№ 2798
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110142829 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от К. С. Д. срещу „Б.Е.Д.К.“
ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 129,38 лева, представляваща платена без основание сума по клауза,
предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“ по Договор за заем № **********,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба 18.07.2024 г. до
окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.10.2023 г. между страните е сключен Договор за
кредит № ********* за сумата от 500 лева, като в договора било посочено, че ще се ползва
услугата „Бързо разглеждане”, за което се дължи такса в размер на 143,58 лева, която такса
била включена към месечните погасителни вноски. Ищецът сочи, че е предявил иск за
прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за услугата „Бързо
разглеждане”, който бил уважен съгласно постановено Решение № 11706/14.06.2024 г. по
гр.д. 16902/2024 г. по описа на СРС. С оглед изложеното ищецът претендира връщане на
платената сума от 129,38 лв. за такса „бързо разглеждане“. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва факта, че ищцата е заплатила сумата от 129,38 лв. за такса „бързо разглеждане“.
Други изявления не са направени от страна на ответника до приключване на производството
по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Исковата молба е редовна, а предявеният с н иск е процесуално допустим.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: е да
докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по Договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това
число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за кредит № *********, част от
съдържанието на който е клауза предвиждаща заплащане на такса в размер на 143,58 лева за
услуга „Бързо разглеждане”; че с Решение № 11706/14.06.2024 г. по гр.д. 16902/2024 г. по
описа на СРС клаузата е прогласена за нищожна; че ищцата е заплатила в полза на ответното
дружество сумата от 129,38 лв. за такса „бързо разглеждане“.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетото с
Решение № 11706/14.06.2024 г. по гр.д. 16902/2024 г. по описа на СРС, влязло в сила на
09.07.2024г.
С оглед безспорно установеното по делото обстоятелство, че ищцата е заплатина на
ответника сумата от 129,38 лева – такса за бързо разглеждане по Договор за потребителски
кредит № *********/23.10.2023г., както и установеното със сила на пресъдено нещо между
страните обстоятелство, че клаузата от договора за кредит, уреждаща задължението на
ищцата да заплати процесната такса, е нищожна, както и при липса на твърдения и
доказателства от страна на ответника за други валидни основания, въз основа на които да
задължи сумата, се налага изводът, че сумата от 129,38 лева е платена от ищцата при начална
липса на основание и следва да й бъде възстановена. Предявеният иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, както и за адвокатско възнаграждение в
размер на 1800 лева с ДДС съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
фактура с приложена касова бележка към нея и извлечение от регистъра по ЗДДС.
Ответникът не е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
нито други възражения по повод разноските, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът не е сезиран с искане за тяхното преразглеждане. В полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1850 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Н“ № 25, ет. 5, да заплати на К. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
„В“, бл. 525, вх. 2, ет. 3, ап. 34, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 129,38 лева,
представляваща платена без основание сума по клауза, предвиждаща заплащане на такса за
„бързо разглеждане“ по Договор за заем № ********** от 23.10.2023г., ведно със законната
лихва от дата на предявяване на исковата молба 18.07.2024 г. до окончателно изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1850 лева, представляваща сторените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3