ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ..260355............. 19.02.2021г., гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година:
Председател:
Минка
Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №142 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.419, ал.1,
във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.
Същото е образувано във връзка
с подадена частна жалба от „Е.Х.- 90“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.„А.З.“ №12, представлявано от Управителя Г.С.Д.,
против Разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №183/14.07.2020г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№333/2020г. по описа на РС- Панагюрище.
Твърди се, че разпореждането е
незаконосъобразно и необосновано. В тази насока се сочи, че актът, въз основа
на който е издадена заповедта е нередовен от външна страна и не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане.
Визира се, че актът за начет не
съдържа всички реквизити, съгласно чл.43, ал.1 от ППЗДФИ, тъй като в него не
били посочени правните норми, които били нарушени и които ангажирали
имуществената отговорност на жалбоподателя. Не било посочено и на какво правно
основание се приемало, че извършените СМР са приети за незаконни.
Сочи се, че актът не бил връчен
надлежно на адресата, тъй като не бил представен двустранен протокол,
установяващ връчването. Не били посочени и обстоятелствата по връчването на
заключението на дружеството-жалбоподател, т.е. липсва задължителен реквизит в
начетното производство, тъй като едва след изготвянето на заключението и
връчването му можело да се пристъпи към подаване на заявление по чл.417 от ГПК.
Твърди с, че жалбоподателят не
може да отговаря по реда на чл.23 от ЗДФИ, защото не попада в нито една от
хипотезите на ЗДФИ.
Искането е разпореждането за
незабавно изпълнение да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист се
обезсили.
В срок е постъпил писмен
отговор от Община С., представлявана от Кмета инж.Г.П.. В същият са изложени
съображения в насока неоснователност на подадената частна жалба.
Приема се, че Актът за начет
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и е редовен от външна страна.
Искането е разпореждането за
незабавно изпълнение да бъде потвърдено.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната
жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Ч.гр.д №333/2020г. по описа на
РС- Панагюрище е образувано във връзка с подадено Заявление от 25.06.2020г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от Община С., със законен
представител Н.Б.Ф.- ВрИД Кмет срещу длъжниците К.И.Б. и „Еко- Хидро- 90“ ООД
за парично вземане в размер на 4443,22лв., лихва в размер на 1831,14лв. за
периода от 10.07.2015г. до 31.07.2019г., както и законна лихва, считано от
01.08.2019г. до изплащането на вземането. Посочено е в заявлението, като
документ от който произтича вземането, а именно: Акт за начет
№11-04-19/31.07.2019г., който е и приложен към него.
Във връзка с така подаденото
заявление, първоинстанционният съд е издал Заповед №183/08.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е
издадена въз основа на подадено от Община С. заявление с приложен към него Акт
за начет №11-04-19/31.07.2019г. на АДФИ с вх.№С- 3988/01.08.2019г. за
посочените по- горе суми, както е и присъдил разноски в размер на 125,49лв.
Въз основа на издадената
заповед за незабавно изпълнение е разпоредено с Разпореждане от 08.07.2020г. да
се издаде изпълнителен лист, като такъв е издаден под №233/09.07.2020г. и е
получен от представител на Община С. на същата дата.
С Разпореждане от 21.10.2020г.
е допусната очевидна фактическа грешка на Заповед №183 от 08.07.2020г., касаещо
ЕИК на длъжника „Еко- Хидро- 90“ ЕООД.
С Разпореждане
№260298/21.10.2020г. са допуснати очевидни фактически грешки в Разпореждане
№1051 от 08.07.2020г. за издаване на изпълнителен лист и в Изпълнителен лист
№233 от 09.07.2020г.
Образувано е изпълнително дело
№2020888040004 по описа на ЧСИ Г.З. по което са изпратени ПДИ до длъжниците
получени от тях, съответно: до „Еко-
Хидро-90“ ЕООД на 17.12.2020г.; до К.И.Б. на 19.01.2021г.
На 06.01.2021г. в срока по
чл.414, ал.1 от ГПК е подадено писмено възражение от „Еко- Хидро- 90“ ООД с
вх.№260040. От страна на длъжникаБ. не е постъпило възражение.
Предметът на производството по
чл.419 от ГПК е строго ограничен до проверка предпоставките за допускане на
незабавно изпълнение- дали вземането на кредитора произтича от документ,
посочен в чл.417 от ГПК и на следващо място, дали актът е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника.
Съгласно разпоредбата на
чл.419, ал.2 от ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по
чл.417 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.418,
ал.2 от ГПК, съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали
същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае
единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен
видът на документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за
неговото издаване.
В настоящия случай представеният
от заявителя Акт за начет №11-04-19/31.07.2019г. на АДФИ с вх.№С-3988/01.08.2019г.
е документ, въз основа на който на основание чл.417, т.9 от ГПК, може да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Същият би
бил редовен от външна страна и би
удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане, ако притежава минимално
изискуемото в чл.43, ал.2 от ППЗДФИ
съдържание, а именно:
1. данни за проверяваната
организация или лице- наименование, седалище, БУЛСТАТ, лицата, които го
представляват;
2. данни относно извършената
финансова инспекция- дата и място на съставянето на акта, имената и длъжността
на финансовия инспектор, съставител на акта, проверявания период;
3. данни за лицата, причинили
вредите: трите имена, единен граждански номер, месторождение, местожителство и
адрес, данни от личната карта, длъжност, номерата и датите на заповедите
/договорите/ за назначаване и освобождаване от длъжност;
4. констатации за
противоправните действия или бездействия на виновните лица, причинили вредата,
причините за това, нарушените законови разпоредби, причинната връзка, размера
на вредата, определен в левове или във валута, и равносметка на касата или
склада;
5. подпис на финансовия
инспектор, съставител на акта, което обуславя и неговата редовност от външна
страна.
В конкретният казус, всички
тези реквизити се съдържат в представения по делото акт за начет.
Съдът намира, че доводите на
жалбоподателя, че при издаването на акта за начет е бил лишен от възможността
да направи възражения и да представи доказателства, с които да одобри описаните
в акт за начет констатации, както и това, че актът е бил съставен при допуснато
съществено нарушение на реда за провеждане на финансова инспекция и срещу лице,
което няма качеството на отчетник са неоснователни. Основанието за този си
извод, настоящата инстанция извежда от обстоятелството, че в производството по
чл.418, ал.2 от ГПК, съдът проверява само дали документът, който се представя
към заявлението е от естеството на предвидените в чл.417 от ГПК и като такъв
дали отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание.
В този смисъл настоящата инстанция
намира, че при извършената проверка правилно районният съд е счел, че
представеният акт за начет е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички
необходими реквизити, изискващи се по реда на чл.43, ал.2, т.1- 5 и ал.3 от
ППЗДФИ, които са документирани по реда на чл.44, ал. 1 от ППЗДФИ.
Всички основания за
недействителност, които не са видими от документа не се проверяват в
заповедното производство. Проверката на редовност на документа от външна страна
и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника не
включва преценка за истинността на самия документ, нито за валидността на
извършени от други органи или лица действия във връзка с документа. Тази
преценка може да се осъществи единствено в исковото производство по чл.422 от ГПК.
Следва да се посочи, че в
заповедното производство, съдът няма право да проверява дали вземането
действително съществува. За производството по чл.418 от ГПК, документът по
чл.417 от ГПК има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в
него изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа, могат да се ползват само
при условията на чл.418, ал.3 от ГПК и то само относно изискуемостта на
вземането. Затова неотносими са към предмета на спора изложените в жалбата
твърдения за необоснованост и неправилност на фактическите констатации на акта
за начет, както и възраженията за нарушаване на законовите разпоредби, касаещи
процедурата по съставяне акта за начет.
Така изложените твърдения и
направени възражения в частната жалба за допуснати нарушения на материалния
закон при извършената финансова проверка са неотносими към характера на
настоящото производство. Такива възражения стоят вън от предмета на преценка на
заповедния съд и биха могли да се обсъдят и разгледат евентуално в последващо
исково производство по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
За пълнота, с оглед наведените
в жалбата оплаквания, следва да се отбележи, че съгласно установената в нормата
на чл.22, ал.5 от ЗДФИ оборима законова презумпция фактическите констатации на
акта за начет се ползват с обвързваща доказателствена сила. Тя се изразява в
задължение за съда да приеме, че констатираните факти са се осъществили така,
както са удостоверени. Законната доказателствена сила на фактическите
констатации в акта за начет е оборима, като за оборването е необходимо да се
проведе пълно и главно насрещно доказване или оборването на обоснованите
фактически констатации в акта за начет е в доказателствена тежест на лицата,
против които е съставен актът за начет, но това може да се осъществи само в исковото
производство по установяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение и
не е предмет на настоящото производство.
С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция приема, че са налице всички законови предпоставки за
издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
жалбоподателя. Ето защо, частната жалба като неоснователна следва да се остави
без уважение, а разпореждането на районния съд в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Като взе предвид
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №133/08.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№333/2020г. по описа на РС- Панагюрище.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.