Мотиви към присъда №592 от 10.10.2017 год. по нохд №00868/2017 г. по описа на
ПРС.
С
обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато обвинение на М.Й.К.
за престъпление по чл.343”б”, ал.3 от НК, за това, че на 18.10.2016г. в гр. Перник, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил “Алфа Ромео 145“, с рег.№****, след
употреба на наркотично вещество – амфетамин.
В съдебните прения прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение като излага съображения за доказаност на същото
по несъмнен начин и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му
бъде наложено наказание “лишаване от свобода” над минимално предвидения в закона
размер, което да бъде изтърпяно ефективно, както и глоба над средния размер.
Предлага, на основание чл.343г от НК подсъдимият да бъде лишен и от право да
управлява МПС за срок от 2 години.
Подсъдимият
М.К. дава обяснения, в които признава, че при
изложените в обвинението обстоятелства е управлявал своя лек автомобил,
но отрича това да се е случило след употреба на наркотично вещество. В
обясненията си признава и употреба на амфетамин, каквото вещество е установено
при извършеното изследване на дадената кръвна проба, но твърди, че след
задържането му, с цел да се освободи от скрито в дрехите му наркотично
вещество, го е погълнал в полицейското управление. В правото си на последна
дума заявява, че не е виновен за
престъплението, в което е обвинен и моли да бъде оправдан..
Защитникът му – адв. Г.Б. ***, пледира подзащитният му да бъде признат за
невинен и оправдан по обвинението, като излага конкретни доводи в насока
недоказаност от обективна и субективна страна. Релевира възражения, че
установените факти по делото не доказват извършване на престъпния състав на
чл.343б, ал.3 от НК, че правната оценка на същите, дадена от държавното
обвинение, е неправилна и се основана на негодни доказателства и
доказателствени средства, събрани и ценени
в нарушение на процесуалния закон. Излагат се и възражения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничили правото на защита на подсъдимия.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият М.Й.К. ***. Не е женен.
Работи като **** в „****“ ЕООД, гр. ****.
Осъждан е.
С одобрено споразумение от
23.10.2012г. по нохд №******г. по описа на
Специализиран наказателен съд, влязло в сила на същата дата, на основание
чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок 1 година за
престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.1 от НК, изпълнението на което
е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от четири години.
М.К. е правоспособен водач на
моторно превозно средство от 2007г. като притежава категории В, М и АМ. От
приложената по делото справка от Сектор “ПП” - МВР /л.39/ се установява, че
многократно е наказван по административен ред за различни нарушения на правилата
за движение.
От фактическа страна:
На 18.10.2016 г., в
ранния следобед, свидетелите М.Б.Д. и О.Д.М. – разузнавачи в група „Криминална
полиция“ при ОД МВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения като извършвали
обход в района на кв. „Мошино“, гр. Перник. Двамата се движели пеша по тротоара на ул. „Р. Д. ***, когато възприели движещ се
в същата посока лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. №****. Знаели, че автомобилът
се ползва от подсъдимия М.К., когото познавали във връзка с работата си, и чиито
действия били обект на оперативен интерес в службата им. Автомобилът преминал
покрай тях, при което двамата възприели, че негов водач е именно подсъдимия М.К..
Проследили движението на колата, която
спряла зад блок 3 на ул. „***“. Тъй като около месец по-рано К. бил обект на друга
проверка, свидетелите решили да извършат нова такава. Д. и М. бързо се насочили към мястото, на което спрял
автомобила. Достигайки до него възприели К. все още на предна лява седалка,
като в автомобила имало още две лица - свид. С.Г. - до водача, а на задната седалка се намирала свид. Д. Л. – майка на подсъдимия.
След като полицейските служители се легитимирали попитали подсъдимия има ли у
себе си забранени предмети, което К.
отрекъл. Извършена му била повърхностна проверка, при която не били установени забранени
вещи или опасни предмети у него. Служителите на МВР огледали вътрешността на
колата, при което забелязали в обособеното отделение в кората на предна лява
врата пластмасово контейнерче, за което К. казал, че съдържа марихуана. По тази
причина полицейските служители уведомили ОДЧ при 02 РУ Перник за необходимост
от изпращане на дежурна оперативна група
с разследващ полицай. След пристигането й били извършени необходими действия по
разследването, при които намерената вещ, съдържаща две пликчета листна маса,
която при направения полеви тест реагирала на марихуана, била иззета.
Подсъдимият М.К., С.Г.,
с която се намирал във фактическо съжителство, и Д. Л. били задържани
и отведени във 02 РУ Перник. В 14.30 часа, на основание
чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР за К. била издадена писмена заповед за задържане, рег.
№ 508 от 18.10.2016г. по подозрение за извършено престъпление по чл.354а от НК.
Въз основа на задържането, на основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР – полицейски
орган – свид. М.Д., в присъствието на свидетеля О.М., извършил обиск на
задържания, което действие било
обективирано в протокол за личен обиск на лице от 18.10.2016г. При обиска намерените у К. вещи и предмети
били надлежно описани, като сред тях нямало забранени от закона такива. След обиска
същият бил настанен в помещение за задържане. Паралелно, аналогични действия
били извършени спрямо свид. С.Г.. Същата признала, че намерените в автомобила
им две пакетчета с марихуана, поставени
в пластмасово контейнерче са нейни. Междувременно било извършено претърсване в
обитаваното от двамата жилище..
Около 17.30 часа от ОДЧ при 02 РУ – Перник
било поискано изпращане на автопатрул на сектор ПП при ОД МВР Перник за
оказване на съдействие на служители от група
„Криминална полиция“. В 17.50 часа свид. М.С.К. - мл. автоконтрольор в сектор
„ПП“ извършил проверка на М.К. за употреба на наркотични вещества с полеви тест
„Drug check 3000“. Техническото средство
отчело наличие на наркотично вещество – амфетамин /АМР/.
Свид.
М.К. съставил АУАН №31***/18.10.2016г. и издал талон за медицинско изследване
№0014914, който М.К. приел. Свидетелството за управление на подсъдимия,
контролния талон към него и свидетелството за регистрация на МПС били иззети.
Подсъдимият бил придружен от полицейски служители до ЦСМП – Перник, където в
19.20 часа бил освидетелстван от дежурен
лекар и му била взета кръвна проба. Резултатът от освидетелстването, събраните
анамнестични и клинико-диагностични данни били отразени в протокол за
медицинско изследване, подписан от лекаря и освидетелствания.
На 20.10.2016г. пробата кръв, взета от подсъдимия била предадена в
токсико-химична лаборатория на ВМА – **** за извършване на
химико-токсикологичен анализ, за което се съставил предавателно-приемателен
протокол.
При извършване на химическата
/токсикологична/ експертиза маг. хим. Г. К. и съдебен токсиколог – д-р С. С. установили, че в предоставената
за изследване кръв, взета от М.Й.К., не е установено наличие на алкохол.
Отрицателен бил и резултата от изследването за
метамфетамин, екстази /МDMA/, тетрахидроканабинол/метаболити,
опиати, метадон, кокаин, барбитурати,
бензодиазепини и трициклични антидепресанти. Отчетен обаче бил положителен
резултат за наркотично вещество от групата на стимулантите - амфетамин. Извършения
количествен анализ показал, че в предоставената проба кръв установеното наркотично вещество /амфетамин/ е в
концентрация 1,1 mg/ml. Видно от заключението на химическото изследване,
резултатът от количествения анализ на амфетамин в изследваната проба надхвърля концентрационната област за еднократен „нормален“ прием /0.02 – 0.1 мg/ml./, както и
че при конкретните обстоятелства установения резултат от 1,1 mg/ml предполага
проява на токсичен ефект към момента на медицинското изследване и вземането на
кръвната проба върху лице с инцидентна употреба..
Наличието на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия е установено по
надлежния ред, съобразно Наредба №30/27.06.2001г., определяща реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС /отм./.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът
прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид отчасти обясненията на
подсъдимия, дадени пред съдебния състав; показанията на свидетелите М.Б.Д., О.Д.М., М.С.К., Д. Г. Л. и С.В. Г.;
писмените доказателства, изброени в описа
към досъдебно производство №408/2016 г. по описа на 02 “РУ”Полиция” ОД
МВР – Перник, приобщени като
доказателства по реда на чл.283 от НПК, както и тези събрани в съдебното
следствие: заповед за задържане на лице, рег. № 508/18.10.2016г., препис-извлечение
от книга за извеждане на задържани лица извън местата за задържане, протокол за личен обиск на лице от 18.10.2016 г..
Въз основа цялостен анализ на доказателствения
материал по делото, съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на
деянието, за което на подсъдимия М.К. е повдигнато обвинение. Събраните гласни и писмени доказателства
посочени по-горе всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото
обстоятелства, а съвкупната оценка на доказателственото им значение мотивира
именно такъв извод .
Част от фактическите обстоятелства субсумиращи се в
признаците на престъпния състав, са безспорни по делото и следва да бъдат
отграничени като такива. Свеждат се до
следното:
От страна на защитата и подсъдимия не се оспорва, че
на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал автомобила си „Алфа Ромео 145”
с рег. № **** по ул. „Р.Д.“***, както и че на мястото, на което е спрял - зад
бл.3 на ул. „***“, спрямо него е извършена проверка от служители на „Криминална
полиция“ при 02 РУ - ОД МВР Перник – свидетелите О.М. и М.Д..
Не се оспорва, че по повод намерено в автомобила наркотично вещество М.К.
е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа по подозрение за извършено престъпление по чл.354а от НК.
Безспорни са и фактите, че след задържането му, около три часа по-късно, спрямо
него е извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест, а
впоследствие, в ЦСМП му е взета и кръвна проба за изследване. Резултатът от извършеното изследване в ТХЛ на ВМА
– **** - установено наличие на амфетамин в кръвта на подсъдимия в концентрация
1,1 mg/ml, също не е спорен .
Липсват всякакви възражения и в насока реда за
установяване употребата на наркотично
вещество, който към инкриминираната дата е регламентиран в НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
/отм./, в която насока и съдът не констатира
нарушения.
Очертаните като безспорни факти се доказват по
несъмнен начин от доказателствените материали от досъдебното производство: акт
за установяване на административно нарушение №31***/18.10.2016 г., талон за
медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, прочетени и приобщени
по реда на чл.283 НПК; от тези, събрани и проверени съобразно принципа на
непосредственост в съдебното следствие – обясненията на подсъдимия, показанията
на разпитаните свидетели М.Б. Д., О.Д.М.,
М.С.К., Д. Г. Л. и С.В. Г., както и от приетото заключение на извършената
химическа /токсикологична/ експертиза.
Поради
това съдът не намира за необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения
материал в тази насока, доколкото противоречия не се откриват и гореизложените
обстоятелства са безспорни между страните.
От страна на защитата се оспорват няколко
групи въпроси, които биха могли да бъдат обобщени по следния начин:
-
че изложената в
обвинителния акт фактология е непълна и неточна и не очертава ясно правната
рамка на обвинението;
-
че на досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели
до нарушаване правото на защита на подсъдимия,
-
че престъпление по чл.343б, ал.3 от НК не е
извършено, тъй като не е доказана употреба на установеното в кръвта на К.
наркотично вещество към момента на
управлението на МПС.
По първия
въпрос:
Обосновавайки тезата
си за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК представителят на
държавното обвинение стъпва на следните факти – непосредствено възприето от
полицейски служители управление на МПС на посочената дата от подсъдимия, извършване на проверка на същия с полеви тест
Drug check 3000“, при което било отчетено наличие на наркотично вещество –
амфетамин – резултат, който впоследствие се потвърдил с извършеното химическо
изследване в специализираната ТХЛ към
ВМА – ****.
При така формулираната конструкция на фактите в
прокурорския акт, последният не може да
търпи упрек за това, че е негоден да изпълни предназначението си в наказателния процес - с
формулираното обвинение ясно да очертае рамките на предмета на доказване и
осъществяване правото на защита в съдебната фаза. Съдът счита, така систематизираните
факти са релевантни към конкретното обвинение, изложени са в необходимите обем
и конкретика от гледна точка фактическия състав на престъплението, по обвинение
за което М.К. е предаден на съд, а фактическите твърдения на прокурора в т.ч.
за времето, мястото и начина на извършване на престъплението, дават яснота за
съдържанието на обвинителната теза, както и възможност за пълноценно
осъществяване правото на защита на подсъдимия. От гледна точка критериите, възприети в ТР №2/2002г. на ОСНК
/т.4/ съдебният
състав приема за изпълнени изискванията в
разпоредбата на чл.
246, ал. 2 от НПК. Времето на извършване на престъплението, което визираната
норма изисква задължително да се посочи, може да бъде изразено в дата, час или
период от време, или във всички тях взети заедно. В обвинителния акт това изискване е
изпълнено с означаване деня, в който деянието е осъществено. Пропускът да се
конкретизира в кои часови рамки е констатирано действието по управление на МПС не
съставлява съществено процесуално нарушение и не се отразява на правото на
защита.
На още по – силно
основание неозначаването
в какъв конкретно час са извършени поредицата от действия предприети спрямо М.К.
след спирането на автомобила и започване на проверката, не представлява обстоятелство, чието неотразяване в
обстоятелствената част на обвинителния акт да може да дискредитира годността му
да изпълни своята функция. Тъй като изпълнителното
деяние на престъплението по чл.343б, ал.3 НК е самото управление на МПС след употреба
на наркотично вещество, то времето и мястото на извършването му се определят от
времето и мястото, на което са установени действията по управление на
превозното средство, а те ясно са означени в обстоятелствената част на обвинителния
акт /на 18.10.2016г. в гр. Перник, ул. „Р. Д.“/. Дали установеното наличие на
наркотично вещество в кръвта на подсъдимия
може да бъде отнесено към момента на
управление на автомобила е въпрос по
същество на делото и имено в този аспект ще бъде разгледан и ще му бъде даден отговор .
Неоснователно е и възражението, че обвинителния
акт не отговаря на изискванията на
чл.246 НПК аргументирано с това, че изложените в него факти не намират подкрепа
в наличната доказателствена съвкупност и са формирани в разрез с действителната
фактическа обстановка. Преценката отговаря ли обвинителния акт на изискванията
на НПК е ограничена в рамките на собственото му съдържание, доколкото в него
прокурорът има задължение да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, но пречупени през
собствената на прокурора оценка на доказателствената съвкупност. Обвинителната
теза на прокурора изложена в акта му подлежи
на доказване в същинската фаза на производството, като преценката дали в нейна
подкрепа са представени достатъчно по обем и убедителни по същността си
доказателства, решаващият съдебен орган формира едва при решаване на въпросите
по чл.301 от НПК. Доказателствен дефицит или установяване на фактическа
обстановка различна от приетата в прокурорския акт ще мотивира не извод за
несъответствие с изискванията в чл.246 НПК, а извод за недоказаност на
повдигнатото с него обвинение.
Не се
приемат и доводите в подкрепа на втория спорен въпрос.
Съдебният състав не констатира нарушения, произтичащи от
започването на наказателното производство като бързо такова по реда на глава 24
от НПК. Съгласно чл.356, ал.3 от НПК бързото производство се счита образувано
със съставянето на акта за първото действие по разследването. В случая първото
действие по разследването, поставило началото му е разпита на свид. М.Д.,
проведен за времето от 18.00 часа до 18.40 часа. Към този момент подсъдимият вече е бил задържан, въз основа заповед за
задържане издадена по реда на ЗМВР на
18.10.2016г. в 14.30 часа, по подозрение за извършено престъпление по чл.354а от НК, предвид
намереното в управлявания от него автомобил вещество, чието първоначално
тестване показало, че представлява марихуана. Със заповедта за задържане на К.
са разяснени правата, произтичащи от наложеното му ограничение на правото на
свободно придвижване. Събраните в съдебното производство доказателствени
материали изясняват, че след задържането му са били предприети процесуални действия
в насока разкриване на престъплението, по подозрение в извършването на което К.
е бил задържан – по данни на свидетелите
Д. Л. и С.Г., двете са били разпитани в полицейското управление, а след това в
дома на Г. и К. е извършено и претърсване. Насоката на разследването обаче, е претърпяла
обрат, след като свид. С.Г. направила признание, че намереното в автомобила им
наркотично вещество е нейно – обстоятелство, което сама изяснява в показанията
си по настоящото дело. Това обяснява интервала от време между установеното
управление на МПС от подсъдимия К. и потърсеното съдействие от служители на
сектор ПП при ОД МВР Перник, които във 02 РУ му извършили проверка за употреба
на упойващи вещества, документирана със съставения АУАН №31*** от 18.10.2016г. С
оглед резултата от проверката са предприети конкретни действия по разследването
на процесното престъпление - по чл.343б, ал.3 от НК с първо действие – разпит
на свидетел. Наличното към същия момент задържане по ЗМВР на подсъдимия въз
основа първоначалните данни за извършено друго престъпление не мотивира извод
за нарушение на процесуалните правила, няма и данни задържаният да е обжалвал законността на задържането си.
Защитата твърди, че от момента на съставяне на акта за
първото действие по разследването – в случая протокол за разпит на свидетеля М.Д.,
М.К. е придобил статут на обвиняем, тъй като разпита на свидетеля е едновременно и действие по разследването
срещу подсъдимия. Оттук се поддържа, че
на досъдебното производство са били нарушени защитени от чл. 6 от
ЕКЗПЧОС права на подсъдимия, тъй като не бил уведомен за провежданите срещу
него действия и не бил информиран за правата си на обвиняем.
Вярно е, че статутът на обвиняемо лице гарантира
определен стандарт от процесуални права, които следва да бъдат разяснени и да
се осигури възможност за тяхното упражняване.
Съдът обаче не приема тезата на защитника за момента, в който е възникнала фигурата на обвиняемия. При
общата наказателна процедура едно лице придобива качеството на обвиняем, когато
бъде привлечено с постановление за привличане като обвиняем. Изключенията от
това правило са уредени в разпоредбите на чл.219,
ал. 2 от НПК, чл.356, ал.4 и чл.362, ал.3 от НПК /последната понастоящем
отменена/, които макар и с нееднаква редакционна формулировка, обвързват
възникването фигурата на обвиняемия със съставяне на акта/протокола за първото
действие по разследването срещу лицето, за което има достатъчно доказателства,
респ. обосновано предположение, че е извършило престъплението. „Действие по
разследването срещу лицето“ означава всяко действие по разследването, което се провежда с участие
на лицето, срещу което са събрани
доказателства или фактически данни, че е
участвало в извършване на престъпление. При това, в тази категория попадат
само действия по разследването, а не всяко друго процесуално действие. Без
значение е дали действието по разследването е принудително – напр. вземане на
образци за сравнително изследване, претърсване, освидетелстване, или е извършено
със съгласието на лицето - разпит,
разпознаване, следствен експеримент.
Отделно от това, възникването на фигурата на
обвиняемия с акт от категорията на горепосочените, изисква същият да съдържа
реквизитите по чл.
219, ал. 3 от НПК, която норма е приложима и по делата, по които се
провежда бързо производство по силата
на препращащата норма на чл.361 НПК, а
именно: имената на лицето, което се привлича като обвиняем, описание на
деянието като време и място на извършване, посочване на обективните и
субективните му признаци, правната му квалификация, както и правата на
обвиняемия по НПК. Само такъв обем съдържание може да придаде на акта характера
на конкретно обвинение, насочено срещу конкретно лице.
Обстоятелствата на случая не кореспондират с
изложените специфики. По тази причина, макар
разпита на свид. М.Д. да е действието, с което е поставено началото на бързото
производство, същото няма характер на действие по разследването срещу подсъдимия,
каквото е изискването на чл. 356, ал. 4 от НПК, поради което
качеството му на обвиняемо лице не е възникнало в този момент. Видно е от материалите по ДП, че три дни
след образуването на бързото производство, с постановление от 21.10.2016
г. наблюдаващият прокурор е постановил разследването да се извърши по общия
ред. За този интервал от време не са извършвани други действия по разследването
с участие на К., за да се счете, че процесуалните му права в производството са
нарушени. След постановеното извършване на разследването по общия ред,
спрямо К. също не са предприети действия по разследването, които да дадат
основание да бъде привлечен като обвиняем със съставянето на протокола за това
действие при условията на чл.219, ал.2 от НПК – когато все още не са събрани
достатъчно доказателства по чл.219, ал.1 от НПК, но е наложително предприемане
на действие по разследването срещу него.
Определянето на момента, в който да се пристъпи към
привличане на лицето като обвиняем на досъдебното производство е суверенно правомощие на
разследващия орган и прокурора, и не може да бъде контролирано от съда. Материалите
по ДП сочат, че М.К. е привлечен като обвиняем едва със съставеното
постановление от 13.04.2017г., когато разследващият орган и прокурорът са
счели, че са събрани достатъчното доказателства по смисъла на чл.
219, ал.1 НПК за виновността му в извършване на конкретното престъпление от
общ характер. От момента на привличането му като обвиняем и предявяването на
конкретното наказателно обвинение за него е възникнало правото да получи
гаранция на всички права на обвиняемия по НПК, а за разследващия орган -
задължението да му осигури възможност да ги упражнява. Нарушения в тази насока
не се констатират, а и защитата не обосновава такива.
Третата група възражения засягат
обективната съставомерност на престъплението. Позицията на защитата е, че престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК не е извършено, тъй като към момента на управлението на
МПС М.К. не е употребил наркотично вещество.
За да е
осъществено престъплението по чл.343б, ал.3 от НК от обективна страна е
необходимо и достатъчно да е установено управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. Доказването на употребата на наркотични вещества е
възможно с всички допустими доказателства и доказателствени средства по НПК. За
състовомерността на престъплението не се изисква, нито доказване на определена
концентрация на наркотичните вещества в кръвта, нито доказване дали и в каква степен
водачът е повлиян от тяхното действие от гледна точка способността за
управление на МПС. Ирелевантно за отговорността на дееца е и в
какъв период преди управлението е употребил наркотичното вещество. Достатъчно е
употребата му да е установена по съответния ред -
по реда на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства /отм./, доколкото наркотичните
вещества попадат в дефиницията „друго упойващо вещество“ по смисъла на §1 от ДР
на Наредбата, предвид препратката към §1, т.9 към
ЗКНВП.
Без да оспорва употребата на наркотично вещество и
реда за установяването му, версията на подсъдимия е, че амфетамина е приел след
започналата на мястото, на което спрял автомобила си проверка спрямо него, а именно след задържането му във 02 РУ – Перник, непосредствено преди да бъде
въведен в арестното помещение. Приема на наркотичното вещество в този момент обяснява
с опасението, че таблетката ще бъде намерена при предстоящия обиск, което
предвид правното му положение към
момента, би го поставило под угрозата да отговаря за престъпление извършено преди
изтичането на определен му изпитателен срок по друга присъда. Подсъдимият
отрича да е употребявал наркотични вещества преди и по време на управлението на
автомобила си при инкриминираните
обстоятелства. Оттук защитата поддържа, че същностният елемент от обективна страна
на състава на чл.343б, ал.3 НК не е доказан.
Съдът отхвърля състоятелността на версията на
подсъдимия, на която е построена и защитата му. Базирайки се на извършения съвкупен анализ и оценка на събраните
доказателства приема, че хронологията на събитията очертана в обясненията му в
основната си част е точна и вярна. Основните моменти, релевантни за достигане
до решение по спорния въпрос, се свеждат до следното: движението на управляваното
от подсъдимия превозно средство по ул. „Р. Д.“*** било възприето от служители
на „КП“ при 02 РУ Перник - свид. М.Д. и О.М., които незабавно
отишли на мястото, на което спрял. С цел осигуряване на личната си
безопасност, полицейските органи извършили спрямо К. проверка - повърхностен
обиск, при който не установили у него наличие на забранени или опасни за живота
и здравето предмети и вещи. До пристигането на дежурна оперативна група за
извършване на оглед на автомобила подсъдимият
се намирал под наблюдението и контрола
на двамата полицейски служители. Предвид намереното в автомобила вещество,
тествано като марихуана, К. и двете му спътнички били задържани и транспортирани
до полицейското управление, където в 14.30 часа спрямо подсъдимия била издадена
писмена заповед за задържане, рег. №508 от 18.10.2016г. След обиск, същият бил настанен в арестно помещение.
Междувременно били предприети действия в насока разследване на престъпление по
чл.354а НК. Около 17.00 часа било потърсено съдействие от служители на сектор „ПП“,
които да извършат проверка на М.К. за
употреба на наркотични вещества. В 17.50 при проверка с полеви тест „Drug check
3000“ техническото средство отчело
наличие на наркотично вещество – амфетамин /АМР/. К. бил изведен от
помещенията за задържане и отведен в ЦСМП, където дал кръв за изследване.
Противоречия относно така очертаните факти не се
установяват в доказателствените материали събрани непосредствено от съда. Същата
последователност в действията на полицейските органи потвърждава и подсъдимият
в обясненията си, поради което в тези фактически рамки съдът разглежда и
преценява достоверността на твърденията му за
обстоятелствата, при които е
приел установеното в кръвта му наркотично вещество.
Версията на К. е, че след
отвеждането му във 02 РУ – Перник, в 14.30 часа му е предявена заповед за задържане
и е извършен опис на всички налични у него вещи. Впоследствие бил отведен към помещенията за задържане,
като преди да се пристъпи към извършване на обиск спрямо
него, поискал да ползва тоалетна, където успял да извади скрито в чорапа на
левия си крак вещество – около половин
грам амфетамин във форма на хапче, поставено в найлоново пликче. Твърди, че
макар действието му да е било възприето от придружаващия го М.Д., последният не
е успял да реагира своевременно. Впоследствие бил подложен на щателен обиск,
при който не били намерени забранени вещи и предмети, а след извършването му, около
15.30 часа, бил настанен в ареста.
Съдебният състав намира, че твърденията на подсъдимия
в горната насока са израз на линията му на защита, изолирани са сред
останалите доказателствени материали,
опровергават се от част от тях и поради това не ги кредитира с доверие. Вярно е, че
съгласно чл.103 от НПК тежестта да
докаже обвинението лежи върху прокурора, че подсъдимият не е длъжен да
доказва, че е невинен, и че не може да се правят изводи в негова вреда
поради това, че не е доказал възраженията си. Това не означава обаче, че
направените възражения от подсъдимия сами по себе си могат да дискредитират
доказателствената стойност на други
доказателства и доказателствени средства, събрани
в производството. Възраженията му подлежат на внимателна проверка в
комплекс с всички други доказателствени материали като след съвкупен анализ и оценка решаващият орган е в правото
си, в съответствие с принципите в чл.13 и
14 от НПК, да се произнесе по достоверността им,
респ. тяхната годност да формират различни фактически положения от тези, на
които се основава обвинението.
В конкретния случай, доказателства в подкрепа на
поддържаното от подсъдимия възражение не са събрани, напротив - налице са
такива, които го разобличават и
мотивират отхвърляне на твърдението му.
Свидетелят М.Д., в чието присъствие К. твърди, че
е приел наркотичното вещество при
изложените обстоятелства категорично отрича не само това да се случило, но и
въобще да е водил задържания до тоалетното помещение преди извършване на
обиска. Свидетелят потвърждава приетата за безспорна по-горе хронология в
действията им спрямо задържания. Посочва, че след отвеждане в полицейското
управление спрямо М.К. е изготвена писмена заповед за задържане и е извършен
полицейски обиск, за който бил съставен съответен протокол. Установява, че при
този обиск задържаният е бил съблечен изцяло,
дрехите му са проверени щателно за наличие на предмети у тях, намерените
обстойно са описани, като в резултат на извършеното действие се е уверил, че
задържаният не е укрил вещи и предмети. Свидетелят
е категоричен, че от момента на задържането му зад бл.3 на ул. „***“, Перник
до настаняването му в помещението за
задържане, К. е бил под контрол и наблюдение на няколко полицейски служители,
не е приемал нито храна, нито течности, нито друг вид вещества, нито е имал
възможност да получи такива от другиго. Показанията на свидетеля напълно се
подкрепят от свид. О.М., участвал съвместно с М.Д. в задържането и следващите
действия спрямо задържания по реда на
ЗМВР.
Съдът приема, че двамата излагат обективно последователността
в предприетите действия спрямо М.К., тъй като такава последователност
установяват и приетите като писмени доказателства заповед за задържане на
лице от 18.10.2016 г. - 14.30 часа, и
протокол за личен обиск на лице
от същата датата. Видно е от протокола,
че на основание чл.80 от ЗМВР действието
е извършено в същия час /14.30 часа/, паралелно с изготвената заповед за задържане. Този факт подкрепя достоверността на изявленията
на свид. М. и Д., че обискът спрямо задържания е извършен веднага след
отвеждането му в управлението и опровергава твърдението на подсъдимия, че е обискиран
около час по-късно. Изместването във времето на предприетото действие явно обслужва
защитната му линия и цели да утвърди
достоверност на версията му за последващ прием на амфетамин, създавайки привидна
възможност да извърши това. Оттук произтича обърканото и нелогично изявление на
подсъдимия, че първоначално при задържането са били описани всички налични у
него вещи, за което се съставил „протокол за опис на лични вещи“, а около
час по-късно, преди да бъде настанен в ареста, бил подложен на обиск по начина,
описан от свид. М.Д., за който обаче не
се съставил документ. Видно е от приетия като писмено доказателство протокол /л.59
от делото/, че действието, което същият обективира е именно обиск на лице, извършен
в 14.30 ч. на 18.10.2016г. на основание чл.80 от ЗМВР, както и че при обиска, извън
описаните в протокола вещи, не са намерени забранени от закона такива в държане
на подсъдимия. По тази причина, съдът кредитира
с доверие показанията на свидетелите М.Д. и О.М. приемайки, че излагат правдиво
и обективно релевантните за делото факти и обстоятелства. Изложената от тях
хронология в действията им е логична и в
синхрон разпоредбите на ЗМВР. Логично е
след като едно лице е задържано въз основа на данни за извършено престъпление по чл.354а от НК, веднага след отвеждането му в
полицейското управление да бъде подложено на щателен обиск. Именно това свидетелите твърдят, че са предприели в случая, като няма никакви основания да се счита, че не са спазили установената
процедура. Въз основа на изложеното съдебният състав приема, че до
настаняването на подсъдимия в помещението за задържане същият нито е имал у
себе си, нито е имал достъп до наркотично вещество, за да има възможност да приеме такова при изложените в обясненията
му обстоятелства.
Опитът чрез версията на подсъдимия да се внуши, че случаят
е претърпял обрат в насока разследване
на престъпление оп чл.343б, ал.3 НК поради
допуснатата „грешка“ от свид. М.Д., е несъстоятелен. Действията в тази посока са започнали след като
към първоначалните данни за
извършено от К. престъпление по чл.354а НК /предвид намерената в автомобила му марихуана/ са привнесени други такива,
уличаващи друго лице като автор на това
престъпление – данни за това се извличат от
обясненията на подсъдимия и на свид. С.Г.. При конкретните обстоятелства
на случая, направеното от последната признание за принадлежност на намереното
наркотично вещество в автомобила, не е снело докрай подозренията към К. –
наркотичното вещество е намерено в кората на предна лява врата на автомобила -
до него, същият е във фактическо съжителство със свид Г., бил е обект на оперативен интерес от служителите на „Криминална
полиция“, като само месец преди процесния случай му е извършвана друга проверка
за притежание на наркотични вещества. В действителност, всичко това е дало повод
за допълнителни действия спрямо подсъдимия в насока друга
възможна версия.
Оттук произтича интервала от време от започването на
проверката спрямо подсъдимия до
извършената му проверка за употреба на
наркотични вещества в
полицейското управление и последващото вземане на кръвна проба в ЦСМП. Този
интервал от време по никакъв начин не дискредитира резултатите от полевия тест и изследването в токсико-химическата
лаборатория на ВМА – ****, след като конкретната концентрация на наркотичното
вещество е ирелевантна за съставомерността на престъплението и след като е отхвърлена възможността доказания прием
на амфетамин да е осъществен след
задържането на подсъдимия, при изложените от него обстоятелства.
За отхвърлянето на версията на подсъдимия съдът е мотивиран и от резултата от
химическото изследване. Видно е, че в предоставената за изследване кръв,
взета от М.К. е отчетен положителен резултат за наличие на наркотично вещество
от групата на стимулантите, а именно амфетамин, като при извършения количествен
анализ се установило, че то е в концентрация 1,1 mg/ml. Заключението на
експертите, извършили анализите – химик и съдебен токсиколог е, че резултатът
от количествения анализ на амфетамин в изследваната проба надхвърля концентрационна област за еднократен „нормален“ прием /0.02 – 0.1 мg/ml., както и
че при конкретните обстоятелства на случая установения резултат от 1,1 mg/ml
предполага проява на токсичен ефект към момента на медицинското освидетелстване
и вземането на кръв върху лице с
инцидентна употреба . Съдът кредитира изцяло резултата от химическото изследване,
неоспорено в нито една негова част и от страните, и приема, че той по убедителен
начин опровергава защитното твърдение на подс. М.К.. В обясненията си последният
отрича предходен прием на наркотични вещества като твърди, че еднократно, при
изложените обстоятелства, е приел амфетамина. Установената концентрация на
веществото в кръвта му обаче, предполага изразен токсичен ефект, какъвто не
само няма данни да е проявен, видно от описаните в протокола да медицинско изследване
при освидетелстването на К. данни за поведението, общото психично и соматично
състояние, поведенческите реакции, степента на съзнанието, ориентацията,
паметта и абстинентните прояви, но и сам подсъдимият отрича: „След като изпих
амфетамина на мен лично не ми повлия тогава по никакъв начин“. Оттук следва
логичен извод, основан на заключението на експертите, извършили анализа, че
установената концентрация не е резултат от
еднократен прием, още по-малко при съобщените от подсъдимия
обстоятелства.
За утвърждаването на този извод допринася и съдържанието на протокола
за медицинско изследване с отразената в него информация от процесуално
значение. Въз основа на получените от освидетелствания данни, дежурният лекар е
отразил прием на амфетамин на хапчета, време на употреба - „вчера“ –
17.10.2016г., както и „не взема за първи път амфетамини и не взема всеки ден
амфетамини. В момента е инцидентно“. Протоколът е съставен съобразно
изискванията на чл. 10 от
Наредба № 30/2001 г. на МВР, подписан е от освидетелствания и от лекаря,
поради което се преценява като годно писмено доказателство.
Направените
изводи за фактите и правното им значение се основават на всестранна проверка на
всички източници на доказателства от гледна точка на действителното им
съдържание във взаимовръзка с останалите. Съдебният състав приема, че са
събрани достатъчни по обем и сигурност годни доказателства и доказателствени
средства, оценката на които мотивира убеждение, че деянието за което
подсъдимият М.К. е предаден на съд е съставомерно, тъй като са доказани всички
елементи на престъпния състав по чл.343б, ал.3 от НК .
С оглед установеното от фактическа страна и съображенията
по-горе, съдът прие, че с деянието си М.Й.К. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическият състав на чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на
18.10.2016г. в гр. Перник, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
“Алфа Ромео 145“, с рег.№****, след употреба
на наркотично вещество –
амфетамин.
От обективна страна деянието е
извършено чрез действие – управление на моторно превозно средство след употреба
на наркотично вещество, а именно
амфетамин, установена чрез лабораторно изследване в специализирана
токсико-химическа лаборатория на ВМА – ****. Амфетаминът е наркотично вещество
с изразено стимулиращо действие върху психиката на човека и
бързо развиваща се зависимост. Същото е
включено в Списък I /Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. За
съставомерността на деянието от обективна страна е без значение времето на
употреба - т.е., дали е непосредствено преди управлението на МПС или
в по-ранен момент. Релевантно за обективната съставомерност е наличието на
упойващо вещество в момента на управление на МПС, което е доказано по несъмнен
начин по делото, доколкото от слизането на К. от автомобила до тестването му с
техническото средство и вземането на кръв за лабораторно изследване същият е
бил под контрола на полицейските органи като задържано лице по реда на ЗМВР.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като К. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. За съставомерността
на престъплението от субективна страна е ирелевантно дали е приел упойващите
вещества в деня на осъществяване на деянието или предния ден, както е съобщил
при медицинското освидетелстване, и дали се е чувствал повлиян от приетото от
него наркотично вещество. Същият е съзнавал, че
управлява превозното средство след като е употребил такова, който извод намира
убедително потвърждение в заключението на токсико-химическата експертиза.
Причина за извършване на деянието е пренебрегването и
безотговорното му отношение към установените правила за движение.
Съдът прие като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства предходното му осъждане за престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр.
ал.2 от НК и чл.354а, ал.1 от НК, негативната му личностна характеристика, както
и данните, съдържащи се в справката за нарушител от сектор „КАТ“ – МВР,
характеризиращи го като водач, който не съобразява поведението си с
установените правила за движение.
Като обстоятелство смекчаващо отговорността му
съобразява данните за семейното му положение и наличната трудова ангажираност /К. е семеен с малолетно дете и
работи/. Обясненията му не цени в този аспект, тъй като същите обслужват
линията му на защита.
С оглед формираните правни изводи, съдът призна М.К.
за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343”б”, ал.3 от НК. При индивидуализация на наказателната му отговорност, след като взе предвид
всички изисквания на чл.54 от НК и след като съобрази целите на наказанието по
чл.36 от НК, съдебният състав намери, че съответни на извършеното престъпление
и на личността на дееца биха били наказания в минимален размер, поради което го ОСЪДИ на 1 /една/
година “лишаване от свобода” и на глоба, в размер 500 /петстотин/ лева.. Съдът
не намери основания за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като приетите
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства нито са многобройни, нито са
изключителни по естество си..
На основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС, по отношение наказанието лишаване от свобода, съдът определи
първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл.59, ал.1 т.1, вр. ал.2 от НК
от срока на наказанието „лишаване от свобода” съдът постанови приспадане на
времето, през което подсъдимият М.К. е бил задържан по реда на ЗМВР – на 18.10.2016г.
за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно заповед за
задържане №508/18.10.2016г., като един ден задържане зачете за един ден
лишаване от свобода.
Съобразно императивната норма на
чл.343 “г”, във вр. чл.343”б”, ал.3, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК,
съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година
и 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в
сила.
При определяне на горепосочения срок, съдът взе
предвид характера на престъплението, степента на обществената му опасност,
обществената нетърпимост към деяния от този род, застрашаващи важни обществени
отношения, свързани с безопасността на транспорта,
здравето и живота на хората, както и негативните данни за досегашното
поведение на подсъдимия като водач на МПС, съдържащи се в справката от сектор
КАТ – МВР, установяващи многократно наказване по административен ред за
различни нарушения на правилата за движение.
Предвид приложената в случая
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП със ЗППАМ № 16-1158-000615 от
18.10.2016г., на основание чл.59, ал.4 от НК от срока на наказанието по чл.37, ал.1,
т.7 от НК съдът постанови приспадане на времето, през което за същото деяние подсъдимият
М.К. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право, считано от 18.10.2016 г.
Съдът счита, че наказанията по-горе с
определената продължителност на всяко, в съвкупност се явяват
съответни на обществената опасност на деянието, на личността на дееца, и отговарят
на целите по чл.36 от НК.
Данните за съдебното минало на
М.К. сочат, че настоящото деяние е извършил в определения 4-годишен изпитателен
срок с одобреното споразумение по нохд № ****** г. по описа на Специализиран
наказателен съд, влязло в сила на 23.10.2012 г., с което на основание чл.23,
ал.1 от НК му е определено общо най-тежко наказание 1 година лишаване от
свобода за други престъпления от общ характер /по чл.321 от НК и чл.354а, ал.1
от НК/. При тези данни, спрямо условното осъждане са налице основанията на
чл.68 ал.1 от НК, поради което съдът постанови изтърпяване и на отложеното
наказание, като при условията на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи
първоначален „общ” режим.
Сбора от наказанията лишаване
от свобода за процесното престъпление и
отложеното, чието изпълнение съдът постанови, не надвишава 2 години,
поради което не е налице хипотезата на
чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът осъди подсъдимия М.К. да заплати в полза на държавния бюджет, по
сметка на ОД - МВР Перник сумата от
96.00 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
ИЗ