№ 1864
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20211110208556 по описа за 2021
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
ЕЛК. ЦВ. В. чрез адв. Б. е обжалвала наказателно постановление /НП/
№1257/08.04.2021г. на зам. началник на 01 РУ-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че има спомен, че е заплатила както горивото, така и
стоките, които е взела от търговската зала на бензиностанцията, но в бързането си не е
взела касовия си бон, а след като е получила обаждане от 01 РУ, се е върнала и е
заплатила сума от 20 лева на управителя на обекта, която е заявила, че няма никакви
други претенции. Намира, че НП е издадено в противоречие с материалния закон, тъй
като не се обосновава да е отнела чужди движими вещи без съгласието на собственика
и да е извършила присвояване, а наказващият орган не е установил по безспорен начин
вината й, както и липсват точни и ясни мотиви обосноваващи извършване на
престъпление. При евентуалност, в случай че съдът не приеме доводите й, смята, че
случая е маловажен и следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
деянието е първо, тя се е върнала веднага и е заплатило сумата, която й е поискана, а
самата стойност на горивото е минимална. Обръща внимание на несъразмерността на
наложеното наказание, с размера на горивото, поради което и явно противоречи на
целите на закона.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Б. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.
1
Допълва, че в административнонаказателното производство не е установено по
категоричен начин извършване на кражба в смисъла на НК, каквито аргументи в
мотивната част на НП липсват. Обръща внимание на размера на наложената санкция,
който е 5 пъти по-голям от размер на твърдяното за откраднато гориво. Смята, че
целите на закона ще се постигнат с приложението на чл.28 от ЗАНН, като се
предупреди нарушителя. Претендира разноски, в размер на 600 лева по представен
списък.
Наказващият орган чрез юрк. И. оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като законосъобразно. Изтъква, че от събраните по делото доказателства
категорично се установило, че жалбоподателят е заредила гориво на стойност 19.90
лева, което не е заплатила, а фискалния бон е издаден след като е установено това
обстоятелство. Причините за по-късното издаване на фискалния бон се установили от
разпитаната свид.С.. При това положение, намира че е категорично, че движимите
вещи - горивото е отнето без съгласието на собственика и е присвоено.
Противопоставя се случая да бъде квалифициран като маловажен, тъй като стойността
на горивото нямала значение, а целите на закона можели да се постигнат само с
налагане на наказание. Представя писмени бележки, в които посочва, че в АНП са
спазени изискванията на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е
справедливо при отчитане на всички обстоятелства по случая. Претендира изплащане
на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на ЕЛК. ЦВ. В. е наложена глоба, в размер на 100лв., за
това, че на 23.02.2021г., около 16:50ч. в гр. София, на ул. “Н.Хайтов“ №25 от
бензиностанция „Петрол 7129“ е отнела чужди движими вещи - гори на стойност 19.90
лева от владените на Б.Г.В., като случая е маловажен - нарушение на чл.194, ал.3,
вр.ал.1, вр. чл.218б от НК.
НП е издадено въз основа на постановление на наблюдаващ прокурор от СРП от
17.03.2021г. за отказ да се образува ДП.
Приобщена по делото са административнонаказателната преписка по издаване
на обжалваното НП и изпратени писмени доказателства с писмо от 01 РУ-СДВР с вх.
№21006/30.062021г., ведно с представени от наказващия орган в съдебно заседание,
както и служебно изготвени преписи от пр.пр.№11168/2021г. на СРП.
Разпитани по делото са свидетелите Б.Г.В. и Л.Г.С.., според които при работата
си в обект на Петрол - бензиностанция „Петрол 7129“, находяща се на ул.“Николай
Хайтов“ №25 често се случва да се зарежда гориво и да не се заплаща стойността, при
2
което се сезира 01 РУ-СДВР по случая за установяване на извършителите и
наказването им. Тъй като случаите са много, не могат подробно да разкажат за
конкретния, а при предявяване потвърждават, че фискалния бон на стойност 19.90 лева
е за зареждане на гориво от тази бензиностанция, издаден в последствие, след като е
установено, че заредено гориво на съответна колонка не е заплатено. Сигналът е
подаден от управителя В., за което е уведомена от касиера С. в 01 РУ. След като е
установен извършителя, жената се върнала и при заплащане на сумата от 19.90 лева се
съставила разписката. Отричат да се допусне грешка от служител на бензиностанцията
и при посочване от страна на клиента, че е заредил гориво, както и предявяване на
стоки от търговската зала да се маркира само стоката, а не и горивото. Отричат също и
това, да се оставят парите от клиента за заплащане стойността на заредено от него
гориво и това да не се маркира от касиера.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Съдът, при проверка на процесното НП установи, че същото е издадено по
правилата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановление на прокурор от СРП за
отказ да се образува ДП. НП е със задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН,
в това число по т.5 - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. В текстовата част са посочени всички обективни признаци от състава на
престъплението по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК, поради което е достатъчно ясно и точно,
според наличните обстоятелства. Компетентен орган е издал НП, упълномощен със
Заповед №Iз-1767/28.05.2012г. на министъра на вътрешните работи по т.2.17.
Що се отнася до изискването на жалбоподателя да се аргументира и обосновава
умисъл, то следва да се посочи, че според чл.424, ал.1 от НК за деянията по чл.218б от
НК се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Такъв е този случай, тъй като според чл.218б,
ал.1 от НК за деяние по чл. 194, ал. 3, когато стойността на предмета е до размера на
две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на
деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред,
ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. При това положение, не
може да се претендира за съдържание на НП в мотивната част повече от предвиденото
по чл.57, ал.1 от ЗАНН, между които реквизити, не е обсъждане на умисъла.
Констатациите в акта и НП за незаплатеното процесно гориво на стойност 19.90
лева от жалбоподателя се установиха от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които съдът кредитира, тъй като са единни и незаинтересовани, както и се
потвърдиха от приобщените писмени доказателства.
Макар жалбоподателят да оспорва тези констатациите, при изграждане на
3
защитната си теза, опитвайки да избегне административна отговорност за стореното, е
изпаднала в противоречие, поради което и съдът е извел, че действително стойността
на зареденото гориво не е заплатена умишлена. Изводите са направени от съпоставката
на изложеното в жалбата и обясненията, които В. е дала при прокурорската проверка.
Забелязва се, че тя прехвърля цялата отговорност в жалбата на касиера, обвинявайки я
в мудност и некомпетентност, защото се бавила при маркирането на сумите на
клиентите, а също имала и колебания в действията си при осъществяване на функциите
си на каса. В обясненията, на които е изготвен служебен препис от пр.пр.
№11168/2021г. на СРП от 23.02.2021г., В. въобще не посочва тези обстоятелства, а
заявява, че е подала на касиера 20 лева, предявила е минералната вода и 2бр. кутии
цигари, без да посочи, че има заредено гориво и на коя колонка на бензиностанцията,
касиерката е маркирала стоките, върнала е ресто и тя си е тръгнала, без да съобрази, че
не е подала сумата, която е необходима и за заплащане на горивото, което е установила
чак след като е получила обаждането от 01 РУ за случая, след което се е върнала в
обекта и е заплатила с разписка сумата от 19.90 лева в присъствието на управителя.
При това положение, е изградена от жалбоподателя в последствие, при подготвяне на
жалбата от нейния адвокат защитна теза за целите на административнонаказателнто
производство. Затова няма как да се изключи умисъл при извършване на деянието, тъй
като кражбата може да се извърши както при пряк, така и при евентуален умисъл.
Става въпрос за косвен умисъл, при който деецът преследва дадена цел и последици,
които не са неправомерни, а целеният резултата е правомерен, но съставомерните и
общественоопасни последици са вероятни, странични последици от деянието, за което
деецът има познание за възможното, вероятно и евентуално настъпване. На практика,
действително целта на жалбоподателят не се установи да е била присвояването на
горивото, но имайки представа и житейски опит за зареждане и заплащане на горивото
на бензиностанцията, че трябва да заяви на касиера номер на колона, както и да
посочи, че е заредила гориво, жалбоподателят е имала представа и е трябвало да
допусне, че несъобщаването на тези обстоятелства, както и не представяне на
необходимата сума за заплащане на горивото и допълнително на стоките, които е взела
от търговската зала, ще доведат до общественоопасния и вредоносен резултат на
кражбата - зареждане на горивото, без да се заплати цената, без съгласието на
собственика.
Така, категорично се доказа, че В. е извършила деянието по чл.218б, ал.1, вр.
чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК.
Съдът счита, че случаят е маловажен и отговаря на дефиницията на §1, т.4 от ДР
на ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
4
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Вредата от деянието е незначителна - стойността на горивото е 19.90 лева, което
е пренебрежимо малка стойност на фона на минималната работна заплата за страната
към датата на деянието. Жалбоподателят, след като е установила стореното от
обаждането на 01 РУ, веднага и още на същия ден се е върнала и е заплатила
стойността, което означава, че и вредните последици от деянието са незначителни -
собственикът е бил лишен от стойността на горивото за около един час. Няма данни,
В. да е била наказвана за други подобни деяния, а с оглед на постановлението на
прокурор от СРП е и неосъждана. Всичко това обосновава, че макар да е извършила
деянието по чл.281б, ал.1, вр. чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК, с оглед на незначителността
на вредните последици и наличието само на смекчаващи обстоятелства, деянието се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид.
Съдът не може да се съгласи с тезата на процесуалния представител на
наказващият орган, че не е от значение стойността на незаплатеното гориво и при
всички случаи, за да се изпълнят целите на закона, следва деецът да се наказва, защото
не е законово обосновано. ЗАНН в чл.28 предвижда, че при маловажни случаи не се
налага наказание, а деецът се предупреждава, че ако в едногодишен срок от влизане в
сила на същото, при извършване на такова маловажно нарушение, ще бъде наложено
наказание. Така, законът не предвижда на всяка цена, за поправка и превъзпитание на
дееца да се налага наказание.
Действително санкцията, която е наложена от наказващия орган е в минимален
размер по чл.218б, ал.1 от НК, но е несъразмерно тежка, с оглед на ниската обществена
опасност на деянието и незначителност на вредните последици.
При тези съображения, на осн. чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът намира, че
следва да отмени НП и да предупреди В., че при извършване на друго нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила
на този съдебен акт, за него ще й бъде наложено административно наказание.
При този изход на делото по правилата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокат, в размер на общо
600 лева, за които следва да се осъди 01 РУ-СДВР да заплати на ЕЛК. ЦВ. В. по
аргумент на 63д, ал.4 от ЗАНН. Делото не е с фактическа и правна сложност, но са
проведени 5 съдебни заседания, разглеждането е продължило около 6 месеца, не по
вина на жалбоподателя, за която на всяка заседание се е явявал адв.Б. и причината за
отлагане е свързана със събиране на доказателства, с цел установяване на обективната
истина, изискани служебно от съда. Видно е от договора за правно обслужване
№10/2021г. между клиента и адвоката, че е уговорено адвокатско възнаграждение от
5
300 лева, което е под минимума от 500 лева по чл.8, ал.3, вр.ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Отделно от
това, на осн. чл.7, ал.9 от същата Наредба за всяко от заседанията - 3бр. в периода от
10.03. до 25.05.2022г. с анекси е уговорено и заплатено допълнително възнаграждение
от по 100 лева, при което общо заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на
адв.Б. за процесуално представителство е 600 лева, което съдът не мари за прекомерно,
предвид че надвишава със 100 лева, минималното адвокатско възнаграждение по чл.8,
ал.3, вр.ал.2 от Наредбата, продължителността на процеса и извършените действия от
адвоката.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №1257/08.04.2021г. на зам. началник на 01
РУ-СДВР като незаконосъобразно, поради маловажност на случая на осн. чл.28,
ал.1 от ЗАНН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя ЕЛК. ЦВ. В., че при извършване на
друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на този съдебен акт, за това друго нарушение
ще й бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6