РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1271/20.7.2020г.
гр. Пловдив,20.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдията Л.
Несторова КАНД №1309 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
Н.И.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, предявена чрез адвокат П., против
Решение № 747 от 30.04.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по
АНД № 7614 по описа на същия съд за 2019г., с което е потвърдено Наказателно
постановление №19-1030-0070037 от 03.09.2019г. на Началник група към ОДМВР
–Пловдив, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на Н.И.З., с ЕГН **********, са наложени
административни накацания: за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца; за нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и
за нарушение по чл. 137Е от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 50лв.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и
незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно отмяната на НП. Претендира съдебни разноски. Представят се
подробни съображения с молба от 13.07.2020г., депозирана от адвокат П..
Ответникът
по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
К асационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: на 28.07.2019г. Д.И. Б.., в
качеството му на актосъставител, е съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ против Н.И.З., затова, че на същата дата,
около 18:50 часа, в с. Дълго поле, на ул. „1-ва”, № 79, управлява мотоциклет
„YUKI”, 120 куб. см., с номер на рама ***, с неустановена
собственост. В АУАН са посочени следните нарушения: 1. управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред и липсват регистрационни табели; 2.Водачът не
притежава СУМПС от категория за управляваното от него МПС; 3.Водачът управлява
мотоциклет като не ползва обезопасителна каска.
ПРС е установил, че за нарушението по
т.1 от АУАН е образувана преписка в Районна прокуратура-Пловдив във връзка с
постъпили материали от РУ Хисар № 6817/2019 по описа на РУ Хисар, като
впоследствие с Постановление на Районна прокуратура – гр. Пловдив е отказано образуването на досъдебно
производство с № 6817/2019 от 29.08.2019г.
В АУАН не са посочени възражения от Н.И.З.,
не са депозирани такива в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Последвало издаването на оспореното
НП.
Районният съд е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства и е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на изискванията на ЗАНН.
Не е нарушено правото на защита на административнонаказаното лице като са
развити подробни съображения относно установената фактическа обстановка и съотносимостта й към елементите от фактическия състав на
нарушението.
Приел е, че Н.И.З. от
субективна и обективна страна е
осъществил състава на вмененото му
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Районният съд е приел, че в случая и двете
предпоставки за движение на МПС не са били налични, като липсата им е надлежно
фиксирана в обстоятелствената част, както на АУАН, така и на наказателното
постановление. Административнонаказващият орган е подвел под отговорност
жалбоподателя само по една от кумулативните предпоставки - движение с
нерегистрирано МПС, поради което и правото му на защита не може да се счете за
нарушено, поради подробното и коректно изписване на действителното фактическо
положение. Правилно, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на З. са му наложени наказания по вид и
размер, а именно глоба в минимален размер от
200 лева и лишаване от право да управлява МПС в мининимално
предвидените 6 месеца.
Изрично е посочено в съдебния акт на районния
съд, че правилно наказващият орган е изчакал произнасянето на РП Пловдив по
отношение наличието или неналичието на осъществен състав на престъпление по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и едва след като образуваното досъдебно
производство е било прекратено, е било наложено наказание за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Относно нарушението по чл. 150а, ал.1
от ЗДвП:
Съгласно чл. 150а, ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
ПРС е приел, че З. е извършил нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Коментирано
е, че действително нито в АУАН, нито в НП е посочено с каква категория СУМПС е
могъл жалбоподателят да управлява мотоциклета, но изрично е отбелязано както в АУАН,
така и в НП, че обемът на двигателя е бил 120 см3, а последното автоматично
сочи разновидност на категория А1.
Прието е, че правилно е приложена и
санкционната норма от наказващия орган, тъй като съгласно чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство се наказва с
глоба от 100 до 300лв.
Изложени са подробни съображения относно
размера на наложената санкция, като е прието, че в конкретния случай наказанието
е съответно на тежестта на извършеното нарушение, както и е съобразено с
обществената опасност на нарушителя, предвид наличието на други нарушения,
извършени от Н.З., видно от приложената по преписката Справка за
нарушител/водач. Освен това процесното нарушение е съпроводено и от още две
други нарушения, визирани в НП.
ПРС
е приел, че е извършено от З. нарушение на чл. 137Е от ЗДвП., като в АУАН и в
НП са описани всички обстоятелства, при които е констатирано нарушението.
За установеното разминаване между
квалификацията, дадена в АУАН и НП са изложени подробни съображения. Прието е,
че по никакъв начин разминаването не се е отразило на правото на защита на
административнонаказаното лице , тъй като са описани едни и същи фактически
констатации.
По отношение на наложеното наказание
съдът е приел, че правилно е приложена разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП, а по отношение на размера на наложеното наказание, то същият е
точно определен от закона и наказващият
орган няма възможност за преценка на
размера на глобата.
ПРС
изрично е коментирал, че непосочването на алтернативата в цифровата
квалификация не може да се счита за процесуално нарушение, което да е
ограничило правото на защита на нарушителя и да е основание за отмяна на
наказателното постановление само на това основание, тъй като в сочената цифрова
квалификация на санкционната норма се съдържа и санкцията за осъщественото от
жалбоподателя нарушение, като още по-конкретно самото нарушение е посочено и в
правилно определената в НП материална норма на чл.137Е.
Изводите
на районния съд са правилни и законосъобразни. Районният съд е събрал по надлежния
ред допустими и относими доказателства, установяващи правнорелевантните
за случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и цялостен анализ на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като ги е обсъдил
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е възприел
фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са
изпълнени изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По
безспорен начин в хода на съдебното дирене са установени вменените на
касационния жалбоподател административни нарушения на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на чл. 137Е от ЗДвП. Правилно е възприето от ПРС, че нарушенията, които са
визирани в НП, са описани
обстоятелствено от актосъставителя в АУАН и от административно-наказващия орган
в НП към уреждащата състава им конкретна
разпоредба от ЗДВП. Изложените обстоятелствата са ясни и конкретни, така че
нарушителят е наясно за какво му се търси административната отговорност и с
нищо не е ограничаван в правото му да разбере пълния обем от вменените му за
осъществени административни нарушения.
Действително наложените глоби са съобразени
със санкционните норми, съответни са на тежестта на извършените нарушения.
В обобщение на гореизложеното настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените
в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените
правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за
неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установява
основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие
с материалния закон.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 747 от 30.04.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7614 по
описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.