Решение по дело №3789/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20074
Дата: 5 декември 2023 г.
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20231110103789
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20074
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20231110103789 по
описа за 2023 година
Образувано е по предявени от ищцата М. К. К. срещу ответника ........ обективно
съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на
следните суми: - сумата от 2 110.42 лева – главница; - сумата от 2966.69 лева – законна лихва
върху главницата за периода от 16.05.2009г. до 24.01.2023г. върху главницата от 2110.42
лева; - сумата от 1228.57 лева - мораторна лихва за периода от 11.04.2001г. до 19.03.2009г.; -
сумата от 306.95 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 35525/2009г. по описа на СРС, 33
състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 470/2015 г. по описа на ЧСИ
.......
Релевират се съображения, че претендираната сума е погасена по давност, поради
изтичането на петгодишен давностен срок след постановяване на решението, с което е
осъден наследодателя ищеца в настоящото производство
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване основателността
на предявените искове. Твърди, че приложимата давност не е изтекла, тъй като същата е
прекъсната с депозираната молба за образуване на изпълнително дело № 470/2015 г. по
описа на ЧСИ ........ Излага, че докато се конституират законните наследници на починалия
длъжник по изпълнителното дело, същото е „спряно“ и срокове не са текли. Твърди, че
давността за вземането не е текла до 26.06.2015 г. Поддържа, че не са изминали повече от 5
години от датата на последното валидно изпълнително действие, предвид което не може да
се претендира, че процесните суми са погасени по давност. За пълнота, посочва че поради
обявеното извънредно положение на Република България и съгласно Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (20.05.2020 г.) спират да текат определени
изрично посочени срокове, сред които е и срокът на погасителната давност. С оглед
изложеното моли предявените искове иска да бъдат отхвърлени.
Единственото основание въз основа на което ищецът твърди да не дължи посочените
по – горе суми е изтекла погасителна давност, изтекла след издаване на изпълнителния лист.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
1
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е и иск за недължимост на разноски, сторени в заповедното производтсво,
посочени от ищцата в размер на 306.95лв Защитата по чл. 439 ГПК се разпростира
единствено спрямо изпълняемото право, материализирано в изпълнителното основание и
инкорпорирано в издадения въз основа на него изпълнителен лист, но не и спрямо
отговорността на длъжника за разноските, които не се съдържат в него. Видно от
представения изпълнителен лист по гр. д. № 40402009г., съдържащо се в искането за защита
на ищеца, представен в препис по ИД, в него се съдържа осъждане единствено за главница и
лихва, но не и за разноски. съдът не може да се произнесе по непредвен иск от друга страна,
в случай, че тези суми се съдържат в друг изпълнителен титул, доколкото е сезиран с искане
за признаване на установено, че сумите, инкорпорирани в изпълнителен лист от по гр. д
4040/2009г. са погасени по давност. Видно от самото ИД е че и такива суми не се
претендират от ищцата в това ИД, поради което за последната липсва и правен интерес за
предявяване на установителен иск за тази сума.
Липсата на абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск, обуславя извод за недопустимост на производството, което подлежи на
прекратяване на основание чл.130 от ГПК
По предявените отрицателни установителни искове, ищецът не оспорва
правопораждащите вземанията факти, а твърди по отношение на тях да е изтекла
погасителна давност, ето защо ответникът следва да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността, за каквито не сочи доказателства.
С доклада по делото е разпределена и доказателствената тежест, а именно: за ищцата
да докаже факта на погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да
установи началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на горното обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Отделено е за безспорно и ненужно за доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 35525/2009г. по описа на СРС,
33 състав , въз основа на който е образувано изпълнително дело № 470/2015 г. по описа на
ЧСИ .......
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД за установените със съдебно решение вземания срокът на
погасителна давност е всякога 5 години, независимо от техния характер.. Видно от
представените по делото доказателства, неоспорени от страните изпълнителния лист от
29.03.2013г. е издаден въз основа на влязло в сила решение по иск по чл. 422 ГПК, а
именно: гр. д № 35525/2009г., постановено по реда на чл. 240 ГПК. Решението е
постановено като неприсъствено и като такова не подлежи на обжалване. Не са представени
доказателства да е реализирана защитата по реда на чл. 240 ГПК , а и липсват подобни
твърдения, поради което давностният срок за принудително събиране на вземането е
започнал да тече от момента на постановяване на съдебното решение, който момент съвпада
с момента на влизане в сила на решението, независимо, че молба за издаване на
изпълнителен лит е подадена едва през 2013г. и е последвало издаването на същия.
Видно от Удостоверение № изх 5269/12.06.2023г. сумата в размер на 122.83 лв. е
постъпила по ИД и разпределена към взискателя за частично погасяване на разноски и
2
такси по ИД. ГЛАВНИЦАТА НА ДЪЛГА Е 2110.42 ЛВ., поради което съдът счита, че е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на недължимост на
главница в размер на 2110.42лв. – 306.95лв. – сторени в заповедното производство
разноски и 228.57 лв. мораторна лихва за периода от 11.04.2001г. до 19.03.2009г.
Давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата, на която е е издадено
решението – 09.12.2009г. , поради което първоначално давностният срок е бил до
09.12.2014г.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ....... на ЧСИ ........ Първото годно да
прекъсне давностния срок изпълнително действие е наложен запор на пенсията с
постановление от 01.07.2015г. , видно от писмо от НАП от 07.07.2015г. Това действие е
предприето след настъпване на петгодишния давностен срок, поради което съдът счита, че
не е от категорията да прекъсне вече погасено вземане по давност.
Съдът не споделя виждането на ответника , че молба за образуване на ИД е от категорията
да прекъсне давностния срок, доколкото и не съдържа искане за прилагане на конкретни
способи за събиране на вземането. Нещо повече, дори и да се приеме ,че след образуване на
ИД давност не е текла, каквато е утвърдената съдебна практика към този период, то следва
да се има предвид, че ИД 470/2015г. Е образувано след изтичане на давностния срок за
принудително събиране на вземането изобщо, който е изтекъл на 09.12.2014г. , а
процесното ИД е образувано на 11.06.2015г. , поради което всичко извършено в последното
не е от категорията да прекъсне вече погасено по давност вземане, поради което исковете
следва да бъдат уважени. Това е така, тъй като съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Исковете следва да се уважат изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът, като
същият претендира такива в размер на 990 лв. По направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът счита същото за основателно, доколкото размерът на
същото следва да бъде опр4едлеен в неговия минимум с оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуално - следствени действия, а именно; в размер
на 581 ,09 лв. или 91.8 % от 633 лв, съгласно чл. 7,ал. 2 т. 2 Наредба № 1/2004г ВАС. /
доколкото материалният интерес на иска се определя в размер на 3338.99лв. /
За ответника следва да бъдат заплатени разноски в размер на 8.2 % съобразно с
отхвърлената част от исковата претенция или 8.2 лв.
Мотивиран от посоченото, съдът


РЕШИ:


ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 124 от
ГПК вр. чл. 439 ГПК, че М. К. К. с ЕГН: ********** не дължи на ответника ........ сумата
от 2 110.42 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 02.2001г. до м.
3
04.2008г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 16.05.2009г. до
окончателното заплащане на дълга, сумата от 1228.57лв. мораторна лихва от 11.04.2001г.
до 19.03.2009г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 4040/2009г.
35525/2009г. по описа на СРС, 33 състав, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 470/2015 г. по описа на ЧСИ ....... , за които суми в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 27.02.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1253/2014г. по описа на СРС, 26 с-в и решение по гр. д. №
26714/2014г. по описа на СРС, 26 с-в, поради погасяването им по давност.
Прекратява производството за признаване на установено, че М. К. К. не дължи
на ответника ........ сумата в размер на 306.95 лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ........, ЕИК ........, да заплати на М. К.
К. с ЕГН: ********** , сумата в размер на 581 ,09 лв , представляваща разноски по
делото, съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. К. К. с ЕГН: ********** да заплати
на ....., ЕИК ........ , сумата в размер на 8.2 лв , представляваща разноски по делото,
съобразно прекратената част на исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.







Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4