. А. е проведено наказателно производство за
причинена на ...... г. телесна повреда на Д. Г. Д., приключило с влязла в сила
присъда по НОХД № .... г. по описа на РС Оряхово. Тези обстоятелства се
установяват и от събраните по делото доказателства (удостоверение за
семейно положение, съпруг и деца, удостоверение за родствени връзки,
обвинителен акт за образувано НОХД № .... г. по описа на ОРС, разпореждане
от 22.04.2019 г. по същото дело, граждански иск от 10.04.2019 г., протокол от
осз от 28.06.2019 г., присъда от 28.04.2021 г. и мотиви към нея, Решение на
ОС Враца по ВНОХД ...... г. и съдебно-медицинска експертиза по НОХД ....
г.).
Съгласно влязлата в сила Присъда по НОХД № .... г. по описа на РС
Оряхово ответникът К. Г. А. е признат за виновен и осъден за това, че на ......
година, около 17:00 часа, в ......, обл. Враца, на футболния стадион в селото,
по време на провеждане на футболна среща, в съучастие като съизвършител с
Н. П. И., от ...., по хулигански подбуди, като е участвал в сбиване на спортния
терен, е причинил другиму – на Д. Г. Д., от ......, обл. Враца, средна телесна
повреда, изразяваща се в линейно счупване на долна челюст в областта на
десния долно челюстен ъгъл, с оток на меки тъкани, като му е нанесъл удар с
юмрук в главата в областта на дясната част на лицето - престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, алт. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, алт. 8, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК.
Със същата присъда ответникът Н. П. И., е признат за виновен и осъден
за това, че на ...... година, около 17:00 часа, в ......, обл. Враца, макар и
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си, на футболния стадион в селото,
по време на провеждане на футболна среща, в съучастие като съизвършител с
К. Г. А., от ...., обл. Враца, по хулигански подбуди, като е участвал в сбиване
и е нахлул на спортния терен, е причинил другиму – на Д. Г. Д., от ......, обл.
Враца, средна телесна повреда, изразяваща се в линейно счупване на долна
челюст в областта на десния долно челюстен ъгъл с оток на меки тъкани, като
му е нанесъл удар с крак в главата в областта на дясната част на лицето-
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, алт. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, алт. 8, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
3
От приложените Протокол от открито съдебно заседание и молба с Вх.
№ ..... г., ищецът е предявил граждански иск за солидарното осъждане на
настоящите ответници да му заплатят сумата от 10 000 лв. за причинени
неимуществени вреди, в резултат на деянието. Този иск, макар и
своевременно предявен, с протоколно определение на съда от 28.06.2019 г. не
е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и
настоящият ищецът не е бил конституиран в качеството си на граждански
ищец в наказателния процес.
Видно от представените по делото епикризи, ищецът е постъпил в
хирургичното отделение на МБАЛ „Христо Ботев“ Враца на ...... г. в леко
увредено общо състояние, изразяващо се в „силна палпаторна болба в дясната
темпоромандибуларна става, с невъзможност за отваряне на долната челюст“,
а на ...... г. е постъпил в Специализирана болница за активно лечение по
лицево-челюстна хирургия в гр. София, където е претърпял оперативна
интервенция под локална анестезия – „интермаксиларна фиксация“.
От съдебно-медицинско удостоверение № ..... г. се установява, че
ищецът е получил на ...... г. по време на спортното занимание, което е
съобщил, линейно счупване на долна челюст, в областта на десния
долночелюстен ъгъл, с оток на меки тъкани, като увреждането отговаря на
самостоятелния медико-биологичен признак „счупване на челюст“.
От приетите по делото уверение № ...... г., удостоверение за семейно
положение Изх. № ....... г., удостоверение за родствени връзки Изх. № ....... г.,
3 броя удостоверения от СУ „.....“ от 04.05.2023 г., уверение № ..... г.,
уверение № ...... г. и уверение № ...... г. се установява, че ответниците П. И. П.
и М. Д. П. са родители на шест деца, едно от които е ответникът Н. П., като
три от децата им са ученици, а другите три – студенти.
По делото са разпитани по двама свидетели на страните – С.А.С. и
Д.Г.Д. по искане на ищеца и Т.А.Т. и И.П.И. по искане на ответниците.
Показанията на св. Д.Д. (майка на ищеца) и св. И.И. (брат на ответника
Н. и син на ответниците П. и М. П.и) съдът преценява съгласно разпоредбата
на чл. 172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост.
Св. Д.а споделя, че синът й Д. е претърпял счупване на челюстта по
време на игра – футболен мач, на който е присъствала. Ударите в лицето му
са били нанесени от ответниците К. и Н., което е наложило постъпването му в
болница, поставянето на шини за наместване на челюстта, което е довело до
претърпяване на болки от страна на ищеца, хранене със сламка с течни храни,
невъзможност за говорене, прозяване, кихане по време на носенето им, което
е продължило повече от 40 дни. Възстановителният период свидетелката
определя като много дълъг и преминаващ през продължително захранване,
като едва през лятото на следващата година ищецът се е върнал към
нормалния си начин на живот. През възстановителния период не е могъл да се
явява на изпити в университета, в който е учил, не е могъл да започне работя,
не е излизал с приятели, а се е изолирал вкъщи при близките си, които са
полагали грижи за него. Тези показания на св. Д.а се подкрепят и от св.
Стилиянов, които съдът възприема с вяра, като последователни, обективни и
логично изложени във връзка с участието на страните във футболния мач,
събитията след това във връзка с причиненото счупване на челюстта на ищеца
и това, че след сваляне на шините му (след 40-50 дни от поставянето), ищецът
4
дълъг период от време е изпитвал болка.
Показанията на св. Т.Т. съдът възприема с вяра единствено в частта им,
в която заявява, че познава ответниците като ..... че Н. И. няма
противообществени прояви и заедно със своите братя и сестри живеят с
родителите си в ...., които определя като добро и отговорно семейство. Не се
възприемат с вяра показанията на свидетеля в частите им, в които веднъж
заявява, че ответникът Н. не е присъствал по време на събитието, а след това
твърди, че е бил там – на резервна скамейка и не е бил на терена при другите
играчи. В тези части показанията на свидетеля са вътрешно противоречиви, а
и тези обстоятелствата не подлежат на установяване в настоящия процес, с
оглед влязлата в сила присъда по НОХД № .... г. по описа на РС Оряхово (арг.
чл. 300 ГПК). В същия смисъл съдът не следва да се спира и на показанията
на св. И.И., в които заявява, че брат му Н. през цялото време на мача е седял
на резервната скамейка и не е нанасял удар на ищеца. Възприемат се с вяра
показанията на този свидетел в частта им, в която заявява, че ответниците и
негови родители П. и М. са добри, отговорни хора, грижещи се за голямо
семейство от шест деца, на които непрекъснато помагат по всякакъв начин.
Също така, че неговият брат Н. не е имал противообществени прояви или
агресивно поведение към околните, както докато е бил ученик, така и
впоследствие.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по допусната
съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема с вяра, като пълно,
обективно и компетентно изготвено от вещото лице. Заключението
потвърждава получената от ищеца травма – счупване на челюст (линейно
счупване в областта на долна челюст – десен долно челюстен ъгъл, без
разместване на фрагментите, с оток на меките тъкани), в резултат на която Д.
Г. е изпитвал болки и страдания, характерни за този вид травма, при
оздравителен период с липса на усложнения от 45 до 60 дни, като към
настоящия момент е налице пълно възстановяване на счупената челюст и
функциите, свързани с нея. В устните си разяснения вещото лице уточнява, че
след 60-ия ден пациентът би следвало да може да се храни нормално, като
това е обичайният общ заздравителен период за този вид увреждане, който
включва и свалянето на шините. Също така сочи, че при поставянето на
последните не би следвало да се изпитва болка, тъй като интервенцията се
прави с местна упойка. Този начин на лечение (чрез поставяне на шини) е
единственият възможен, тъй като ако не са били поставени шини,
оздравителният период ще бъде по-дълъг от посочения в заключението
обичаен такъв от 60 дни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
искове, съдът намира същите за доказани по основание и частично
основателни по отношение на заявения общ размер на претенцията за
солидарно осъждане на ответниците за сумата от общо 10 000 лв. за
причинени неимуществени вреди на ищеца, по следните съображения:
Съдебната практика позволява да се търси солидарната отговорност на
всички задължени лица, с предявяването на искове, съответни на процесните
– солидарно от преките причинители на увреждането спрямо ищеца – К. Г. А.
и Н. П. И., както и от родителите на последния, непълнолетен към датата на
5
деянието – П. и М. П.и.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Предвид това, с оглед влязлата в
сила присъда по НОХД № .... г. по описа на РС Оряхово, настоящият съдебен
състав приема, че ответниците К. Г. А. и Н. П. И. са извършили процесното
деяние от ...... г., респ. същото е противоправно и виновно извършено от
тяхна страна. Доколкото престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, алт. 1, във вр.
с чл. 129, ал. 2, алт. 8, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е резултатно,
то видът и броят на телесните увреждания, както и наличието на причинно-
следствена връзка между деянието и вредите, също са установени със
задължителна за настоящия съдебен състав сила. Поради това последният е
длъжен да приеме в настоящото производство, че деянието, представляващо
основание на исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 48 ЗЗД (за този иск освен
предпоставките на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва да са
налице и специфичните елементи чл. 48, ал. 1 ЗЗД), е осъществено по
описания в присъдата на наказателния съд начин. Именно поради това се
явяват налице всички предпоставки за ангажиране на гражданската
отговорност на ответниците К. Г. А. и Н. П. И., които съгласно чл. 45 ЗЗД са
длъжни да обезщетят пострадалия за всички имуществени и неимуществени
вреди – в случая заявени само неимуществени такива, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Предвид изложеното относно исковете по чл. 45 ЗЗД, съдът намира, че и
всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД са
установени в производството, предвид събраните доказателства. Ответниците
П. и М. П.и са родители на непълнолетния към момента на извършване на
деянието от ...... г. спрямо ищеца Н. П. И., който е един от авторите на
същото, в съучастие като съизвършител с ответника К. А.. Ето защо и
доколкото Н. И. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието,
ищецът има право да избере дали да насочи иска си както против него, така и
против неговите родители, които носят лична отговорност, съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл не са спорни по делото и се
установяват от събраните гласни и писмени доказателства обстоятелствата,
че един от причинителите на увреждането на ищеца (Н. И.) е дете на
ответниците П. и М. П.и, че не е бил навършил пълнолетие към датата на
деянието и че е живял постоянно при родителите си - ответници.
Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи,
убеждения и модел за поведение у детето. Те следва да го подготвят за
живота в обществото, да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно и критично отношение при действията му и поведението му и при
зачитане и уважение към личността и имуществото на останалите членове на
обществото, до навършване на пълнолетие - 18 години. Освен това са длъжни
да упражняват контрол над действията на детето. Отговорността им по чл. 48
ЗЗД е лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно
възпитание на детето. Неизпълнението на задълженията на родителите по
възпитанието, контрола и надзора над детето Н. П. И. е благоприятствало
извършването на деянието спрямо ищеца Д. Г..
Не се твърди от страна на ответниците П. и М. П.и, а и не са
6
представени доказателства оборващи предположението, че и двамата
ответници са упражнявали родителските права по отношение на
непълнолетния им син Н. И., поради което са налице основанията за
ангажиране на тяхната отговорност по реда на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, която е
обективна и е отговорност за чужди действия, освен ако не се докажат
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, които
освобождават родителите от тази отговорност. Доколкото отговорността на
родителите е обективна, то в тяхна тежест е да докажат възражението си, че
не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Такова е
направено с отговора на исковата молба, но съдът намира същото за
неоснователно. Към момента на деянието от ...... г. Н. И. действително не е
бил под непосредствения надзор и контрол на своите родители, като същият е
бил резервен играч при провеждането на футболен мач в ...... между отборите
на ФК .... ...... и ФК ...... – към отбора на ..... Това обстоятелство обаче не води
до извод, че родителите, макар в момента на деянието да не са осъществявали
пряк надзор върху детето си, не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите в един по-ранен момент. Следва да се отбележи, че
по отношение на непълнолетните деца нормата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД обхваща
случаите на обективна невъзможност за предотвратяване поведението на
непълнолетното дете, поради несъвместно живеене с него, поради което дори
краткотрайното отсъствие на непълнолетното дете от дома на родителите си,
не е основание същите да бъдат освободени от отговорност за вредите, които
същото е причинило по време на това отсъствие. Обстоятелството, че синът
на ответниците не е бил с тях, не освобождава неговите родители от
отговорността по чл. 48, ал. 1 ЗЗД. Пълноценната родителска грижа изисква
от родителите, съобразявайки се с индивидуалните особености на детето си,
да упражняват такъв контрол, с такива средства и по такъв начин, че да
предотвратят за в бъдеще извършването на противоправни действия от детето
си. Тези задължения и отговорности на родителите не може и не следва да
бъдат прехвърляни на футболния клуб, в който е участвал по време на
футболния мач в ....... Цитираното решение на ВКС, на което се позовават
родителите ответници, както в отговора на исковата си молба, така и в
устните състезания от страна на техния процесуален представител, е
неотносимо към настоящия случай, тъй като касае увреждане на малолетно
дете от друго малолетно такова. Текстовете, които регламентират надзора и
контрола над деца се намират в Закона за закрила на детето, а посоченият
казус на вниманието на ВКС в цитираното Решение № 662/14.03.2011 г. по гр.
дело № 1565/2009 г. на IV г.о касае разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от ЗЗДет:
„Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-
годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие” – респ. случаят касае деяние, извършено в
период на пребиваване на малолетни деца в училищна занималня, когато за
техните действия отговарят лицата, под чийто надзор са оставени те (учители,
възпитатели и пр.). Следва да се отбележи, че регламентация има и в чл. 125,
ал. 3 от СК - „Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на
малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното
дете“ – т.е цитираната съдебна практика е неприложима към непълнолетния
към датата на извършване на деянието ответник Н. И., респ. не е налице
7
основанието по чл 48, ал. 3 от ЗЗД за освобождаване на родителите му от
отговорността по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. В случая без значение се явяват
обстоятелствата дали детето е действало лекомислено, на какви добродетели
ответниците П. и М. са го учили, каква ценностна система са се стремили да
изградят у него (предвид установеното в производството тяхно старание и
отговорност в отглеждането и възпитанието на едно голямо, добро и
отговорно семейство), щом то с поведението си на практика е демонстрирало
незачитане на основни морални норми и неуважение към личността на
другиго. Меродавни са не намеренията и субективните усещания на
родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия (в този см.
Решение № 270 от 10.01.2017 г. по гр. д. № 916/2016 г., ВКС, IV г. о.).
Безспорно с действията си Н. П. И. е допринесъл за причинената на ищеца
травма – счупване на долна челюст в областта на десния долно челюстен
ъгъл, с оток на меките тъкани, което от своя страна води до извода, че
неговите родители не са изпълнили задълженията си да го възпитат в
зачитане и уважение личността на другия и избягване на всякакви действия и
ситуации, които са в състояние да доведат до физическо или емоционално
страдание у друго човешко същество. Именно затова и искът по чл. 48, ал. 1
ЗЗД се явява доказан по своето основание.
Относно размера на претенцията:
Съгласно чл. 52 ЗЗД (ППВС № 4/1968 година), обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
аспект справедливостта се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение, причинени морални страдания, отражение, което увреждането е
имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на
пострадалото лице, допълнително влошаване състоянието на здравето,
прогнози за бъдещо развитие на увреждането и др.
Критерият по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено –
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Това е
свързано с нивата на минималната работна заплата и инфлация в страната. В
последните години минималната работна заплата в страната ежегодно се
увеличава, като през 2017 г. (годината на увреждането) е била 460 лева, през
2018 г. е била 510 лв., през 2019 г. е била 560 лв. и т.н., като към настоящия
момент е 780 лв. Същевременно расте и нивото на инфлация в страната,
поради което съдебната практика следва да се съобразява с тези нива, като
увеличава и размера на присъжданите обезщетения.
Настоящият съдебен състав приема, че причинените на ищеца
травматични увреждания: линейно счупване в областта на долна челюст –
десен долно челюстен ъгъл, без разместване на фрагментите, с оток на меките
тъкани, несъмнено са му причинили болки и страдания. Съдът отчита
обстоятелството, че на ищеца е извършена оперативна интервенция –
8
междучелюстна фиксация, с общ болничен престой от ...... г. до ..... г., с
последваща антибиотична и обезболяваща терапия. Увреждането „счупване
на челюст“ представлява средна телесна повреда и е довело до затруднение на
дъвченето, говоренето, с последващо хранене с течни храни, изолация на
ищеца от обичайната му социална среда и начин на живот.
Нормалният оздравителен период от получената травма е сравнително
кратък – около 45-60 дни за възстановяване функцията на челюстта, като
ищецът се е възстановил нормално, без усложнения. Въпреки това безспорно
се установи, че пълното му възстановяване и връщане към нормалния му
начин на живот е отнело около 6-7 месеца, тъй като се е наложило по-дълго
носене на поставените му шини, по-продължителен период на захранване,
както и приемане на болкоуспокояващи медикаменти до пълното
възстановяване на счупената челюст. Налице е пълно възстановяване след
увреждането, без установени остатъчни последици за здравето на ищеца.
Съдът, като взе предвид възрастта на ищеца към момента на деянието
(24 г.), характера и интензитета на умишленото престъпление - причинена му
е средна телесна повреда, сравнително краткия период на възстановяване на
функцията на челюстта (около 45-60 дни) и сравнително дългия
възстановителен период, придружен с изпитване на болка (около 6-7 месеца),
както и свързаните с това неудобства в личен план – необходимост от
приготвяне на специална храна, изолация от приятели и обществото,
затваряне в себе си, невъзможност за явяване на изпити в университета, както
и това, че за ищеца няма остатъчни последици от счупването, намира, че
следва да присъди обезщетение в размер на 5000 лв., респ. да отхвърли
претенцията до пълния предявен размер от 10 000 лева. При определяне на
обезщетението съдът съобрази също, че претърпяното травматично
увреждане е без риск за живота на ищеца и не е тежко такова, че общият
оздравителен период е в порядъка на 45-60 дни, липсата на усложнения или
трайни последици от увреждането и предвид социално - икономическите
условия на живот в страната към момента на деликта (2017 г.), съдът намира,
че сумата от 5000 лева като паричен еквивалент на реално претърпените
неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане, удовлетворява
обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като е
взето предвид и обстоятелството, че извън общоважимият за този вид травми
оздравителен период от около 60 дни, при ищецът този период е продължил
по-дълго, с изпитване на постоянна болка и връщането му към нормалния му
начин на живот е отнело около 6-7 месеца.
Относно възражението на ответниците Н. П. И., П. И. П. и М. Д. П. за
изтекла погасителна давност относно претенцията на ищеца за предявеното
обезщетение и законната лихва върху размера му:
Следва да се подчертае, че настъпването на погасителната давност не
погасява задължението, а единствено правото на кредитора да иска
събирането му принудително (по съдебен ред). Друга важна подробност е,
че институтът на давността не се прилага служебно (чл. 120 ЗЗД) -
т.е. упражнява се чрез възражение в законоустановените за това възражение
срокове в процеса. В случая възражение за изтекла погасителна давност е
заявено само от посочените по-горе трима ответници, а не и от ответника К.
А., който не е подал отговор на исковата молба и при личното си участие в
9
съдебно заседание, не е възразил срещу предявената от ищеца претенция.
Няма съмнение с оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, че
претенцията на ищеца за обезщетение от престъплението възниква от деня на
откриване на дееца, както и че от същия момент тя става и изискуема, тъй
като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В
повечето случаи, какъвто е и настоящият, деецът е известен – в случая са
двама съизвършители, поради което давността е започнала да тече от момента
на извършване на деликта и трябва да се предяви в петгодишния давностен
срок, считано от ...... г. Изискването на закона за спиране на давността по чл.
115, б. „ж“ от ЗЗД е да е налице висящ съдебен процес относно вземането,
спрямо което тече погасителна давност – т.е предявяване на иск по реда на
ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само фактът на
образувано наказателно производство във връзка със същото деяние. В
настоящия случай безспорно се установи фактът, че от ищеца е предявен
граждански иск в наказателното производство, с Вх. № ..... г., докладван в
откритото съдебно заседание по НОХД № .... г. по описа на РС Оряхово от
28.06.2019 г. С протоколно определение в същото съдебно заседание
предявеният граждански иск не е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство и ищецът не е бил конституиран в качеството си
на граждански ищец в наказателния процес.
Съдът намира за основателни доводите на възразилите ответници, че
давността относно вземането на ищеца не е прекъсната с факта на
предявяване на гражданския иск в наказателното производство от 10.04.2019
г., не е спирала да тече в периода от 10.04.2019 г. до 28.06.2019 г. и от
28.06.2019 г. не е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност
относно вземането. Този извод следва от факта, че наказателният съд не е
уважил искането на ищеца за конституирането му като граждански ищец в
производството, респ. е отказал да приеме за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения граждански иск, като в случая
неприемането му е равнозначно на непредявяване на същия. В този смисъл е
постановеното ТР № 5/05.04.2006 г. по т. дело № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК
на ВКС и редица решения на ВКС (Решение № 143/11.05.2012 г. по гр. дело
№ 1424/2011 г. на ВКС, III г. о; Решение № 173/06.03.2019 г. по гр. дело №
22/2018 г. на ВКС, III г. о; Решение № 408/7.05.2009 г. по гр. д. № 195/2008 г.,
ВКС, І г. о.; Решение № 610/30.09.2010 г. по гр. дело № 888/2009 г. на ВКС,
IV г. о; Решение № 1016/22.12.2009 г. по гр. дело № 293/2009 г. на ВКС, III г.
о. и др.).
Именно поради горното се явяват неоснователни доводите на
процесуалния представител на ищеца, че давността относно вземането му е
прекъсната с факта на предявяване на граждански иск в наказателното
производство от 10.04.2019 г., че давността е спряла е да тече в периода от
10.04.2019 г. до 28.06.2019 г. и че от 28.06.2019 г. е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност относно вземането, която не е изтекла
(28.06.2024 г.) до предявяване на настоящата претенция с искова молба Вх. №
1373/19.04.2023 г. между същите страни, на същото основание и в същия
размер. Следва да се отбележи също, че решенията на ВКС, които се цитират
в писмената защита на ищеца (Решение № 50/19.03.2019 г. по гр. дело №
3438/2018 г. на ВКС, IV г. о и Решение № 122/30.08.2021 г. по гр. дело №
1817/2020 г. на ВКС, IV г. о) касаят случаи, в които са приети за разглеждане
10
в наказателното производство предявени граждански искове, но липсва
произнасяне по тях от наказателния съд по една или друга причина
(прекратяване на наказателното производство или отмяна на присъда и
връщане делото на прокурор за внасяне на нов обвинителен акт и
отстраняване на допуснати процесуални нарушения). В тези решения е
прието, че настъпилите, с приемането за разглеждане на граждански искове в
наказателното производство, прекъсване и спиране на давността могат да
отпаднат с обратна сила съгласно чл. 116, б. “б“ ЗЗД, само ако гражданският
съд прекрати производството по иска, поради нередовно предявен или
недопустим иск. В конкретиката на разгледаните казуси в тези решения се
има предвид, че с исковата молба пред гражданския съд не са предявени
нови искове, не са предявени повторно и същите искове – това е недопустимо
– повторно предявеният иск подлежи на прекратяване съгласно чл. 299, ал. 2
ГПК, а с подадената искова молба всъщност е поискано разглеждането им по
реда на ГПК - вече предявени и приети за разглеждане в наказателното
производство искове. Това е така, защото пострадалият не може да бъде
заставян да предяви отново претенцията си пред гражданския съд, след като
тя е отговаряла на всички останали изисквания за допустимост и поради това
е била приета за разглеждане от наказателния съд и в случая е било налице
изискването на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД за наличие на висящ съдебен процес
относно вземането, респ. давността за вземанията не е текла, била е спряла и
са уважени разгледаните от гражданския съд искове в цитираните по-горе две
съдебни решения.
Предвид горното съдът намира, че с неприемането за разглеждане на
гражданския иск от наказателния съд, същият се смята за непредявен, а от
там и че не е могло да настъпи прекъсване на погасителния давностен срок по
силата на чл. 116, б. „б” ЗЗД, въпреки инициативата на настоящия ищец да го
предяви пред наказателния съд. Давността не се счита прекъсната, ако искът
не бъде уважен, което разрешение следва да се възприеме на още по-голямо
основание в случаите, при които предявеният в наказателния процес
граждански иск въобще не е бил приет за разглеждане (Решение №
143/11.05.2012 г. по гр. дело № 1424/2011 г. на ВКС, III г. о; Решение №
173/06.03.2019 г. по гр. дело № 22/2018 г. на ВКС, III г. о; Решение №
408/7.05.2009 г. по гр. д. № 195/2008 г., ВКС, І г. о.; Решение №
610/30.09.2010 г. по гр. дело № 888/2009 г. на ВКС, IV г. о и др.).
Предявяването на граждански иск в наказателния процес е само възможност
за пострадалия за един по облекчен ред за разглеждането му, но гражданската
отговорност за вредите от деликта не е обвързана с наказателното
производство, поради което за предявяването на гражданския иск не е
необходимо деецът да бъде осъден с влязла в сила присъда. Наказателният
процес, в който не е приет за разглеждане предявен граждански иск, не се
явява процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението
(чл. 115, б. „ж“ ЗЗД) и не е основание за спиране на погасителната давност,
когато същата е започнала да тече – в случая на ...... г. Именно поради това
претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена срещу ответниците Н. П. И.,
П. И. П. и М. Д. П., тъй като е погасена по давност. Деянието спрямо ищеца,
за което е налице влязла в сила присъда е извършено от ответниците Н. П. И.
и К. Г. А. на ...... г., а искът с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 48 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от страна на
11
пострадалия, предмет на настоящото производство е предявен на 19.04.2023 г.
По делото с писмените си отговори по чл. 131 ГПК посочените по-горе трима
ответници са направили възражение за погасяване на претенцията, поради
изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД и възражението
им се явява основателно.
В конкретния случай от датата на довършването на деликта до датата на
предявяване на иска са изтекли повече от пет години. Погасено по давност е и
акцесорното задължение за лихва спрямо възразилите ответници, с оглед
изтичането на давностния срок за главното вземане. В случая, предвид
неприемането на гражданския иск на ищеца за разглеждане в наказателното
производство с протоколно определение от 28.06.2019 г., той е следвало да
предяви същия по реда на ГПК в петгодишния давностен срок (т. е до
21.10.2022 г.) и да се постанови спиране на производството, до
приключването на наказателния процес спрямо подсъдимите.
Доколкото обаче в настоящото производство се претендира солидарната
отговорност на четирима ответници и предвид факта, че ответникът К. А. не е
депозирал възражение за изтекла спрямо него погасителна давност на
предявеното вземане на ищеца, а тя тече разделно за всеки солидарен
длъжник и не се прилага от съда служебно, то искът на ищеца следва да бъде
уважен спрямо този ответник, съобразно изложените от съда мотиви за
неговата доказаност по основание и размер от 5000 лв., ведно със законната
лихва от деня на увреждането – ...... г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответниците Н. П. И., П. И. П. и М. Д. П. имат
право на разноски, които ищецът да заплати - за адвокатско възнаграждение,
за което са представени списъци за разноските и два броя договори за правна
защита и съдействие, с пълномощни. Доколкото обаче съдът констатира, че с
оглед съдържанието на представените договори за правна защита и
съдействие липсва посочен начин на плащане на възнаграждението (нито в
брой, за да послужи като разписка, нито по банкова сметка) и при липсата на
представени доказателства за извършеното плащане на уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на общо 2600 лв. (2 х 1300 лв.), съдът не
дължи присъждането му (т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК). Поради това не дължи и произнасяне по
възражението за прекомерност на същото, заявено от страна на ищеца.
Предвид уважаването на иска спрямо ответника К. А. за сумата от 5000
лв. за причинени неимуществени вреди, респ. отхвърлянето му за разликата
до предявените 10 000 лв., същият следва да заплати на ищеца заявените от
него разноски за заплатено адвокатско съразмерно с уважената част от иска -
в размер на 750 лв., съгласно представения списък и договор за правна защита
и съдействие за заплатените 1500 лв. Също така, предвид факта че съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от такси и разноски в
производството, то К. А. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Оряхово - държавна такса за уважената част от иска в
размер на 200 лева, както и сумата от 210 лева, представляваща съдебно
деловодни разноски за СМЕ, заплатени от бюджета на съда, съразмерно с
уважената част на иска.
Мотивиран от горното, съдът
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на ищеца Д. Г. Д., ЕГН ********** от .....,
действащ чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК Враца с правно основание
чл. 45 и чл. 48, вр. с чл. 52 от ЗЗД срещу ответниците Н. П. И., ЕГН
********** от ......., П. И. П., ЕГН ********** от ....... и М. Д. П., ЕГН
********** от ....... – последните двама родители на Н. П. И., за солидарното
им осъждане да му заплатят сумата от 10 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени на ...... г., съгласно
влязла в сила на 22.12.2021 г. Присъда по НОХД № .... г. по описа на РС
Оряхово за причинена средна телесна повреда по хулигански подбуди,
изразяваща се в линейно счупване на долна челюст, ведно със законната
лихва от деня на увреждането – ...... г. до окончателното изплащане на сумата,
поради настъпила погасителна давност на заявеното вземане за
обезщетение и законна лихва върху него.
ОСЪЖДА на основание чл. 45. с чл. 52 от ЗЗД К. Г. А., ЕГН
********** от ........ да ЗАПЛАТИ на Д. Г. Д., ЕГН ********** от .....,
действащ чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК Враца сумата от 5000 лева
(пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени му от ответника на ......
г., съгласно влязла в сила на 22.12.2021 г. Присъда по НОХД № .... г. по описа
на РС Оряхово за причинена средна телесна повреда по хулигански подбуди,
изразяваща се в линейно счупване на долна челюст, ведно със законната
лихва от деня на увреждането – ...... г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 5000
лева до пълния предявен размер от 10 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Г. А., ЕГН **********
от ........ да ЗАПЛАТИ на Д. Г. Д., ЕГН ********** от ....., действащ чрез
пълномощника си адв. С. Г. от АК Враца сумата от 750 лева (седемстотин и
петдесет лева), представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК К. Г. А., ЕГН ********** от
........ да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Оряхово сумата от общо 410 лева (четиристотин и девет
лева) - разноски в производството за държавна такса и платено
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
13