РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. В. Търново, 27.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на
седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Д. |
и с участието |
|
на прокурора |
Д.М. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10309 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2019г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** Р. Т.,
в качеството му на пълномощник на Й.И.М. ***. Търново, срещу Решение
№469/25.10.2019г. по НАХД №1487/2019г. по описа на Великотърновския районен
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №17-1275-002132/19.12.2017г.
на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, с което на касатора за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са
наложени наказания „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право на
управление на МПС“ за срок от 3 месеца. Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и
съществени процесуални нарушения – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението
на районния съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по
жалбата – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново не е взел становище
по жалбата.
Представител на Окръжна прокуратура – В. Търново заема
становище за законосъобразност на обжалваното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №469/25.10.2019г. по НАХД №1487/2019г.
състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление
№17-1275-002132/19.12.2017г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – В. Търново, с което на Й.И.М. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в
размер на 800 лв. и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 3
месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява безспорно извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно е наложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 6 от, като в
хода на развилото се административнонаказтелно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Така
постановеното решение е правилно.
При разглеждането на делото съдът правилно е установил
фактическата обстановка, която е изведена въз основа на подробен анализ на
събраните по делото доказателства. От обективна страна по делото е прието за
установено, че на 23.08.2017г. в 15,08 часа в гр. В. Търново на главен път I-4 София – Варна, км. 130+095 в
посока към магазин „Технополис“ се е движил лек автомобил „Волво
ХЦ90“ с рег. №СВ 2715 ВТ, собственост на „Мото-пфое
лизинг“ ЕООД и с ползвател „Сид“ АД със скорост ат
113 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.
нарушението е било установено с мобилна система тип “TFR-1M” с фабричен №602. С декларация по
чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП законният представител на ползвателя е посочил касаторката като лице, управлявало автомобила. До Й. М. е
била изпратено писмена покана за явяване за съставяне на АУАН, като след неявяване
от нейна страна актът е уставен при условията на чл. 40, ал. 2, пр. трето от ЗАНН. При тази фактическа обстановка въззивният
състав е приел, че нарушението е установено в съответствие с изискванията по
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, спазен е срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а размерът на
наложените наказания правилно е индивидуализиран съгласно установеното превишение на скоростта.
В касационната жалба се поддържа оплакване за
допуснато съществено процесуално нарушение във връзка със срока между
изплащането на поканата за явяване по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и съставянето на
АУАН при отсъствието на нарушителя. Според касатора
след като в поканата е определен срок за явяване на нарушителя /в случая
10.11.2017г./ редно е била актът по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН да се състави на тази
дата, а не след изтичане на дълъг срок/две седмици/ след това. Това възражение
настоящият състав намира за неоснователно.
Единствените срокове, които законът свързва със
законосъобразното издаване на акта за образуване на административнонаказателно
производство, са тези по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай няма спор
досежно обстоятелството, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН. В закона не е фиксиран срок, при който следва да се изчака явяване
на нарушителя, или респ. при негово неявяване да се издаде АУАН в хипотезата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което означава, че тук отново следва да се спазват на
общо основание сроковете по чл. 34, ал. 1, освен ако не е налице хипотезата на
чл. 34, ал. 2 от ЗАНН/неприложимо в настоящия случай/.
Не води до различен извод и соченото обстоятелства на
липса на изрична посочване в наказателното постановление на извършваните
действия по връчване на поканата за явяване за съставяне на АУАН и самото
техническо обективиране на тази покана. Тези
възражения са били заявени и пред районният съд, който е изложил последователни
и правилни мотиви защо не ги възприема.
Последното
възражение, което се поддържа, за нарушение на изискванията по Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на
вътрешните работи, също е неоснователно. Към датата на извършване на
нарушението за контролните органи не е съществувало задължението да обозначават
с пътен знак мястото за контрол с мобилно техническо средство. Такова
задължение съществуваше и то беше разписано в цитираната от касатора
разпоредба на чл.
165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, но в редакцията му до изм. обн.
ДВ, бр. 11/2017г., като текста гласеше „При изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават места за
контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в
движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение;
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение".
В чл. 7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
пък беше изрично предвидено, че местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и
се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на МВР. След изменението на чл.
165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП/обн. ДВ, бр. 54/2017г./
отпадна задължението за поставяне на пътни знаци, указващи осъществяваното видеонаблюдение с технически средства като с измененията
на Наредба №8121з-532/12.05.2015г./обн в ДВ бр. 6/2018г., в сила от 16.01.2018г./ беше
отменена и разпоредбата на чл. 7 от тази наредба.
Съгласно разпоредбите на чл. 218 от АПК, приложими в
производството съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ то ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението,
като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалният
закон съдът следи служебно. Обжалваното решение е валидно и допустимо,
постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Ето защо, след
като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на
решението, настоящия състав приема то да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №469/25.10.2019г. по НАХД
№1487/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление №17-1275-002132/19.12.2017г. на началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.