Р Е
Ш Е Н И Е
№………..….../20.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание проведено на девети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 226/2020 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД от Г.Ж.Г., ЕГН
********** от гр. Варна, чрез пълномощник адв. М.И. от САК, против
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за заплащане на сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки,
страдания, неудобства и стрес, вследствие на причинената смърт на обичната й
баба в резултат на ПТП от 23.07.2014г., ведно със законната лихва от деня на
смъртта й 04.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените разноски по делото. Отправено е искане за присъждане адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищцата на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Ищцата твърди, че на
23.07.2014г., около 18.30 часа, в гр. Варна, баба й Т.Н.П.е управлявала лек
автомобил „Нисан Микра“ с peг. №******, когато е била ударена от лек автомобил
„Ауди А7“ с peг. №******, управляван от Ж.В.В., със скорост от 127.97 км/ч. В
следствие на това произшествие баба й получила много тежки травматични
увреждания, била приета по спешност в „МБАЛ Света Анна“ Варна, където престояла
две седмици в реанимация, след което била преместена в неврохирургия. В
болницата била до 11.08.2014г., неподвижна, на легло, като майка й, чичо й и
лично ищцата се грижели непрекъснато за нея. Била изписана с парализа на
долните крайници и по съвет на лекарите, тъй като състоянието й изисквало
денонощни медицински грижи и наблюдения, я настанили в хоспис, където починала
осем месеца по-късно - на 04.04.2015г. Причината за смъртта й е двустранна
огнищна хипостатична пневмония, която е резултат на продължителното залежаване
поради пълното обездвижване на долните крайници, което определя пряка
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.
Воденото по случая наказателно производство приключило с решение
№294/19.12.2017г. на ВКС, 2-ро н.о. по н.д. №962/2017г., с което било
потвърдено решение № 203/19.07.2017г. по ВНОХД №156/2017г. по описа на Варненски
апелативен съд, с което е потвърдена присъда №6/31.01.2017г. на Варненския
окръжен съд по НОХД №1287/2016г., с която Ж.В.В. бил признат за виновен и
осъден на две години лишаване от свобода, с изтърпяване отложено по чл. 66,
ал.1 НК.
Ищцата твърди, че смъртта
на баба й и причинила голяма душевна болка. Отношенията между тях били много
топли и сърдечни. Тъй като родителите на ищцата са разведени, баба й помагала
на майка й в грижите за нея. Всяко лято била при нея на вилата, а през учебно време
тя често им гостувала в Бургас, където ищцата живеела с майка си.
През 2009г. а приели за студентка във Варна и оттогава до катастрофата, ищцата
живеела при нея. Между тях се изградила трайна и изключително дълбока и силна
емоционална връзка.
Към момента на ПТП л.а.
„Ауди А7“ с per. №****** е бил застрахован по задължителната застраховка
гражданската отговорност в ответното дружество. По предявената от ищцата
претенция била образувана щета от 05.12.2019г. при ответното дружество, но й
било отказано изплащане на обезщетение.
С допълнителна искова молба
ищцата заявява, че искът не е погасен по давност, както и че е налице активна
материалноправна легитимация. Поддържа твърденията си за наличието на трайна и
дълбока емоционална връзка между нея и баба й. Моли съда да приеме наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалата, на основание
чл.300 от ГПК.
В срока по чл.367 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, чрез юрисконсулт И.Й., с който оспорва иска като погасен по
давност. Твърди, че претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение е
предявена в дружеството на 05.12.2019г., т.е. след погасяването и по давност.
Излага, че процесното ПТП е настъпило на 23.07.2014г., поради което не е
обхванато от действието на ТР 1/2016г. Твърди, че не е налице изключително
близка връзка между ищцата и нейната баба, която би обусловила присъждане на
обезщетение в полза на ищцата. Твърди, че ПТП е настъпило при условията на
независимо съизвършителство от страна на двамата водачи с превес отговорността
на пострадалата. Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и смъртта на пострадалата. Ответникът оспорва предявения иск и
по размер, като излага доводи, че максимално дължимото на ищцата обезщетение
може да е в размер на 5000 лева. Оспорва и иска за заплащане на лихва върху
главницата, като възразява и за погасяването му по давност. Ответникът моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски. С отговора на допълнителната искова молба
поддържа доводите си за неоснователност на иска.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си
адв. М.Г., поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и за присъждане
на адв. хонорар на основание чл.38 от Закона за Адвокатурата. В представените
писмени бележки вх. №268024/16.10.2020г. по същество се излагат доводи за
основателност на исковете.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрисконсулт И.Й., който поддържа доводите за
неоснователност на иска. Моли за присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представения списък. В представените писмени бележки вх. №268125/19.10.2020г.
по същество се излагат доводи за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът прие за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 23.07.2014г. лек автомобил
„Ауди А7“ с peг. №****** е бил
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********.
С присъда присъда №6/31.01.2017г. на Варненския окръжен съд по НОХД
№1287/2016г. водачът на лек автомобил „Ауди А7“ с peг. №****** - Ж.В.В. е бил
признат за виновен, че на 23.07.2014г. нарушил правилата за движение по ЗДвП,
причинил ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Т.П., настъпила на
04.04.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което настоящата
съдебна инстанция е обвързана относно осъществяването на изброените факти и
обстоятелства, представляващи елементи от фактическия състав на предявения иск.
Ответникът оспорва активната легитимация на ищцата – внучка на
загиналата при ПТП. С Тълкувателно решение 1/2016 г., постановено по т. д. №1/2016
г. по описа на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Съдът
не споделя доводите на ответника, че с цитираното тълкувателно решение се
създава ново правно положение занапред, тъй като съгласно чл.50 от ЗНА
тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува. С постановяването на акта не се създава нова правна възможност за
близките на починали вследствие на деликт да търсят обезщетение за своите болки
и страдания, тъй като това право е иманентно присъщо на всеки индивид. С
тълкувателното си решение ОСНГТК само констатира промяната в развитието на обществените
отношения, налагаща преосмисляне на дотогавашната съдебна практика,
необосновано ограничаваща правото на близките на пострадали да получат
обезщетение на своите болки и страдания от загубата на своя родственик.
Предвид всичко гореизложено и с оглед представеното по делото
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (л.6), съдът приема, че ищцата е
активно процесуално и материално легитимирани да води настоящия пряк иск срещу
застрахователя.
В мотивите на горецитираното Тълкувателно решение № 1/2016 г. е прието,
че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по
делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Според традиционните за българското общество семейни отношения между бабите,
от една страна, и внуците, от друга, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
В огромна част от българските семейства бабите пряко участват в отглеждането и
възпитанието на детето още от неговото раждане. В настоящия случай, от
събраните по делото гласни доказателства се установи една близка,
характеризираща се с взаимна любов и подкрепа, връзка между ищцата и нейната
баба Т.П..
От показанията на свидетелката Таня А. се установява, че ищцата Г.Г. е
била в много близки отношения със своята баба Т.П.. Когато ищцата е била малка,
баба й полагала грижи за нея в гр. Бургас, т.к. майка й работила на смени. Когато
била ученичка ищцата прекарвала ваканциите при баба си. Ищцата споделяла, че ще
кандидаства да учи във Варна, за да бъде заедно с баба си. Ищцата била много
щастлива след като започнала да учи в гр. Варна, живеела при баба си и двете
взаимно се грижили една за друга. Връзката между двете била много силна,
отношенията им по – скоро били като между майка и дъщеря отколкото между баба и
внучка. Ищцата много тежко преживяла смъртта на баба си. Докато баба й била в
болница, а след това в дом, ищцата редовно я посещавала. От показанията на
свидетелката Н. С. (майка на ищцата), ценени съгласно правилото на чл.172 от ГПК, се установява, че майка й Т.П. е участвала активно в отглеждането на
дъщеря й, като през ваканициите я вземала при себе си в гр. Варна, а лятото я
водела по почивки. Дъщеря й избрала да учи в гр. Варна заради близката връзка с
баба си. Ищцата тежко понесла смъртта на баба си, много тъгувала и плакала.
Установените чрез разпита на свидетелите факти и обстоятелства
еднозначно и безпротиворечиво водят извода, че между ищцата и нейната баба е
съществувала една изключително близки връзка, основаваща се взаимна обич,
разбирателство и взаимопомощ. Въпреки съществуващата възрастова разлика между внучката
и бабата, те са съхранили близостта във взаимоотношенията си. Често са
прекарвали времето си заедно, помагали си взаимно. Ищцата преживяла загубата
емоционално и същата променила живота й завинаги. Всичко гореизложено сочи за
настъпването на огромни по своя обем, интензитет и продължителност болки и страдания у
неимуществената сфера на ищцата, които не се предвижда да отшумят в обозримо
бъдеще. При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при
съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, съдът счита, че сумата необходима за репариране на
неимуществените вреди в патримониума на ищцата възлиза на 50000 лева.
По силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за
застраховането (в сила от 01.01.2016 г.), за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на Кодекс за застраховането (01.01.2016 г.),
какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето защо,
съдът намира, че при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този посочен в §27, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КЗ (отм.)
Действително в § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е
определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг
лица, между които попадат бабите и дядовците, като е придадено обратно действие
за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът намира, че
настоящата претенция, макар и предявена на 11.02.2020 г., не попада в тази хипотеза, тъй като материално правните норми
на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на
които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след
влизането му сила, а именно 01.01.2016 г.
Дори да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало застрахователнто събитие, настоящият състав намира, че тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума
от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9,
ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за
пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в
случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
С оглед принципа на примата на Правото на ЕС над националното право, при
констатиране на това противоречие съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност,
да приложи Съюзното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава
на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби
от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те
предхождат или следват съюзната правна норма, както и без да е необходимо да
изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред. В тази връзка, според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по
дело С-277/12, не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба
на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5. Даденото тълкуване на нормата на Правото на ЕС има задължителен характер
за всички юрисдикции при приложението и́, доколкото се инкорпорира в
нейния текст и има същата сила, с която се ползва самата разпоредба.
Всичко гореизложено сочи, че лимитите на застрахователните обезщетения,
приети с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) са
неприложими към настоящия случай, поради което определеното застрахователно
обезщетение не следва да бъде ограничавано в съответствие с тях.
С оглед релевираното възражение от ответника, за установяване на
подлежащия на присъждане размер на застрахователното обезщетение следва да бъде
определен обемът на конкретното съпричиняване, с което пострадалата е допринесла
за настъпването на процесното ПТП. За определяне на същото е проведена САТЕ.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че скоростта на
л.а. Ауди е била около и над 119 км/ч, а тази на л.а Нисан около 34.5 км/ч. С
оглед режима на работа на светофара, не е възможно и двамата водачи да са
преминали на зелен сигнал. Вещото лице е категорично в заключението си, че л.а
Нисан е преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба.
Предвид влязлата в сила присъда и заключението на вещото лице, съдът
приема, че основната вина за ПТП е на Ж.В., който управлявал автомобила си с
превишена скорост (около и над 119 км/ч) при забрана за превишаване на
скоростта повече от 50 км/ч за населено място и без да възприеме автомобила на
пострадалата в кръстовището е връхлетял върху него с много висока скорост. Недоказано
остана твърдението на застрахователя, че е налице независимо съизвършителство
от страна на двамата водачи с превес отговорността на пострадалата.
Приложението на правилото на чл.51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на вредоносния резултат. Принос по смисъла на
посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се изложи, че при обективното
съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от
преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице
за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалата съставлява пряка и непосредствена причина за
настъпване на вредите. В настоящия случай се установява, че пострадалата е
преминала на забранителен сигнал на светофарната уредба, т.е. поведението на
пострадалата се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, обуславящо
наличието на тяхното съпричиняване, като конкретния й принос следва да бъде
определен на 30%.
С оглед установения размер на причинените неимуществени вреди и обемът
на определеното съпричиняване, искът следва да бъде уважен за сумата от 35000
лева, като за горницата до 50000 лева бъде отхвърлен.
Предвид основателността на иска, съдът следва да се произнесе по
възражението за погасяването му по давност. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т.4 от ТР 1/2014 от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС, давността по прекия
иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по
застраховка “Гражданска отговорност”- за заплащане на обезщетение при ексцес
започва да тече от деня на проявяване на вредата. Пострадалата Т.П. е починала
на 04.04.2015г., а искът е предявен на 11.02.2020г., т.е. не е погасен по
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на
забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни
и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, което
поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без
покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира
лихви от деня на увреждането. Поради това законната лихва се дължи от датата на
смъртта на пострадалата - 04.04.2015г. Основателно е възражението за погасяване
на иска за присъждане на лихви за периода по-дълъг от 3 години преди завеждане
на исковата молба – за периода от 04.04.2015г. до 10.02.2017г. Поради това
главницата от 35000 лева следва да се присъди ведно със законната лихва от
11.02.2017г. до окончателното й изплащане.
Съобразно с уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 1421 лева за предоставената безплатна правна помощ на ищцата.
В полза на ответника, с оглед отхвърлената част от исковете, подлежат на
присъждане съдебно-деловодни разноски в размер на 60 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лева, т.е. общо 120 лева.
Ищцата е освободена от внасяне на държавни такси и разноски на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни
такси и платени от бюджета на съда разноски се събират от ответната страна по
аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на иска в
размер на 1400 лева, както и направените от бюджета на ВОС разноски за
експертиза в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на основание 226, ал.1 от КЗ /отм./
вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на Г.Ж.Г., ЕГН **********, постоянен адрес *** сумата
от 35000 лева (тридесет и пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на баба
й Т.Н.П.(поч. на 04.04.2015г.), в резултат на ПТП от 23.07.2014г., причинено от
Ж.В.В. при управление на лек автомобил „Ауди А7“ с peг. №******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
присъдената сума от 35000 лева до пълния претендиран размер от 50000 лева,
както и иска за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 04.04.2015г.
до 10.02.2017г.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на адвокат М.Г.И. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 1421
лева (хиляда четиристотин двадесет и един лева), на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв.
ОСЪЖДА Г.Ж.Г., ЕГН **********,
постоянен адрес *** да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 120 лева (сто и двадесет лева), представляващи
разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от предявения иск, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за
производството държавна такса в размер на 1400
лева (хиляди и четиристотин лева) върху уважения иск, както и сумата от 100 лева (сто лева), представляваща
направените от бюджета на ВОС разноски за експертиза, на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: