МОТИВИ към Присъда
по НОХД № 324/2019 г. на РдРС
Производството е по реда
на глава ХХІV от НПК.
Р.п.Р. е внесла обвинителен акт
против Д.Б.К., с ЕГН **********, за престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК.
В хода на съдебната прения
представителят на РРП поддържа изцяло внесения обвинителен акт срещу
подсъдимия, и счита, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е
доказана по несъмнен начин по делото. Предлага на подсъдимия да му бъде
наложено наказание от една година и шест месеца “лишаване от свобода”, като му
се наложи и кумулативно предвиденото наказание “глоба”, която да наложи в
размер от 700.00 лева, както и да лиши подсъдимия от “право да управлява МПС”
за срок от 18 месеца, като се приведе в изпълнение.
Защитникът на подсъдимия – адв. В.
моли съда да постанови оправдателна присъда, по силата на която подсъдимият да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, поради допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производтво, като счита
обвинението за недоказано.
Подсъдимият К. в хода на съдебната
прения заявява желание да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
При предоставената му последна дума
подсъдимия заявява, че не чувства вина и моли да бъде оправдан.
Районен съд гр. Радомир, след като
взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери следното:
Д.Б.К. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, осъждан, със средно образование, неженен,
безработен, с адрес: гр. Радомир, ул. “Люлякова”, бл.27, вх.Г, ет.4, ап.50.
Свидетелите Ивайло Стефанов
Димитров и Денислав Пламенов Язъджиев на длъжност “Полицаи” при РУ-Радомир,
били на работа на 15.09.2019 г. за времето от 08:30 часа до 20:30 часа, като АП
442 “Пътен контрол”. Около 13:50 часа се намирали в гр. Радомир на ул.
“Батенберг”, като се движели в посока от площад “Войнишко въстание” към ул.
“М.Грънчаров”. В района на стария пазар, настигнали мотоциклет, чийто водач бил
без предпазна каска на главата. Решили да извършат проверка на водача, като му
подали светлинен и звуков сигнал за спиране. При подадения сигнал водача се
подчинил, отбил и спрял пред частен дом № 36. Свидетелите извършили проверка на
водача, в хода на която била установена самоличността на водача - подсъдимият Д.Б.К.,
а управляваният от него мотоциклет бил марка “Хонда”, модел “КФ 03”, с рег. №
РК 0744 Х, негова собственост. Тъй като при извършената проверка поведението на
водача се сторило леко неадекватно, свидетелите Димитров и Язъджиев, поискали
съдействие от колегите си от КАТ. На място пристигнали свидетелите
мл.автоконтрольор Димитър Владимиров и ст. полицай П.Т.Б.. Свидетеля Владимиров
изпробвал водача за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест
Дрегер”, който отчел отрицателна проба, след което подсъдимият бил изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство “DRUG TEST 5000”, с номер ARLJ 0047, който отчел положителен
резултат за употреба на наркотични вещества – канабис и амфетамини. Данните от
теста били отразени в протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техните аналози от 15.09.2019 г.
На водача бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0645338 и № 497 от
15.09.2019 г., като бил съставен и талон за изследване с № 0044628. Подсъдимият
К. приел показанията на техническото средство и отказал да даде кръв за
изследване, за което обстоятелство се подписал собственоръчно в протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, в присъствието на свидетелката Е.Х.Т..
От изслушаната и приета по делото
съдебно-почеркова експертиза се установява, че ръкописният тест “приемам” в
Талон за изследване, находящ се на л.14 от БП № 214/2019 г. на РУ – Радомир е
изпълнен от подсъдимия, както и подписа, положен срещу изписания печатен тест
“подпис на провереното лице” в Талон за изследване е изпълнен от Д.Б.К..
Със съставения АУАН на подсъдимия
били иззети и СУМПС № *********, контролен талон към него № 4743943, един брой
регистрационна табела с номер № РК 0744 Х, както и свидетелство за регистрация
на МПС, част ІІ с № 0093275, след което със заповед за задържане на лице рег. №
130 от 15.09.2019 г., К. бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР в
13:50 часа.
От приложената по делото справка
за съдимост се установява, че с определение № 37 от 08.03.2018 г. по НОХД №
64/2018 г. на РдРС, влязло в законна сила на 08.03.2018 г., подсъдимият К. бил
признат за виновен за извършено на 06.12.2017 г. престъпление по чл.343б, ал.3,
пр.1 от НК, за което му било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок
от три месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на споразумението.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите
Ивайло Стефанов Димитров, Денислав Пламенов Язъджиев, Димитър Любенов
Владимиров, П.Т.Б. и Е.Х.Т. и писмените доказателства: акт за установяване на
административно нарушение, протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества и техни аналози, талон за изследване, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/водач,
заповед за прилагане на принудителна административна мярка, заповед за
задържане на лице, разпечатка от техническо средство “DRUG TEST 5000”, с номер ARLJ 0047 за 15.09.2019 г.; копие от стикер на техническо
средство, заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи и извадка от амбулаторна книга, в частност обясненията на подсъдимия,
както и изслушаната и приета по делото съдебно-почеркова експертиза, изготвена
от вещото лице Е.К..
От показанията на свидетелите
очевидци Димитров и Язъджиев се установяват датата и мястото, където са спрели
за проверка подсъдимия, като последният е управлявал мотоциклет марка “Хонда”, модел
“КФ 03”, с рег. № РК 0744 Х, който е бил в движение преди проверката, а водач е
бил подсъдимият К.. Безспорно се установи, че към този момент свидетелите са
били на смяна за времето от 08:30 часа до 20:30 часа на 15.09.2019 г., като са
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул № 442, когато са
пристъпили към процесната проверка. Установи се безспорно още, че на подсъдимия
е била извършена проверка с техническо средство “DRUG TEST 5000”, с номер ARLJ 0047, която е отчела
положителен резултат за канабис и амфетамин. Свидетелите изясняват и че след
пробата на подсъдимия е бил издаден талон за изследване, както и е бил откаран
за вземане на кръвна проба във ФСМП – гр. Радомир. От показанията на св.
Владимиров се установява, че същият е извършил проверката на подсъдимия с
техническо средство “DRUG TEST 5000”, с
номер ARLJ 0047, и в присъствието на свидетелите, Димитров, Язъджиев и Б.. И
четиримата свидетели дават показания и за резултата от пробата – положителен за
канабис и амфетамин, които кореспондират и с приложената по делото разпечатка
от техническото средство. Показанията на разпитаните по делото свидетели се
подкрепят в частност и от обясненията на подсъдимия, който сочи, че в деня на
повдигнатото му обвинение е управлявал моторно превозно средство, като е бил
спрян за проверка от свидетелите, и му е била извършена проверка за алкохол и
наркотици, като досежно резултата от извършения тест, показанията им
кореспондират с приетата по делото разпочетка от технвическо средство “DRUG TEST 5000”, с номер ARLJ 0047 за 15.09.2019 г., от която е видно, че в 13:50
часа е била извършена проверка със същото, която е отчела положителен резултата
за употреба на
наркотични вещества – канабис и амфетамини.
От приложената по делото заповед
от 13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи и копие от стикер, се
установява че техническото средство е било одобрено, сертифицирано и проверено
към датата на извършената с него проверка.
От приложения по ДП АУАН се
установява, че св. Владимиров е съставил същия против подсъдимия, на когото е
бил издаден и талон за медицинско изследване, но подсъдимият е отказал да даде
кръвна проба. Този факт се установява и от приложения по делото протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, съставен от свидетелката Т., в
присъствието на която подсъдимият е заявил, че отказва да даде кръвна проба,
което е удостоверил с подписа си в протокола. Датата и часът на отказа се
установяват и от приложената по делото извадка от амбулаторна книга за дата
15.09.2019 г., от която е видно, че на 15.09.2019 г. в 14:50 часа К. е бил във
ФСМП – Радомир, където е бил прегледан от св. Т., като в книгата е вписан и
неговият отказ да даде кръвна проба за изследване. Съдът кредитира протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози при постановяване на настоящата
присъда, независимо че същият не съдържа подпис на св. Т. на стр. 3-та от
същия, на мястото до вписаното в него име на свидетелката, но от показанията на
същата дадени непосредствено пред съда, се установи, че Т. е подписала и
подпечатала протокола на всяка страница в горен и долен десен ъгъл, поради
което и следва да се приеме, че протоколът носи нейният подпис. Приложения по
БП протокол кореспондира и с приетата по делото извадка от амбулаторна книга,
от която се установява, че подсъдимият е отказал да даде кръв за изследване. Доказателства
в противна насока не се събраха по делото. От друга страна след предядяване на
протокола на подсъдимия в съдебно заседание, същият заяви, че положения подпис
в протокола при изписаното му име е неговият. В тази връзка възраженията на
защитата, че поради липса на подпис на фелдшера и липса на изписани час, дата и
подпис до името на подсъдимия, водят до опорачаване на протокола, съдът намира
за неоснователни, тъй като изписването на часа и датата при подписа на
подсъдимия е следвало да бъде извършено от самия подсъдим, което той не е
сторил при неговото подписване, а това негово бездействие не може да се приеме
за процесуално нарушение при оформяне на протокола. Ето защо съдът кредитира
изцяло приобщения по делото протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, който кореспондира с показанията на разпитаните по делото свидетели, и
останалите събрани по делото писмени доказателства, като възраженията на
защитата в тази насока са неоснователни. При тази хипотеза е приложима
разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредбата, според която съдържанието на
наркотично вещество или техни аналози се установява въз основа на показанията
на техническото средство, т.е. като достоверен се взема резултатът, посочен от
техническия уред. По делото не са правени възражения, обратно, са събирани
доказателства за изправността на техническото средство, с който е отчетено
наличието на наркотични вещества, както и че осъщественият с него тест е
валиден. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта,
в която твърди, че на място не му е издаван талон за медицинско изследване, тъй
като от изслушаната и приета по делото съдебно-почеркова експертиза се
установи, че ръкописният текст “приемам” и подписа в талона за медецниско
изследване са изпълнени от подсъдимия. Други доказателства в подкрепа
твърденията на подсъдимия по делото не се събраха. Ето защо съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в тази им част, но досежно възраженията на защита, че
екземпляр от талона за изследване не е връчен на подсъдимия, поради което е
допуснато съществено процесуално нарушение, следва да се има предвид, това че в
случаите когато лицето приеме показанията на техническото средство или теста,
какъвто е настоящия случай, предвид безспорно установеното саморъчно изписване
в талона за изследване от подсъдимия, че приема показанията на техническото
средство, останалата част от талона за иследване не се попълва и на лицето не
се връчва екземпляр от него. С оглед на това възраженията на защитата, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради невръчване на талона за
изследване на подсъдимия са неоснователни.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната
им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни,
с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване. От тук предпоставена е преценката за
достоверност. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне по
между си, така и с останалите писмени доказателства, кредитирани от Съда. Обратно,
убедително се подкрепят от същите, а от друга страна и липсват индиции за
предубеденост на свидетелите и не възникват съмнения за недобросъвестност или
необективност на депозираните показания. Не се установява посочените по-горе
свидетели да имат личностно отношение към подсъдимия, което да ги провокира да
дадат именно такива показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А
досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното престъпление, авторството и времето на извършването му,
като потвърждават и фактическото му осъществяване от подсъдимия, установявайки
обективните елементи от състава на процесното престъпление. В показанията си
свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели
като очевидци.
Предвид горното възражението на
защитата, че подсъдимият е бил уговарян от свидетелите да не даде кръв за
кръвна проба, тъй като липсвало лекар, за неоснователно. От показанията на св. Б.
и Т., кореспондиращи и с приложения по ДП протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози и извадка от амбулаторлна книга за 15.09.2019 г. се установява
по безспорен начин, че К. е отказал да даде кръв за изследване. От приложения
по ДП талон за изследване се установява безспорно, че подсъдимият е приел
показанията на техническото средство, като в същия собственоръчно е вписал, че
ги приема, за което се е подписал. Ето защо следва да се приеме, че подсъдимият
не е бил уговарян да не даде кръв за исзследване, поради липса на лекар. Още
повече в разпита си св.Т. заяви, че самата тя притежава уменията и знанията да
вземе кръв за изследване за наличие на наркотични вещества, в случай че няма
друго медицинско лице, като и същата е категорична, че не е уговаряла
подсъдимия да не дава кръв, в който смисъл са и показанията на св. Б..
Доказателства в противна насока не се събраха, поради което и възражението на
защитата остана недоказано.
От талон за изследване с бл. №
0044628 се установява, че на 15.09.2019 г. в 13:50 часа е била извършена
проверка с тест дрегер “DRUG TEST 5000”, с
номер ARLJ 0047 на подсъдимия, която е отчела положителен резултат за наличие
на канабис и амфетамин. Талонът е бил предявен на подсъдимия, който е изписал в
него саморъчно текста “приемам”, в графата преди напечатания текст “...
показанията на техническото средство/теста ...”, след което е подписал талона.
Фактът, че подсъдимият саморъчно в
талона за изследване е изписал текста “приемам” в графата преди напечатания
текст “... показанията на техническото средство/теста ...”, след което е
подписал талона, се установява по безспорен начин от приетата по делото
съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че
ръкописния тест “приемем” в Талон за изследване, находящ се на л.14 от ДП №
214/2019 г. на РУ – Радомир е изпълнен от подсъдимия, както и подписа, положен
срещу изписания печатен текст “подпис на провереното лице” в Талон за
изследване е изпълнен от подсъдимия - Д.Б.К..
Съдът даде вяра на заключението на
изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, като съобрази специалните
познания на вещото лице и последователността в изложението на експертната му
позиция.
С оглед на така събраните в хода
на делото доказателства се установи по безспорен начин, че подсъдимият е приел
показанията на техническото средство, като е откалаз да даде кръвна проба за
изследване. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подсъдимия дадени
от него в хода на делото, в частта, в която твърди, че не употребява наркотици,
както и че не е приемал показанията на техническото средство, нито пък в
издадения му Талон за медицинско изследване е полагал подпис и изписвал текст,
тъй като същите се опровергаха по категоричен начин от приетата по делото
съдебно- почеркова експертиза, както и показанията на разпитаните свидетели и
приложената по делото разпечатка от техническото средство, от които по безспорен
начин се установи, че при проверката на подсъдимия с техническо средство “DRUG
TEST 5000”, с номер ARLJ 0047, същата
е отчела положителен резултат за канабис и амфетамин. Ето защо съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част.
От акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 0645338 от 15.09.2019 г. се установяват
датата, часът и мястото на извършената проверка, както и че подсъдимият е
управлявал МПС – мотоциклет, марка “Хонда”, модел “КФ 03”, с рег. № РК 0744 Х,
когато е бил спрян от полицейските служители. Безспорно се установи и фактът на
извършената проверка с техническо средство, както и индивидуализиращите белези
на последното – тип и фабричен номер. От приложената по делото разпечатка на
техническото средство се установява, че на 15.09.2019 г., в 13:50 часа е
извършена проверка със същото, отчело положителен резултат за канабис и
амфетамин. В тази връзка възраженията на защита, че проверката е започнала в
13:35 часа и не може да бъде извършено деянието от подсъдимия в 13:50 часа,
съдът намира същото за неоснователно, тъй като видно от протокола, приложен на
л.13 от ДП, проверката е започнала в 13:45 часа, а не както защитата твърди в
13:35 часа. Освен това обвинението на подсъдимия е повдигнато за извършено от
него деяние на 15.09.2019 г., около 13:50 часа, а не в 13:50
часа, когато реално е извършена проверката, което се установява по категоричен
начин от приетата по делото разпечатка от дрегера. Както бе посочено по-горе
подсъдимият е спрян е за проверка в 13:45 часа, като и именно този час е
посочен в протокола, приложение към АУАН, но е бил тестван в 13:50 часа, поради
което соченият в обвинителния акт час около 13:50 часа се установява по
категоричен начин. Не се спори, а и не се твърди от подсъдимия че преди 13:45
часа, което е около 13:50 часа, подсъдимият не е управлявал моторно превозно
средство, като неговото управление е доказано по категоричен начин от останалия
събран по делото доказателствен материал. Ето защо възраженията на защитата в
тази насока съдът намира за неоснователни.
От справка за нарушител/водач се
установява, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС, с издадено СУМПС,
валидно до 06.07.2022 г.
От приложената по ДП справка за
съдимост на подсъдимия се установява, че същият е извършил на 06.12.2017 г.
престъпление по чл.343б, ал.3, пр.1 от НК, за което е признат за виновен и му е
наложено наказание “лишаване от свобода”, за срок от три месеца, изпълнението
на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години,
считано от влизане в сила на споразумението, за което е одобрено сключено между
подсъдимия и РРП споразумение, одобрено с определение № 37 от 08.03.2018 г., по
НОХД № 64/2018 г. на РдРС, влязло в сила на 08.03.2018 г.
Въз основа на гореизброените и
обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни
изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
Що се отнася до възраженията на
защита, че липсват годни доказателствени средства, които да доказват
обвинението, тъй като всички действия по разследването извън срока не пораждат
правни последици, то на тези възражения съдът е отоговрил при даване ход на
делото, но за пълнота отново следва да се посочи, че видно от материалите на ДП, с постановление за привличане на обвиняем от
18.09.2019 г. в действителност подсъдимият е бил привлечен за престъпление по
чл. 343б, ал.3 от НК. От приложеното по ДП писмо на л. 38 от същото е видно, че
досъдебното производство е предоставено на РП – гр.Радомир на 24.09.2019 г.
след което, с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 02.10.2019 г. подсъдимият е бил привлечен отново, но за
престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК, като на това привличане е
присъствал и защитника на подсъдимия и съдържа подписите, както на защитника,
прокурора, така и на обвиняемият. Следва да се има предвид, това че
привличането, като обвиняем на подсъдимия е извършено самостоятелно от
прокурора. Разпоредбата на чл.357, ал.1, т.4 от НПК дава възможност на
прокурора след, като получи приключеното разследване да постанови допълнително
разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които следва да бъдат извършени
съобразно тази разпоредба, в срок не по – дълъг от 7 дни. В действителност 7
дневния срок, след постъпване на преписката в РП – гр.Радомир е изтекъл на
01.10.2019 г., а самото привличане от прокурора е извършено на 02.10.2019 г.,
но в конкретния случай следва да се има предвид, че сроковете регламентирани в
тези разпоредби са инструктивни, а не преклузивни и действието, което е
извършено след тяхното изтичане, не заличава съответното извършено действие по
разследването от правния мир. Постановлението за привличане на обвиняем
представлява също част от разследването, което макар получено веднъж и да няма
постановление на прокурора, за извършване на нови процесуални действия, по
разследването, то с новото предявяване и привличане на обвиняем на подсъдимия,
което дори да е извършено извън 7 дневния срок, то това нарушение не е
отстранимо, и не е съществено, като не е нарушено правото на защита на
подсъдимия. Ето защо възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така установените факти съдът
намира, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК,
за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна на
15.09.2019 г. в гр. Радомир е управлявал мотоциклет, марка “Хонда”, модел “КФ
03”, с рег. № РК 0744 Х, след употреба на наркотични вещества – канабис и
амфетамин /АМР/, като деянието е извършено повторно – извършил е
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда –определение №
37/08.03.2018 г., по НОХД № 64/2018 г. по описа на РдРС, с което е одобрено
споразумение за извършено от подсъдимия деяние за друго такова престъпление по
чл.343б, ал.3, пр.1 от НК, влязло в законна сила на 08.03.2018 г.
Датата и мястото на извършване на
престъплението се установяват от показанията на свидетелите очевидци Димитров,
Язъджиев, Владимиров и Б., на които съдът даде вяра. Те се подкрепят и от
писмените доказателства – АУАН и талон за изследване, които са били съставени
на същата дата, на която подсъдимият е бил спрян за проверка и е управлявал
инкриминирания мотоциклет, като и двата документа са били съставени на
15.09.2019 г. Ето защо съдът приема , че датата и мястото на извършване на
престъплението са доказани по несъмнен начин.
Със същата степен на категоричност
се установява и авторството на деянието от страна на подсъдимия, като
свидетелите Димитров и Язъджиев непосредствено са възприели подсъдимия К. като
водач на превозното средство към момента на спирането му за проверка.
Обстоятелството, че именно подсъдимият е управлявал мотоциклета марка
"Хонда", с рег. № РК 0744 Х на инкриминираната дата се подкрепя и от
събраните на досъдебното производство доказателства. Изпълнителното деяние на
престъплението се е изразило в управление на МПС след употреба на наркотични
вещества. В тази връзка от показанията на свидетелите Димитров и Язъджиев, се
установи, че преди спирането му за проверка процесният мотоциклет е бил в
движение, а водач е бил подсъдимият К.. Следователно доказано по делото е, че
подсъдимият с фактическите си действия по привеждане на мотоциклета в движение,
боравене с уредите му и придвижване с него по пътното платно, е осъществил от
обективна страна управление на моторно превозно средство по смисъла на закона.
Това Курмов е сторил след употреба на наркотични вещества – канабис и
амфетамин. Установи се от събраните по делото доказателства, че извършеният
тест за употреба на наркотични вещества с дрегер „DRUG ТЕСТ 5000“, с номер ARLJ
0047 е отчел положителен резултат за употреба на канабис и амфетамин. В този
смисъл са и показанията на св. Владимиров, който е извършил теста, в
присъствието на свидетели Димитров, Язъджиев и Б..
Престъплението по чл.343б, ал.4
вр. ал.3 от НК е такова на формално извършване. Разпоредбата на същата норма
инкриминира самото управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, а фактът на „повлияване”, респ. „въздействие”, на същите
вещества върху дееца не е въведен като съставомерен от обективна страна признак
на това престъпление. Престъплението е извършено включително без да са били
налице някакви признаци на повлияване, въздействие на наркотичното вещество и
пр.
Както вече бе посочено от
съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на
анализа на събраните доказателства по делото, обосновават категорично правно
съждение, да е доказано извършването на престъплението - предмет на обвинението
и неговото авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпният състав по чл. 343б, ал.4
вр. ал. 3 от НК.
Безспорно се установи по делото,
че към момента на извършване на деянието, подсъдимият
е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на § 6, т.25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т.25 от ДР на ЗДвП е дадено
легална дефиниция на термина „водач”, а по смисъла на § 6, т.13 от ДР на ЗдВП
"мотоциклет" е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош,
което има двигател с работен обем над 50 cm3, и безспорно се обхваща от
легалната дефиниция на “моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т.11 от
ДР на ЗдВП. От друга страна понятието „управление” на автомобил, респ.
мотоциклет включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не
само привеждането му в движение.
В случая свидетелите – полицейски
служители, са категорични, че именно подсъдимият е бил водач на мотоциклета,
като тези им твърдения не се обориха от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съгласно чл.5, ал.3 от ЗДвП, на
водача на МПС е забранено „да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози”.
Процедурата по установяване на
употребата на наркотичните вещества е регламентирана в Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози (Обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, при отказ на лицето за
изследване употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
въз основа на показанията на теста.
От обективна страна подсъдимият, след употреба на наркотични вещества
– канабис и амфетамин е привел в движение и е управлявал МПС – мотоциклет,
марка “Хонда”, с рег. № РК 0744 Х. По делото категорично и безспорно са
доказани фактическите действия по управление на МПС, осъществени от страна на
подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението.
Преки доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Димитров и
Язъджиев, които съдът кредитира изцяло, за което се изложиха правни съображения
в настоящите мотиви, обосноваващи преценката за тяхната обективност и
достоверност. Последните именно еднозначно установяват фактите за осъществено
управление на превозното средство – мотоциклет от подсъдимия. Употребата на
наркотични вещества от подсъдимия е доказана по категоричен начин, по надлежния
ред и с предвидените от закона средства – техническо средство „DRUG ТЕСТ 5000“,
с номер ARLJ 0047 е отчел положителен резултат за употреба на канабис и
амфетамин. Спазен е редът и начинът за това, предвидени в специалния подзаконов
нормативен акт - Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
В чл.1, ал.3 от цитираната Наредба
е уредено, че употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози
се установява със съответни технически средства, тестове, медицински, химически
или химико-токсикологични изследвания, а според ал.5 от същата, тестовете, с
които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В настоящия случай
такова одобрено техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества е „DRUG ТЕSСТ 5000“, с номер ARLJ 0047. По
този начин законодателят е въвел алтернативност в зависимост от обстоятелствата
и желанието на нарушителя при избиране на реда за установяване съдържанието на
наркотични вещества, респ. техни аналози. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл.3а от Наредбата, която сочи, че в случаите на оспорване на
показанията на техническото средство по искане на водача употребата се
установява чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, т.е.
съдържанието на наркотични вещества може да се установи както чрез използване
на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното не
е задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото средство.
Ето защо Наредба № 1/2017 г. е предвидила използването на технически средства
и/или химико-токсилогично изследване на кръвта, като и двата способа са
ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на
субективния фактор. При отказ на водача да получи талон за медицинско
изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или отказ да даде
кръв за изследване (какъвто е настоящият случай), меродавно е показанието на
техническото средство - чл.6, ал.9 от Наредбата.
По
делото не се оспориха показанията на техническото средство, като безспорно е
установена употребата на наркотични вещества. Подсъдимият е подписал АУАН без
възражения, също и протокола за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества с отразените в него показания на техническото средство.
Подписал е и издадения талон за медицинско изследване, като изрично е вписал,
че приема резултата, за което се е подписал. При тази хипотеза е приложима
разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредбата, според която съдържанието на
наркотично вещество или техни аналози се установява въз основа на показанията
на техническото средство, т.е. като достоверен се взема резултатът, посочен от
техническия уред. По делото не са правени възражения в тази насока. Обратно, по
ДП и в хода на съдебното следствие са събирани доказателства за изправността на
техническото средство, с който е отчетено наличието на наркотични вещества,
както и че осъщественият с него тест е валиден. Протоколът за извършената
проверка е попълнен стриктно съгласно посочените указания. Отказът на
подсъдимия от изследване е бил документиран в протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от 15.09.2019 г., в който е удостоверено, че пациентът –
подсъдимият К., отказва да даде кръв за извършване на изследването. Документът
носи подписа освен на лекаря, така също и на самия подсъдим. Отказът на
подсъдимия от изследване се установява и от показанията на св. Владимиров и Б..
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато
нарушение при установяването на употребата на наркотични вещества от страна на
подсъдимия.
Канабиса
представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и
ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),
връзка Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл.3, т 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Амфетамините
са наркотични вещества съгласно чл. 3 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
и Приложение № 1 от същата, чието притежание, производство, преработване,
придобиване или употреба е забранена в Република България и поради своето силно
наркотично действие подлежи на контрол съгласно ЗКНВП.
Следователно по делото се доказа,
че употребените от подсъдимия вещества са наркотични, както и че той е
пристъпил към управление на МПС – мотоциклет, след тяхната употреба. С това
престъплението е било довършено, тъй като същото е на просто извършване.
Правилна е и квалификацията
на деянието по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК. Процесното деяние на подсъдимия
осъществява състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, но в случая се
явява извършено повторно, тъй като с Определение № 37/08.03.2018 г.,
постановено по НОХД № 64/2018 г. по описа на РдРС, влязло в сила на 08.03.2018
г., съдът е одобрил споразумение, като подсъдимият К. е бил признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Следователно е извършил
престъплението – предмет на настоящото производство, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление. В конкретния случай е бил
осъден с одобрено от съда споразумение, но същото съгласно чл.383, ал.1 от НК
има последиците на влязла в сила присъда. По тези съображения настоящият състав
намери, че деянието е съставомерно от обективна страна.
Съдът прие, че причина за
извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия
ред в страната.
От субективна страна
деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. На първо място
следва да се посочи, че престъплението по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК е
формално, поради което за неговата съставомерност не се изисква настъпването на
някакъв престъпен резултат, който да е обхванат от умисъла на дееца. Достатъчно
е последният да е формирал съзнание относно всички елементи от състава на
престъплението и за обективните свойства на деянието, т.е. по какъв начин
деянието въздейства върху действителността и я изменя. От събраните
доказателствени материали по категоричен начин се установи, че подсъдимият е
управлявал процесното МПС – мотоциклет, марка "Хонда", с рег. № РК
0744 Х, на инкриминираната дата – 15.09.2019 г., като този факт е бил отразен в
неговото съзнание. Съзнавал е и че е пристъпил към управление на МПС –
мотоциклет, след като е бил употребил наркотични вещества – канабис и
амфетамин. Следователно всички елементи от състава на престъплението са били
отразени в съзнанието на подсъдимия, но въпреки това той е пристъпил към
осъществяване на деянието. По тези съображения настоящият съдебен състав
намери, че деянието е извършено виновно от подсъдимия.
С оглед горното подсъдимият е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, по чл. 343б, ал.
4 вр. ал. 3 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал.
4 вр. ал. 3 от НК се предвижда наказание "лишаване от
свобода" за срок от една до пет години и наказание "глоба" в
размер от петстотин до хиляда и петстотин лева.
В случая не е възможно да се
приложи разпоредбата на чл.78а от НК, предвид ограниченията, указани в ал.7 на
посочената правна норма, като изключващи нейното приложение, както и
ограничението предвидено в ал.1, б.”б”, доколкото е налице спрямо подсъдимият
друго осъждане, предвид справката му за съдимост.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид, от една страна, степента на
обществена опасност на деянието, а от друга, степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършването му. При индивидуализацията и конкретизацията
на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство сравнително младата възраст на подсъдимия и факта,
че деянието не е довело до някакви тежки последици за други участници в
движението, а към отегчаващите отговорността обстоятелства беше отчетено това,
че деянието подсъдимият е извършил в изпитателния срок, навеждащо на извод, за
рецидивиращо криминално поведенеие и непостигане целите на личната превенция
чрез наложеното предходно наказание, чието изпълнение е отложено по реда на
чл.66 от НК. Така при лек превес на смегчаващите отговорността обстоятелства и
спазвайки законовите изисквания, съдът наложи на подсъдимият наказанията при
условията на чл.54 от НК, а именно наказание “лишаване от свобода” за срок от
две години, което наказание прие, че следва да бъде изтърпяно ефективно с оглед
неприложимостта на разпоредбата на чл.66 от НК. При определяне на режима, съдът
взе впредвид разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 , б.”в” от ЗИНЗС, поради което на
подсъдимият бе определено да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” при
първоначален „строг” режим.
Съдът наложи на подсъдимият и
кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500.00 лева, т.к. прие, че
минималният размер на глобата е справедлив, съобразен със социалният статус на
подсъдимия (същият е безработен и не получава доходи), както и с характера на
извършеното от него.
Определеното при горепосочените
съображения наказание, съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Подсъдимият е бил задържан със
заповед за задържане на основание ЗМвР, поради което и на основание чл.59, ал.2
вр с ал.1 НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан
със Заповед за задържане, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от така
наложеното наказание “лишаване от свобода”.
На основание чл.343г вр.чл.343б,
ал.3 вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС”. При определяне срока на кумулативното
наказание съдът взе предвид типичната висока степен на обществена опасност на
деянието, поради което определи същото в размер на две години.
При съставяне на АУАН - СУ на МПС
е било иззето, поради което и на основание чл.59, ал.4 от НК, съдът приспадна
времето, през което подсъдимият Д.Б.К. е бил лишен по административен ред от
правото да управлява МПС, считано от 15.09.2019 г. Така определеното
кумулативно наказание ще изиграе своята репресираща и възпираща роля и ще го
мотивира към бъдещо правомерно поведение.
Деянието за което подсъдимият Д.Б.К.
беше признат за виновен с настоящата присъда, е извършено в изпитателния срок –
три години, за който е отложено изпълнение на наказанието наложено му с
Определение № 37/08.03.2018 г., постановено по НОХД № 64/2018 г. по описа на
РдРС, влязло в сила на 08.03.2018 г., с което е било одобрено споразумение
между подсъдимия и РРП “лишаване от свобода” за срок от три месеца, поради
което и на основание чл. 68, ал.1 от НК,
същиятт следва да изтърпи и това наказание - изцяло и отделно от наказанието по
настоящата присъда. Посоченият фактически състав, императивно обвързващ
привеждането в изпълнение на предходно условно осъждане е изпълнен в случая,
тъй като определяния три годишен изпитателен срок, броен от датата на влизане в
сила на споразумението - 08.03.2018 г., би изтекъл на 08.03.2021 г., и в този
времеви период попада и датата - 15.09.2019 г., на която е осъществено
настоящото престъпното деяние. Ето защо, налице са предпоставките за
приложението на чл.68, ал.1 от НК, на което основание с настоящата присъдата,
съдът приведе в изпълнение отложеното наказание “лишаване от свобода” с
Определение № 37/08.03.2018 г., постановено по НОХД № 64/2018 г. по описа на
РдРС, влязло в сила на 08.03.2018 г., с което е било одобрено споразумение
между подсъдимия и РРП, и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от три месеца, което следва да се изтърпи отделно. За изтърпяването на
последното, се определи първоначален „строг режим”, предвид разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС. Макар и формално първо по ред осъждане по
посочената присъда, то бе приведено в изпълнение поради факта на настоящото
второ съдене и осъждане на наказание лишаване от свобода и доколкото сборът е
надвищаващ 2 години за двете наказания се опродели първоначален “строг” режим”.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди осъди подсъдимият Д.Б.К., да заплати
по сметка на Районен съд – Радомир, в полза на бюджета на съдебната власт,
направените по делото разноски за вещо лице по съдебно – почеркова експертиза в
размер на 150.00 лева, както и 5.00 лева – за държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горните мотиви, съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: