Р Е Ш Е Н И Е
25.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
20.02. 2020
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 53 2020
дело № по описа за година.
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №
19-0348-000795 от 29.11.2019 г., издадено от Началник РУ-Дупница към
ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП, на Д.С.М., с адрес: ***, с ЕГН ********** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лева,
както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Посоченото НП е обжалвано в срок от М.. В
жалбата се излагат съображения против обжалвания акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се липса на
съставомерност от субективна страна. Иска се отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв. С.. В
пледоарията си по същество последният сочи, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя е бил видимо изряден и последния като водач не е имал субективна
възможност да се информира за липсата на регистрацията на процесното МПС,
поради което и липсва вина. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 14.11.2019 г., жалбоподателят Д.М. и братовчед
му – свидетелят Д. Р.А.решили да пътуват от гр. Ихтиман до гр. Дупница с цел
закупуване на лек автомобил от автокъща. За да се придвижат до там чичото на
жалбоподателя и баща на св. А.– Р.Д.С.им предоставил своето МПС „Форд Транзит“,
с рег. № СО 3685 АР, като им предал ключовете и документите за същия, вкл.
свидетелство за регистрация част I и др.
Жалбоподателят, който е грамотен /завършил 10-ти клас/ и правоспособен водач
проверил всички предадени му документи за автомобила и потеглил със същия.
На същата дата, около 16:00 часа жалбоподателят
Д.М. управлявал предоставения му от Р.Д.А.лек автомобил „Форд Транзит”, с рег.
№ СО 3685 АР, движейки се в гр. Дупница, по ул. ”Самоковско Шосе”, с посока на
движение към гр. Самоков. В това време М. бил спрян за проверка от полицейските
служители Д. и Д.. Същите след преглед на предоставените им от водача документи
и чрез направени справки с техническо средство РСОД и с дежурния в РУ-Дупница
установили, че водачът на лекия автомобил управлява МПС което не е регистрирано
по надлежния ред, след като автомобилът е бил дерегистриран по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДвП. За посоченото нарушение на жалбопдателя бил съставен АУАН в
негово присъствие, който е подписал без възражения. Акта е съставен в
присъствието на свидетеля Д. и е подписан от същия.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното
НП № 19-0348-000795 от 29.11.2019 г.,
издадено от Началник РУ-Дупница към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП, на Д.С.М. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лева,
както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление
съвпадат изцяло по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Д., Д. и
Асенов, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл.
служебно исканите справки за регистрация на процесния автомобил, приобщени по
реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните двама
свидетели-очевидци, полицейските служители Д. и Д., тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия
и са логични, и ясни. Макар никой от тях да не си спомня в детайли ситуацията
поради изтеклия период от време и най-вече поради ежедневната им професионална
заетост с установяване на нарушения по ЗДвП и двамата добросъвестно посочват
обстоятелствата описани в АУАН като верни. В нито един момент никой от тях не
се опитва да интерпретира сам определени факти и обстоятелства за които няма
спомен, а напротив категорично си признават това. Не са налице данни
за някакви предходни влошени междуличностни отношения между свидетелите и
жалбоподателя или каквато и да е причина за тяхна предубеденост спрямо М.. И
двамата свидетели описват процеса по установяване на нарушението и съставените,
връчени и подписани във връзка с него на място документи.
Съдът приема с доверие и заявените от св. А.обстоятелства
относно това, че именно неговият баща Р.С.е собственик на процесното МПС и е
предоставил на жалбоподателя ключовете и документите за същото, вкл. СР на МПС,
част I /“малкия талон“/. Същият
добросъвестно описва спирането на жалбоподателя за проверка и проведения
по-късно от него с баща му телефонен разговор относно надлежната регистрация на
автомобила.
Приетите с доверие свидетелски показания се
потвърждават еднозначно допълнително и от информацията съдържащата се в
прочетените и приети писмени доказателства. От последните без съмнение се
установява мястото и вида на нарушението, обстоятелствата във връзка
със същото и относно промяната на собствеността и регистрациите на автомобила
през годините.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено
на 08.01.2020 г., а жалбата е от същата дата), и е насочена срещу обжалваем
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния
и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът
констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи - АУАН е съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл. 189,
ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание
чл. 189, ал.12 ЗДвП с т. 2.8 от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения
ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово
регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички
изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това
число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя като му е връчен и подписан от него.
Релевантните за обективната съставомерност на
нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна
квалификация съответства изцяло на словесното описание.
Лиспват допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд обаче намира наказателно
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно
незаконосъобразно.
Съгласно текста на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
С разпоредбата на чл. 145, ал.2 ЗДвП законодателят
е създал задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в
срок до един месец от придобиването да регистрира придобитото превозно средство
в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно която по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се
извършва прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
От служебно изисканите по делото справки от АНО
– л. 17- л. 20 се установява, че на 02.08.2018 г. чичото на жалбоподателя и
баща на св. А.– Р.С.е закупил автомобила от предишния му собственик – Т.И..
Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус на
02.08.2018 година, за което по електронен път били подадени данни към системата
на Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-гр. София от нотариус с № 411.
Чичото на жалбоподателят – Р.С.е бил въведен в системата на Сектор "Пътна
полиция", като "предстоящ собственик" на автомобила и е имал
задължение в едномесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на
собствеността над автомобила, т. е. до 03.09.2018 година, да регистрира
превозното средство на свое име.
След като Р.С.не е сторил това, на 03.10.0218
г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на МПС била служебно
прекратена както е отбелязано в справките.
Предвид горното и от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 14.11.2019 г. жалбоподателят
Д.М. е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, доколкото към тази дата автомобилът отдавна е бил с прекратена
регистрация по реда на 143, ал. 15 от ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В случая обаче, районният съд, счита че в хода
на административнонаказателното производство не е доказана по изискуемия се в
чл. 303 НПК несъмнен начин субективната съставомерност на санкционираното
нарушение.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно
нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай обаче не може да
се направи извод, че поведението на жалбоподателя, което се субсумира под
състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП да е било извършено
виновно. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установи
безспорно, че превозното средство не е негова лична собственост, като същото е
притежание на неговия чичо Райчо Сакарев, за когото именно е съществувало
регламентираното с чл. 145, ал. 2 ЗДвП задължението в едномесечен срок от
придобиването да заяви това обстоятелство пред органите на МВР. Именно поради
неизпълнението на вмененото с цитираната разпоредба задължение от страна на
Райчо Сакарев, се е стигнало до прекратяване на регистрацията на превозното
средство.
Разпоредбите на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и
чл.18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., предвиждат служебно,
прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство. От текста на двете разпоредби се установява,
че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни
средства следва да направи отбелязване в автоматизираната система, но никъде не
е регламентирано законовото задължение да уведомяват нарушителите за
направеното отбелязване. Същевременно с чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г е регламентирано, че при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1,
2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра, за каквото
уведомяване липсват доказателства или дори твърдения от страна на АНО. Не е
предвидено обаче задължение за уведомяване на приобратателя / още повече ползвателя,
какъвто е жалбоподателя в конкретния случай/ при извършена на основание 18б ал.
1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г служебно прекратяване на
регистрацията на съответното МПС.
Прекратяването на регистрацията в хипотезата на
чл. 143, ал. 15 ЗДвП настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират посочения като „бъдещ собственик“ на лекия автомобил – Р.С.за
прекратяването на регистрацията, предвид задължението на всеки гражданин да
познава закона
Доколкото обаче по делото не са представени
каквито и да било доказателства, че жалбоподателят е бил наясно с извършената
служебна дерегистрация на управлявания от него в този ден автомобил / предварително иззето и непредадено му
свидетелството за регистрация част I или снети регистрационните табели/, не може да се вмени във вина на трето лице /извън
собственика/, каквото се явява жалбоподателя, управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Изцяло в този смисъл и по идентичен казус виж
най-новата практика на АС-Кюстендил отразена в Решение № 186 от 02.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 135 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил. В този смисъл са още: Решение № 507 от 04.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 521 / 2019 г. на I състав на Административен съд - Плевен и Решение
№ 1199 от 27.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1025 / 2019 г. на XVI състав на
Административен съд – Бургас.
Санкционираното с обжалваното НП нарушение е
формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено
при форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на
състава на нарушението, а именно - прекратяването на регистрацията по служебен
път, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е
действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл. Всяко разбиране в
друг смисъл би означавало налагане на наказание за деяние, което не е
съставомерно от субективна страна или грубо неразбиране на общите положения и
принципи на материалното наказателно право обосноваващо личната наказателна
/административнонаказателна/ отговорност от субективна страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1,
изр.1, предл.3 Районен съд- Дупница,
Н.О., V състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0348-000795 от 29.11.2019
г., издадено от Началник РУ-Дупница към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, на Д.С.М., с адрес: ***, с
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, както и наказание „лишаване
от правоуправление на МПС” за срок от 6
/шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил,
на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: