Р Е Ш Е
Н И Е
№ 526 17.12.2019
г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 276 по
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Ищецът „ТИ
БИ АЙ Банк” ЕАД твърди, че е образувало ч.гр.дело № 850/2018 г. по описа на
Районен съд - гр. Димитровград, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника Н.Г.И.,
ЕГН **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист образували изпълнително дело № 2183/2018 г. по
описа на ЧСИ Николета Кавакова с per.
№ 929 при КЧСИ. Със свое разпореждане,
получено от дружеството на 15.01.2019 г., съдът
предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване
иск за установяване вземането си. Във връзка с предоставената възможност, моли да се приеме за разглеждане
настоящия иск.На 06.07.2017 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за
потребителски кредит № ********** (Приложение Хв 2) с ответника Н.Г.И., ЕГН **********.
В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 1 (ЮО лв.,
като към отпуснатия кредит се включва и еднократна такса за оценка на риска, в
размер на 139,20 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която
се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план, съобразен с желанието на Потребителя,
материализирано в искането- декларация (Приложение 3). Съгласно чл.7, ал.2 от
Договора, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***.
В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора
към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане
и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1,
потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 79,20 лв., както
и застраховка безработица в размер на 80,78 лв. Общото крайно задължение по
Договора възлиза на 1 624,34 лв., която сума е разсрочена на 24 погасителни
месечни вноски - 23 вноски в размер на 67,68 лв,, ведно с една последна
изравнителна в размер на 67,70 лв. Уговореният между страните лихвен процент, С
конто се олнхвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е
в размер на 22,44 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва.Длъжникът е преустановил
плащанията по договора, като съответно е пропуснал да изпълни падежиралите си
задължения изразяващи се в три последователни месечни вноски, съгласно
погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.11.2017 г.,
15.12.2017 г., 15.01.2018 г.В Договора е уредена автоматична предсрочната
изискуемост върху непогасеиото задължение на клиента при неплащане на три
поредни месечни вноски (оси. чл. 16, ал,2 от Договор за потребителски кредит).
Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за
потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаи.мната
кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. В
настоящия случай това се явява постоянни и настоящия адрес на ответника. Според
чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти
страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид, Доказаването, че дадено
писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила
писмото. В случая ..ТИ БИ АЙ Банк ЕАД разполагала с писмен документ, според
който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на
кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а
именно: с. Воден 6412. Като видно от приложената обратна разписка за доставка
на пратка ИД PS 1421 0050L4
J, с бар код: 9118190400812 (Приюжение 7), длъжникът е търсен на посочения в договора за
потребителски кредит адрес, а уведомлението е получено лично от адресата.От
изложената фактическа обстановка било видно, че кредитодателят е предприел
всички възможни действия и е успял да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост. В конкретния случай предсрочната изискуемост настъпила
на 16.01.2018 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 15.11.2017
г., 15.12.2017 г., 15.01.2018 г. След тази конкретна дата длъжникът е загубил
възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 1 421,30 лв.
(1 166,57 лв. главница и 254,73 договорна лихва) е станало незабавно и
предсрочно изискуемо.Към дата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (30,05.2018 г.). задължението
на Н.Г.И., ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер
на 1 421,30 лв. (1 166,57 лв. главница и 254,73 договорна лихва). Отделно от
това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, същата дължи и
обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 21.05.2018 г. е било в
размер на 51,12 лв.
Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че лицето Н.Г.И., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучатсл (Потребител) по Договор за потребителски кредит
**********/06.07.2017 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД, в качеството му на ,Кредитор” по същия договор, в общ размер на 1
472,42 лв., от който неизплатена главница в размер на 1 166,57 лв., договорна
лихва в размер на 254,73 лв. за периода от 15.11.2017 г, до 16.01.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 51,12 лв. за периода 15.11.2017 г. до
21.05,2018 г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението
по 417 от ГПК (30.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноските в заповедното
производство съобразно изхода от спора и такива в настоящото.
В срока по чл.131 от ГПК отговор от
ответника е постъпил, като същият оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер, като неоснователна и недоказана. Заявява, че не дължи
претендираните суми.Заявява, че ще се ползва от доказателствата, представени от
ищеца по делото.Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, а
именно - адвокатско възнаграждение.Оспорва всички представени от ищеца по
делото документи и заявявам, че Договорът за
потребителски кредит № **********/06.07.2017 г.. Искане-декларация за
потребителски кредит от 06.07.2017 г., Застрахователно удостоверение №
70002886872017, Искане за откриване на банкова сметка ***.07.2017 г.. Декларация
от 06.07.2017 г.. Рамков договор за платежни услуги за физически лица от
06.07.2017 г., са нищожни поради липса на съгласие на основание чл. 26, изр. 2,
предл. 2 от ЗЗД, поради което оспорва истинността им и твърдя, че те са
неистински.Моли да се отхвърли изцяло установителния иск по чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК като
неоснователен и недоказан, поради нищожност на договора за потребителски кредит
и прилежащите му документи, и като следствие от това няма породени облигационни
отношения между ищеца по делото и Н.Г.И..И в тази връзка моли за отмяна на Заповед № 480/31.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение, и обезсилване на Изпълнителен лист
№ 713/31.05.2018 г., издадени по ЧГД № 850/2018
г. по описа на Районен съд -
Димитровград, като се приложи чл. 422, ал. 3 от ГПК.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 480/31.5.2018 г.,
издадена по частно гр. дело № 850/2018 г. на ДРС, е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца процесните суми в размер на 1166.57/хиляда сто шестдесет и
шест лева и 57 ст./ – главница по
договор за потребителски кредит от 6.7.17г., сумата 254.73/двеста
петдесет и четири лева и 73 ст./- договорна възнаградителна лихва за периода от
15.11.17г. до 16.1.18г., сумата 51.12/петдесет и един лева и 12 ст./-лихва за
забава от 15.11.17г. до 21.5.18г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението 30.5.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 179.45/сто седемдесет и девет лева и 45 ст./-разноски по делото,
представляващи ДТ и юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтичало от
следните обстоятелства: извлечение от счетоводните сметки на заявителя от
21.5.18г. по Договор за потребитески кредит от 6.7.17г , сключен между
заявителя и длъжника. Срещу заповедта в законоустановения срок е постъпило
възражение, поради което за ищеца е налице интерес от предявяването на
настоящите установителни искове, срещу длъжника, като исковата молба е била
подадена в предвидения едномесечен срок.
Страната
се позовава на същите обстоятелства в подадената искова молба и поради това
следва да се приеме, че е налице пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело в частта по предявените
установителни искове.
По същество
на спора:
Ищецът
твърди да има непогасени вземания към ответника с оглед сключен помежду им
договор за потребителски кредит, задълженията по който са предсрочно изискуеми
на основание чл. 16.2 от договора, поради неплащане на три месечни
вноски с падежи 15.11.17г., 15.12.2017г. и 15.1.2018г. За вземания по договор за кредит с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, като част от основанието на иска, изрично заявено в
заповедно производство по чл. 417 ГПК, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Изискуемостта на вземанията при такава договореност,
не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост /т. 18 от ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. №
2561/2014 г. ма ВКС, II т.о. и
решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. 57/2012г. на ВКС I т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
По делото
се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
силата на договор за потребителски кредит от 6.7.2017г., съгласно, който ищецът
се е задължил да предостави на ответника сумата от общо 1299.18 лева, като в
нея е включено и финансирането на застраховка и такса за оценка на риска.
Последният се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва на 24
месечни вноски. От приетата по делото ССЕ се установява, че кредитът е бил
усвоен на 6.7.17г., като на същата дата била заплатена и застрахователната
премия на застрахователя. Установява се, че в чл. 16, ал. 2 от договора е било
уговорено, че при допускането на пълно или частично просрочие при плащането на
три поредни месечни вноски, цялото непогасено задължение съгласно погасителния
план към договора, ставало предсрочно и незабавно изискуемо считано от датата
на последната от трите вноски. В изречение втори на клаузата е посочено, че
предсрочната изискуемост настъпвала автоматично, без да е необходимо
изпращането на уведомления. От представения договор и посочения в същия
погасителна план, както и от приетата ССЕ се доказва и неизпълнението на трите
погасителни вноски с падежи на 15.11.17г., 15.12.2017г. и 15.1.2018г.
Въпреки клаузата за автоматична
предсрочна изискуемост, за настъпването на същата е необходимо уведомяване,
като изявлението на кредитора следва да достигне до кредитополучателя, съгласно
императивното изискване на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и разясненията на т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
В случая по делото се установи, че отправеното от ищеца
волеизявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми е достигнало до ответника преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Към исковата молба е
приложено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, обратна разписка и
известие от пощенска станция образец 250. Видно от отбелязването в последното пратката
е достигнала лично до адресата на 11.5.18г. Това удостоверяване е достатъчно,
за да се приеме че е настъпила предсрочната изискуемост на 16.1.2018г.
По тези съображения съдът намира, че волеизявлението на
кредитора е достигнало до длъжника и съответно е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит. Съгласно разясненията в т. 18 на ТР № 4/13г. вземането е изискуемо към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК.
На
следващо място съдът намира за безспорно също, че ответницата към момента има
непогасено задължение по така отпуснатия й потребителски кредит в размер на 1 166,57 лв.-неизплатена главница по кредита,
договорна лихва в размер на 62.85 лв. за периода от 15.11.2017 г. до 16.01.2018
г., като до претендирания размер от 254,73
лв. за тази част на исковата претенция, същата е неоснователна и недоказана; обезщетение
за забава в размер на 51,12 лв. за периода 15.11.2017 г. до 21.05,2018 г. ведно
със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК
(30.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението, предвид и приетото
като доказателство по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да се посочи, че
ответницата не оспорва сключения договор за потребителски кредит, заплатила е
три вноски по този кредит, видно от заключението на вещото лице, което обоснова
извод за дължимост на исковата сума. Това е така, тъй като ответницата не е
упражнила правото си на отказ от кредита съгласно чл.20.1 от договора в
предвидения 14-дневен срок, нито пък е прекратила договора по реда и условията,
предвидени в чл.22 от същия. Или, казано с други думи, липсват доказателства за
волеизявление от нейна страна в насока прекратяване на договора, което да е
стигнало до знанието на кредитора, а от друга страна – липсва плащане по
договора.
В изложения
смисъл съдът намира, че ищецът в настоящото производство доказа по несъмнен начин вземането си
срещу ответницата по пътя на пълното и главно
доказване и установи основателността на своя иск, поради което същия ще следва да се уважи, съгласно заключението на вещото лице по дължимите по
кредита главница и лихви относно редукцията на размера на претендираната
договорна лихва.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В заповедното производство
ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 29.45 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.,
общо 179.45 лв. От тях
съразмерно на уважената част от исковата претенция по чл.422 ГПК следва да се
присъдят 156 лв. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с
оглед поведението на ответницата.Ответникът не претендира и не е направил
разноски в заповедното производство, за това и такива не му се следват.
С оглед изхода на делото съдът намира, че
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по
настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част на исковите претенции.Ищецът
претендира, съгласно представен списък с разноски такива в размер на 470.10 лева, от които 120.55 лева за държавна
такса, 120 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По възражението на ответника
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, съдът намери следното: За
първоинстанционното дело съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащане
на правната помощ и възражението следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
за ищеца в размер на 100,00 лева, поради липса на правна и фактическа сложност
на същото, при което претендирания от ищеца размер от 300,00 лева е прекомерен,
за което е възразил и ответника и съдът го редуцира до размера от 100 лева.В
този смисъл ответникът следва да заплати на ищеца разноски по настоящото
производство, съразмерно с уважената част на исковата претенция в общ размер на
296.17 лева, а ищецът да заплати на ответника полагащите му се разноски,
съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции в общ размер на 65.20
лева/съгласно приложен списък с разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.И., ЕГН ********** ***, че дължи на “ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД - СОФИЯ със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изпълнителните директори В.А.Г.и А.Ч.Д.,
ЕИК *********, сумата 1166.57/хиляда сто шестдесет и шест лева и 57 ст./ –
главница по договор за потребителски
кредит от 6.7.17г., договорна лихва в размер на 62.85/шестдесет и два лева и 85
ст./ за периода от 15.11.2017 г. до 16.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ до
претендирания размер от 254,73 лв., като
неоснователна и недоказана; обезщетение за забава в размер на 51,12/петдесет и
един лева и 12 ст./ за периода 15.11.2017 г. до 21.05,2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 30.5.2018 г. до
изплащане на вземането, които суми са присъдени със Заповед № 480/31.5.2018г. по ч.гр.д. № 850/2018г. по описа на
Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА Н.Г.И., ЕГН **********
***, да заплати на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД - СОФИЯ със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54,
представлявано от изпълнителните директори В.А.Г.и А.Ч.Д., ЕИК *********, сумата 156/сто петдесет и
шест/ лева, направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 850/2018г.
по описа на Районен съд-Димитровград, съразмерно с уважената част на
претенцията.
ОСЪЖДА Н.Г.И., ЕГН **********
***, да заплати на “ТИ
БИ АЙ Банк” ЕАД - СОФИЯ със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изпълнителните директори В.А.Г.и
А.Ч.Д., ЕИК *********, сумата 296.17/двеста деветдесет и шест лева и 17
ст./, направени разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
ОСЪЖДА “ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД - СОФИЯ със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изпълнителните директори В.А.Г.и А.Ч.Д.,
ЕИК *********, да заплати на Н.Г.И., ЕГН ********** ***, сумата 65.20/шестдесет
и пет лева и 20 ст./, направени разноски в настоящото производство, съразмерно с
отхвърлената част на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете.
Съдебният акт
е обявен на 17.12.2019 г.
Секретар:
Д.Петрова