РЕШЕНИЕ
№
2533
гр. Пловдив, 06.12.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на двадесет
и седми ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Стефка
Костадинова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Ваня
Христева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3072
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и
сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от „Б.“
АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против Агенция Митници гр. София. С исковата
молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца
имуществени вреди, претърпени в резултат на издадено срещу него
незаконосъобразно Наказателно
постановление № 1534/2018 от 07.02.2019 г. на Директор на ****при Агенция
Митници, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на
наказателното постановление по АНД № 2419/2019 г. по описа на Пловдивския
районен съд VІ наказателен състав и по КАНД № 2126/2019 г. на Административен
съд Пловдив разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на по 550
лв. за всяка съдебна инстанция, или общо 1100 лева.
Претендират се и
направените в хода на настоящото производство разноски.
Ищецът, редовно призован, се
представлява от адв. Т., с пълномощно по делото, който поддържа исковата
претенция изцяло, както и искането за присъждане на разноски.
Ответникът по иска, Агенция Митници, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С., заявява становище за
неоснователност и недоказаност размера на иска.
Задължително участващият по реда на чл.10,
ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за доказаност и основателност на иска
и моли същият да се уважи.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че искът е допустим.
С оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно
основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от
съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в
резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на
административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно
Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление,
като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също
представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда
на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 АПК, но въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за
квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не
правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа,
негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки
че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно -
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Тъй като законодателят, към момента на
провеждане производството по обжалване на наказателното производство, не е бил
предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН пред Районния
съд, нито пред Административния съд в хода на касационното административно производство, понеже разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета едва с ДВ., бр.94/29.11.2019 г.,
то доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно издадено наказателно постановление, съответно и
исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване
ще подлежат на разглеждане именно по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този ред е
допълнен и от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК,
като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо да е
налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая
исковата претенцията е основана именно на отмяна на наказателно
постановление по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН.
Искът е предявен от надлежна
страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и
против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на
посоченото наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност се твърди
да са произтекли вреди за ищеца е Директор на ****към Агенция Митници.
Последната е юридическо лице, съгласно чл.3, вр. с
чл.30, ал.1 от УПАМ, поради което и доколкото издателят на отмененото
наказателното постановление е част от административната структура на това
юридическо лице, правилно искът е насочен именно срещу Агенция Митници.
По същество исковата претенция се
явява частично основателна.
От приетите и приложени по делото
доказателства се установява от фактическа страна, че срещу ищеца „Б.“ АД е било
издадено Наказателно постановление № 1534/07.02.2019 г. на Директор на ****към
Агенция Митници, с което на дружеството е
била наложена имуществена санкция от 100 лева за нарушение по ЗАДС.
Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца по реда на чл.59 от ЗАНН
пред Районен съд – Пловдив, където е депозирана жалба чрез пълномощника му адв.Т.. По жалбата било образувано АНД № 2419/2019 г. по
описа на VІ н.с. на ПРС. В производството пред Районния съд още с жалбата било представено пълномощно от ищцовото
дружество за адв. Т., ведно с договор за правна
защита и съдействие сериен номер **********/2019 г. В проведеното по делото едно
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството не взел участие. С
Решение № 1097 от 07.06.2019 г.,
постановено по АНД № 2419/2019 г. по описа на VІ н.с. на Районния съд в
Пловдив, наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението
било обжалвано от процесуалния представител ТД Т., като по жалбата било
образувано КАНД № 2126/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, 23
състав. В хода на касационното производство, от страна на пълномощника на ищеца
адв.Т., за когото било приложено ново пълномощно, бил
депозиран писмен отговор по касационната жалба и адв.Т.
участвал в проведеното пред Административния съд едно съдебно заседание по
делото. По същото бил представен и договор за правна защита и съдействие между
дружеството-ищец, представлявано от управителя му и адв.Т.
със сериен номер **********/2019 г. С окончателно решение с № 1843/04.10.2019 г.
Административен съд Пловдив оставил в сила решението на Районен съд Пловдив за
отмяна на наказателното постановление.
Съгласно Тълкувателно решение №
6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато възнаграждението за адвокат е заплатено в брой,
то с оглед доказване на плащането, този факт следва да бъде отразен в договор
за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той
има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая по настоящото
дело са приети като писмени доказателства копия на договорите за правна защита
и съдействие с № **********/2019 г. и № **********/2019 г., сключени между
ищеца „Б.“ АД и упълномощения от него за представителство пред Районния съд и
съответно пред Административния съд адвокат Т., като в първия от договорите е
отразено, че има за предмет именно оказване на правна защита и съдействие по
обжалване на въпросното наказателно постановление на Директор на ТД Т., а във
втория - че се отнася до процесуалното представителство във връзка с обжалване
на решението на районния съд за отмяна на наказателното постановление. И в
двата договора изрично е посочено и че е договорено и платимо в брой
възнаграждение от по 550 лева, а като изплатен доход също е посочена тази сума.
Въпросните договори е видно, че са били приложени и се съдържат в оригинал по
съответните дела, за които се отнасят. В тази насока и според съда, договорите
за правна защита и съдействие са годно доказателство да удостоверят извършения
от страна на ищеца разход за адвокатска защита пред районния съд по обжалване
на наказателното постановление, съответно пред административния съд във връзка
с касационното обжалване на решението на първата инстанция. Поради това и съдът
намира, че ищецът е доказал да е направил действителен разход в общ размер на
1100 лева.
За да възникне правото на иск за обезщетение
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени
предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или
неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се
посочи, е установена по делото наличната
отмяна на издаден при изпълнение на особена по своя характер административна
дейност, каквато е административно-наказателната дейност, акт – наказателно
постановление, като незаконосъобразен. В развилото се пред районния е административния
съд производство във връзка с отмяна на наказателното постановление, се
установява, както се каза вече, ищецът да е направил имуществен по своя
характер разход, като е заплатил адвокатски хонорар за представителство от
адвокат, който е бил и надлежно упълномощен. Така направеният разход се явява
имуществена вреда за ищеца, която, освен това, е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт – наказателно постановление – и е
непосредствена последица от него, доколкото ищецът не би търсил и заплащал
изобщо адвокатска защита, ако срещу него не бе издадено незаконосъобразното
наказателно постановление. В тази насока и следва да се има предвид и изричното
разрешение, дадено в задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на ВАС, според
което при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ.
Не е част от фактическия състав
на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ установяване виновно причиняване на щетите за
реализиране отговорността на държавата. В тази връзка съдът съобразява и съдържанието
на изричната разпоредба на чл.4, пр. посл. от ЗОДОВ.
Не се установява от доказателствата по делото и нито една
от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които са основание за отхвърляне на иска или
намаляване размера на присъденото обезщетение. Конкретни възражения в тази
насока и не са направени от страните.
От изложеното следва, че искът е
доказан по своето правно основание, като поради това и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтекли от заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, издадено против ищеца.
За да
отговори на изричното макар и общо направено възражение на ответника за
недоказаност на иска по размер, съдът отново се позовава на мотивите на
цитираното и по-горе Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС, в което изрично е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да
отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, сиреч да
е обоснован и справедлив, което означава да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства
интересите, на която и да е от страните в производството. В разпоредбата на
чл.36, ал.2 от ЗА е предвидено, освен, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение
следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е по-нисък от
предвидения в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В чл.18, ал.2
от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления, каквото е установено в
случая да е извършено за ищеца от адв.Т., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административно - наказателен характер, извън случаите по ал.2
възнаграждението е 300 лв. /чл.18, ал.3 от Наредбата/. Съответно, съгласно
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата при интерес до 1000 лева /в случая имуществената
санкция е била 100 лева/ възнаграждението
е 300 лева. Предвидените по Наредбата размери са само долна граница, под която
адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна
помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер не е
равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъл на чл.36, ал.2 от ЗА, а
определянето на размера на възнаграждението като обоснован и справедлив е в
зависимост от характеристиките и обема на конкретно оказаната правна помощ и
във връзка със спецификите, сложността, продължителността и предмета на
конкретното производство. В случая, оказаната правна помощ по делото пред районния
съд се е изразила единствено в изготвяне и депозиране на жалба срещу отмененото
в последствие наказателно постановление. Оказаната правна защита по делото пред
Административен съд Пловдив се е изразила в изготвяне и депозиране на писмен
отговор по касационната жалбата и участие на адв.Т. в
единственото съдебно заседание по делото, продължило три минути. С оглед на
посочената действително осъществена правна защита и съдействие, както и
характера, сложността и обема на всяко от двете дела, по които е осъществена
защитата и които не се отличават съществено от други сходни дела, нито се
характеризират с някаква особеност, правна или фактическа сложност, то съдът
намира, че съразмерен размер на обезщетението в конкретния случай във връзка с
представителството по всяко от делата ще е такъв от по 300 лева, или общо 600
лева. Именно такъв размер може да се определи и като съответстващ на критериите
по чл.36, ал.2 от ЗА и поради това съдът намира, че претендираният размер на
обезщетение от 1100 лева, макар да е установен такъв разход, ще следва да бъде
намален до посочения. Такова обезщетение от 600 лева относимо
към направените разноски пред ПРС е Административния съд по конкретните дела,
не е несъответно на принципа на справедливостта и съразмерността, за което
съответствие съдът в производството по чл.1 от ЗОДОВ следи, съгласно
разрешението, дадено в мотивите към ТР 1/2017 г. на ВАС. Тоест, така
направеният разход от 1100 лева от ищеца, макар да е установен, не може да бъде
счетен за съответен на фактическата и правна сложност на проведеното пред
Районния съд и Административния съд производство и тъй като ответникът не е
имал процесуалната възможност да прави възражение по размера на адвокатското
възнаграждение в рамките на това производство, то в настоящото производство възражението
му за признаване недоказаност на вреди в претендирания
размер, имащо характер на възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение, следва да се уважи като се намали размерът на претендираното обезщетение. Поради изложеното и исканото по делото обезщетение за направени
разходи за адвокатско възнаграждение следва да се уважи като претенция само
отчасти до посочения от съда размер от 600 лева, а до пълния претендиран такъв от 1100 лева искът следва да се отхвърли.
Не е направено с исковата
молба акцесорно искане за присъждане на законна
лихва, поради което и такава няма да бъде присъждана.
На основание специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ /в редакцията й към момента на депозиране на исковата молба/ на ищеца се
дължат и следва да бъде присъден и размерът на внесената държавна такса за
образуване на делото от 25 лева, както и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска. По делото е налице договор за правна
защита и съдействие с уговорено и вписано като заплатено в брой възнаграждение
от 500 лева по настоящото дело. Не е налице възражение по смисъла на чл.78,
ал.5 от ГПК, приложим съгласно препращането на чл.144 от АПК, направено от
страна на ответника. С оглед на това, че искът ще бъде уважен само отчасти, то
на основание чл.10, ал.3, предл. последно от ЗОДОВ,
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждението за един
адвокат, но съразмерно с уважената част от иска, което, така изчислено, възлиза
на 272,73 лева.
По така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция
Митници гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 47, да заплати на „Б.“ АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.„**“ № 170, сумата в
размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, като резултат от
незаконосъобразно издаденото срещу него Наказателно постановление № 1534/2018
от 07.02.2019 г. на Директор на ТД Т., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ, предявен от „Б.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив, ул.„**“ № 170, срещу Агенция Митници гр. София, за разликата до пълния му предявен размер от 1100 лева.
ОСЪЖДА Агенция Митници гр.София, ул.“Г.С.Раковски“
№ 47, да заплати на „Б.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, ул.„**“ № 170, сумата в размер на 297,73 лв. /двеста деветдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща заплатените от ищеца в настоящото производство държавна такса и
адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: