ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1040
гр. Варна, 25.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С. В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500319 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
1/ въззивна жалба вх. № 87612/31.10.2024г. от ***. с ЕГН **********
от гр. ************ срещу решение № 3621/17.10.2024г., постановено по гр.
д. № 20233110113757 по описа за 2023г. по описа на Районен съд - Варна, В
ЧАСТТА, с която:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските по отношение на
детето ***. с ЕГН **********, на майката С. О. Л., с ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „****************
ПОСТАНОВЯВА, че местоживеенето на детето ***. с ЕГН **********
ще е при майката С. О. Л., с ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„****************
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата ***., с ЕГН
**********, от гр. ************ с детето ***. с ЕГН ********** както
следва: - Всяка четна седмица от календарната година в дните събота и неделя
от 09,00 ч. на първия ден до 19,00 ч. на втория ден с преспиване, като бащата
1
взима детето от дома на майката и го връща пак там; - През лятната ваканция
– петнадесет дни през месец юли и петнадесет дни през месец август, когато
майката не ползва платен годишен отпуск; всяка година на рождения ден на
детето – 20 септември от 10,00 до 13,00 часа, като бащата взима детето от
дома на майката и го връща пак там; - Всяка година на рождения ден на
бащата – 6 септември от 10,00 до 13,00 часа, като бащата взима детето от дома
на майката и го връща пак там; - Всяка четна година от 23 декември в 18,00
часа до 27 декември в 18,00 часа, с преспиване в дома на бащата; - Всяка
нечетна година от 29 декември в 18,00 часа до 02 януари в 18, 00 часа, с
преспиване в дома на бащата.
ОСЪЖДА ***., с ЕГН **********, от гр. София, ********* да заплаща
за детето ***. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
С. О. Л., с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „**************** ежемесечна
издръжка в размер на 1000 /хиляда/ лева, с падеж всяко първо число на месеца
за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2023 г. до 06.12.2023
г. и от влизане в сила на настоящото решение до настъпване и до настъпване
на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката.
2/ въззивна жалба вх. № 95608/27.11.2024г. от С. О. Л. с ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „**************** срещу решение №
3621/17.10.2024г., постановено по гр. д. № 20233110113757 по описа за 2023г.
по описа на Районен съд – Варна и решение № 3948/07.11.2024г., постановено
по гр. д. № 20233110113757 по описа за 2023г. по описа на Районен съд –
Варна и, В ЧАСТТА, с която съдът:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение №
3621 от 17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 13757/2023 г. по описа на ВРС,
26 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за издръжка в останалата част от
500 лв. до пълния размер на претенцията от 1500 лв., като неоснователна и
недоказана.“
Във въззивна жалба вх. № 87612/31.10.2024г. е изложено становище за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради
нарушение на процесуалните правила и норми и необоснованост. Сочи се, че
съдът е допуснал нарушение на установените процесуални правила, като е
2
преустановил пледоариите по същество на делото и по искане на ищеца в хода
на устните състезания е определил, че допуска увеличаване на размера на иска
за издръжка. На следващо място съдът приема и кредитира изцяло
показанията на майката на ищцата за С. Д.а, която се явява заинтересована от
изхода на делото, като нейните показания са очевидно „фантасмагорични“.
Нейните показания за упражнено от бащата насилие се опровергават от
влязлото в сила решение на ВРС по ЗЗДН, а твърденията за отвличане на
детето не се доказват. Съдът неправилно приема, че ищцата работи,
приемайки представеният трудов договор като доказателство, но съгласно
удостоверението, издадено от НАП Варна, ищцата няма никакви приходи.
Съдът приема за установено, че ответникът е „авторитарен тип и налага свой
стил на възпитание, който невинаги е в интерес на детето“, но подобно
заключение няма нито в социалния доклад, нито в съдебните експертизи. На
последно място, съдът определя издръжка в размер на 1300лв. месечно, без да
мотивира подобен размер. В хода на производството не са доказани каквито и
да било необичайни нужди на детето. В противоречие с практиката приема
също, че ответникът следва да заплаща 1000лв. от тях. Законодателят не е
предвид възможността издръжката на дете да се плаща според доходите.
Напротив, издръжка се дължи независимо дали някой има доходи или не.
Издръжката се дължи по равно от двамата родители и подобна
неравнопоставеност в заплащането е незаконосъобразна. Присъденият размер
на издръжка е неоправдан, предвид факта, че минималната работна заплата за
процесния период е 933лв, а размерът на издръжката е част от минималната
работна заплата.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да уважи неговите искови претенции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, в който излага становище за правилност и законосъобразност на
постановеното решение в посочените части. Поддържа се, че съдът не е
извършил процесуално нарушение, тъй като преди приключване на делото и
след искане на ищеца за увеличаване на размера на претендираната издръжка
от 1000лв. на 1500 лв. по време на устните състезания, съдът е отменил
дадения ход на делото по същество, допуснал е изменението на иска, изменил
е доклада по делото и едва след това отново е постановил протоколно
определение, с което е дал ход по същество. Счита сочените процесуални
3
действия за допустими. Сочи, че категорично се установява, че бащата през м.
август 2023г. е отвел детето Н. в гр. София и го е задържал еднолично и
самоволно при себе си до средата на м.Декември 2024г. Сочи, че са налице
доказателства, че майката е трудово ангажирана. По въпроса за издръжката
твърди, че бащата заплаща по 1500лв. месечна издръжка в полза на детето от
момента на раздялата на неговите родители. Сочи, че размерът на издръжката
не е оспорен от насрещната страна, както и че бащата подчертава, че има
свръх позитивен годишен финансов баланс, който сам той определя на
няколко милиона годишно.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.
Във въззивна жалба вх. № 95608/27.11.2024г. е изложено становище за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради
необоснованост. Сочи се, че съдът не е съобразил, че детето Н., съобразно
обичайния му начин на живот, създаден от родителите му, има до някаква
степен завишен стандарт на живот в сравнение с обичайното. Обичайно
бащата заплаща по банков път по 1500лв. месечна издръжка в полза на детето
и то от момента на раздялата на неговите родители /Април 2022г./. Сочи, че
размерът на издръжката не е оспорен от насрещната страна, както и че бащата
подчертава, че има свръх позитивен годишен финансов баланс, който сам той
определя на няколко милиона годишно. Твърди нови обстоятелства, а именно,
че от края на м. октомври 2024г. детето е записано, по взаимно съгласие на
родителите, да тренира тенис на корт в спортен клуб. За всеки месец са
предвидени по осем на брой тренировки, за които се заплаща по 70лв. за всяка,
т.е. 560 лв. месечно.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочената отхвърлителна част и да постанови друго, с което да уважи в
цялост исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от насрещната
страна.
Съдът намира, че постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят
на изискванията на чл.260 от ГПК, с оглед на което производството по тях
подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
4
По направените доказателствени искания:
Във въззивните жалби са правят искания за приемане на писмени
доказателства по делото. Доколкото в производството се засягат интересите на
дете, за които съдът следи служебно, то за допускане на доказателства пред
въззивната инстанция не е налице преклузията по чл. 266 от ГПК. Писмените
доказателства са относими към предмета на доказване и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна. Поради това следва да бъдат
уважени исканията на страните по доказателствата.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1/ въззивна жалба вх. №
87612/31.10.2024г. от ***. с ЕГН ********** от гр. София, *********, срещу
решение № 3621/17.10.2024г., постановено по гр. д. № 20233110113757 по
описа за 2023г. по описа на Районен съд – Варна и въззивна жалба вх. №
95608/27.11.2024г. от С. О. Л. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
****************** срещу решение № 3621/17.10.2024г., постановено по гр.
д. № 20233110113757 по описа за 2023г. по описа на Районен съд – Варна и
решение № 3948/07.11.2024г., постановено по гр. д. № 20233110113757 по
описа за 2023г. по описа на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА производството по делото за 24.03.2025год. от 10.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представеното с въззивната жалба вх. № 87612/31.10.2024г. хартиено копие на
влязло в сила решение по гр.д. №14737/2023г. по описа на РС Варна – 34
състав.
5
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представеното с въззивната жалба вх. № 95608/27.11.2024г. копие на касова
бележка за заплатени на 21.11.2024г. седем тренировки по 70лв., общо 490лв. в
полза на „************** с основание спортна площадка.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6