Номер 253805.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Г.Д.
На 05.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20201220200325 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от Р. Т. В.
адрес: гр.Б. , ул.“С.К. “ 11, ЕГН **********,област Б. против Наказателно
постановление № 20-0266-000247/07.04.2020г на Началник РУ към ОДМВР
Б. ,РУ Г.Д.,с което на жалбоподателката е наложено наказание глоба в
размер на 200 лв. за това ,че на 03.04.2020 Г. ОКОЛО 09.30 ЧАСА В ГР.Г.Д.
В ПУНКТА НА ПП ПРИ РУ-Г.Д. КАТО СЪСОБСТВЕНИК И ЗАКОНЕН
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВТОРИЯ СОБСТВЕНИК НА ЛЕК АВТОМОБИЛ Р.К.
С РЕГ.№ ***КХ НЕ Е ПРЕДСТАВИЛА ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ В
ОПРЕДЕЛЕНИЯ ОТ ЗАКОНА СРОК В СЛУЖБАТА ПО РЕГИСТРАЦИЯ,.
Ответника РУ Г.Д. редовно призован не се явява, не изразява становище по
жалбата-неоснователна.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетелите Б.А. и Н.К.
,служители на РУ Г.Д..
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите Б.А. и Н.К. са служители на РУ Г.Д..На 03.04.2020 година
жалбоподателката се явила в пункт за регистрация на МПС при РУ
Г.Д..Представила на свидетелката К. договор за дарение от 20.02.2020 година
1
на лек автомобил Р.К. С РЕГ.№ ***КХ.Служителката на КАТ Г.Д. установила
,че за процесното френско возило се подава заявление за пререгистрация
след законоустановения едномесечен срок,поради което съобщила и на
свидетеля А.,инспектор Пътна полиция в РУ Г.Д..Последният приел ,че е
налице нарушение на на чл. 145, ал. 2 от ЗДП. С оглед на изложеното в
присъствието на жалбопадателката полицай А. съставил АУАН
.Актосъставителят прочел и запознал жалващата се със съдържанието на
акта ,последната подписала и получила препис от него. В последствие в
правния мир намира проявление Наказателно постановление № 20-0266-
000247/07.04.2020г на Началник РУ към ОДМВР Б. ,РУ Г.Д.,с което на Р. Т.
В. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв .
Недоволна от наложеното наказание тя сезира съда с искане за отмяна на
цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок
, индиция за допустимостта й .Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира жалбата за основателна , поради следното:
Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на
свидетелите А. и К. ,служители на РУ Г.Д.. Показанията им са
последователни и кореспондират с описаното в АУАН. Не се доказва
наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите към
нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир,
ангажират наказателната си отговорност. Въз основа на така установеното от
правна страна съдът намира следното: Носителят на административно
наказателната власт ,в случая Накалник РУ Г.Д. е издал наказателното
постановление след като , според него е установено по безспорен начин
извършване на нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДП.
При извършена служебна проверка не се констатираха съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето
на АУАН. Критерият за определяне на съществените нарушения на
2
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика -
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е
узнал за съдържанието на акта , той е подписал и получил препис от него,
т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни
мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още
от началото на образуваното срещу него административнонаказателно
производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с
фактическото описание и правната квалификация на деянието. Въпреки
изложеното по-горе съдът счита ,че атакуваното НП подлежи на отмяна . При
издаването на самото НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
обуславящо неговата незаконосъобразност. Съгласно разпоредбите чл. 57 от
ЗАНН, НП има законово определено съдържание и съдът във всички случаи
извършва проверка по отношение наличието на задължително изброените в
закона реквизити.Те не са с еднаква степен на значимост за
законосъобразността на НП, но липсата на конкретно, точно и ясно описание
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено са елемент от
фактическия му състав и винаги обосновава порок на НП. В разглеждания
казус Началника на РУ Г.Д. вменява на жалбоподателката следното
нарушение : на 03.04.2020 Г. ОКОЛО 09.30 ЧАСА В ГР.Г.Д. В ПУНКТА НА
ПП ПРИ РУ-Г.Д. КАТО СЪСОБСТВЕНИК И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ
НА ВТОРИЯ СОБСТВЕНИК НА ЛЕК АВТОМОБИЛ Р.К. С РЕГ.№ ***КХ
НЕ Е ПРЕДСТАВИЛА ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ В ОПРЕДЕЛЕНИЯ ОТ
ЗАКОНА СРОК В СЛУЖБАТА ПО РЕГИСТРАЦИЯ.Посочена е за нарушена
правната норма на чл. 145, ал. 2 от ЗДП . Като се има предвид тази
квалификация и съдържанието на посочената норма, става ясно, че би
следвало да бъдат изложени обстоятелства в НП в насока - лицето е
придобило посоченото МПС на определена дата и в едномесечен срок не го е
регистрирало в службата за регистрация на ППС. Необходимо е било да се
посочи и най-важното обстоятелство, свързано с нарушението, а именно
датата на придобиване на процесното МПС. Нарушението се състои именно в
неспазването на предоставения едномесечен срок за регистрация, който тече
от придобиването на МПС. Като не е отразил в какво точно се изразява
3
неизпълнението на чл. 145, ал. 2 от ЗДП и не е отразил датата, на която е
придобито описаното МПС наказващият орган е направил невъзможна
проверката на извода си - че не е спазен срока по цитираната правна
норма.Ясно е, че този съществен процесуален пропуск, който засяга правото
на защита и възможността за осъществяване на съдебен контрол, не може да
се санира чрез последващо събиране на доказателства в съдебния процес. При
така установената фактическа обстановка,съдът приема за съществено
нарушение на правилата за издаване на НП ,ограничаващи правата на
нарушителя.Последния не знае за какво нарушение да се защитава ,кога и
къде евентуално го е извършил ,т.е същият не може правилно да организира
своята защита .
На следващо място АНО не се е съобразил с необичайното законодателство
прието във връзка с противоепидемичните мерки на територията на страната
и в частност на територията на гр.Б.. Със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г., считано от 13.03.2020 г. беше въведено извънредно положение
в Р България. В чл. 3 от ЗМДВИП, в редакцията от ДВ, бр. 28/ 2020 г., бе
прието , че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни
производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и
производства, свързани с мерки за принуда, още по –конкретно досежно
жителите на гр.Б. е издадена Заповед № РД -01-132 от 17.03.2020 година
,считано от 17.03.2020 година.Настоящия състав приема ,че жалващата се е
била в обективна невъзможност да спази изискванията на чл.145ал.2 от ЗДП
след 17.03.2020 година,поради въведени ограничения за предвижване .
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът,
РЕШИ:
Отменя като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-0266-
4
000247/07.04.2020г на Началник РУ към ОДМВР Б. ,РУ Г.Д..
Осъжда РУ Г.Д. да заплати на Р. Т. В. от гр.Б. , ул.“С.К. “ 11, ЕГН
**********,област Б. сумата в размер на 250 лв. разноски по делото .
Решението на съда подлежи на обжалване пред Б АС в 14 -дневен срок от
деня на получаване на съобщението от страните по делото.
Съдия при Районен съд – Г.Д.: _______________________
5