Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/12.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15607
по описа на съда за
2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, В.П. Видмер, ЕГН **********, с адрес: ***, Р.К.Д., ЕГН ********** и Г.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
Етажна собственост във вход „А“ на сграда, находяща се в град *; Етажна
собственост във вход „В“ на сграда, находяща се в град *представлява от
управителя С.А.П.; и срещу Л.П.Т., ЕГН **********, А.Т.Д. с ЕГН **********, А.Д.А. с
ЕГН **********, Д.С.Д. с ЕГН **********, П.А.Ч. с ЕГН **********, П. * Д. с ЕГН
**********, В.Г.Ч. с ЕГН **********, Т.Д.К. с ЕГН ********** и К.Н.М. с ЕГН **********
/чрез нейния попечител А.Н.М./ в качеството им на етажни собственици във вход
„Б“ на сградата, находяща се в град * субективно съединени искове с правно
основание чл. 40 във връзка с чл.18, ал.1 ЗУЕС с искане за отмяна решения на
съвместното Общо събрание на етажните собственици, взети на 16.09.2018 г.,
както следва: решение по т.1 от дневния ред, с което е
прието, че: „Ползването на вътрешния двор с автомобили за паркиране ще се
осъществява от собственици, заплатили или които биха заплатили за в бъдеще,
изграждането и поддържането на автоматичната врата, съгласно приложения
списък"; решение по т.З от дневния ред, с което е
прието, че „При авария на автоматичната врата, без виновни лица, разноските по
ремонта се поемат по равно от ползващите двора с автомобилите си, а при виновна
авария - от виновните"; решение по т. 5 от дневния ред, с което е прието:
„Собствениците да предупредят наемателите си, че им се преустановява достъпа до
вътрешния двор и в едномесечен срок да изкарат колите си", както и решение
по т.6 от дневния ред, с което е прието, че „След
изтичане на срока по т. 5 да се организира препрограмиране на автоматичната
ролетна врата, а новите дистанционни да получат само собствениците по т.1, без право на преотстъпване.
Ищците основават
исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственици са на обекти в сграда, находяща се в
град Варна, ул. „Цар Симеон І“ № 6. Последната се състои от
три входа, всеки от които е самостоятелна етажна
собственост. Към жилищната сграда е обособен вътрешен двор, който е обща част, достъпът до който се осъществява чрез ролетна
врата. Твърдят, че дворът обслужва жилищните обекти, разположени във вход А, Б и В на жилищната сграда. На 16.09.2018 г. от 18.00
часа е проведено съвместно общо събрание на живущите в
трите етажни собствености. Ищците оспорват взетите решения
по т.1, т.3, т.5 и т.6 от дневния ред. В първото е прието, че ползването на
вътрешния двор с автомобили за паркиране ще се осъществява от собствениците,
които са заплатили или които биха заплатили за в бъдеще изграждането и
поддържането на автоматичната врата. По т.3 от дневния ред е взето решение, че при авария на автоматичната врата,
без виновни лица, разноските по ремонта се поемат по равно от ползващите двора
с автомобилите си, а при виновна авария – от виновните. Точките 5 и 6 не
фигурират в обявения дневен ред, но въпреки това са
извънредно включени в него и са приети съответните решения – собствениците да
предупредят наемателите си, че им се преустановява достъпа до вътрешния двор и
в едномесечен срок да изкарат колите си; след изтичане на срока в т.5 да се
организира препрограмиране на автоматичната ролетна врата, а новите
дистанционни да получат само собствениците по т.1, без
право на преотстъпване. Ищците излагат твърдения, че общото събрание не е
свикано по реда на чл. 13 ЗУЕС, с оглед на което
собствениците не са редовно уведомени за същото. В условията на евентуалност се
навеждат твърдения, че не са присъствали лично или чрез представители
собственици на най-малко 67 на сто от идеалните части от общите части на етажната собственост. Заявяват, че в действителност са
присъствали по – малко от 67 на сто от идеалните части като уточняват, че
лицата А.А., собственик на апартамент 8 от вх.Б и Р.М.,
собственик на апартамент 16 от вх. В изобщо не са присъствали, въпреки че са вписани в протокола. Твърдят, че председателстващият
Общото събрание е избран в нарушение на изискванията на чл. 16, ал.2 ЗУЕС,
което прави и взетите решения по време на същото
незаконосъобразни. На самостоятелно основание заявяват, че взетите решения по
т.5 и 6 следва да бъдат отменени, тъй като същите са извън обявения дневен ред и разглеждането на тези въпроси не е обусловено от
неотложен случай. Освен това отбелязаното обстоятелство, че въпросите по тези
две точки е гласувано с абсолютно мнозинство е
невярно, тъй като обсъждане и гласуване е нямало. Протоколът е дописан от О.К. с цел да се обслужи прекия му интерес -
наематели и собственици, които не са участвали в разходите по закупуване и
поддържане на ролетната врата, да нямат право да паркират във вътрешния двор на
жилищната сграда. Ищците излагат твърдения, че всички взети решения са
незаконосъобразни поради това че са взети в
противоречие с материалния закон. Вътрешният двор към жилищната сграда е обща част, поради което не може общото събрание да взема
решения, с които да ограничават по какъвто и да е начин правото на всеки
собственик да ползва общите части. Решението по точка три е незаконосъобразно, тъй като поддържането на
общите части, включително и ремонта им се поема от всички собственици. Излагат
твърдения, че решенията по т.5 и 6 следва да се отменят, тъй като право на
всеки собственик е да използва общите части и може да го предоставя за ползване
на трети лица. Молят атакуваните решения, взети на проведеното на 16.09.2018 г.
Общи събрание да бъдат отменени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от Етажна собственост във вход „А“ на
сграда, находяща се в град * * чрез особения й представител. Заявява, че
исковата претенция е неоснователна, тъй като Общото събрание е свикано по реда на ЗУЕС от Е.В. Лазарова като поканата за същото е
поставена на всеки от входовете осем дни преди провеждането на същото. Дори и
да се приеме, че не горепосоченото лице е свикало събранието, то би могло да
бъде свикано от всеки етажен собственик, тъй като не е провеждано събрание
повече от година. Оспорва твърдението, че не е налице
изискуемия кворум както и че собствениците А.А. и Р.М. не са присъствали.
Относно последните заявява, че същите са били представлявани от пълномощник – О.К..
Заявява, че * е избран за председател единодушно като
ищците са подкрепили избора му и поради това не следва да го оспорват.
Оспорването на решенията по т.5 и 6 е недопустимо, тъй като се явява оспорване
съдържанието на протокола,
което се извършва по друг ред. Неверни са твърденията, че не е имало дебати по
тези две точки. Твърди, че дворът не е обща част, тъй
като същият е общинска собственост.
По реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба и от Етажна собственост във вход „В“ на
сграда, находяща се в град *, представлявана от управителя С.А.П.. Твърди, че
искането за отмяна на решенията е незаконосъобразно. На първо място посочва, че
поканата за свикването на общото събрание е поставена на 08.09.2018 г. от 18 ч.
на вътрешната страна на входните врати и на трите входа с
лице към улицата. За поставянето й е съставен протокол, подписан от управителя
на ЕС на вх. В и собственик на ап.24; П.Д. – собственик на ап. 11 във вх. Б и О.К. – собственик на ап. 11 във вх. А. Неприсъствалите
на събранието собственици са уведомени по телефона за
неговото провеждане. Заявява, че събранието е имало необходимия кворум.
Действително собствениците А.А. и Р.М. не са присъствали, но са били
представлявани от О.К.. Твърди, че взетите решения не ограничават достъпа до
двора, тъй като същият освен чрез ролетната щора се осъществява и чрез
отделните врати на всеки от входовете. Решенията регулират ползването на двора чрез автомобили. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените разноски.
По реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от страна на А.Н.М. – попечител на К.Н.М.,
последната собственик на апартамент 14 в сграда, находяща се в град *. Твърди,
че дворното място не е елемент от етажната собственост, тъй като същото е
съсобствено и ползването му може да бъде уредено по реда посочен в ЗС. Счита,
че в случая е приложим чл. 32 ЗС като решението за ползването на съсобствения
двор е взето в присъствието и с решението на повече от
половината от съсобствениците. В този случай твърди, че не намира приложение
изискването за кворум от 67 %. Заявява, че след като предявеният иск не попада в приложното поле на ЗУЕС, същият се явява
недопустим, евентуално неоснователен. Моли за прекратяването, а в условията на
евентуалност за неговото отхвърляне. Претендира присъждането и на сторените
разноски.
По реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от страна С.В.Ч. в качеството ѝ на етажен собственик в Етажна собственост във
вход „Б“ на сграда, находяща се в град * чрез назначения ѝ особен представител адвокат М.С. – В.. В отговора
се сочи, че страната притежава идеална част от апартамент № 12 във вх. Б на
процесната сграда. Излагат се съображения по същество, а именно че са налице
основания за проверка законосъобразността на атакуваните решения на общото
събрание на етажната собственост от 16.09.2018 г.
Ответниците Л.П.Т., А.Т.Д., А.Д.А., Д.С.Д., П.А.Ч., П. Цветков Д., В.Г.Ч., Т.Д.К., „В.л.“ ЕООД в качеството си на етажни
собственици в Етажна собственост във вход „Б“ на сграда, находяща се в град * не подават отговор на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищците поддържат изразената
позиция по спора чрез процесуалния си представител адв. С.К..
В о.с.з. ответникът Етажна собственост във вход „А“ на сграда, находяща се в град * се представлява от назначения от съда особен
представител адв. М.П., чрез която поддържа изразената позиция по спора.
В о.с.з. ответникът Етажна собственост във вход „В“ на сграда, находяща се в град * се представлява от адв. В.М., чрез която поддържа
изразената позиция по спора.
В о.с.з. ответникът С.В.Ч. в качеството си
на етажен собственик в Етажна
собственост във вход „Б“ на сграда, находяща се в град Варна, ул. „Цар
Симеон І“ № 6 се представлява от назначения ѝ
особен представител адвокат М.С. – В..
В о.с.з. ответникът В.Г.Ч. в качеството си на етажен собственик в Етажна собственост във вход „Б“ на сграда, находяща се в град * се явява в о.с.з., като по същество
не оспорва исковете.
В о.с.з. ответникът „В.л.“ ЕООД в
качеството си на етажен собственик в Етажна собственост във вход „Б“ на сграда, находяща се в град * чрез управителя си и законен представител * се явява в
о.с.з., като моли за прекратяване на
делото по отношение на дружеството, доколкото е боло учредено след процесното
общо събрание.
В о.с.з. ответницата К.Н.М., чрез
попечителя Н.А.М., не се явява, в качеството си на етажен собственик в Етажна собственост във вход „Б“ на сграда, находяща се в град * се представлява от адв. К.К., чрез който оспорва исковете.
В о.с.з. ответниците Д.С.Д., А.Д.А., Л.Д.Т., Д.С.Д., П.А.Ч., П. Цветков Д. и Т.Д.К. в качеството си на етажни
собственици в Етажна собственост във вход „Б“ на сграда, находяща се в град * не се явяват, не се представляват.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове за
отмяна решенията на общото събрание, на първо място ищците следва да установят,
1) че са собственици на обекти в сградата в режим на етажна собственост и 2) че
са приети решения на ОС с атакуваното съдържание. Ако тези предпоставки бъдат
установени, за ответниците възниква задължението да докажат пълно и главно, че 3)
решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен
дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно
изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона
и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби.
Т.е. на отмяна по реда на чл.40 от ЗУЕС ще подлежат
тези решения, за които се установи, че са взети при нарушение на предвидените
от закона процедурни правила за свикването и провеждането на заседанията на
общото събрание или че противоречат на императивни материалноправни разпоредби на
закона (например такива са решенията, които са взети извън материалната компетентност
на общото събрание, очертана в чл. 11 от ЗУЕС). Съдът следва да се произнесе само
в рамките на наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на решенията.
В във връзка с така възлжените в тежест на
доказване на ищците факти в първо о.с.з. част от оттветниците са потвърдили
обстоятелството, което се установява и от представените доказателства - договор
за продажба на жилищен имот на жилищния фонд при Министерство на народната
отбрана от 18.01.1969 г. (л.14), саморъчно завещание от 07.05.2009 г. на * С. (л.15), протокол за обявяването
му от 17.09.2015 г. (16), саморъчно завещание от 21.07.1979 г. на * С. (л.17) и протокол за
обявяването му от 14.08.1990 г.(л.18), че ищците М.В.С. и В.П. * притежават по силата на завещани разпоореждния по
½ ид.ч. от Апартамент № 6, находящ се във вх. „А“ на сградата
с администраивен адрес: гр. *
Досежно ищците Р. и Г.Д. по делото също не е
спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № * от * г. (л. 247) се установява, че към момента на провеждане на съвместното ОС
на 16.09.2018 г. В тази
връзка с Решение № 28/06.06.2017 г. по гр.д. № 2887/2016 г. на ВКС, II г.о. е прието, че разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗУЕС
предоставя възможност на „всеки собственик” да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание, а самото понятие „всеки собственик” включва както лицата,
които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно
те имат право да участват в провеждането му, то и новите собственици,
ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в сградата, доколкото съгласно
чл. 11, ал.4 ЗУЕС приетите решения от общото събрание обвързват и тях. Т.е.
надлежна процесуална легитимация по иска с правно основание по чл. 40 от ЗУЕС,
притежават както лицата притежавали самостоятелен обект на собственост в ЕС към
датата на ОС, каквито се явяват Р. и Г. * съобразно визирания нотариален акт, така и „В.л.“
ЕООД (противно на твърдяното в о.с.з. от законния му
представител), доколкото по делото не се спори, а и от представената справка от
Имотния регистър се установява, че дружеството понастоящем е собственик на
самостоятелен обект с сградата (л. 283).
По делото не е било спорно и
че процесното съвеместно събрание на вх. А, Б и В е било проведено, както и че
на него са гласувани оспорените решения по т.1, 3, 5, 6, а и това се установява
от текста на изготвения протокол за ОС (л. 9-11)
От горното следва, че ищците
са установили по делото правнорлевантните факти условно обособени по-горе в
пункт 1 и 2, досежно които му е възложена тежестта да ги докаже.
Първото релевирано от ищците възражение
е, че съвместното общо събрание на трите входа не е свикано по реда на чл. 13 от ЗУЕС.
В тази връзка видно от
представена покана за събранието (л. 88), както и протокол за поставянето
ѝ (л. 19) същите съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл. 13,
ал.1 от ЗУЕС (дата и час на събранието, днeвeн ред, подписи на съставилите
ги лица), като поканата е поставена и на видно място – вътрешната част на
входните врати на входове А, Б и В на сградата, повече от седем дни преди
датата на събранието, а именно на 08.09.2018 г. Наред с това общото събрание на
трите входа, т.е. съвместното събрание по смисъла на чл. 18, ал.1 от ЗУЕС е
свикано от правимащо лице по чл. 18 ал.2 от ЗУЕС, а именно С.П., който страните
не спорят, че се явява управител на Етажната собственост във вход „В“ на сградата находяща се в град *. Респективно съдът намира, че
възражението на ищците срещу редовността за свикване на събранието от
16.09.2018 г. е неоснователно.
Следващото възражение на ищеца
е за нарушение на процедурата по провеждане на съвместното ОС, а именно, че на
него не са присъствали лично или чрез представители собственици на най-малко 67
% ид.ч. от общите части на ЕС.
В тази връзка по делото е изслушано
и прието заключението на допуснатата СТЕ изготвена от вещото лице С.Б., което
съдът намира за обективно, компетентно и пълно и което сочи, че в протокола за
съвместното събрание не са посочени изобщо като етажни собственици
собствениците на самостоятелни обекти на собственост с идектификатори * (всичките във вход А), ** във вход Б. Последното
обстоятелство е самостоятелно основание съдът да приеме за основателно
възражението на ищците доколкото площта на визираните СОС не присъства в
разпределението на ид.ч. към общите, които притежават присъствалите на
съмествното ОС от 16.09.2018 г.
Вещото лице сочи и че,
придаваемите ид.ч. от общите за магазина с идентификатор * КККР са били преразпределени
пропорционално и добавени към ид.ч. на всеки от етажните собственици
присъствали на съранието. Последното обстоятелство е изрично признато от
ответната ЕС на вход В в отговора на исковата молба. Подобно действие не почива
на на никакво правно основание доколкото магазинът е СОС в сградата в режим на
ЕС независимо дали магазинът има самостоятелен вход или не, противно на
поддържаното от посочения ответника. Съгласно експертизата ако ид.ч. на
магазина не се преразпределят по този незаконосъобразен начин, то на събранието
са присъствали лично и спълномощно собственици на 66,80 % ид.ч от общите.
Заключението не е оспорено от молителя, нито в преклузивните срокове по ГПК
е поискана нова тройна експертиза, посредством която евентуално да се опровергаят
изводите на експерта по първоначалната, независимо от липсата на процесуални
или други пречки за формулиране на подобно доказателствено искане.
Горното води до еднозначния извод, че ответниците не доказаха
в процеса обстоятелството,
че в 18:00 ч. на 16.09.2018 г. на събранието действително са
присъствали необходимите 67 % ид.ч. за провеждане на ОС в общата хипотеза на
чл. 15, ал.1 от ЗУЕС или по-малко, което пък би наложило свикващите събранието
да проведат събранието по правилата на спадащия кворум по реда на чл. 15 ал. 2
от ЗУЕС, но това безспорно не е сторено. Липсата на яснота досежно действителното
разпределение на придаваемите ид.ч. влече незаконосъобразност и на процедурата
по взимане на решения на събранието, доколкото не е ясно точно с какъв процент
право на глас е разполагал всеки от присъстващите на събранието етажни
собственици, предвид правилото на чл. 17, ал.1 от ЗУЕС, указващо, че всеки
собственик гласува с притежаваните от него идеални части от общите части.
Независимо, че не е релевирано
нарочно възражение в този смисъл за пълнота следва да се посочи и че събранието
е проведено в пряко нарушение на чл. 18, ал.1 от ЗУЕС сочещ, че за участието в него етажните собствености излъчват равен брой
представители, доколкото това правило не е спазено и от всеки вход са участвали
различен брой собственици.
На следващо място ищците инвокират
като възражение срещу законосъобразността на събранието и обстоятелството, че
председателстващият ОС избран в нарушение на изискванията на чл. 16, ал.2 от ЗУЕС,
съобразно която общото събрание се председателства от председателя или друг
член на управителния съвет или от управителя.
В тази връзка по делото не са
налице твърдения от ответната страна визираното в протокола като председател
лице Василев да е част от органното управление, на която и да е от трите ЕС,
респективно заседанието е председателствано в пряко нарушение на чл. 16, ал.2
от ЗУЕС, която по императивен начин лимитира кръга от лица годни да проведат
валидно ОС. Визираното нарушение е самостоятелно основание за уважаване на
исковете по чл. 40 от ЗУЕС.
Такова основание се явява и противоречието на взетите по
т. 3, 5 и 6 решения с нормата на чл. 16, ал.3 от ЗУЕС, който сочи, че ОС на
собствениците не може да приема решения по въпроси извън предварително обявения
дневен ред, освен в неотложни случаи. Видно от текста на поканата за общото
събрание (л. 88) и протокола за нейното поставяне от 08.09.2018 г. (л. 89)
обявения в същите дневен ред сдъръжа само две точки: т.1 „определяне на ред за
ползване на автоматичната врата и вътрешния двор“ и т.2 „други“. В случая формулировката
„други“ по никакъв начин не разкрива естеството на така квалифицираните въпроси,
по които са гласувани решения под т. 3, 5 и 6 на на съвместното ОС, поради
което случаят следва да се приравни на пълна липса на посочването им в днения
ред. Това е важен пропуск, доколкото законът изрично забранява да се приемат
решения по въпроси, които не са в предварителния дневен ред, а от друга страна
не са налице данни за обстоятелства налагащи въпросите гласувани по т. 3, 5 и 6
да се включат по неотложност в дневния ред, без предварително да са обявени на
етажните собственици с поканата за ОС.
В обобщение костатираната по-горе
незаконосъобразност на процедурата по свикване и провеждане на съвместното събрание на ОС по смисъла на чл. 18, ал.1 от ЗУЕС на дата 16.09.2018 г. поради
противоречие с нормите на чл. 15,
ал. 1, чл. 16, ал.2, чл. 16, ал.3 и чл.
17, ал.1 от ЗУЕС, влече от своя
страна и незаконосъобразност на взетите на същото събрание решения по т. 1, 3, 5 и 6, което е основание за отмяната им. Следователно исковете по чл.
40 от ЗУЕС се явяват основателни и следва да се уважат изцяло.
За пълнота следва да се посочи и
следното:
По делото не са налице
доказателства етажните собственици да притежават собственост върху дворното
място, върху което е построена сградата и върху което се твърди както от
ищците, така и от ответниците, че разпростират своето пространствено действие
оспорените решения на съвместното ОС. Напротив.
Нито един от представените по
делото титули за собственост в сградата с административен адрес гр. * (л. 14, 20, 78, 79, 80, 81, 83,
84, 85, 86, 156, 217, 219, 222, 226, 228, 231, 233, 235, 237, 240, 243, 245,
247, 251, 284) не сочи извън собствеността върху съответния самостоятелен обект
на собственост в сградата, прилежащото му избено и/или таванско помещение и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, някой от етажните собственици да притежава собственост и върху
поземлениа имот, върху който е изградена сградата, противно на твърдяното от
всички страни в процеса. Индиция, че етажните собственици не разполагат със
собственост в ПИ 10135.1506.434 по КККР, в който е разположена процесната
сграда, се явява и публично достъпната информация от кадастралната карта приета
за визираната територия, видно от която този ПИ с площ 1079 кв. м. е частна
общинска собственост. Респективно не е налице законово основание съществуващите
ЕС в процесната сграда да извършват действие на обикновено управление спрямо
поземления имот, каквито се явяват действията по ограничаване достъпа до него
от трети за тези ЕС лица. Т.е. всяко от обжалваните решения е взето и в
противоречие с материалния закон, в частност с нормата на чл. 38 от ЗС
дефиниращ понятието общи части към сграда в режим на ЕС, доколкото в теорията и
практиката липсва спор, че дворното место е обща част към етажната собственост
само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното место и те
са изразили изрично воля дворното место да бъде обща част (Решение № 661/02.11.2010 г. по гр.д. № 1437/2009 г. на ВКС, I г.о.).
Независимо от липсата на
доказателства дворното място да е обща част за процесните ЕС, доколкото
решенията им същото да бъде управлявано по определен начин се противопоставят
на ищците последните имат правен интрес от водене на настоящите искове за
отмяната им по реда на чл. 40 от ЗУЕС.
С оглед изхода на спора с правото да репарира
разноските сторени в процеса разполагат ищците на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. В тази връзка по делото са налице представени доказателства за платена от
тях държавна такса от 80,00 лв. и за
внасяне на два депозита за особен представител от по 300,00 лв.,
респективно с решението по делото на ищците следва да се присъди сумата от общо
680,00 лв. за направени съдебно-деловодни разноски.
По искането за допускане на обезпечение по реда на
чл 40, ал.3 от ЗУЕС.
С оглед обстоятелството, че
поради опущение съдът не се е произнесъл по обективираното още в исковата молба
искане за обезпечаване на предявените искове по чл. 40 от ЗУЕС чрез спиране
изпълнението на оспорените решения на съвместното ОС и предвид факта, че делото
все още е висящо пред първоинстанционния съд, съдът намира, че не са налице
пречки от процесуално или материално естество, това да бъде сторено с настоящия
акт по същество.
Доколкото с решението по
делото исковете по чл. 40 от ЗУЕС са уважени, а решенията на ОС отменени, то
налице са допустими и основателни искове, както и наличие на правен интерс за
ищците – обезпечителна нужда, предвид факта, че решенията интервенират в правната
им сфера като етажни собственици (което обстоятелство не се оспорва от
ответниците), то и искането за допускане на обезпечение по реда на чл. 40, ал.3
от ЗУЕС се явява основателно и следва да бъде уважено като се спре изпълнението
на решенията, а на молителите да се издаде обезпечителна заповед, на основание
чл. 389, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените от М.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, В.П. *, ЕГН **********, с адрес: ***, Р.К.Д., ЕГН ********** и Г.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: *** субективно съединени искове с правно основание основание
чл. 40, ал. 1 вр. чл. 18, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на следните решения взети на проведеното на 16.09.2018 съвместно Общо събрание на Етажна собственост във вход „А“, Етажна собственост във вход „Б“ и Етажна собственост във вход „В“ на сграда,
находяща се в град * както
следва: решение по т.1, с което е прието, че: „Ползването на вътрешния
двор с автомобили за паркиране ще се осъществява от собственици, заплатили или
които биха заплатили за в бъдеще, изграждането и поддържането на автоматичната
врата, съгласно приложения списък"; решение
по т.3, с което е прието, че „При
авария на автоматичната врата, без виновни лица, разноските по ремонта се
поемат по равно от ползващите двора с автомобилите си, а при виновна авария -
от виновните"; решение по т. 5
от дневния ред, с което е прието: „Собствениците да
предупредят наемателите си, че им се преустановява достъпа до вътрешния двор и
в едномесечен срок да изкарат колите си", както и решение по т.6 от дневния ред, с което е
прието, че „След изтичане на срока по т. 5 да се организира препрограмиране на
автоматичната ролетна врата, а новите дистанционни да получат само
собствениците по т.1, без право на преотстъпване“ чрез налагане на ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „спиране на изпълнението”, на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК вр. чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД в полза на молителите М.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, В.П. *, ЕГН **********, с адрес: ***, Р.К.Д., ЕГН ********** и Г.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОТМЕНЯ по
предявените от М.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, В.П.
*, ЕГН **********, с адрес: ***, Р.К.Д.,
ЕГН ********** и Г.Й.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** субективно съединени искове
следните решения взети на проведеното на 16.09.2018 съвместно Общо събрание на Етажна собственост във вход „А“, Етажна собственост във вход „Б“ и Етажна собственост във вход „В“ на сграда,
находяща се в град * както
следва: решение по т.1, с което е прието, че: „Ползването на вътрешния
двор с автомобили за паркиране ще се осъществява от собственици, заплатили или
които биха заплатили за в бъдеще, изграждането и поддържането на автоматичната
врата, съгласно приложения списък"; решение
по т.3, с което е прието, че „При
авария на автоматичната врата, без виновни лица, разноските по ремонта се
поемат по равно от ползващите двора с автомобилите си, а при виновна авария -
от виновните"; решение по т. 5
от дневния ред, с което е прието: „Собствениците да
предупредят наемателите си, че им се преустановява достъпа до вътрешния двор и
в едномесечен срок да изкарат колите си", както и решение по т.6 от дневния ред, с което е
прието, че „След изтичане на срока по т. 5 да се организира препрограмиране на
автоматичната ролетна врата, а новите дистанционни да получат само собствениците
по т.1, без право на преотстъпване“, на
основание чл. 40, ал. 1 вр. чл. 18, ал.1 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА Етажна собственост във вход „А“ на сграда, находяща се в град *, Етажна собственост във вход
„В“ на сграда, находяща се в *, както и К.Н.М., ЕГН **********, чрез попечителя си Н.А.М., С.В.Ч., ЕГН **********,
Л.П.Т.,
ЕГН **********, А.Т.Д.,
ЕГН **********, А.Д.А.,
ЕГН **********, Д.С.Д.,
ЕГН **********, П.А.Ч.,
ЕГН **********, П. Цветков Д., ЕГН **********,, В.Г.Ч., ЕГН **********,
Т.Д.К.,
ЕГН **********, „В.л.“ ЕООД,
ЕИК *, в качеството им на етажни
собственици в Етажна собственост във вход „Б“ на сграда, находяща се в град * ДА ЗАПЛАТЯТ на М.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, В.П. *, ЕГН **********, с адрес: ***, Р.К.Д.,
ЕГН ********** и Г.Й.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 680,00 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която е допуснато
обезпечение, в която решението има характера на определение то подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването.
ДА СЕ ИЗДАДАТ при поискване РКО на особените представители на
ответниците за внесените от ищеца два депозита.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: