Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
гр.Шумен, 21 Август 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Т.Димитрова
2.С. Стефанова
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №203 по описа за 2020 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №249 от 24.04.2020г., по гр.д.№109/2020г.,
Районен съд - гр.Ш. е настанил по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето ЗЗД)
малолетното дете П. А.Х., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Б..., от майка М.Х.
и баща Ч.А.Г., в семейството на негова леля по бащина линия – О.А.М. с ЕГН **********
и съпруга й Б.Л.М. с ЕГН **********,***, за срок от една година, считано от
датата на влизане на решението в сила, или до настъпване на предвидените в
закона основания за изменение или прекратяване на настаняването. С решението е
определен и режим на лични контакти с детето, както следва: на майката М.Х. –
четири пъти месечно по три часа, през делнични дни, в сградата на Дирекция
"Социално подпомагане" в присъствието на социален работник,
съобразявани предварително с учебната програма на детето; на бащата Ч.А.Г. – всяка
събота или неделя от месеца за по три часа по местоживеене на детето П.,
находящо се в гр.Ш...
Недоволна от така постановеното решение
останала майката на детето М.Х.. Жалбоподателката навежда доводи за
незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което
моли същото да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна
Агенция за социално подпомагане - Дирекция "Социално подпомагане"
(АСП ДСП), гр.Ш. депозира писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност
на въззивната жалба, въз основа на които отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното съдебно решение.
Въззиваемата страна Ч.А.Г. и заинтересованите страни О.А.М.
и Б.Л.М. не са депозирали отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна е и е процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с молба по чл.28,
ал.1 от Закона за закрила на детето от АСП ДСП – гр.Ш., с искане за настаняване
на детето П. А.Х., с ЕГН **********, в семейството на негова леля по бащина
линия – О.А.М. с ЕГН ********** и съпруга й Б.Л.М. с ЕГН **********,***, за
срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила, или до
настъпване на предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на
настаняването.
Като обсъди основанията и доводите изложени от
страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
П. А.Х. е роден на ***г. в гр.Б.., от майка М.Х.,
родена на ***г. и баща Ч.А.Г. с ЕГН **********, съобразно представеното
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0595/22.05.2012г.
на Община Ш.. Поради настъпилото преждевременно раждане на детето, ранното
психомоторно развитие на същото преминало с леко забавяне, обяснимо с
недоносеността на плода. На две годишна възраст двигателните му умения
отговаряли на календарната възраст. При детето започнали да се наблюдават
забавено говорно развитие, недостатъчен социален контакт, нарушение на дефицита
на вниманието и хиперактивност, селективно хранене, много добра локализационна
памет. Със закъснение било записано и посещавало първи клас през учебната
2019г./2020г., като ползвало ресурсен учител и логопед, и като цяло грижите при
отглеждането му следва да са постоянни, специфични и с особено внимание.
Родителите имат още две деца – А.. /която се отглежда в приемно семейство в
Норвегия, поради установен синдром на Даун и аутизъм/, както и Г.., понастоящем
настанена в семейството на своята леля и нейния съпруг по силата на Решение №
337/15.06.2020г. по гр.д.№ 108/2020г. по описа на Районен съд-гр.Ш. (за същото
няма данни да е влязло в сила, но по силата на чл.28, ал.4 от ЗЗД подлежи на
незабавно изпълнение).
От данните по делото и от приложените
изготвени социални доклади в периода 2018г.-2019г., касаещи други съдебни
процедури и производства, се установява, че отношенията между родителите са
силно влошени и комуникацията между тях е прекъсната и се провежда през
институциите. Конфликтите започнали след раждането на П. А.Х., като основната
причина за тях били различията във възгледите на родителите относно възпитанието
на децата и основно за полагането на грижи за П., който се нуждаел от
специфични грижи, свързани с развитието му.
От актуалния социален
доклад изх.№ ПР/Д-С-В3/31-002 от 18.02.2020г., изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Възраждане, по данни на майката, става ясно, че срещу нея се
води наказателно производство в Кралство Н. от 2017г. за икономическо
престъпление, по което е била задържана за 6 месеца. През този период бащата,
заедно с децата напуснал семейното жилище, находящо се в Кралство Норвегия и се
завърнал в РБългария, като първоначално заживял в гр.Шумен. На 23 юни 2018г. жалбоподателката
пристигнала в РБългария с желание да се види с децата, но й била отказана среща
с тях. Впоследствие децата и баща им се установили да живеят в гр.С., като П. и
сестра му посещавали детска градина там. П. бил записан и в първи клас в
училище. През това време контактували с майка си 4 пъти месечно за по два-три
часа в Контактен център.
Майката е ангажирала
доказателства за водено производство по Закона за защита от домашно насилие,
приключило с отхвърляне на молбата на бащата да бъдат наложени мерки по закона
спрямо нея, поради липса на доказателства за актове на насилие, извършени от нея
спрямо децата. Решението по гр.д. № 2100/2018г. на ШРС, с което е отхвърлена
молбата е влязло в законна сила на 21.02.2019г., след потвърждаването му от въззивната
инстанция.
Представено е и
доказателство, че на 29.01.2018г. бащата е бил привлечен като обвиняем от
Прокуратурата за район Х., С. и Ф. за извършване на престъпления, във връзка с
ползване на обезщетения за безработица, болест и ползването на отпуск за
майчинство и бащинство и декларирани неверни данни пред социалните служби, в
съучастието си с М.Х..
През ноември 2019г. бащата,
децата и лелята на децата по бащина линия заминали за РПолша във връзка с
уговорен медицински преглед на детето П., като още на летището в РПолша Ч.Г.
бил задържан от полските власти във връзка със сигнал в Шенгенската
информационна система. Проведено било производство по искането за предаване на Ч.Г.
на властите на Кралство Н., във връзка с което последният е следвало да
пребивава в РП.. Предвид тези процедури на 06.12.2019г. постъпила телеграма от
посланик Е.Я., който уведомил Дирекция "Социално подпомагане", гр.Ш.
за положението на децата, които били настанени в защитено жилище в посолството,
заедно със своята леля и в чийто интерес било да останат настанени при нея,
като деца в риск. На 06.12.2019г. било получено искане от лелята на децата по
бащина линия те да бъдат настанени в нейното семейство, като на 20.12.2019г.
семейството на О. и Б. М. дали писменото си съгласие да отглеждат децата в
семейството си. Изготвен бил социален
доклад № СГ/Д-Н/266-004 от 20.12.2019г., от който е видно, че към 20.12.2019г.
детето се е намирало в Посолството на РБългария в гр.В., РП. и представлява
дете в риск по смисъла на § 1, т.11, б."в" от ДР на ЗЗД, доколкото
поради предстоящите съдебни процедури по отношение и на двамата родители
съществува риск от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното
и социалното му развитие. С цел избягване на риска за живота и здравето на П. А.Х.
е изведена необходимост същият да бъде настанен за отглеждане в семейството на О.
и Б. М. – роднини на детето по бащина линия, които са заявили желание детето да
се настани в тяхното семейство, а от извършеното проучване на семейството е
установено, че разполагат с необходимите жилищни условия и финансови средства,
с който да задоволят потребностите на детето при отглеждането му в семейна среда. Със Заповед № ЗД/Д-Н-145
от 20.12.2019г. П. бил настанен по административен ред в семейство Митеви и
оттогава те полагат всички грижи за него. Според О.М. и двете деца разбират
добре български език, като на П. му е малко трудно да изговаря думите. Записан
е в училище, находящо се в кв. Дивдядово на гр.Ш., като тя се грижи за това да
води и взема детето от училище. О.М. е лекар със специалност „Педиатрия“, което
е в особена полза в грижите за П.. Твърди, че децата се чувстват спокойни и
комфортно в семейството й, като нейните родители, към които П. и сестра му са
привъзрани, също помагат при отглеждането му.
По делото са приложени
социални доклади, изготвени във връзка със съдебни производства по Хагската
конвенция, образувани пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, във
връзка с издадени направления за социална услуга, както и доклади от служители
на образователните институции, посещавани от децата. Приложен е и социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Възраждане изх.№ПР/Д-С-ВЗ/31-002 от
18.02.2020г., според който, майката М.Х. желае да полага грижи за децата и в
частност за сина си П. А.Х., като има доходи и жилищни условия за това. ДСП-В.
не може да изкаже категорично становище относно родителския капацитет на
жалбоподателката поради краткия срок за изготвяне на социалния доклад.
Последната е представила и договор за наем от 31.01.2020г., видно от който е
сключила договор за възмездното ползване на апартамент, находящ се в гр.С. при
наемна цена от 300 евро и за срок от 13 месеца.
Изготвен е социален доклад
от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Ш. изх.№ПР/Д-Н/29-003 от 24.02.2020г.,
от който се установява, че не е извършено социално проучване на бащата, поради
пребиваване в Консулството на РБ в П.. Представено е Постановление по дело №
VIII Кор 328/19 РО VI Oz.о 1867.2019.11 от 15.01.2020г. на Окръжен съд –
Варшава, с което е отказано предаването на властите на Ч.А.Г. на основание
заповедта за арест, издадена от кралство Норвегия – Националната прокуратура в
Х., С. и Ф. от 27.11.2019г. по дело № 19-76573ЕNЕ-BERG / 5. Представени са
извадка от протокол от съдебно заседание по НЧД № 1098/2020г. по описа на СГС и
извадка от графика за заседанията по посоченото дело, според което
горепосоченото дело, чийто предмет според въззиваемата страна Ч.Г. е за
екстрадицията му в Кралство Н., е насрочено за 14.10.2020г.
Представено е решение от 27.05.2020г. по дело № 18-188201МЕD-BERG / 4 на
съда в Б., от което е видно, че М.Х. е призната за виновна в извършване на
финансово престъпление и осъдена на затвор за срок от 2 години и 2 месеца, като
задържането под стража ще бъде намалено с 200 дни. Жалбоподателката не оспорва
факта на постановяване на посоченото осъдително решение, но твърди, че същото
не е влязло в сила и подлежи на обжалване, като има възможност скоро да не
влезе в сила.
Анализът на горната фактическа обстановка налага
следните правни изводи: В чл.3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен
принципът, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение за всички
действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени
или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните
или законодателните органи. Задължение на държавите - страни по Конвенцията, а
съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и
грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид
правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на
детето според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия
най-добър интерес. В §1, т.5 от ДР на ЗЗД е конкретизирано, че преценката на
най-добрия интерес на детето включва неговите желания и чувства, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. В процесния случай се установява, че с оглед водените срещу
родителите съдебни процедури съществува риск родителите на детето да изпаднат в
невъзможност да го отглеждат, с оглед съществуващата вероятност за екстрадиция
на бащата в Норвегия и реализиране на наказателно преследване срещу него, а по
отношение на майката – поради постановената спрямо нея осъдителна присъда.
Действително горните съдебни процедури все още не са приключили с влязъл в сила
съдебен акт, но пораждат вероятност в много близко бъдеще, в продължителен
период от време както майката, така и бащата да не са в състояние да полагат
грижи по отношение на децата си, и в частност – по отношение на П. А.Х..
От друга страна, доколкото О.М. е сестра
на бащата на детето, а Б.М. е нейн съпруг, тяхното семейство се явява семейство
на роднини по смисъла на чл.26, ал.1 и чл.28, ал.1 от ЗЗД, като същите са първи
по поредност съобразно чл.28, ал.4, във вр.с чл.26, ал.1 от с.з. Не е за
пренебрегване и факта, че освен отличните условия за отглеждане на П. А.Х. и
неговата сестра в семейна среда, О. и Б. М. са лекари, като О.М. е със
специалност "Педиатрия", което е от значение за правилното отглеждане
на детето, предвид неговите речеви и когнитивни проблеми.
Както правилно е отбелязал районният съд, няма пречка
родителите на детето да продължат да контактуват с него, и за периода на
настаняването, което безспорно би повлияло благотворно на неговото психическо
развитие и пълноценното му израстване като личност, като в тази връзка съдът е
определил и режима на лични контакти на детето с неговите родители, като е
съобразил както възрастта на същото, така и отношенията между родителите.
Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките
предвидени от чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето, позволяващи и
налагащи детето да бъде настанено извън семейството, като мярката “настаняване
в семейство на роднини или близки” се явява най - благоприятната и подходяща
мярка. В семейството на лелята по бащина линия на детето за П. А.Х. се полагат
необходимите грижи за пълноценното му психическо и физическо развитие, поради
което е в негов интерес то да бъде отглеждано в тази среда, към настоящия
момент.
При така установената фактическа обстановка, съдът
счита, че са налице предвидените в разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД
предпоставки за настаняване на детето в семейство на роднини, по реда на чл.26,
ал.1 от ЗЗД за срок от една година, от влизане в сила на решението до
настъпване на предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на
настаняването.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №249 от 24.04.2020г., по гр.д.№109/2020г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен.
На основание чл.28, ал.6 от Закона
за закрила на детето, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.