Р Е Ш Е Н И Е № 28/17.2.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 311 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на М.А. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000975/27.10.2020 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на М.А.М. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, поради което се претендира да бъде отменена изцяло и да се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с адв.Й., който подържа жалбата и направените в нея искания.
Ответната страна редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание, като изразява писмено становище за оставяне на жалбата без уважение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.10.2020 г. около 10:45 ч. в гр.Ямбол служители на ОДМВР Ямбол, с-р Пътна полиция-Ямбол на улица "Милин камък“ посока от кръстовище с булевард "Крайречен" към кръстовище с ул.„Търговска" до блок номер 6 на жилищен комплекс "Зорница" са спрели и извършили проверка на лек автомобил „***“ с регистрационен номер ******* собственост на З.А.Б., като са установили, че се управлява от жалбоподателя М.А.М. след употреба на наркотични вещества или техни аналози. а именно (метамфетамин), установено с техническо средство "Dreger drug test 5000" с инвентарен номер ARJM 0045 тестова касета REF-8323157, LOT ARML 0461, тест номер 495 започнат в 11,01 часа и завършен в 11:06 часа на 26.10.2020 г., поради което е издаден талон за изследване номер 001273.
За посоченото е бил съставен АУАН с.GA, № 162428/26.10.2020 г., който е подписан от водача без възражения.
Към административната преписка са представени докладна записка с рег.№ 813р-6609/27.10.20 г., талон за изследване № 001273, протокол с рег.№ 813р-6610/27.10.2020 г., протокол за сервизна проверка на техн.средство Дрегерр Drug Test 5000, писмо с рег.№ 813р-6611/27.10.2020 г., справка за нарушител/водач от АИС АНД.
Описаното се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Г.К., С.Г.Г. и Г.А.Г. ***, които са спрели автомобила и извършили проверка на водача. Свидетелите са единодушни, че по време на проверката лицето не е отрекло качеството си на водач, като е дало обяснение, че употребява лекарства.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000975/27.10.2020 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП Началник група към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол е наложил на М.А.М. принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е била връчена на М.А.М. и подписана на 06.11.2020 г.
В хода на съдебното производство е представена Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза рег.№ М-704/01.02.2021 г. по ДП № 622/2020 г. по описа на РУ-Ямбол.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000975/27.10.2020 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на М.А.М. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Оспорения акт е издаден от Началник група към ОД на МВР Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед № 326з-1397/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма и с мотивирана заповед, но е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяната му съгласно чл.146, ал.1, т.4 АПК.
Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Съгласно чл. 171, ал.1, т.1, б.“Б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В посочения текст изрично е записано, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 ЗДвП установените стойности са определящи.
За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.
В настоящия случай от изготвената Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза рег.№ М-704/01.02.2021 г. по ДП № 622/2020 г. по описа на РУ-Ямбол се установява, че в представената за анализ кръвна проба, надлежно иззета от оспорващия М.А.М. на 26.10.2020 г., не се доказва присъствие на амфетамин, метамфетамин и 3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA).
След като извършеното изследване на кръвната проба не установява употреба на наркотични вещества или техни аналози, то съдът приема, че не са налице дължимите материалноправни предпоставки, а именно водача да е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, констатирана по надлежния ред.
Предвид посоченото съдът счита, че процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП е незаконосъобразна заради противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена.
При този изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК ответника следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0813-000975/27.10.2020 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, Сектор
„Пътна полиция“-Ямбол, с която на М.А. *** е наложена принудителна административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ямбол да
заплати на М.А. *** направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин
и десет) лева.
Решението на основание чл.172,
ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете