Протокол по дело №184/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 274
Дата: 23 май 2023 г. (в сила от 23 май 2023 г.)
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20235001000184
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 274
гр. Пловдив, 19.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно
търговско дело № 20235001000184 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:31 часа се явиха:
Жалбоподателят З.А.Д. "О.-З. " АД, редовно призован, за него се
явява адв. Ш..
Ответникът по въззивната жалба Е. Т. Р., редовно призован, не се
явява, за него се явява адв. З..
Вещото лице Х. Г. Х., редовно призован, явява се лично.
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се същото.
Образувано е по въззивна жалба на З.А.Д. "О.-З. " АД, против
решение № 357 от 08.12.2022 г., постановено по т.д. № 110/2022 г. по описа на
Окръжен съд - С.З., в частта, с която дружеството жалбоподател е осъдено да
заплати на Е. Т. Р. сума над 98 000 лв., до присъдения размер от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
1
вследствие смъртта на неговата съпруга, настъпила при ПТП на 21.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата 1800 лв. обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за траурни услуги и стоки, свързани с
транспортиране на тялото на съпругата му до Р.Г., ведно със законната лихва
върху тази сума, както и в частта, с която е определено адвокатско
възнаграждение в размер на 15 130 лв. по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата и 10 698,40 лв. разноски по делото.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане, за
поставяне на допълнителна задача на вещото лице по автотехническата
експертиза с подробно посочени въпроси, по които съдът се е произнесъл с
определение от 21.03.2023 г. като е допуснал поставянето на такава
допълнителна задача.
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна, чрез процесуалния представител на същата адв. З., с който отговор е
изразено становище за неоснователност на жалбата и се иска обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Адв. Ш.: Поддържам жалбата. Оспорвам отговора. Представям
банково бордеро за изплатена сума от 98 000 лв. и доклад по щета.
Адв. З.: Оспорвам възивната жалба. Поддържам подадения отговор.
Не оспорвам, че посочената сума е заплатена. Да се приемат представеното
платежно нареждане и доклад по щета. Не възразявам да се пристъпи към
изслушване на вещото лице.
Съдът счита, че няма пречка да се приемат представените в
днешното съдебно заседание платежно нареждане за изплатена сума в размер
на 98 000 лв., т.е. колкото е необжалваната част от "О.-З. " АД и доклад по
щета, ето защо
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства.
Пристъпи се към изслушване заключението на вещото лице по
допуснатата допълнителна автотехническа експертиза.
2
Сне се самоличността на вещото лице:
Инж. Х. Г. Х.: 60 г., бълг., бълг.гр., с висше образование, без
родство и връзки със страните.
Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържам представеното писмено заключение .
При изготвянето на заключението използвах по методиката на проф.
Карапетков. Литературата, която е използвана е посочена в предната
експертиза, това е „Автотехнически експертизи“ - учебник на проф.
Карапетков от 2004 г.
Адв. Ш.: На стр. 3 от заключението говорите за свидетелски
показания. Тези свидетелски показания по делото ли са или от някъде другаде
сте ги гледали?
В.Л. Х.: Свидетелските показания са на водача и те са приложени по
т.д. № 110 от 2022 г.
Адв. Ш.: На стр.4 на отговора на въпрос 1.1.1 казвате, че по
технически път не може да се определи какво разстояние по дължината на
пътното платно е щяла да измине композицията, тъй като трябва да се
приемат условности и този отговор ще е хипотетичен. За какви условности
говорим и защо отговорът ще е хипотетичен предвид това, че сте дали
отговор на този въпрос?
В.Л. Х.: Преди втория сблъсък на товаро-прикачно ремарке с лекия
автомобил Д. има първи сблъсък на задна лява част в източната мантинела. На
приложение 3 е дадена позицията на полу-ремаркето с обозначение 7.3. и 7.2.
- началото е 7.3. края е 7.2. При условие, че няма сблъсък с лекия автомобил
Д., не се знае колко ще е било това протриване и контакт на задна лява част на
полуремаркето с тази източна мантинела и именно затова съм отговорил, че
ако се приемат определени условности, няма да можем да стигнем до точен
технически резултат. Ако е нямало сблъсък, тогава ремаркето щеше да се
придвижи, контактуващо с източната мантинела още няколко метра в посока
юг. При настъпилия сблъсък лекият автомобил е бил със скорост в момента
на удара около 49 км/час. Получава се кинетична енергия, като съгласно
Закона на Нютон тази кинетична енергия не се губи, а тя се преобразува или
предава и именно заради затова задната част на ремаркето се завърта по
3
посока, обратна на часовниковата стрелка и съответно изтласква лекия
автомобил на определено разстояние в посока юг. За отговора – ако приемем,
че е нямало сблъсък, това е условността, тогава самото ремарке щеше да
продължи още в посока юг, контактуващо с мантинелата и пак нямаше да се
отвори свободен коридор, за да мине лекия автомобил Д..
Въпрос на съда – Ако лекият автомобил беше спрял, имаше ли
опасност ремаркето да продължи да се движи и пак да го удари?
В.Л. Х.: На въпрос 1.1., както ми е зададен, за да отговоря, съм
определил с каква скорост лекият автомобил ще спре преди мястото на удара.
Дори автомобилът да беше успял да спре и да се беше движил с със
скорост, която му позволява да спре преди възприемане на препятствието,
движението на ремаркето щеше да продължи в посока юг и пак да се стигне
до сблъсък. При скоростта, с която би могъл да реагира и да спре, но при
условие, че и ремаркето спре. Продължи ли движението по наклона,
сблъсъкът е неизбежен.
Адв. Ш.: Колко е разстоянието, което е изминало ремаркето от удара
с мантинелата до удара с лекия автомобил?
В.Л. Х.: Разстоянието от 19,58 м. е разстоянието, на което се е
намирал лекия автомобил Д. до мястото на удара за 1,44 сек. Това разстояние
няма нищо общо с движението на ремаркето до удара му в мантинелата.
Адв. Ш.: На стр. 8 казвате, че на около 20 метра северно от мястото
на сблъсъка товарният автомобил е започнал да навлиза?
В.Л. Х.: Точно това се потвърждава и на около 20 метра северно от
мястото на сблъсъка товарният автомобил е започнал да навлиза в
насрещното платно, а не от първия сблъсък, който е на 23,20 м. с
мантинелата.
При ПТП има 2 сблъсъка. Първият сблъсък е на ремаркето с
мантинелата, което е навлязло в насрещната лента за движение с
мантинелата, която е в източната страна на платното и следващия е между
ремаркето и лекия автомобил – задна лява част на полуремаркето с лекия
автомобил.
Първият сблъсък на ремаркето с мантинелата е настъпил на 23,20
метра южно от ориентира „Ои“, който е номериран на мащабната скица с
4
цифрата „1“.
Вторият удар между ремаркето и автомобила е настъпил на
разстояние 29,00 метра южно от ориентира, посочен с № 1 на мащабната
скица.
Разстоянието между двата удара първият с мантинелата и вторият с
лекия автомобил е 6,80 метра.
Адв. Ш.: Времето за линейното закъснение, което сте възприели, че
е 0,5. Защо сте възприели това време, при положение, че сте ползвали
учебника на Карапетков от АТЕ, в който в приложение 1 таблица 4 стр.202 е
посочено, че спирачно закъснение при мокра настилка линейното закъснение
максималната скорост е 0,3. Ако приемем 0,3, с какво ще се промени
скоростта?
В.Л. Х.: Приел съм 0,5 сек. време, поради факта, че автомобилът е с
пневматична спирачна система. При пневматичната спирачна система ако е
само с товарен автомобил от момента на натискане на педала, задействане на
главния спирачен крак до задействане по цялата система е 0,2 - 0,3 само на
влекача.
В методиката на Карапетков това линейно закъснение това линейно
закъснение е до 0,5 и се приема по решение на експерта.
Категоричен съм, че времето е до 0,5.
Ако приемем, че е 0,3 общото време, което е във формулата се
намаля и реално ще бъде 1,55 сек. – стр.5 най-отгоре. Няма да бъде 1,65, а ще
бъде 1,55 сек. В случая това общо време ще вдигне скоростта с не повече от
1-2 км, реално Vа ще бъде от 26 до 27 метра.
Адв. Ш.: Приели сте, че максималното спирачното закъснение, че е
4 м/сек за лекия автомобил. При това изчисление кои показатели сте взели и
съобразихте ли теглото на автомобила, товара, който е имало вътре и 9,81
земното ускорение, и факта, че автомобилът се изкачва?
В.Л. Х.: При определяне на спирачното закъснение на лекия
автомобил, същото е съобразено с коефициента на сцепление при мокър
асфалтов път и наличие на мъгла при настъпване на сблъсъка.
При 4 градуса и по-малко агрегатното състояние на водата,
повърхностния слой започва да замръзва, а при 0 градуса влажният асфалт
5
или ако е покрит с определен тънък слой влага, то вече е замръзнало, и
именно затова спирачното закъснение на лекия автомобил е прието 4 м/сек,
което е съобразено с мокрия асфалтов път в условията на мъгла. При него J
спирачно се определя по формулата - µ – коефициента на сцепление по J,
което е константа.
Адв. Ш.: Защо приемате, че максималното спирачно закъснение на
товарния и на лекия автомобил е 4 m/s², при положение, че има разлика в
масите, разлика в скоростите на двата автомобила и товарният автомобил се
движи по наклон, а лекият автомобил изкачва? Защо приемате един и същ
коефициент на спирачно закъснение?
В.Л. Х.: Във формулата не фигурира никъде тегло на автомобила с
пътник и тегло на полуремаркето.
Съгласно методиката на Карапетков спирачното закъснение е
описано на стр. 37, 38 и 39 е J спирачно е равно на µ - коефициента на
сцепление на автомобилните гуми с пътя, по G – земното ускорение. При тази
формула спирачното закъснение става едно и също за двата автомобила.
Поради фактът, че товарният автомобил е с прикачно ремарке, което е празно,
няма товар и при задействане на спирачна система това спирачно закъснение
е по-малко. Ако беше с товар, то щеше да бъде с 5-6 в зависимост от товара.
В случая е в завой и затова не се изчислява, а се приема.
Лекият автомобил по същия начин, е с ниска маса, масовият център
на лекия автомобил е по-ниска и това означава, че при заледен участък от
пътя, мокър асфалт и частично заледен повърхностен слой, затова е прието
също 4 m/s².
Във формулата за спирачното закъснение не фигурира масата на
автомобила, но от експертна гледна точка при определяне на закъснението,
ние се съобразяваме с масата и даваме по-висок коефициент на спирачно
закъснение. В случая понеже ремаркето е празно, затова сме дали коефициент
за спирачно закъснение същия по формулата.
Поради факта, че в момента на задействане на спирачната система,
спирачното закъснение действа на полуремаркето, товарното ремарке е в
процес на завиване, при блокирване на задните спирачки, спирачния барабан,
то се усуква, завърта се по часовниковата стрелка и препречва двете пътни
ленти на лекия автомобил Д..
6
Адв. Ш.: В заключението, дадено пред първата инстанция при
изчисляване на въпрос 4, стр. 9, като казвате, че скоростите на двата
автомобила ги изчислявате по метода, който сте описали и вземате предвид
масата на двата автомобила. Въпросът ми е спирачното закъснение е част от
елементите и показатели, коефициентите, които изчисляват скоростта. Може
ли при определяне на скоростта да се вземе предвид теглото на масата на
двата автомобила, а при изчисление на спирачното закъснение не се взема
предвид масата, теглото? Къде е противоречието? При изчисляване на
скоростта на двамата автомобила, по метода, по който сте направили, не
следва ли да се вземе предвид теглото на двата автомобила и посоката на
движение?
В.Л. Х.: В предната експертиза е изчислена скоростта на лекия
автомобил и на товарния автомобил, именно съгласно тази методика на
Карапетков. На стр. 9 от експертизата пред първата инстанция. От тази
формула се търси V1 и V2 реално двете скорости преди удара, а в скоростта
U1 и U2 се търси скоростта на масовия център след удара.
Няма противоречия между даденото в първото заключение на стр.10
– J спирачно на единия и втория автомобил, единствено влиза във формулата
на определяне на скоростта след удара, а не за J спирачно, което е 4 m/s.
J - спирачно е спирачното закъснение, някъде в литературата го има
като максимално закъснение при спиране.
Адв. Ш.: Нормално ли е на база обясненията, които дадохте
спирачното закъснение на товарния автомобил с ремарке да е същото със
спирачното закъснение на лекия автомобил Д.?
В.Л. Х.: В конкретния случай е нормално и е съгласно изискването
двете спирачни закъснения на лекия автомобил и на товарния автомобил да се
приемат еднакви.
Адв. Ш.: Казвате, че въпросните 19,58 метра е разстоянието от
мястото на сблъсъка /стр.5/. На стр.4 казвате, че трябва това разстояние да се
изчисли с някакви условности, а тук го давате с конкретика.
В.Л. Х.: Зададен ми е въпроса – към момента, когато ремаркето -
задна лява част навлиза в двете насрещни ленти, за колко време е навлязло до
мястото на сблъсъка и за същото време какъв път изминава лекият автомобил
7
до мястото на удара /въпрос 5 на стр.8/ .
Тези 20 метра са изчислени от момента, когато задна лява част на
полуремаркето е преминала плътната разделителна линия М1 и е започнала да
навлиза в двете насрещни пътни ленти. Тогава започва опасността. Именно
тези са 20 метра е разстоянието от навлизането на задната лява част на
ремаркето, пресичането му на осевата линия в лентата до мястото на
сблъсъка.
Лекият автомобил е забелязал ремаркето от общо разстояние 39,58
метра.
Адв. Ш.: От колко метра е могъл водачът на лекия автомобил да
забележи навлизането на ремаркето в насрещната лента?
В.Л. Х.: На този въпрос на стр.10 на въпрос № 7 от второто
заключение и съм дал отговор и то е 39,58 метра.
Адв. Ш.: При отговора на 4-ти и 7-ми въпрос говорите за едно
разстояние от 20 метра. Какво показва това разстояние?
В.Л. Х.: Това разстояние от 20 метра е определено след съпоставяне
на момента, когато задна лява част на полуремаркето навлиза в средната
пътна лента - преминава плътната разделителна линия, когато пресича
плътната разделителна линия, отделяща лентата за движение на товарния
автомобил и двете пътни ленти за движение на лекия автомобил – до мястото
на удара.
На същия въпрос 4-ти ми е зададен въпрос - за колко време ще ги
измине и отговорът е 1,44 секунди.
За същите тези 1,44 секунди лекият автомобил Д. е бил на
разстояние 19,58 метра от мястото на удара, при скорост 49 км/час.
Именно за това е определено общото разстояние 39,58 метра, което е
съставно от тези две разстояния, които обясних преди малко.
Адв. Ш.: В отговора на въпрос 2-ри казвате, че ако се е движил
лекият автомобил със скорост 40 км/час, от знака за ограничение до мястото
на удара ще измине разстоянието за 12,60 сек. При отговора на въпрос 4-ти
казвате като говорим за дистанция казвате, че при 49 км/час, с близо повече
от секунда и половина, дистанцията е била 19,58 метра. Въпросът ми е бил на
какво място и при каква дистанция ще е автомобилът ако се движи с
8
максимално разрешената за пътния участък скорост от 40 км/час.
Ограничението за скорост започва на 140 метра от мястото на удара. Ако
водачката на лекия автомобил е спазила ограничението за скорост и е
намалила скоростта, с която се движи след този знак, какви щяха да са
разстоянията, за които говорихме малко по-горе?
В.Л. Х.: На въпроса - пътен знак В 26 е на 140 метра южно от
настъпване на мястото на ПТП, което е 40 км/час. Скоростта в момента на
удара е 49 км/час.
При движение с 40 км/час, от момента, в който забележи знака,
лекият автомобил това разстояние ще го измине за 12,60 сек, а при движение
със скорост 49 км/час, каквото е в момента на удара ще го измине за 11,04
сек.
При движение с 40 км/час, той ще го измине това разстояние за
12,60 секунди, а при движение с 49 км/час, разстоянието ще го измине с 11,04
секунди. Разликата е 1,56 секунди.
За 1,56 сек. в случая, при движение на автомобила със скорост от 40
км/час на разстояние 17,33 метра щеше да бъде по на юг преди мястото на
удара.
При движение на лекия автомобил със скорост 40 км/час, всички
метри, които съм дал в заключението трябва да се увеличат със 17,33 метра.
Адв. Ш.: Моля да не се приема заключението на вещото лице, тъй
като считам, че вещото лице не е отговорил на всички въпроси по начина, по
който са зададени.
Адв. З.: Има ли технически данни с каква скорост е изминато
разстоянието от ограничението до мястото на удара.
В.Л. Х.: До момента на удара няма никаква информация как се е
движил лекият автомобил Д..
Тези 49 км/час са към момента на сблъсъка. Няма данни по делото
за спирачен път, което предполага, че тя се е движела с тази скорост още към
момента на възприемане на опасността.
Адв. З.: Към момента на възприемане знака В 26 има ли данни с
каква скорост се е движела. Има ли възможност при извършване на
спасителна маневра отклонение, водачът да е увеличил скоростта си.
9
В.Л. Х.: Хипотетично – има вероятност, няма данни, в момента,
когато водач на товарния автомобил е свирнал, водачът на лекия автомобил
да е свил на дясно, както твърди водачът на товарния автомобил и по този
начин да е увеличил скоростта, свил е надясно, за да избегне сблъсъка.
Адв. З.: Ако не беше настъпил удар и двете насрещни ленти бяха
свободни в срещуположните на движението на товарния автомобил, къде
щеше да се установи товарния автомобил след първия удар. Дали след удара
би спрял товарния автомобил, без да има удар с колата и дали щеше да
продължи да се движи.
В.Л. Х.: При първия удар, когато товарният автомобил се е блъснал
в мантинелата, има деформация на мантинелата в посока юг.
При първия сблъсък с мантинелата и доколко щял да продължи да
се протрива в задна лява част автомобила в мантинелата, по делото няма
изходни данни, за да се определи. Завъртането на задната лява част по посока
обратна на часовниковата стрелка, както е намерен автомобила след ПТП, е
станало след втория сблъсък. Ако е нямало втори сблъсък е възможно това
протриване по мантинелата и деформацията да продължи още в посока юг. Би
следвало да измине в посока юг по-голямо разстояние товарният автомобил,
от това, в което е намерен при ПТП.
Скоростта на движение на товарния автомобил е 50 км/час.

Съдът намира, че на вещото лице следва да се поставят следните
въпроси: Ако се приеме, че се движи с 50 км/час товарният автомобил и е с
натиснати спирачки, при стържене на ремаркето в мантинелата, какво
разстояние би изминал той, ако няма втори сблъсък и за колко време би спрял
той? И втори вариант - ако се приеме, че в момента, в който усеща
отклонението и започва да спира товарният автомобил, на какво разстояние
би спрял и колко е времето, без да има втори сблъсък.
В.Л. Х.: Не мога в момента да отговоря на този въпрос.
Съдът намира, че с оглед невъзможността за отговор в момента от
вещото лице, на същото следва да се постави това като допълнителен въпрос.
Адв. Ш.: Моля да не се приема експертизата, тъй като считам, че
същата поражда основания и съмнения за нейната правилност. Моля да се
10
постави допълнителна задача – вещото лице да отговори на поставените
въпроси, като изчисленията му бъдат със скорост 40 км/час за лекия
автомобил от мястото на поставяне на ограничението до мястото на
настъпването на пътния инцидент – на въпросите от 4 до 8.
Адв. З.: Считам, че експертизата е обоснована и е отговорила на
всички поставени въпроси, поради което моля същата да бъде приета. По
искането за назначаване на допълнителна експертиза, считам, че е
неоснователно, тъй като се поставят едни допълнителни въпроси към вещото
лице, които са чисто хипотетични и няма как да се отговори на тях, тъй като
както отговори на вещото лице в днешното съдебно заседание всичко би било
условно, евентуално отговорът би бил обективен, ако може да се установи с
каква скорост е преминала покрай ограничението 40 км/час водачката на
лекия автомобил Д.. Всичко останало като отговор на поставените въпроси би
било предположения. В случая, в момента, в който тя е достигнала до
ограничението, няма как да се установи скоростта. Моля да не допускате
допълнителни въпроси към въпроси към вещото лице и да приемете
заключението.
Алтернативно, ако счетете, че тези допълнителни въпроси са от
значение, моля да ми се даде възможност да задам допълнителни въпроси, а
именно – имало ли е обща видимост между водачите на двата автомобила в
завоя в момента, когато при движение с 40 км/час, дали водача на лекия
автомобил Д. е имал видимост да възприеме момента на настъпване на
опасността, т.е. навлизане на ремаркето в неговата лента за движение. При
отговора на въпросите на адв. Ш. да се съобрази и с това обстоятелство.
Другият въпрос е - след като се правят изчисления при движение с
разрешената скорост 40 км/час да се определи мястото на сблъсъка на
пътното платно, което също ще бъде различно. Другият въпрос е - какво е
закъснението, което е причинило втория удар между товарната композиция и
лекия автомобил, и дали товарният автомобил в този случай би могъл да
възстанови движението си в собствената пътна лента, при така изрисуваното
счупване в скицата на товарната композиция, т.е. да освободи дясната лента.
Не възразявам да се допълни задачата, поставена от съда, като
вещото лице съобрази поредността на задействания механизъм.
Съдът счита, че в днешното съдебно заседание не следва да се
11
приема допълнителното заключение на съдебно техническата експертиза,
като се даде възможност на вещото лице да отговори на въпросите, поставени
за изясняване в днешното съдебно заседание и в следващото съдебно
заседание, следва да се пристъпи към едновременното приемане и изслушване
на заключението, което е представено на 10.05.2023 г. заедно с отговорите и
допълнителните уточнения, направени от страните и от съда в днешното
съдебно заседание.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА представеното заключение на съдебно техническата
експертиза.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице да отговори на въпросите,
поставени за изясняване в днешното съдебно заседание от страните и от съда.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА разглеждането на делото за 09.06.2023 г. –
10:40 часа, за която дата страните и вещото лице са уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:06 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12