№ 41
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора Г. Андр. Андр.
като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215300600784 по описа за 2021 година
С Присъда № 260059 от 05.03.2021 г., постановена по НОХД № 1213/2020 г. ПРС,
ХХIII н.с. е ПРИЗНАЛ подсъдимия Н. ЕМ. Т. от гр. Пловдив, българин, български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това че на 20.12.2019 г. в гр. Пловдив е управлявал МПС – лек автомобил
марка „Пежо“, модел „ Партнер“ с рег. № ***** след употреба на наркотични вещества
– амфетамин, поради което и на основание чл.343б ал.3 вр. чл.54 НК го е ОСЪДИЛ на
една година и три месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА вразмер на 500 лева,
като на основание чл.57 ал.1 т.2 буква „в“ от ЗИНЗС е постановил така наложеното му
наказание от една година и три месеца лишаване от свобода да се изтърпи при
първоначален строг режим, както и е ПРИСПАДНАЛ на основание чл.59 ал.2 и ал.1 т.1
от НК времето през което е бил задържан по ЗМВР и по НПК – от 20.12.2019 г. до
06.02.2021 г., като един задържане да се счита за един ден лишаване от свобода, два
дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Със същата присъда, на основание чл.343г вр. 343б ал.3 НК е ЛИШИЛ
подсъдимия Н. ЕМ. Т. от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца, като на основание чл.59 ал.4 НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което е бил
лишен от това право по административен ред, считано от 20.12.2019 г. до влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.68 ал.1 НК Е ПОСТАНОВИЛ подсъдимия Н. ЕМ. Т. да
1
изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО от горепосоченото наказание, наказанието наложено
му по НОХД № 1043/18 г. на ПРС, ХХ н.с. в размер на 10 месеца лишаване от свобода,
като на основание чл.57 ал.1 т.2 буква „в“ от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия
Н. ЕМ. Т. наказание от десет месеца лишаване от свобода е определил да се изтърпи
при първоначален СТРОГ режим.
РАЗПОРЕДИЛ Е вещественото доказателство – „Dreger Drug Check 3000“ с
фабричен номер ARLN – 0461, REF 8325554, приложен по делото ДА СЕ УНИЩОЖИ
като вещ без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
Разноските по делото, на основание чл.189 ал.3 НПК са възложени на
подсъдимия Т..
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Н.Т., който
лично и чрез защитника си адв. С. моли да бъде отменена, като се постанови нова, с
която да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение или
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивски окръжен съд след като провери обжалваната присъда служебно,
съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК, във връзка с изложеното във
въззиваната жалба и становищата на страните в съдебно заседание намира жалбата за
неоснователна.
Присъдата на първоинстанционния съд е постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила – ограничаване правото на защита на
подсъдимия.
Видно от мотивите към същата – на стр.2 от мотивите ПРС вместо подсъдимият
Т. като подсъдим е посочил подсъдимият К., установен с техническо средство „Дрегер
Дръг Чек 3000“; на стр.4 л.127 от съдебното дело, ПРС е посочил, че от обективна
страна деянието е осъществено от обвиняемия Ц. К.; на стр.7 от мотивите е записано
„така наложеното наказание от пет месеца лишаване от свобода“; на същата страница –
л.128 от съдебното дело при обсъждането на личността на подсъдимия и целите на
наказанието не става ясна волята на съда, като мотивите са непоследователни и
вътрешно противоречиви относно прилагането или не на института на условното
осъждане чл.66 ал.1 НК.
Всички тези изброени противоречия, сами по себе си поотделно, а и в тяхната
съвкупност представляват съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Т. – чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Тези
процесуални нарушения не могат да бъдат валидирани от настоящата инстанция, което
налага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от
2
друг съдебен състав.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260059 от 05.03.2021 г., постановена по НОХД №
1213/2020 г. ПРС, ХХIII н.с.
ВРЪЩА делото на ПРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3