Р Е Ш Е Н И Е № 169
гр. Търговище, 12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 194 по описа на АС – Търговище
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК.
Образувано
е по жалба на С.В.В. срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане № 25/06/1/0/00720/3/01/04/01
от 01.08.2019г. издаден от директора на ОД на ДФЗ гр. Велико Търново, с който
ѝ е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447.50 лв., представляваща
второ плащане по договор № 25/06/1/0/00720 от 06.06.2016
год. и е определено да възстанови публично държавно вземане в размер на
24447.50 лева (представляващо изплатено първо плащане), ведно с начислената лихва,
на основание чл. 38, ал.1, т.7 и т.20 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. Жалбоподателката
чрез процесуален представител твърди, че констатациите в акта са неверни, а
актът е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Конкретните оплаквания са следните: 1. счита, че не са налице цитираните
нарушения на Наредба № 14 от 28.05.2015 год. на МЗХ, за които е прието че е създала
изкуствени условия, които да са ѝ дали незаконосъобразно предимство пред
други кандидати по мярката, посочена в АУПДВ; 2. заложеното увеличаване на
размера на обработваната в стопанството ѝ земеделска земя било съобразено
с минималните изисквания на Наредба № 14/28.05.2015г. на МЗХ за увеличаване на
икономическия размер на стопанството с най-малко левовата равностойност на 4000
дева, измерен в СПО; 3. Ползването на имоти с идентификатори 47634.049.044 и 47634.040.013
и от М. Н. не представлявало нарушение на действащото
законодателство, тъй като имотите били разделени и една част се ползвала от
нея, друга – от Н.; 4. В
периода 21.09-25.09.2018 год. била извършена проверка от РТИ към ОД на ДФ
"Земеделие" В.Търново, която завършила с положителна констатация,
като не били установени нарушения по подадения от нея проект. Изрично било отбелязано,
че не са установени факти и обстоятелства, водещи до съмнения за наличие на
"Изкуствено създадени, условия”; 5. Д. П.
действително била обработвала цитираните в АУПДВ имоти и на тях е имало малинови
насаждения през стопанската 2016-2017г. През лятото на 2017г. насажденията
пожълтели и изгнили, във връзка с което били изпратени проби в Аграрен
университет - Пловдив за анализ, който е приложен по преписката. Същият анализ
е показал наличие на необратими процеси, водещи до загиване на растенията и
завършвал с препоръки за изкореняване на същите. Именно след изкореняването на
вече загиналите насаждения били депозирано уведомление, че тя започва да
обработва имот № 47634.040.044 в момент, в който насажденията вече били изкоренени.
Във тази връзка закупила необходимия посадъчен материал, платен по банков път.
И този факт бил отбелязан в посочената проверка на РТИ към ОД на ДФ
"Земеделие" в периода 21.09-25.09.2018г.; 6. Обстоятелството, че е
купувала посадъчен материал от същия доставчик, от който е закупила и М.Н. не било
нарушение на правилата – в него момент продавачът бил единственият лицензиран доставчик,
който ѝ бил известен и който можел да достави стоката. Банковият служител,
приел нейното плащане и това на М. Н. бил един и същ, защото в клона на ползваната банка
работил само един служител на едно гише. С допълнение към жалбата се излагат
конкретни съображения, поради което се счита, че има нарушение на
административно производствените правила. Акцентът е върху обстоятелството, че с
писмото, с което я уведомяват за започване на административното производство по
издаване на акт за установяване на публично задължение, било посочено само, че
са налице основания по чл. 38, ал.1, т. 7 от Наредба № 14, но не е и по т. 20 –
„през периода на изпълнение на стопанството се установи, че стопанството на
ползвателя има втори ръководител“. В съдебно заседание жалбата се поддържа. По
тези подробно изложени съображения се иска отмяна на оспорения акт. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът
чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата. Обосновава,
че оспореният акт е законосъобразен и моли съдът да отхвърли оспорването. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 03 – РД/2709 от
17.07.2019г. Изпълнителният директор на
ДФЗ е делегирал на директора на Областна дирекция – Велико Търново правомощие
да издава актове за установяване на
публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от
Данъчноосигурителния-процесуален кодекс (ДОПК) по отношение на ползвателите и
бенефициенти (подали заявления за подпомагане в областни дирекции Велико
Търново, Габрово и Търговище на Държавен фонд „Земеделие“) на финансова помощ
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства й предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. (стр. 8 и 9 от делото).
Жалбоподателката е земеделски
производител, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП. В това си качество тя е
подала заявление за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6. „Развитие на стопанства и предприятия“ по
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014г. – 2020г. с
идентификационен номер на проекта 25//06/1/0/00720 от 15.07.2015г. Целта на
проекта й е създаване на трайно насаждение от малини в размер на 10 дка ( на
стр. 23 А от преписката). Със заповед № 03 – 250 – РД /50 от 31.05.2016г. на Директора
на ОД на ДФ – Земеделие – гр. Велико Търново, заявлението ѝ за
подпомагане е одобрено, при следните параметри: размер на финансовата помощ: 48
895 лв.; размер на първо плащане: 24 447.50лв.; размер на второ плащане – 24 447.50лв.
Въз основа на заповедта е сключен договор № 25/06/1/0/00720 от 06.06.2016г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ в посочените по-горе размери. Първото плащане
по договора е извършено на 14.06.2016г. Заявката за второ плащане е направена
на 27.07.2018г. Декларирала е имоти в стопанството с обща площ от 3.1394 ха, от
които с малини 1.3592 ха (имот № 49044 с площ на имота 6.058дка, имот № 49013 с
площ 5.593дка, имот № 49015 с площ 0.955 дка, имот № 49016 с площ 0.796 дка,
имот № 49017
с площ 0.19 дка.) и 1.7802 ха с ягоди (имот с № 49031 с площ 1.7802ха). За Малиновите
имоти жалбоподателката първоначално е декларирала, че ползваните от нея площи
изцяло съвпадат с реалните площи на имотите – на стр. 12 Б от преписката), както
и че основанието за ползването им е аренда.
По повод на направената заявка за
второ плащане е назначена проверка на място, извършена в периода 21.09. - 25.09.2018г.,
която е завършила с липса на констатации от страна на осъществилите я служители
за някакви нередности или за наличие на изкуствено създадени условия. На
08.10.2018г. на жалбоподателката е даден 10 дневен срок от ОД – Велико Търново
при ДФЗ да представи към заявлението си нарочен документ от РИОСВ и документи,
доказващи правното основание за ползване на декларираните имоти. Жалбоподателката
е представила искания документ от РИОСВ и няколко договора за аренда, по които
тя е ползвател. От представените договори и скиците на имотите (на стр. 297 Б
от преписката и сл.) се установяват следните обстоятелства: Единият от
договорите е сключен между жалбоподателката
– от една страна и Д.Т. П. и Н.Р. П. – от друга (съпрузи, двамата с адрес в гр. Попово, ул.
„ ….“ № ., ет. .). Договорът
касае имот с идентификатор № 47634.49.44, който според посоченото в договора и
представената скица е с площ 9 006 кв.м., от които 6 059кв.м. реално определени
се предоставят за ползване. Индивидуализация на местоположението на тази реална
част в договора липсва. Договорът не е придружен от скица, в която да е
очертано коя точно част ще се ползва от С.В.. Отделно от това договорът е
датиран с дата 03.08.2018г., а има поставен номер на ОСЗ - Попово от 30.07.2018г.
В представената скица на имота има отбелязване, че за имота има сключен договор
за аренда от 2017г. със срок 2023г., като арендатор е Т.Н.Р.. Останалите
договори са сключени с трети лица, като по всички тях пълномощник на С.В. е Н. П.. Според
договора за имот № 47634.49.16 (номер по
предходен план 049016) само 2 819 кв.м. - част от цялата площ на имота, която е
13 138 кв.м., ще се ползва от В.. Отново липсва индивидуализация на частта от
имота, който ще се ползва. В скицата на СГКК отново има отбелязване, че за
имота има регистриран договор за аренда до 30.09.2021г. с арендатор Кооперация
„Напредък“ – Медовина. Според договора за имот № 47634.49.15 (номер по
предходен план 049015) само 955 кв.м. - част от цялата площ на имота, която е
13 004 кв.м., ще се ползва от В.. Отново липсва индивидуализация на частта от
имота, който ще се ползва. В скицата на СГКК отново има отбелязване, че за
имота има регистриран договор за аренда до 01.10.2020г. с арендатор Кооперация
„Напредък“ – Медовина. Според договора за имот № 47634.49.13 (номер по
предходен план 049013) само 5 594 кв.м. - част от цялата площ на имота, която е
15 999 кв.м., ще се ползва от В.. Отново липсва индивидуализация на частта от
имота, която ще се ползва. В скицата на СГКК има отбелязване, че за имота има
регистриран договор за аренда до 30.09.2021г. с арендатор Кооперация „Напредък“
– Медовина, която е и наемодател по договора.
На 22.10.2018г. е подадена докладна
записка от директорът на ОД – Велико Търново до директора на дирекция
„Технически инспекторат“ към ДФ „Земеделие“ гр. София, с която се иска
разпореждане на допълнителна проверка на В. на място. По този повод е назначена
такава проверка на място, чийто обхват е бил проверка на земята и трайните
насаждения, проверка на документи, увеличаването на ИР на стопанството.
Резултатите от проверката са отразени в нарочен доклад. От него се установява,
че проверката е извършена от двама служители на ОРТИ – Велико Търново в периода
29.10.2018г. до 30.10.2018г. При
проверката е присъствала В. и упълномощено от нея лице – Н. Р. П.. Границите
на новосъздаденото малиново насаждение са били указани от упълномощеното лице,
който е и наемодател на имота с идентификатор 47634.49.44, чрез включването на който
се заявява увеличение на земеделската земя на стопанството. Отделно от това е
констатирано е, че липсва граница между ползван от нея имот и съседен имот
(също част от 47634.49.44, включен в проект по мярка 6.1 на М. Н. Р. (дъщеря на Н. Р. П.), като
наред с това не е налице споразумение за съвместна технологична обработка. В
нарочен писмен документ, представен при проверката, В. е декларирала, по повод установения в съседство друг имот,
включен в проект по мярка 6.1 на М. Н. Р., че няма
писмено споразумение за съвместна технологична обработка; пътища между имотите не
били оставяни нарочно, за да не намалят обработваемите площи. С доклада е
прието, че са установени факти и обстоятелства при проверката на място, които
да водят до съмнение, че ползвателят е създал изкуствени условия, необходими за
получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с
целите на мярката или с приложимото в областта национално или европейско
законодателство. Докладът е съобщен на В., като и е предоставен срок за
забележки и възражения по него. С обяснение от 08.11.2018г. В. не е оспорила
фактическите констатации по доклада, но е възразила по направените изводи, като
в тази връзка е посочила, че Н.П. е
наемодател само на 20% от ползваната от нея земя – от една страна, а от друга –
че липсата на трайно граница между ползван от нея имот и имот на М.В. се дължи
на топлата есен, на издънките, покрили незасадената площ, служеща за граница
между двата имота.
Междувременно, с докладна записка от
15.11.2018г. до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, директорът на ОД –
Велико Търново е поискал извършване на проверка от Дирекция „Противодействие на
измамите“ . Резултатите от проверката са обобщени в нарочна докладна записка,
адресирана до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, от 05.02.2019г. (на
стр. 423 от административната преписка). В рамките на проверката от В. са
изискани и събрани множество писмени доказателства, които са приложени като
част от административната преписка.
С писмо от 21.02.2019г. Директорът
на ОД – Велико Търново е уведомил В., че открива производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане, като производството се
открива във връзка със следните констатации, направени по повод подадената от В.
заявка за плащане:
1.
Установени еднакви факти и обстоятелства, посочени в
бизнес плана и заявлението за подпомагане на В. и тези, посочени в документите
на М.Н.Я., също
бенефициент по подмярка 6.1 „Стартова помощ за развитие на млади земеделски
стопани" – еднакви инвестиции – създаване на 10 дка трайно насаждение от
малини и съвпадение в специфичните цели и резултати, а именно: увеличаване на
обработваемата земеделска площ на
земеделското стопанство; създаване, презасаждане и възстановяване на трайни
насаждения; преминаване към биологично производство и създаване на допълнителна
заетост, изразяваща се в създаването на 2 нови работни места в стопанството; планирани
еднотипни в количествено и качествено отношение дейности, които да бъдат
извършени в рамките на периода на изпълнението на бизнес плана: наемане на 10
дка земеделска земя; закупуване на 8000 бр. посадъчен материал - малини;
създаване на 10 дка. трайно насаждение малини; обработка на наличните към
кандидатстване по мярката ягодови насаждения и сключване на договор за влизане
в преход към биологично производство. Съгласно производствената програма на
земеделското стопанство и по двата проекта създаването на трайните насаждения –
малини, е заложено да бъде извършено от 01.10. до 31.10. на стопанската
2017-2018.
2.
Установени еднакви адреси с Мая Найденова Янева.
3.
Констатациите от извършената проверка на място в
периода 29.10.2018г. – 30.10.2018г. Участието на Н. П. при проверката, посочването на границите на малиновите
насаждения от него и установената липса на видима граница между част от площите,
стопанисвани от В. и неговата дъщеря М.Р.Я..
4.
Обстоятелството, че четири от декларираните имоти от В.
представляват части от поземлени имоти, които се ползват в другата си част или
от М. Я. или от Т.Н.Р. – син на Н.Р., а отделно
от това, според отбелязванията в скиците на СГКК има и други лица, които имат
право на ползване върху имотите. Обстоятелството, че Н. П.е
пълномощник по всички договори на В..
5.
Всички кадастрални имоти, с които М. Я. и С.В.
доказват изпълнението на инвестицията си за стопанската 2016г. – 2017г. са
създадени и очертани като малинови насаждения от майката на Я. – Д. Т. П. през
предходна стопанска година. В същото време в книгите за разходи, представени
със заявката за плащане, не са отразени разходи за външни услуги, свързани със
създаването на нови малинови насаждения. В данъчните декларации за 2017г. са
посочени разходи за дейността, които 60 % от сумата на доходите, подлежащи на
облагане.
6.
Обстоятелството, че посадъчният материал, необходим за
изпълнението на инвестицията на М. Я. и С.В. и е закупен от доставчик „РУБУС - СЛ“ ООД съответно
с фактури № 24 от 15.12.2017г. и № 25 от 15.12.2017г., като платежните
нараждания са от един и същ банков клон, направени на една и съща дата
22.12.2017г. с вальор 28.12.2017г. Наред с това на 28.12.2017г. и М. Я. и С.В. са платили
съответно по фактури № 13 от 12.12.2017г. и № 14 от 12.2017г. издадени от В.К., за
създаване на 10 дка малинови насаждения. В същото време на 22.12.2017г. Д.Т. П. захранва
сметките на Я. и В. със
суми, които обезпечават като размер разходите за закупуване на посадъчен
материал и извършване на услуги по засаждането от В. К..
7.
Съгласно договорите за финансово подпомагане и В. и Я. трябва да
увеличат средния списъчен брой на персонала в стопанствата си с 2 броя. За
доказване на изпълнението на тази цел В. е представила договори със седем лица,
за шест от които е установено, че преди да бъдат наети от нея са работили по
трудов договор в „Старт 2005“ ЕООД, чийто едноличен собственик е Н. П..
Изнесените
факти с две изключения (кой е декларирал липсата на споразумение за съвместна
обработка при проверката на място и наличието на права на ползване за всички от
имотите с малинови насаждения на трети лица) се потвърждават от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. По същество те не се оспорват от жалбоподателката.
Спорна е тяхната фактическа и правна интерпретация.
По повод на изложените констатации на В. е указано, че предстои издаване на
акт за установяване на задължение в размер на 24 447.50лв. и в случай, че
оспорва изнесените констатации и тяхната интерпретация, следва да представи в
14 дневен срок писмените си възражения. В указания срок В. е подала своите
възражения. Както вече се посочи, те по същество в преобладаващата си част не
са свързани оспорване на установените и изнесени в писмото факти, а с тяхната
правна или фактическа интерпретация. Така по т. 1 (във връзка с установените сходства
с проекта на М.Я.) се сочи,
че с М.Я. са ползвали
един и същ консултант, но не се посочва кой е този консултант, нито се
представя договор за консултантска услуга. По т. 2: Обяснение за адресната
регистрация на В. *** на адреса на М.Я. от страна на С.В. няма. Обяснението,
дадено от разпитания по делото като свидетел Н. П. в тази връзка е вътрешно противоречиво. От една страна
твърди, че В. е регистрирана на техния адрес, тъй като живеела при тях; в
същото време допълва, че с дъщеря му били големи приятелки и когато била в гр.
Попово В. отсядала у тях; в блока имали (семейството на Н. П.) два
апартамента и тя отсядала в единия. Това обяснение звучи нелогично и не дава
някакво разумно обяснение за регистрацията на В. на адреса на Н. П. и М. Я. в гр.
Попово, различно от очевидното, че така би се улеснила кореспонденцията между В.
и фонда, в случай, че тя се води от Н. П. или
неговата съпруга. По т. 3 са коментирани: една фактологична неточност –че В., а
не П. е
декларирал липсата на споразумение за съвместна обработка М.Я.; участието на Петров
при проверката на място – обяснението е защо В. не е присъствала в ранните
часове, но няма обяснение защо именно Петров е избран от нея да я представлява
по време на проверката. Невъзможността да се уточни границата с ползвания имот
от дъщерята на П. е отдадена
затревяването (късна есен) и непознаването на П. на терена. Позовала
е се на резултатите от първата проверка, при която е констатирано, че няма нарушения.
По т. 4. В. възразява, че няма нищо нередно част от имотите да са разделени и
да се ползват разделно от нея и Я.. Във връзка
с установените права на трети лица върху тях, установени по отбелязванията в
скиците, коментира само договор за аренда на Т. Н. Р. – син на Н. П., за имот с
идентификатор № 47634.49.44 (договорът е сключен между собствениците на имота Н. П. и съпругата
му Д. П. – от една страна и сина им Н. П. – от друга),
като в тази връзка представя доказателства, че същият е прекратен – на стр. 442
Б от преписката, считано от 03.08.2018г.
По т. 5 – признава се, че Д. П.
действително е обработвала цитираните в писмото имоти в предходна стопанска
година, но се твърди, че насажденията са започнали да пожълтяват и гният. Проби
от тях били изпратени до Аграрен университет – Пловдив за анализ. От извършения
анализ се установявало, че процесът на гниене е необратим и се препоръчвало
изкореняване на насаждението. Това било сторено и затова в следващата година
имотите били свободни за засаждане от нея. В подкрепа на това твърдение е
представена кореспонденцията с АУ – Пловдив, водена от Н. П., от която
се установява само, че проби от малинови насаждения са изпратени и респ. е
получен отговор с твърдяното съдържание, но не може да се установи, че именно
имотите на Д.П. са били
засегнати и насажденията в тях са били унищожени. По делото са събрани в тази
връзка само гласните показания на Н.. В
показанията си пред съда Н.П. потвърждава изцяло обяснението на В., но неговите
показания, предвид очевидната свързаност между двамата, не могат да се ценят
като обективно дадени и безпристрастни, поради което съдът не ги кредитира като
достоверни. Унищожаването на подобен масив малиново насаждение е факт, който не
би могъл да не остави множество следи, голяма част от тях обективни. Такива
обаче, с изключение на спомените на Н., които
съдът възприема като пристрастни и необективни, по делото не се установиха.
По т. 6 от изнесените факти в писмото на ДФЗ В. коментира само
обстоятелството, че с М.Я. са ползвали един и същи доставчик, както и че
банковите нареждания са приети от едно и също лице. Коментарите в тази връзка
са логични: Доставчикът е бил с доминираща позиция в районна на гр. Попово и
банката има само един служител. Коментар за това, че плащанията от двете са
направени на една и съща дата, по един и същи начин – по банков път, в една и
съща банка, по фактури със следващи номера, същото и за плащането към В.К., няма. По
повод на констатацията, че плащанията са извършени непосредствено след
захранването на сметките от страна на Д. П., В. е
посочила, че П. внася пари
по сметката ѝ, тъй като връща пари по предоставен заем. Това твърдение е
останало недоказано по делото. От събраните в административното производство
банкови извлечения от сметката на В. се установява, че посоченото от П. основание за
внасяне на сумата е „захранване“ на сметката, а не връщане на заем например. В
тази връзка от същите извлечения се установява, че сметката на В. през периода
2015г. – 2018г. множество пъти е била
„захранвана“ било от Д. П., било от Н. П. на стр. 503
Б и следващи от преписката.
По т. 7 В. е посочила, че работниците са били назначени след направена от
нея заявка за набиране на сезонни работници в земеделието до Дирекция „Бюро по
труда“ – Попово, като в отговор са и били предложени именно тези работници,
като в тази връзка В. е представила насочващите писма от дирекцията, които
потвърждават нейното твърдение.
Възраженията на В. не са приети за такива, които да променят извода за
наличие на основание за издаване на акт за установяване на публично задължение и
е издаден оспорения административен акт. С акта е отказано изплащането на
финансова помощ общо в размер на 24 447.50лв., представляваща второ плащане по
договор № 25/06/1/0/00738 от 15.06.2016 год. и на В. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50лв., ведно с
начислената лихва от датата на извършване на първото плащане по договора.
Актът е постановен на основание чл. 38, ал.1, т. 7 и т. 20 от Наредба № 14
от 28.05.2015г., съгласно който текст ползвателят на помощта няма право да
получи второ плащане по чл. 10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл. 10,
ал.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: е
създал изкуствени условия с оглед получаването на предимство за получаване на
помощта в противоречие с целите на
европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и
с целите на подмярката (т.7) и когато през периода на изпълнение на бизнес плана
се установи, че стопанството на ползвателя има втори ръководител. Конкретните
фактически основания са тези посочени в писмото, с което В. е уведомена за
откриване на производството по издаване на акта. В акта е посочено, че изнесени
факти ясно показват такова преплитане на икономическата дейност на В., М.Я., Д. П. и Н. Р., че се възприемат
от една страна като създаване на изкуствени условия от нейно страна с оглед
получаването на предимство за получаване на помощта в противоречие с
целите на европейското и националното
законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката, а
от друга – като наличие на втори ръководител на нейното стопанство по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 14 от 2015г. в лицето на Н. Р. П..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Актът е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Основанията за
тези изводи са следните: С разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, редакция след
изм. ДВ, бр. 12 от 2015 г., на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е
предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции на
фонда. Съгласно § 12. (1) от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП
започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този
закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг. В конкретния случай производството по подпомагане е започнало по
Наредба № 14/28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за
млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г., въз основа на заявление, подадено от В. на 15.07.2015г., заповед от 31.05.2016г.
за одобрение на заявлението за подпомагане на директора на ОД – Велико Търново
и договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 25/06/1/0/00720 от
06.06.2016г. Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя
на фонда изискваните му данни, документи и/или информация, необходими за
преценка за точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения,
както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е пет години
и шест месеца от сключване на договора, т.е. до 06.12.2021г. Предвид тази правна и фактическа рамка съдът
приема, че правилно административният орган, на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК е издал акт за установяване на публично държавно вземане в рамките на
производството, предвидено в АПК за издаване на административен акт.
В производството
по издаване на акта, съдът не установи съществени процесуални нарушения –
такива, които да дали отражение върху съдържанието на акта. Жалбоподателката е
била надлежно уведомена за образуваното производство. Всички факти, въз основа
на които с акта е прието, че са били налице изкуствено създадени условия за
получаване на помощта и респ., че стопанството на В. има втори ръководител в
лицето на Н.
П.,
са били посочени в писмото, с което В. е била уведомена за откриване на
производството. Тези факти не са нови за В., доколкото се установяват било от
представените от нея в рамките на проекта или в хода на проверките документи
или се установяват чрез докладите за извършените проверки на място, които са и
били връчени – така за участието на П.
в проверката през октомври. Жалбоподателката е имала възможност да оспори всяка
от констатациите и да ангажира доказателства във връзка с оспорването си.
При преценка на
съответствието с материалния закон съдът съобрази следното: Съгласно чл. 38,
ал.1, т. 7 и т. 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. ползвателят на помощта няма
право да получи второ плащане по чл. 10, т.2 и дължи връщане на полученото по
чл. 10, ал.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ,
заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора,
когато: е създал изкуствени условия с оглед получаването на предимство за
получаване на помощта в противоречие с целите
на европейското и националното законодателство в областта на селското
стопанство и с целите на подмярката (т.7) и когато през периода на изпълнение
на бизнес плана се установи, че стопанството на ползвателя има втори
ръководител (т.20). Двете понятия – „изкуствено създаване на условията,
необходими за получаване на предимство“ и „втори ръководител на земеделско
стопанство“ са дефинирани съответно в § 1, т. 12 и в т. 2 от ДР на Наредба № 14
от 2015г. Според легалното определение „втори ръководител на земеделско
стопанство“ е лице, различно от кандидата/ползвателя, собственика на
предприятието на кандидата/ползвателя ЕТ или собственика на капитала на
кандидата/ползвателя ЕООД, което организира търговската и земеделската дейност
на стопанството, разпорежда се с активите и/или извършва финансови операции от
и за сметка на земеделското стопанство, включително е назначено като управител
и/или прокурист на кандидата/ползвателя ЕООД или ЕТ или действа в качеството си
на пълномощник на кандидата/ползвателя, на собственика на предприятието на
кандидата/ползвателя ЕТ или собственика на капитала на кандидата/ползвателя
ЕООД. При тази правна рамка и установеното по делото съдът намира, че са налице
достатъчно основания Н.
П. по отношение на стопанството на В.
да се разглежда като втори ръководител по смисъла на Наредба № 14, тъй като
същият многократно е действал в качеството на пълномощник на В. по повод на
организацията на стопанството и изпълнението на проекта, с който тя
кандидатства за финансово подпомагане. Действията чрез пълномощник в селското
стопанство както сочи жалбоподателката са често срещана и легална практика, но в
случая са основание за постановяване на отказ за финансиране по конкретния
проект на жалбоподателката.
Съгласно на § 1,
т. 12 от ДР на Наредба № 14 от 2015г. „изкуствено създаване на условията,
необходими за получаване на предимство“ е всяко установено условие по смисъла
на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., който гласи: „Без
да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта
на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или
юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване
на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това
законодателство.“ Целите и насоките на общоевропейската селскостопанска
политика са променени след 2013 година, изменение отчетено в съобщение на
Европейската комисия до институциите на съюза, по повод отмяна на Регламент
1698/2005 и приемане на Регламент 1306/2013. Целта на новия регламент е
постигане на подпомагане, насочено към насърчаване на конкурентоспособността и
балансирано развитие в областта на селското стопанство. Конкретно за подмярка
6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. целите са преповторени в чл. 2 от
Наредба № 14: улесняване и подпомагане процеса на създаването на жизнеспособни
и устойчиви земеделски стопанства или поемането от млади хора на вече
съществуващи стопанства. Във връзка с изпълнението на целите и финансовата
дисциплина се предполага стриктно спазване на правилата за разглеждане на
предложените проекти. В такъв контекст следва да се прилага и понятието
„предимство“ по чл. 60 от Регламент № 1306/2013 година. С решение на СЕС по
дело С-432/2012 е дадено тълкуване на смисъла на понятието „изкуствено
създаване на условията, необходими за получаване на плащане и облага в
противоречие с целта на подпомагането“, съдържащо се в аналогична разпоредба на
правото на Европейския съюз – чл.4, § 8 от регламент № 65/2011г. Даденото с това решение тълкуване на
посочената норма следва да се ползва при изясняване смисъла на чл. 60 от
Регламент № 1306/2013г. и респ. § 1, т.
12 от ДР на Наредба № 14/2015г. въз основа на т.нар. закон за тъждеството,
приложим при логическото тълкуване на нормите – от една страна и от принципа, че национални правни норми,
следва да се тълкуват и прилагат максимално в унисон с Правото на Европейския
съюз – от друга. В обсъжданото решение на СЕС е посочено, че чл. 4, § 8 от
Регламент № 65/2011г. следва да се тълкува в смисъл, че условията за
прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния
елемент трябва да се разгледат обективите обстоятелства в конкретния случай,
въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата
за подпомагане от ЕЗФРСР няма да може да бъде постигната, а относно субективния
елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите
условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане от
ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в
противоречие с целите на тази схема, като следва да са обосновани не само
обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата,
участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за
умишлена координация между тези лица.
Предвид дадените
указания за тълкуване на релевантната правна уредба от СЕС – от една страна и
установеното по делото – от друга, съдът приема, че в рамките на
административното производство е установена безспорно хипотезата „изкуствено
създадени условия за получаване на предимство“. Основание за този извод са
следните обстоятелства: Проектът на В. е подготвен от друго лице, което
очевидно е очертало целите и мерките на проекта, а не тя (по собственото
обяснение на В.), оттам и съвпадението с мерките и целите по проекта на М.Я.;
имотите, които са ползвани разделно с Я. са наети чрез общия им пълномощник
Н.
П.,
но разделянето е само чрез посочване на площта на частта от общия имот, която
се ползва от В., респ. Я.,
но не и чрез индивидуализация на границите на така поделеното ползване – било
по документи, било на терен; едновременните и еднакви действия по изпълнение на
проектите на В. и Я.,
като плащанията за посадъчния материал и за създаването на новите насаждения. Всички
тези обстоятелства са основание да се приеме, че е наличен не само обективният,
но и субективният елемент на понятието „изкуствено създадени условия за
получаване на предимство“, тъй като те свидетелстват за умишлена координация
между действията на В., Я.,
Н.
и Д. П..
По изложените
мотиви съдът приема, че административният акт е съобразен изцяло с материалния
закон. При установените обстоятелства административният орган е бил длъжен да
постанови акт с обсъждания диспозитив. Няма основание да се приеме, че актът е
постановен при превратно упражняване на власт.
Жалбата е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на
ответника за присъждане на разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради
което искането е основателно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на
ответника тази сума.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 и чл. 143, ал. 3 от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.В. *** срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане № 25/06/1/0/00720/3/01/04/01
от 01.08.2019г. издаден от директора на ОД на ДФЗ гр. Велико Търново, с който
ѝ е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24
447.50лв., представляваща второ плащане по договор № 25/06/1/0/00720 от 06.06.2016
год. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 24 447.50лв., ведно с начислената лихва от датата на извършване на
първото плащане по договора.
ОСЪЖДА С.В.В. *** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София, сумата от 100 лв. (сто лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: